Външна търговия – 13 клас

.
Друга голяма група посреднически операции са КОМИСИОННИТЕ операции.Понятието КОМИНИСИОНЕР означава поръчение.Коминисионерът е лице или фирма,

Което по поръчение на друго лице или фирма,наречена

КОМИТЕНТ, сключва сделки от свое име, но за сметка на комитента.Комисионерът не купува стоките от комитента,както търговецът с право на продажба .

Той единствено извършва сделките по тяхната покупко- продажба за сметка на комитента, който става техен собственик до предаването им в разпореждане на купувача.

В търговската практика комисионерът се разглежда като една от разновидностите на ТЪРГОВСКИЯ АГЕНТ, като последният се приема за обобщаващата фигура на посредник, който не придобива правото на собственост върху стоката, която продава.

Отношенията между комисионера и комитента се уреждат в комисионен договор. В практиката не са установени еднообразни, т.е. типови условия на комисионни договори, но между обичайните включвани клаузи специфично значение имат:
1.КОМИСИОННО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Размерите,формите и начините на изплащането му се определят в комисионния договор.То може да бъде изчислено като процент върху стойността на продадената стока или осъществена дейност от комисионера, впрочем, този вариант е най- разпространен. Възнаграждението обаче може да бъде глобална сума плюс процент . Възможни са увеличения на комисионното възнаграждение при опредилени условия, напр. Ако комисионерът кредитира сделката, или гарантира плащането й, получава допълнителна сума , наречена ДЕЛ КРЕДЕРЕ. Комисионерът има право също на т. нар. МЪРТВО КОМИСИОННО, когато сделката не се реализира,не по негова вина , и на ЧАСТИЧНО КОМИСИОННО ,когато комитентът сключи сделка с трето лице на територията на комисионера , притежаващ изключително право на продажба, без негово участие, но със съгласието му.

Ако посредничеството предполага сключването на сделка за продажба, в договора може да бъде включена клауза за минимална граница / ЛИМИТ / на продажбените цени, под които комисионерът няма право да слиза при сключването на сделка, без изричното съгласие на комитента.

И при комисионните операции е задължително разграничаването на плюсовете и минусите за страните по договора.

За КОМИТЕНТА комисионния вариант на посредничество увеличава възможностите за контрол и наблюдение върху дейността на посредника . Рисковете - нелоялност или некомпетентност на комисионера. В качеството си на страна по договора ,комисионера е в състояние да наруши договора,осъществявайки операции с други фирми,конкуриращи дадения комитент.

За КОМИСИОНЕРА основните предимства са в намаляването на специфичните бизнес рискове, почиващи върху правото на собственост върху стоката . Добрият комисионер, който разполага със солидна база, добре подготвен персонал,и мрежа от делови контакти ,може да спечели в резултат на осъществяваните маркетинг и други услуги в процеса на експлоатацията на реализираните стоки.
ТЕМА 15.КОНСИГНАЦИОННИ ОПЕРАЦИИ - ПОДГОТОВКА,РИСКОВЕ И СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА КОНСИГНАЦИОННИЯ ДОГОВОР

Разновидност на комисионната сделка за продажба е КОНСИГНАЦИЯТА. При нея, комисионерът , наречен КОНСИГНАТОР, поддържа склад, наречен КОНСИГНАЦИОНЕН СКЛАД , в който комитентът, наречен КОНСИГНАНТ, периодично доставя стоки с цел продажба в определен КОНСИГНОЦИОНЕН СРОК, срещу определено възнаграждение за консигнатора.

Отношенията между страните се уреждат в КОНСИГНАЦИОНЕН ДОГОВОР, производен на комисионния и подчиняващ се на правните норми. Специфични особености на този договор са:

- Изясняване на т. нар. Търговски условия, при които стоката се доставя в консигнационния склад или разделението на задълженията между страните относно транспортирането, застраховката, риска от повреждане или изчезване на стоките;

- Определяне на начините на изплащане на възнаграждението на консигнатора;

- Разпределение на участието на страните в разходите по организацията и реализацията на консигнационните сделки, както и ако се налага непродадени количества стоки да бъдат върнати обратно.

Икономическото съдържание на клаузите на консигнационния договор и тук са предмет на сериозна подготовка по изработване и съгласуване между страните .Макар и разновидност на комисионния, КОНСИГНАЦИОННИЯТ договор притежава собствена специфика , изразяваща се в следните клаузи:

1.Страни по договора;

2.Предмет на договора;

3.Стокова номенклатура;

4.Територия на действие на консигнатора;

5.Срок на консигнацията;

6.Право на собственост върху стоката;

7.Лимитни цени;

8.Условия за плащане;

9.Определяне възнаграждението на консигнатора;

10.Връщане на непродадени стоки;

11.Специфични задължения на консигнатора и консигнанта

Следва да се има в предвид ,че освен обичайни задължения на консигнатора, каквито са напр. Наемане на подходящ склад, гарантиране запазван ето на стоката, застраховка, реклама и др. ,той трябва да предостави на консигнанта банкова гаранция за добросъвестна работа.,да осигури многообразие от услуги на клиента .

В специфичните задължения на консигнанта влизат: да дава необходимите инструкции и информация на консигнатора , свързани с успешното изпълнение на продажбите , да съдейства за организирането на рекламна дийност и обслужването на клиенти.

Агентът или представителят не получава право на собственост върху стоката, която продава , така, както комисионерът, но за разлика от него,сключва сделката от името и за сметка на доверителя.

Принципното съдържание на търговско- предсавителските операции предполага предоставяне на поръчение от една страна /наречена ПРИНЦИПАЛ, ДОВЕРИТЕЛ/ на друга страна –наречена ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ / АГЕНТ / да извърши практически и юридически действия, свързани с продажбата на стоки за сметка и от името на доверителя.

Търговският представител е юридически и финансово независим от своя принципал осъществявайки напълно самостоятелно своята дейност.,срещу определено възнаграждение /ПРОВИЗИОН /.

Основните характерни особености на търг. Представителство, рефлектиращи в клаузите на конкретните договори могат да се търсят в следните направления: независимост и поемане на риск, предмет на дейност и представителска власт, изключителност, определяне на възнаграждението,продължителност на договора и компенсация за разтрогването му.

Основно съдържание на агентския договор :

2.Характер на отношенията – различава се АГЕНТ С ПРАВО и без правото да сключва сделки от името на принципала;

3.Стокова номенклатура ;

4.Територия на действие на агента;

5.Характер на правата на агента – познати варианти на права са : просто право, изключително право, с ограничения .

6.Срок на действие и прекратяване на договора;.

7.Компенсациии за прекратяване на договора;

8.Възнаграждение на агента

9.Задължения на агента : уговорка за неконкуренция, за минимален оборот, уговорка делкедере и др.

10.Права и задължения на принципала : да изменя цените, по които агентът сключва сделките , да регистрира търговски марки на стоките и др.

Много близък до търговския представител е ТЪРГОВСКИЯТ ПЪТНИК , наричан още ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК.Той представлява служител на дадена фирма , получава заплата, но може да бъде и допълнително стимулиран. Конкретните специфични условия за дейност на търговския пътник - неопределено работно време,отсъствие от централното работно място ,обуславят значителна свобода на неговите действия и инициативи. Това позволява и ситуации, при които , с разрешението на основния си работодател,той може да работи и за други производители.


ТЕМА 17. СЪЩНОСТ И ТЕХНОЛОГИЯ на РЕЕКСПОРТНИТЕ СДЕЛКИ
. Едно от най- общото определение на реекспортните сделки ги дефинира като сложни комбинации от самостоятелно сключвани и реализирани ВТС, които имат за цел чрез препродажба на чужди ресурси и с участието на контрагенти от повече от две страни да се постигне печалба в конвертируема валута или да се решат други проблеми на двустранните икономически отношения.

Следователно, в характеристиката на реекспорта присъства такъв съществен елемент като привличането на чужди материални ресурси в качеството на обект на препродажба без те да бъдат преработвани или с несъществена обработка. В категорията на реекспорта се включват следните разновидности: класически реекспорт, сделка “ суич”, сделка “ але ретур”,сделка за преработка на чужди ресурси / на ишлеме/.

КЛАСИЧЕСКАТА реекспортна сделка е в основата на всички споменати по- горе ВТС.Играе ролята на алгоритъм, който може да бъде изразен като покупка на стока в една страна с цел препродажбата и в друга,т.е. чужда за реекпортъора страна, без стоката да се подлага на съществена преработка.Приведеният пример е прието в практиката да се нарича ПРОСТ реекспорт.При определени условия реекспортъорът може да осъществи едновременно реекспорт на различни видове стоки, доставени от един или няколко доставчици, да реализира тяхната препродажба на един или повече клиенти. Това позволява да се диференцира групата на СЛОЖНИЯ реекспорт.Отдалечаването във времето на двете самостоятелни операции- покупка на стоката, обект на реекспорт и съответно нейната препродажба, познато в практиката като СРОЧЕН реекспорт, позволява по ефективното използване на настъпващите изменения в пазарната конюнктура. При определени пазарни ситуации, характеризиращи се с благоприятни условия- високо търсене на въпросната стока, обект на препродажба, може да се осъществи т. нар. МНОГОКРАТЕН реекспорт, при който въпросната стока минава през няколко реексортъори.Това дава основанието за наименованието КАСКАДЕН реекспорт.

От позицията на международната търговска практика особено внимание заслужава разграничението на ЯВЕН/ ОТКРИТ/ и ТАЕН /СКРИТ/ реекспорт.За разлика от явния, скритият реекспорт предполага целенасочени действия- обработка на стоките като преопаковка, разфасовка, етикиране и др., промяна на документация и др. за прикриване на действителната цел на операцията.

Други разновидности на реекспорта са сделките” СУИЧ” и “АЛЕ РЕТУР”, целта на които е чрез реекспорта да се решат задачи като осигуряване на конвертируема валута, преодоляване на проблеми в двустранните отношения , минимизиране на риска във външноикономическата дейност / ВИД/ и др. Понятието СУИЧ има английски произход и означава завъртам, завивам, превъртам т.е. цели се превъртане от една валута в друга, в зависимост от тяхната ценност.

Другото понятие АЛЕ РЕТУР идва от френски език и означава -

“ -отивам и се връщам “. и представлява комбинация от прав и обратен суич .

Макар и с известна условност, в групата на реекспортните ВТС / външно търговски сделки/ ще прибавим и сделките на ишлеме.Същността им се заключава в доставката на ресурси- материали,технология, опит,с цел тяхната преработка в страната на клиента в готов или полуготов продукт, срещу заплащане на вложения национален труд . Така възвръщането на доставените ресурси, макар и след съществена преработка, дава основание преработвателната операция да бъде третирана като реекспорт. Още повече, че в последните години преработвателните операции намират все по- широко приложение в качеството на комплексна ВИО като вариант на производствено коопериране .

Етимологията на термина “ борса” се свързва с гръцки произход от думата “ бурса” и по същесто означава кесия за пари , кожена торбичка.Според една от многото версии предвидлив холандец превръща три подобни торбички в герб на страноприемницата си , в която отсядали търговци . Така от случайни форми на стоково- парична размяна, каквито са били през 14- 15 век , борсите се превръщат в оживени центрове за търговия.Съвременните борси днес са перфектно организирани пазари. Те са особено атрактивни поради изработените през годините типични маниери, жестове, което ги отъждествява с изкуството.

Борсите изпълняват няколко основни функции:

• 
  търговско- посредническа;
  
• 
  информационна;
  
• 
  застрахователна;
  
• 
  финансово- инвестиционна.
  

Обект на борсова търговия в исторически аспект са били различни стоки.Най- голямата стокова борса в света е Чикагската стокова борса, търгуваща само с десет вида стоки / пшеница, царевица, овес, соя идр/ и с няколко нестокови контракти.

Типологизацията на борсовите пазари е процес на деференциация и класификация на борсите с помощта на критерии.

Първият критерий е според обекта на продажба на борсовите стоки.Според него,борсите се делят на :

СТОКОВИ, ФОНДОВИ, ВАЛУТНИ, ТРУДОВИ и др.
Вторият критерий е в зависимост от обхвата на стоките, като борсите се диференцират на:

- специализирани по типова характеристика /напр. Метали /

- универсални / общи / - за разнообразни стоки
Третият критерий е свързан с големината на обслужваните пазари и типизира борсите на :

- борси с международно значение;

- борси с национално значение ;

- борси с регионално значение;

- борси с местно значение.
Четвъртият критерий е в зависимост от характера на продажбите или периодичността при размяната, като борсите се структурират на:

- първичен пазар- обикновен пазар на нови стоки,услуги и първа емисия на ценни книжа .

- вторичен пазар – на амортизирани вещи и ценни книжа / пазар на стари автомобили напр /.;фондова борса .

- третичен пазар – обикновено на акции извън борсата.

- информационна борса;

- интелектуална борса;

- артборса- за търговия с картини и произведения на изкуството;

- борса за недвижими имоти;

- футболна борса и др.

Диференциацията на самите борси предполага и диференциация на борсовите сделки.Това многообразие на борсовите операции се съдържа в следните стандартни понятия :

- СПОТ - сделка или сделка с незабавна доставка, което означава наличност на стоката и доставка в рамките на 5 работни дни;

- КЕШ - сделка , извършва се в налични пари ;

- ФОРУЪРДНА сделка – сделката е сключена, но с отложена доставка ипоследващо плащане. /сделки с контракти/;

- ФЮЧЕРСНА сделка - това е покупко- продажба на контракти, при което реалната доставка на стоката или валутата е вторична по отношение на защитата срещу финансов риск, дължащ се на колебания в цените.

- ОПЦИОННА сделка – предмет на която са индекси, фючърс и други финансови инструменти;

Купувачите се застраховат срещу падането на цените на закупени от тях стоки, намиращи се на склад и още недоставени на тях. Това се осъществява с продажба на срочната борса, и се нарича КЪСО ХЕДЖИРАНЕ.

Търговците продавачи пък се застраховат от очакваното повишение на цените. Застраховането представлява покупка на контракти на срочния пазар, известно е като ДЪЛГО ХЕДЖИРАНЕ.

За хеджирането е необходимо предварително планиране и наличие на финансови средства за реализация.

АКЦИОНЪТ представлява състезателен способ за сключване на сделки за покупко – продажба на налични стоки. Основан е на принципа на ценовата конкуренция, като на основата на определена базисна цена по пътя на наддаването между купувачите, стоката се продава на онзи клиент, предложил най- високата цена.

Инициативата за изграждането на аукциона принадлежи на продавачите- производители или посредници. Купувачи могат да бъдат всички желаещи фирми или физически лица, които могат да участват пряко или чрез посредници.

Всеки, който желае да предложи за продажба на аукциона даден предмет, заплаща комисионно възнаграждение, изчислявано върху т. нар. ХАМЪР ЦЕНА на всичко , което се предлага на аукциона.

Сесиите на аукциона са открити и посетителите не са длъжни да наддават. Участието в наддаването може да бъде пряко, чрез депозиране на формуляр за неприсъствено наддаване , или дори по телефона в някои случаи.

За участието си в аукциона купувачите заплащат т. нар. ПРЕМИЯ, която се прибавя към печелившата цена.

Резултатите от наддаването се обявяват същия ден ., а купувачите могат да получат стоката на място .

Основните етапи на развитието на сделката са :

• 
  Вземане на решение за обявяване на аукциона;
  
• 
  Подготовка за провеждане на аукциона / Маркетинг подготовка /
  
• 
  Преглеждане на стоката от купувачите или техни представители;
  
• 
  Провеждане на аукционния търг – наддаването;
  
• 
  Оформяне на договорите;
  
• 
  Изпълнение на договора.
  

В заключение ще отбележим,че основните рискове за купувачите на един аукцион са високите разходи за участие, които не винаги се оправдават с необходимия ответен резултат .

Като обичайна, традиционна и широко разпространена практика търгът обосновава присъствието си в схемата на основните организирани пазари . Предимствата за неговите организатори, позволяващи реализирането на съществени цели и интереси са:

- Състезателен характер на тръжната процедура;

- Възможност за сключване на договори за крупни поръчки. -

Понятието ЛИЗИНГ означава отдаване под наем и е свързано с недвижимо имущество – земя, сгради и др.,която стопанска операция се нарича аренда в миналото. Постепенно обект на договорите за отдаване под наем става движимо имущество- предимно с инвестиционно предназначение.Днес за редица сектори на икономиката лизинговите операции са една от приоритетните форми на международна реализация. Те са много добре обхванати от редица национални законодателства Така напр. За първи път в Европа френският законодател дава определение за лизинговата операция на движимо и недвижимо имущество :

А.. Лизинговите операции са операции по отдаване под наем на оборудване и инструменти, закупени с цел отдаване под наем от предприятия, които остават техни собственици, като тези операции,каквато и да бъде тяхната квалификация, предоставят на наемателя възможността да придобие цялото или част от наетото имущество по договорена цена.

Б. Лизингови са операциите, посредством които едно предприятие отдава под наем недвижимо имущество за професионална употреба, закупено от нея или построено за нейна сметка.Тези операции, каквато и да бъде тяхната квалификация,позволяват на наемателите да станат собственици на цялото или част от наетото имущество след изтичане на срока на наема.

В зависимост от различни критерии се правят и други разграничения на лизинговите операции:

- от гледна точка на степента на експлоатация се различава

ЛИЗИНГ от ПЪРВА и ВТОРА ръка, ако даденото имущество вече е било експлоатирано или не до момента .

- в зависимост от характера и предназначението на обекта :ЛИЗИНГ за ИНВЕСТИЦИОННИ СТОКИ и ЛИЗИНГ за СТОКИ за ШИРОКО ПОТРЕБЛЕНИЕ .

- в зависимост от срока на договора :

КРАТКОСРОЧЕН до 1 година;

СРЕДНОСРОЧЕН от 1 до 3 години ;

ДЪЛГОСРОЧЕН над 3 години.
В международната практика понятието ЛИЗИНГ се свързва с дългосрочно отдаване под наем ,в редица случаи и за 20 години.

Исторически оперативния лизинг предшества финансовия.Срокът на действие за оперативен лизинг се движи от няколко часа до максимум 3 години. Ето защо при него няма условие за неотменяем период , характерен за финансовата лизингова операция.

От позицията на лизингодателя Финансовият лизинг е една кредитна операция при предварително съгласувани условия с лизингополучателя за условията на този кредит .В договора за финансов лизинг се предвижда един начален период, наречен още НЕОТМЕНЯЕМ, в течение на който нито една от страните по договора няма право да го прекрати. Напълно възможен е обаче и един вторичен период, договорен след преразглеждане на действащите условия на лизинговия договор .

ТЕМА 21. РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ЦИКЪЛ НА ЛИЗИНГОВАТА ОПЕРАЦИЯ . УСЛОВИЯ НА ЛИЗИНГОВИЯ ДОГОВОР

Технологичният цикъл на лизинговата операция преминава през следните етапи:

1. 
   Инициатива за сключване на лизингова сделка – по правило принадлежи на фирмата лизингополучател.
   
2. 
   Съгласуване на условията за покупко- продажба между доставчика и лизингодателя.
   
3. 
   Подготовка на лизинговата сделка / подготовка на проектодоговора,съдържащ общите условия на лизинга/
   
4. 
   Доставка и предаване на обекта на лизинга.
   

1.1ПРЕДМЕТ на ДОГОВОРА

Въвеждаща клауза, в която се формулира целта на договора- предоставяне на право за ползване под наем на определено оборудване

1.2 СТРАНИ по ЛИЗИНГОВАТА СДЕЛКА

Преки участници в операцията са ЛИЗИНГОДАТЕЛЯТ- наемодател и ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯТ-наемател. Практиката показва,че лизингодатели могат да бъдат:

ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ, преди всичко банки;

ПРОИЗВОДСТВЕНИ, ПРОМИШЛЕНИ И СТРОИТЕЛНИ ФИРМИ, които отдават под наем собствена продукция.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЛИЗИНГОВИ КОМПАНИИ

Той се обуславя от анализа и оценката на редица фактори като:

- реалният икономически живот на изделието на база технико-икономически показатели;

- зоконно установения период на амортизация на обекта на лизинга;

- прогнози за морално остаряване на обекта на лизинга;

- пазарна конюнктура, инфлационни процеси, кредитен и паричен пазар

1.4.СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ОБЕКТА НА ЛИЗИНГА

Лизинговият обект е изключителна собственост на лизингодателя, а лизингополучателят няма право да продава, отдава или изменя този обект.

1.5.ГАРАНЦИИ

Най- често гаранциите се изразяват в задължението на лизингополучателя да извърши авансово изплащане на определен брой вноски от наема при подписване на договора.

1.6.ДОСТАВКА И МОНТАЖ на МАШИНИ и СЪОРЪЖЕНИЯ

Доставката се смята за реализирана с подписването на приемо- предавателен протокол.Монтажът на машините и съоръженията се осъществява за сметка и риск на лизингополучателя.

Съгласно договора може да се поеме от лизингодателя или лизингополучателя

1.8.ОПРЕДЕЛЯНЕ и ИЗПЛАЩАНЕ на НАЕМ

Наемът се изчислява върху общата цена на оборудването, вкл. Данъците и митническите такси. Изплащането на вноските става съгл. Договорената периодичност, при закъснение се предвиждат лихви.

1.9. ЗАСТРАХОВКИ при РИСК

Застрахователната полица се подписва от лизингополучателя, в полза на лизингодателя .