ФИГУРА 7-5 Заразата на конкуренцията

367 някога за еднократно показване на филм - 2 милиона долара за „Патън“. Всъщност платената цена била толкова висока, че в Ей Би Си изчисляват, че от излъчването на
„Посейдон“ ще изгубят 1 милион долара. Както казва вицепрезидентът, отговарящ за специалните програми, на
Ен Би Си Бил Сторк: „Няма начин да си върнат парите, просто няма.“
Как може умел и опитен бизнесмен като Дилър да сключи сделка, която му носи загуба от един милион долара?
Вероятно отговорът се крие във втория забележителен аспект на продажбата: за първи път на разпространителите се предлага филм на търг с открито наддаване. Никога дотогава на трите основни търговски разпространителски мрежи не е било налагало по този начин да се борят за ограничени ресурси. Идеята за търга, на който разпространителите да се конкурират, принадлежи на прословутия филмов продуцент и шоумен Ъруин Алън и на вицепрезидента на „Туентиът Сенчъри фокс“ Уилям
Селф, които сигурно са изпаднали във възторг от крайния резултат. Но как да сме сигурни, че тъкмо търгът е допринесъл за невероятната цена, а не необикновените качества на самия филм?
Думите на участниците в търга дават впечатляващо доказателство. На първо място, изявлението на победителя, Бари Дилър, предназначено да очертае бъдещата политика на телевизионната мрежа. Едва ли не през зъби той казва: „По отношение на своята бъдеща политика Ей Би Си взе решение никога да не участва в търгове.“ Още по-показателни са забележките на съперника на Дилър Робърт Уд, по онова време президент на Си Би Ес, който едва не загубил всякаква предпазливост и едва не предложил по-висока цена от Ей Би Си и Ен Би
Си:

368
В началото всички бяхме много разумни. Определихме цената на филма в зависимост от това, което може да ни донесе, след което определихме и максималната цена, която сме склонни да платим, в зависимост от това какви печалби се очакваше да ни донесе.
И тогава започна наддаването. Ей Би Си предложиха 2 милиона. Аз предложих 2,4 милиона. Ей Би Си вдигнаха на 2,8 милиона. И тогава ни обхвана треската да получим филма. Все едно, че си бях загубил ума, аз продължах да наддавам. Накрая качих на 3,2 милиона. Тогава се усетих и си казах: „Божичко, като го получа, какво ще правя с него?" Когато Ей Би Си предложиха повече, изпитах облекчение. Това беше голям урок!
Според интервюиращия Боб Макензи, когато Уд изрекъл думите: „Това беше голям урок“, той се усмихвал. Можем да сме сигурни, че когато е правел своето изявление
„никога в бъдеще“, на Дилър от Ей Би Си не му е било до усмивки. И двамата са научили нещо важно от „Големия търг за „Посейдон“. Макар че на единия от тях това е струвало 1 милион долара. Това преживяване носи поука и за нас - много ценна и значително по-евтина.
Много е важно да се отбележи, че онзи, който се усмихва, е човекът, загубил конкурентната надпревара. По принцип, когато вълнението се уталожи и ние видим как загубилите изглеждат и говорят като победители (и обратно), трябва да сме особено внимателни към условията, които са породили целия този смут - в случая, откритата надпревара за оскъдни ресурси. Както ръководството в телевизията вече е наясно, препоръчва се изключително внимание, когато се натъкнем на коварната комбинация дефицитност плюс съперничество.

369

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: