Влиянието

356 психолог Стивън Уорчел. Основната процедура, прилагана от Уорчел и неговия екип, е проста: на участници в проучване на потребителските вкусовете се дава да опитат шоколадова бисквита от кутия и да оценят качеството ѝ. В половината от случаите в кутията имало десет бисквити. В другата половина имало само две.
Както може да се очаква от принципа на дефицитността, бисквитата от кутията с две бисквити била оценена по- високо, отколкото бисквита от кутията с десет.
Бисквитите, от които имало малко, били оценени като по- желани в бъдеще, като по-привлекателни като стока и като по-скъпи от подобни бисквити, предлагани в изобилно количество.
Въпреки че тези резултати са ярко потвърждение на принципа на дефицитността, те не ни казват нищо ново.
Просто още веднъж виждаме как по-малко достъпното нещо е по-ценно и по-желано. Действителната стойност на експеримента с бисквитите се дължи на две допълнителни констатации. Ще ги разгледаме една по една, защото всяка от тях заслужава специално внимание.
До първата от тези забележителни констатации се стигнало след малка промяна в основната процедура на експеримента. Вместо да оценяват бисквитите в условията само на дефицит, на някои участници първо давали кутия с десет бисквити, а после я сменяли с кутия, в която имало две. Така още преди да ги опитат, някои от участниците виждали как изобилното количество бисквити намалявало само до две. Други участници пък още от самото начало имали само по две бисквити. С така подготвения експеримент изследователите се надявали да отговорят на въпроса колко видове дефицитност има: дали ценим повече онези неща, които наскоро са станали по-малко достъпни за нас, или онези неща, които винаги са били

357 дефицитни? В опита с бисквитите, отговорът се оказал ясен. Намаляването на количеството от изобилие към дефицитност поражда несъмнено по-положителна оценка за бисквитите, отколкото постоянният им дефицит.
Идеята, че наскоро появилата се дефицитност с най- мощният вид недостатъчност, е приложима към ситуации, които далеч надхвърлят границите на изследването с бисквитите. Социолозите са установили например, че този вид недостатъчност е сред първите причини за появата на политически смут и насилие. Може би най-известният защитник на тази теза е Джеймс Дейвис, който твърди, че най-вероятно е да намерим революция там, където след период на подобряващи се икономически и социални условия следва кратък и рязък обрат в тези условия.
Следователно не традиционно най-потисканите хора - които гледат на своето състояние като на естествено положение на нещата - са най-склонни към бунт.
Напротив, революционерите са тъкмо онези, които поне за малко са опитали от по-добрия живот. Когато икономическите и социалните подобрения, които те са изпитали и са започнали да очакват, внезапно стават по- малко достъпни, те ги желаят повече от всякога и са готови яростно да въстанат, за да си ги осигурят.
Дейвис подкрепя своята необикновена теза с убедителни доказателства от различни революции, бунтове, граждански войни, сред които са френската революция,
Октомврийската революция и Египетската революция, както и станали в Америка събития като бунтът на Дор в
Роуд Айлънд през XIX в., Гражданската война и размириците сред чернокожото градско население през 60- те г. Във всеки един от тези случаи периодът на нарастващо благоденствие е следван неизменно от неблагоприятен обрат, който води до избухването на размирици.

358
Расовият конфликт в американските градове в средата на
60-те г. е подходящ пример, който много от нас могат да си спомнят. Тогава нерядко се чуваше въпросът: „Защо точно сега?“ Просто не изглеждаше логично, че в рамките на цели 300 години, повечето от които прекарани в робство, а почти цялата останала част в оскъдица и лишения, чернокожите американци решават да въстанат точно през 60-те г., когато е отбелязан значителен социален прогрес. Всъщност, както посочва Дейвис, двете десетилетия след началото на Втората световна война са донесли значителни икономически и политически придобивки на чернокожото население. През 1940 г. чернокожите са изправени пред строги законови ограничения по отношение на местоживеенето, транспортирането и образованието. Нещо повече, дори при същото ниво на образование, доходите на средното чернокожо семейство са наполовина по-ниски от доходите на съответното бяло семейство. Петнайсет години по- късно ситуацията значително се е променила. Социалното законодателство е отхвърлило. като неприемливи формалните и неформалните опити за сегрегация на цветнокожите в училищата, на обществени места, в жилищните квартали, в работата. Налице е също голям икономически напредък. Доходът на цветнокожото семейство нараства от 56 на 80% от дохода на бяло семейство със същото образователно ниво.
Но тъкмо тогава, според анализа на социалните условия, направен от Дейвис, този бърз прогрес е възпрепятстван от събития, които помрачават силния оптимизъм на предишните години. Първо, много по-лесно се оказва да се гласуват политическите или законодателни промени, отколкото да се осъществи социалната промяна.
Независимо от прогресивното законодателство на 40-те и
50-те г., цветнокожите усещат, че повечето квартали, работни места и училища остават затворени за тях. Така

359 всички победи, извоювани във Вашингтон, у дома се оказват поражения. Например през четирите години след решението на Върховния съд на Съединените щати от 1954 г. да обедини всички обществени училища, цветнокожите се превръщат в обект на 530 акта на насилие (директни заплахи към цветнокожи деца и родители, хвърляне на бомби и пожари), чиято цел е да се попречи на обединяването на децата в училище. Това насилие поражда усещането за друг вид пречка в прогреса на цветнокожите. За първи път от времето преди Втората световна война, когато случаите на линчуване са средно по
78 годишно, цветнокожите отново са принудени да се тревожат за безопасността и живота на своите семейства.
Новото насилие не се ограничава само до проблема с образованието. Мирните демонстрации в защита на гражданските права често предизвикват сблъсъци с враждебно настроената тълпа - включително и с полицията.
Получава се и още един неблагоприятен обрат, който засяга доходите. През 1962 г. доходът на цветнокожото семейство спада на 74% от дохода на бялото семейство с аналогично образование. По думите на Дейвис най- красноречивият аспект от тази цифра не е, че тя представлява дългосрочно увеличаване на доходите в сравнение с нивата отпреди 1940 г., а че представлява скорошен спад спрямо високите нива от средата на 50-те г.
През следващата година избухват Бирмингамските бунтове и веднага след тях редица ожесточени демонстрации, които подготвят големите катаклизми в
Уотс, Нюарк и Детройт.
Като следват ясно очертания исторически модел на революцията, цветнокожите в Съединените щати стават по-бунтарски настроени, когато подобряването на положението им бива прекъснато, отколкото преди то

360 изобщо да е започнало. Този модел представлява много важен урок за всеки, който се стреми към върховете на управлението: когато става дума за свободи, много по- опасно е те да се дават за малко, отколкото да не се дават изобщо. Проблемът пред правителство, което се стреми да подобри политическия и икономическия статус на традиционно потискани групи, е, че така то осигурява за тези хора свободи, които те никога дотогава не са имали.
И ако по някаква причина тези вече установени свободи станат по-малко достъпни, ще настъпи ад.
Доказателство, че това базисно правило все още е валидно, може да се види в доста доскорошните събития в бившия
Съветски съюз. След десетилетия на репресии, политиката на гласност и перестройка на Михаил Горбачов даде на съветските граждани нови свободи, права и възможност за избор. Разтревожени от посоката, която взима развитието на нацията, група високопоставени ръководители от правителството, армията и КГБ, направиха държавен преврат, поставиха Горбачов под домашен арест и на 19 август 1991 г. обявиха, че са завзели властта и възнамеряват да възстановят стария държавен ред. По- голямата част от света очакваше, че съветският народ, известен с типичната си склонност за покорство, ще отстъпи без съпротива, както винаги досега е правил.
Редакторът на списание „Тайм“ Ланс Мороу описва по подобен начин своята реакция: „Отначало превратът сякаш потвърждаваше правилото. Новината доведе до мрачен потрес, последван от депресивно чувство на примирение - разбира се, руснаците не може да не се върнат към своето истинско аз, към своята история.
Горбачов и гласността бяха малко отклонение, а сега трябва пак да се върнем към обичайното състояние.“
Но това състояние не е обичайно. Поради една основна причина - Горбачов не управляваше в духа на руските

361 царе, на Сталин или някой друг от поредицата авторитарни ръководители след войната, които не позволявали дори глътка свобода на масите. Той им даде определени права и свободи. И когато тези току-що ново разрешени свободи бяха заплашени, хората реагираха остро, по същия начин, по който би реагирало куче, на което се опитваш да извадиш кокал от устата. Само няколко часа след съобщението за преврата хиляди хора бяха вече на улиците, издигаха барикади, спираха въоръжени части, обграждаха танковете и не се подчиняваха на полицейския час. Вълненията възникнаха толкова бързо, бяха толкова масови и единни в противопоставянето срещу всякакво отстъпление от придобивките на политиката на гласност, че само след три бунтовни дни удивените превратаджии отстъпиха, предадоха властта и се обърнаха към президента Гобрачов с молба за милост.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: