Болки в гърба
Проблемите ми с гърба започнаха още в училище, когато получих травма в час по физкултура. През следващите години ми се налагаше често да ходя на мануален терапевт, без чиято помощ нямаше да мога да работя.
През последните 10 г. ходех на мануален терапевт всеки месец, а миналото лято седалищният нерв започна да ми причинява такава болка, че посещенията при него станаха всяка седмица. Но те решаваха проблема само частично. След като прочетох книгата „Тялото жадува за вода" започнах да пия по 8-10 чаши чиста изворна вода и да приемам най-малко половин чаена лъжичка сол дневно. В резултат от 1.12.1993 г. вече не куцам и не изпитвам болка при ходене и през последните 8 месеца нито веднъж не съм се обръщал за помощ към мануалния терапевт.
Би било глупаво на моите 75 г. старият ми износен гръб да стане като нов, но за мен подобрението на общото състояние и връщането на способността да ходя нормално вече е голямо постижение.
Искрено ваш: Б. Х. А
* * *
Болка в рамото, гърба и врата, повишено тегло
Пиша ви по повод книгата „Тялото жадува за вода", която си поръчах от вас през юли 1996 година. Бях невероятно изненадана от ефекта, който се получи от увеличаването на ежедневния прием на вода.
Смятах, че един литър вода, който пиех на ден, е напълно достатъчен, но след като прочетох вашата книга, реших да увелича количеството от един до 3,5 литра (понякога, в дни с особено напрегнати тренировки, пия дори повече). Положителните резултати, които получих, трудно могат да се опишат с думи, но все пак ще се опитам.
Болката в рамото, гърба и врата, която според лекарите трябвало да понасям до края на живота си, напълно изчезна. Свалих излишните килограми. Кожата ми получи невероятен блясък и отличен тонус.
Бих могла да продължавам безкрайно, но просто искам да знаете колко се радвам, че научих за вашата книга, можах да си я поръчам и да помогна не само на себе си, но и на много други хора, които сега пият повече вода.
Благодаря ви за безценната информация и ви пожелавам по-нататъшни успехи във вашата работа.
Искрено ваша: Р. Б. Ф.
* * *
Изтръпване и загуба на чувствителността на кожата
Преди няколко седмици легнах да си почина след обяда и внезапно получих странно усещане в долната част на дясната ръка до лакътя. Не беше болка, а изтръпване, което постепенно обхвана цялата ръка и продължи около 15 минути. Когато всичко мина, се замислих какво би могло да означава това, но реших, че едва ли ще се повтори. Обаче същата вечер, към 8 часа, изтръпването се върна и продължи до 10 часа, докато заспах. Това състояние ме разтревожи и малко изплаши. Не знаех какво става с мен. На следващата сутрин ръката ми все още беше изтръпнала.
Това вече малко ме паникьоса. Обадих се на родителите си и те сметнаха, че ако отида при лекар, веднага ще ме изпрати в болница. Мислех само колко ще ми струва лечението, дали ще мога да си запазя работата и какво все пак е станало с мен. Баща ми ме посъветва да изчакам до понеделник (беше петък сутринта) и ако изтръпването не премине, да се обърна към лекар. А майка ми каза да отивам веднага. Помислих, че може да става дума за някакъв съсирек или запушване на артерия и много се изплаших от възможните последици.
След това се обадих на Ферейдун, за да попитам дали трябва да пия повече вода или да направя нещо от този род, защото той е запознат с теорията, че водата лекува много болести. Вместо да ми предписва вода, той започна да ми задава въпроси — често ли имам стресове, какво ям, занимавам ли се с физкултура и т. н. Уважавам го за този холистичен подход към медицината, какъвто рядко се среща у други лекари. След като ме изслуша, той ми каза да не се вълнувам и ме посъветва да изпълнявам упражнение за врата шест пъти на ден. Каза, че вероятно е свързано с прищипва-не на нерв или нещо подобно. Тъй или иначе честно изпълних всичко, което ме посъветва. Към вечерта в петък изтръпването постепенно започна да преминава, а в събота сутринта бях напълно здрава. Ферейдун ми се обади в събота, за да ме попита как съм и аз му казах, че всичко е наред. В гласа му почувствах искрена загриженост и за мен това означаваше страшно много. След това той ми се обажда още няколко пъти, за да се убеди, че всичко е наред.
Благодаря на Господ, че е дарил на Ферейдун мъдрост и знания, необходими за решаването на моя проблем, защото той стана истинска ръка на Господа, която ни изцелява.
Щастлива съм, че ми беше дарено изцеление. Да бъдеш здрав е благословия, а не нещо, което се подразбира от само себе си. Още веднъж ти благодаря, Ферейдун.
В. Л.
Болка в гърба
Благодаря на Господ за възраждането на древната истина за целебните свойства на водата — истина, която ти, Неговият слуга, носиш на хората.
Аз съм бивш свещеник, служил в църквата повече от 40 години, а сега съм в пенсия. Почти всички енории, в които съм служил, бяха малки и селски. През последните години мизерната заплата ме накара да търся източници на допълнителен доход. Повечето от тях бяха свързани с физически труд. И веднъж си повредих гърба.
Неотдавна болката в гърба стана просто непоносима. Пронизваше ме всеки път, когато ставах от леглото. Чорапите и обувките ми обуваше жена ми. Трябваше да правя всяка стъпка бавно и внимателно. В колата се качвах с голям труд. Възглавницата, подложена под гърба ми, почти не помагаше.
След като се пенсионирах, с жена ми редовно участваме в изложби на народните занаяти. Някои от тях се организират на стотици мили в съседния щат и от два до седем дни трябва да стоим прави по 11 часа на ден.
Когато в началото на октомври прочетох вашата книга, веднага започнах да изпълнявам програмата. И ето, вече няколко седмици живея без болка. Направих няколко далечни пътувания; няколко дни подред се наложи да стоя прав по 12 часа на ден и да мъкна тежки сандъци; окосих тревата на поляната с площ от 1500 м2 и свърших много друга тежка работа в двора. За пръв път от много години нямам никакви проблеми с гърба.
Чувствам, че всеки човек трябва да узнае за това дарено от Господа благо, каквото е водата, и при всяка възможност нося това слово на страдащите. Заедно с жена ми Дорис посрещаме на изложбите роднините с явни признаци на обезводняване. Написахме писма до редакторите на няколко местни вестника, убедихме собственика на книжарницата да изложи вашата книга на витрината и купихме няколко допълнителни екземпляра, за да ги разпространяваме.
С уважение, преподобният Ф. Е. О.
* * *
Болки във врата, болки в гърба, болки в ставите
Неотдавна моят мануален терапевт ме посъветва да прочета вашата книга и да прослушам аудиокасетите. Изпълнявам програмата за лечение с вода вече 4 месеца и искам да разкажа за своите успехи.
През първите 48 г. от живота си пиех само по една или две чаши вода в седмицата. Цял живот съм слушала, че хората трябва да пият по 8 чаши вода дневно, но никога не съм се отнасяла сериозно към това. 8 чаши вода ми се струваха нелепост. Преди около 3 г. започнах да вземам хранителни добавки и да пия повече вода. Опитах се да пия по осем чаши на ден, но след това намалих дозата. Пресметнах, че 4-6 чаши на ден са напълно достатъчни за подобряване на здравето и че няма нужда насила да се наливам с 8-10 чаши. При норма от 4-6 чаши се освободих от запека и хемороидите.
Преди време попаднах в автомобилна авария и сега ме безпокои болка в гърба и врата. Тя не е много остра, имам отлична мануална терапевтка, която ми помага да живея почти без болка. Въпреки това вратът ми се движи доста зле, а неотдавна към това се добавиха и болки в гърба и ставите. Не е нещо страшно, но мисълта какво ще стане, когато прехвърля 70 г., сериозно ме безпокои. Храня се правилно и редовно вземам хранителни добавки. За щастие моята мануална терапевтка, д-р Кристин Джоунс, постоянно ми напомняше колко важна е водата и дори ми даде да прочета вашата книга, но тя не ми направи особено впечатление. Накрая тя ми даде да чуя запис на ваши лекции и сега мога да кажа, че станах убедена привърженичка на вашата програма!
Започнах честно да пия по осем чаши вода на ден. След няколко седмици болката в лактите и в лявото коляно започна да намалява. Приблизително на 4-ия или на 5-ия ден започна нещо, което наричам пристъп на синузит. Тези пристъпи ме мъчат цял живот. Започвам да кихам, не мога да дишам през носа, околоносните кухини се подуват, появява се ужасна болка в носа и 4-5 дни съм съвсем жалка и нещастна. Понякога това състояние прераства във възпаление на синусите, тогава се налага да вземам" антибиотици. Старая се по възможност да ги избягвам, тъй като смятам, че са много вредни за здравето.
Продължавах да размишлявам над онова, което казвате във вашите касети, и започнах да пия повече вода, въпреки че вече стигнах нормата от повече от два литра на ден. Пиех чаша вода всеки път, когато ме засърбяваше носът, както става преди кихане. Като че ли водата успяваше да потисне желанието да кихна. При такива пристъпи трудно заспивам. Не мога да дишам правилно, обикновено се мъча цяла нощ и не мога да мигна. Затова легнах да дивана, като се надявах, че телевизорът ще ме отвлече от жалкото ми състояние. Към един часа през нощта се събудих и се учудих, че съм успяла да заспя. Разбрах, че съм заспала около 11 часа, защото дишах много по-леко. Прехвърлих се в спалнята и се събудих на следващата сутрин напълно здрава! Не можете да си представите колко вълнуващ се оказа за мен този опит.
След четири седмици болката в лактите и в коляното отслабна с 80 %; кръстът, който ме безпокоеше през последната половин година, също започна да ме боли с 80 % по-малко. Изчезнаха гъбичките по ноктите, с които се борех дълги години.
Огромна благодарност за вашата ценна информация. Тя промени живота ми в много отношения. Сега вратът почти не ме боли, няма я болката в ставите, нямам хемороиди, нямам болка в кръста, кожата ми изглежда много по-добре, а в очите повече нямам парене и сухота. През цялата пролет и лято нямах нито един пристъп на алергия, несмилането на храната премина, а ноктите на ръцете ми изглеждат направо великолепно.
Да ви благослови Господ. К. К.
* * *
Травма на коляното, скъсване на медиалния (вътрешния) менискус
Много ми хареса вашият семинар в Уилкс Бар и казах на приятелката ми, че това е била една от най-интересните вечери в живота ми. Когато ни дадохте възможност да задаваме въпроси, ви разказах за моята травма на коляното. В това писмо искам да ви съобщя подробности за моето изцеление и мислите ми във връзка с това.
На 7. 10. 1993 г. по време на тенис си повредих лявото коляно. Чух как в него нещо щракна, изпука и кракът ми престана да се сгъва. За щастие успях да се хвана за мрежата и не паднах на земята. Стискайки зъби от болка, някак се довлякох до колата и потеглих към моя мануален терапевт с надеждата, че той ще ми помогне. Той обработва коляното ми повече от час с ултразвук, но не почувствах никакво подобрение. Със същите болки отново се довлякох до колата и накрая в 8 часа и 30 минути вечерта се прибрах у дома. Легнах си, взех обезболяващо — ефедрин и се опитах да заспя, вярно без особен успех.
На сутринта коляното ме болеше още повече и съпругът ми ме закара в Уилкс Бар на изследване. Д-р Купър ми даде направление за изследване в центъра за магнитно-резонанс-на интроскопия, където ми откриха скъсване на латералния (външния) менискус. Д-р Купър каза да не бързам с хирургическата операция, тъй като може да предизвика различни усложнения. Посъветва ме да стоя на крака колкото може по-малко, но не ми забрани да ходя на работа и да вдигам леки вещи вкъщи.
Докато държах крака си изправен, коляното почти не ме болеше, но продължих да куцам няколко месеца. През това време качвах стълбите, като спирах на всяко стъпало. По-късно отново започнах да играя тенис, но не можех да тичам по корта. След игра слагах за половин час леден компрес върху коляното, за да премахне болката. Лекарят ми предписа две седмици физиотерапия; това малко ми помогна.
След около четири месеца събрах смелост и се опитах да тичам по корта. Можех да правя почти всички необходими в тениса движения, но често пъти внезапна болка пронизваше външната част на коляното. Инстинктивно повдигах лявото стъпало 4 или 5 пъти на равнището на коляното и болката преминаваше. Бях радостна, че намерих начин да облекча хроничната, както тогава смятах, болка в коляното.
Лечението ми продължи през цялата 1994 г., а през януари 1995 г. в списание „Ме1го" прочетох статия за лечебните свойства на водата. Купих си книгата „Тялото жадува за вода" и реших, че там са написани разумни неща. Вие сравнявате функционирането на един добре наситен с вода и на един обезводнен организъм и когато прочетох това, реших, че двата литра вода, които пиех на ден, най-вероятно не са достатъчни за оптималната хидратация на коленния хрущял, който при мен беше твърде тънък и чуплив. По тази причина при някои движения на коляното хрущялът се прищипва-ше между костите. Именно тогава реших да увелича пиенето на вода до три литра и половина на ден. След няколко седмици приемане на такова количество отново можех да бягам. Сега не изпитвам никаква болка, дори понякога клякам. Не можете да си представите каква радост ми доставя възможността отново да играя тенис с пълна сила и да не се страхувам от болката. И тази радост дължа само на вашия курс на лечение с вода.
Искрено вярвам, че водата, правилното хранене, физическите упражнения, чистият въздух, позитивното отношение към живота, живителната сила на естествената дневна светлина и на слънчевите лъчи са най-ефикасните средства за запазване на здравето. Те ми допадат най-много с това, че са напълно безплатни и единственият им страничен ефект е чувството за пълна самореализация и абсолютно благополучие.
Благодаря ви за помощта и се надявам, че моето писмо ще се окаже полезно за другите.
С уважение: Е. Д.
* * *
Самопроизволно изтичане на урината
На 25. 06. 1999 г. се наложи да се върна вкъщи от работа, тъй като болката в коляното стана непоносима. (Преди много години ми го повреди един мануален терапевт и неотдавна отново ударих същото коляно.) Повечето време прекарвах на легло, тъй като при ходене ме болеше силно.
Слава Богу, в организацията „За простота в медицината" научиха името и адреса ми и ми изпратиха вашата книга и касетите със записи („Тялото жадува за вода"). На 3 юли 1999 г. реших да опитам да обиколя квартала и успях. На 4 юли 1999 г. изминах 6 квартала до църквата. На 5 юли 1999 г. пътувах с кола 7 часа и само два пъти спирах за тоалетна. Имам много слаб пикочен мехур и дори си взех резервно бельо, тъй като бях сигурна, че ще ми потрябва. Стигнах до мястото, за където пътувах, без нито една капка на бельото и за пръв път в живота не бях уморена, тъй че можах дори да се разхода преди лягане.
Бях много слаба — не можех да си позволя да ям много продукти. Но внезапно открих, че ям неща, които не бях опитвала от години — праскови, пъпеш, диня, домати, ананас и дори бонбони и им се наслаждавам без никакви странични ефекти.
В продължение на много години не пиех нищо друго освен вода, но същевременно не поемах сол. Голяма грешка! Мускулите ми буквално скърцаха, както и много други части на тялото. Все още имам нерешени проблеми, но сега се уча да слушам тялото си и се надявам да доживея до деня, когато повече няма да имам притеснения с газовете, с храносмилането, кръвообращението и алергиите. С чисто сърце мога да кажа, че почти всеки ден се чувствам по-добре, отколкото много години преди това и просто не мога да изразя с думи колко съм ви благодарна за помощта.
Нека Господ ви благослови в усилията да помагате на онези, които Той е заселил на тази земя.
С дълбоко уважение: Д. Р.
* * *
Ревматоидни болки в ставите
До скоро страдах от ревматоидна болка в ставите. Болката беше толкова силна, че едва можех да ходя. Изгубих много време, енергия и почти всичките си спестявания, но не можах да се освободя от болката. По-рано бях чел за вашата книга „Тялото жадува за вода" и помнех, че имаше добри отзиви за нея, но едва наскоро, когато един приятел ме посъветва да прочета книгата ви за болката в гърба и за ревматичните болки в ставите, си спомних какво силно лекарство може да се окаже водата.
Повечето проблеми със ставите ми започнаха, когато се заселих във високопланинска пустиня. Преди това не пиех много вода и в последните 2 г. не увеличих обичайната си норма. Когато прочетох книгата, започнах да пия вода сутрин по 2 чаши половин час преди ядене и пак толкова два часа след хранене. Обикновено не ми се пиеше вода, но сега колкото повече пия, толкова повече ми се пие; освен това разбрах, че гладът в действителност е жажда. За пръв път от две години отново мога да измина пеш без почивка цяла миля. Болката ме мъчи все по-малко и по-малко, а глезените, коленете, китките и другите стави вече не се подуват. С 15 кг съм над нормата и се надявам, че способността да ходя и да се движа ще ми помогне да се справя и с този проблем.
Благодаря, Р. С.
* * *
Анкилозиращ спондилит
В наши дни е трудно да се намерят герои, но аз намерих един. Като човек, който се е избавил от артрита, съветвам всички жертви на тази болест да помислят за използване на естественото средство, което излекува мен. Може би и вие ще намерите своя герой.
Аз съм на 58 г. и дълго страдах от ревматизъм на гръбнака. Лекарите наричат тази болест анкилозиращ спондилит. Това е болезнено възпалително заболяване, при което с времето хората започват да ходят прегърбени. Този артрит, който изсмуква силите, ме преследва от младини и лекарите в клиниката Майо в Рочестър, щата Минесота, го признаха за главния ми проблем още през 1967 г., когато бях само на 30 години. Казаха ми, че срещу анкилозиращия спондилит няма лекарство. Препоръчаха ми да правя упражнения за укрепване на мускулите на гърба и при възпаления да ходя на нагревни с електрическа лампа за премахване на болката. Възпалителните процеси могат да продължават със седмици и да се появяват на всяко място на гръбнака. Рязкото извеждане, вдигането на тежести и промените във времето винаги влошават болестното ми състояние. Работя в търговията и се налага постоянно да бъда навън, затова не мога да избегна обострянето на артрита.
Накрая, след 20 години страдания, повече не можех да издържам. През 1976 г. продадох бизнеса си и се оттеглих в почивка. Състоянието ми малко се подобри, тъй като спрях да мъкна тежести. Острите пристъпи на болка в гръбнака се повтаряха приблизително веднъж месечно или всеки път, когато вдигах нещо тежко или се навеждах много при работа в градината. В сезона на земеделската работа годеницата ми ме наричаше „ходещата запетайка" — толкова се превивах, особено когато се беряха ягодите. След един час такава работа винаги трябваше да полежа няколко минути на гръб, за да мога след това да се добера до колата на четири крака! Лекарите безуспешно се опитваха да премахнат болката с кортизон и аспирин. Дори от огромните дози витамини и минерали, които ми препоръчваха приятелите, нямах никаква полза. В подсъзнанието ми завинаги се запечата присъдата на клиниката Майо: от тази болест няма спасение!
През м. 02. 1995 г. дойде краят на моите мъки. Един приятел ми даде брошура на университета по естествени методи за лечение, в която беше поместено интервю с д-р Ферейдун Батманджелидж. Той е дипломиран лекар от Иран. Този доктор е разработил теория, съгласно която много хронични заболявания не са нищо друго, а симптоми на обезводняване или, казано по-просто, че човек не пие достатъчно вода. Доводите на д-р Батманджелидж ме учудиха и същевременно ме заинтригуваха. Когато прочетох неговите обяснения относно хидравликата на гръбначния стълб и научих как обезводняването притиска дисковете, предизвиквайки болка, реших да изпробвам този начин за лечение. Честно казано, отнасям се с голямо подозрение към скъпите „лекарства", а за експерименти с голямо количество вода не трябваха пари.
Трябва да призная, че ми беше трудно да изпивам всеки ден необходимото количество вода, просто защото никога не. съм бил неин голям любител. Всъщност дори една чаша обикновена вода пиех много рядко. Винаги съм предпочитал кафе, чай или кола. Месец, след като минах на вода, изчезнаха всички болезнени симптоми и започнах да мисля, че д-р Батманджелис е бил прав! Днес, когато пиша това писмо, изминаха вече 14 месеца от започването на моето лечение с вода. През това време нямах нито един рецидив, болката премина и отново се наслаждавам на живота. Колко прекрасно е да се чувстваш жив и здрав и може би дори отново ще се върна в бизнеса.
Благодаря на Господ, че ме запозна с откритието на доктор Батмангхелидж и неговата книга „Тялото жадува за вода". Нейното значение е огромно. Съветите на доктор Батман за укрепване на здравето са подходящи за всеки, който е готов да изпробва нещо естествено и просто. Ако страдате от язва, астма, хипертония, синдром на хроничната умора, рак на гърдата, импотенция, имате излишни килограми, повишен холестерол, безпокоят ви болки в гърба и ставите (артрит), стрес или депресия, опитайте за няколко месеца да преминете на необходимия режим за приемане на вода и да изпитате ползата от оптималната хидратация. Освен това не забравяйте всеки ден заедно с течността да приемате най-малко половин чаена лъжичка сол, която ще помогне на организма да усвои допълнителното количество вода. Солта е ключов елемент в програмата.
Смятам, че откритието на доктор Ватман ни е изпратено от самия Господ. Този човек стана моят герой. Моля се болкоуспокояващите свойства на обикновената вода да донесат полза и на вас.
С уважение: Л.П.
* * *
Болки в китките
За пръв път научих за вас от списание „Acres USA" и оттогава убедих стотици мои клиенти (аз съм терапевт-масажист) да си купят вашата книга. „Тялото жадува за вода" толкова се търси, че много книжарници като „Doubleday Bookstore" трябваше да поръчват огромни количества. Всеки път, когато се появява болката в китките, пресмятам колко вода съм изпила предишния ден и откривам, че не съм изпълнила нормата от 8м чаши. Тогава веднага изпивам 2-4 чаши наведнъж и след половин час болката в ставите и в ръцете изчезва. Това е още едно доказателство, че сте 100 %. Ако някога имам възможност да поговоря лично с президента на Съединените щати, ще му кажа, че трябва публично да ви благодари за вашите изследвания. Продължавайте вашата работа и в един прекрасен ден ще победим онези, които упорито пренебрегват ролята на водата в организма. Впрочем, искам да ви попитам: изнасяте ли публични лекции или предпочитате да използвате в работата си печатни публикации, интернет и т. н.?
С благодарност: Дж.
* * *
Забележка: За разлика от други писма, в които са пропуснати само пълните имена на авторите, за да бъдат защитени хората от изключително големия брой телефонни обаждания и писма, посочвам пълното име на автора на следващото писмо, за да не се усъмнят читателите в реалното съществуване на такъв човек като Дрю. Той живее в Ню Йорк и в момента изучава китайска медицина. Историята на болестта на Дрю Бауман е уникална с това, че показва цялата последователност на физиологичните процеси в организма, страдащ от хронично обезводняване. Когато прочетете това писмо, ще разберете връзката между големия брой „болестни състояния" и постепенно развиващото се обезводняване и, което е още по-важно, връзката между многобройните здравословни проблеми.
При Дрю обезводняването в ранно детство се проявява под формата на алергии, след които идват диабет, астма, имуносупресия (имунодефицит), повторни инфекции, ставни заболявания и накрая кожна В-клетъчна лимфома. Поради традиционната система на съвременната медицина Дрю обикаля лекарските кабинети и болници, където се опитват да лекуват отделните симптоми на многобройните му здравословни проблеми. При това лечение направо е изпържен на рентгеновия апарат и той получава обширни изгаряния. Лекарите смятали да продължат изгарянето на раковите клетки с рентгенови лъчи, но той отказал по-нататъшното лечение. За щастие той разбрал, че от такова лечение ще умре по-бързо, отколкото от болестите си.
През април 2003 г. Дрю ми се обади, за да сподели радостна новина. Току-що си беше направил пълни изследвания и резултатите не сочеха никакви признаци на рак. Той беше напълно здрав. Неговите „традиционни" лекари изпаднали в пълно недоумение и настояли да разкаже как е постигнал това. Въпросът е в това, че отдавна вече никой не е чувал тази форма на лимфома да не дава рецидиви. Той им обяснил, че дължи изцелението си на програмата за лечение с вода! По-нататък следва подробна история на неговите болести, предизвикани от обезводняване.
Позволете ми също да обясня защо Дрю стана жертва на толкова много инфекции. Главният регулатор на водата в организма е хистаминът. По съвместителство той изпълнява и функцията на главен регулатор на имунната система. Но когато хистаминът се занимава с регулиране на водата, той автоматически потиска активността на имунната система на равнище костен мозък. Той трябва да прави това, в противен случай обезводняването ще накара имунната система да работи непрекъснато, докато се изхаби. Въпросът е в това, че природата е програмирала организма да пази имунната система за сериозните инфекции и да не изразходва нейните ресурси за борба с обезводняването.
Сподели с приятели: |