Впр. 1 Предмет на конституционното право на Р. България. Роля и значение в системата на действащото право
Неотговорност на президента. Предсрочно прекратяване на пълномощията
Изтегляне 1.34 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 41. Конституционни основи на организацията на Министерския съвет. Министерски съвет – висш орган на изпълнителната власт. Избор, състав, прекратяване на пълномощията
- 42. Правомощия на Министерския съвет. Актове – видове, правна същност.
- 43. Взаимоотношения на Министерския съвет с Народното събрание, президента, съдебните и местните органи
- 44. Отговорност на Министерския съвет пред Народното събрание – характеристика. Институтите „вот на доверие” и „вот на недоверие”.
- 45. Правен статус на министрите като членове на Министерския съвет и като специализирани изпълнителни органи. Правомощия, актове.
- 46. Съдебна власт – понятие, разграничаване от другите власти. Органи на съдебната власт – съдебни, прокурорски и следствени
- 47. Съдилищата – правосъдни органи. Видове съдилища. Система на съдебните органи
| 40. Неотговорност на президента. Предсрочно прекратяване на пълномощията.
Чл. 103 от Конституцията прогласява неотговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции, и за издадените от тях актове. Те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. Ползват се с имунитет. Държавната измяна на президента по смисъла на чл. 103, ал. 1 не е измяна по смисъла на НК. Със своите действия той може да нанесе тежки политически, икономически и други вреди, които на практика подриват и отслабват устоите на държавата. Президентът ще носи отговорност за нарушаване на Конституцията, ако то е съществено и е налице вредоносен резултат за държавата и обществото. Нашата Конституция предвижда сложна процедура за търсене на отговорност на президента и вицепрезидента. Предвидената отговорност е политическа. Резултатът от доказано обвинение води до снемане на политическото доверие от тях, което се изразява в прекратяване на пълномощията им. Мотивирано обвинение срещу президента или вицепрезидента за държавна измяна или нарушение на Конституцията се повдига пред НС по предложение на ¼ от всички народни представители (60 души). Ако НС прецени, че са налице достатъчно данни, потвърждаващи обвинението, то приема решение с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители. След решението на НС процедурата за търсене на отговорност продължава в Конституционния съд. Той е длъжен в едномесечен срок да се произнесе по обвинението. Ако бъде установено, че президентът/ вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията (мандатът) им се прекратяват. Конституционният съд разглежда и решава делото с участието най-малко на ¾ от всички конституционни съдии (9 души). Решението се взима с тайно гласуване. Срокът на пълномощията на президента и вицепрезидента е 5 години. Пълномощията им се прекратяват с изтичане на петте години. Предсрочно те се прекратяват на основание на чл. 97 от К: >> при подаване на оставка пред КС >> при трайна невъзможност да изпълняват правомощията си (ако не изпълняват правомощията си в продължение на 1 година) при тежко заболяване >> при смърт >> чл. 103 – когато е налице държавна измяна или нарушение на К Ако пълномощията на президента се прекратят предсрочно, вицепрезидентът встъпва в неговата длъжност, а ако и той не може, правомощията му се изпълняват от председателя на НС, без това да го прави президент. Когато се прекратят правомощията на президента, НС насрочва избори за президент и вицепрезидент, които трябва да се проведат в срок от 2 месеца. 41. Конституционни основи на организацията на Министерския съвет. Министерски съвет – висш орган на изпълнителната власт. Избор, състав, прекратяване на пълномощията Министерският съвет е правителството на държавата. Той е орган на изпълнителната власт, на който се възлага осъществяването на програмата на парламентарното мнозинство. То е поставено в зависимост от доверието и подкрепата на парламента, пред който е политически отговорно. МС е титуляр, централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Самата изпълнителна власт се осъществява въз основа и в изпълнение на законите. Общата компетентност на МС намира израз във възможността му чрез своите актове и дейност да въздейства върху различни обществени сфери. Министрите и ръководителите на ведомства без ранг на министерства са органи със специална компетентност. Органите на изпълнителната власт функционират на принципа на йерархичността. Разпорежданията на правителството са задължителни за всички органи на изпълнителната власт, до които са адресирани. Образуване: В парламентарните републики при конституиране на правителството вземат участие парламентът, държавният глава и парламентарните групи. Нужни са съгласувани действия и сътрудничество между тях. У нас правителството се назначава от парламента. Правомощията се прекратяват по силата на чл. 111 >> с гласуване на недоверие на МС или министър-председателя >> с приемане на оставка на МС или министър-председателя >> при смърт на министър-председателя Чл. 112 - при получаване на вот на недоверие от парламента. Независимо от основанията, във всички случаи на подаване на оставка до избиране на новото правителство старото продължава да изпълнява функциите си. След подписване на оставка на правителството или прекратяване на пълномощията му влиза в действие процедурата по създаване на нов МС. В предварителната фаза вземат участие президентът и парламентарните групи. Конституционният съд определя ролята на президента като посредническа. Президентът с указ възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на посочения от най-голямата парламентарна група кандидат, ако той отговаря на изискванията за избираемост. Обикновено за министър-председател се предлага лидерът на партията или коалицията, която има мнозинство в парламента. У нас е възприет „екипният принцип” за съставяне на правителство. На министър-председателя се дава възможност да предложи структура и правителствения екип, с който ще работи. Той има това право, защото той е отговорен за цялостната дейност на МС. Когато първият проучвателен мандат е неуспешен, президентът е задължен да възложи на втората по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател. Ако и това е неуспешно, президентът за трети път възлага мандата, но не е задължен да е на третата по големина парламентарна група. Ако и трите проучвателни мандата се окажат несполучливи и НС не успее да състави МС, парламентарните възможности за съставяне на правителство се изчерпват. Конституцията възлага на президента да състави служебно правителство като изход от парламентарната криза. Кандидатът за министър-председател се счита за избран, ако за него са гласували повече от половината от участвалите в гласуването. Избраният МС полага клетва пред НС на основание чл. 76, ал. 2 от Конституцията. Срок и състав: Ако не възникнат ситуации за предсрочно прекратяване на пълномощията на МС на основание чл. 111, ал. 1 и чл. 112, ал. 2 от К мандатът му съвпада с този на НС. При нормални условия срокът на дейност на правителството може да бъде 4 години. Конституцията не определя числения състав на МС, а посочва, че той се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Конституцията не се обвързва с поименното определяне и броя на видовете министерства. Това дава възможност за по-голяма оперативност на МС и на НС да правят промени в системата. В определени периоди съществува института на т. нар. „министри без портфейл”. Те не оглавяват министерства, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на държавната дейност. Председател и членове на МС могат да бъдат лица, които са само български граждани, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. На народен представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията му за времето, през което е министър. 42. Правомощия на Министерския съвет. Актове – видове, правна същност. Правомощия на МС: МС ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Ръководи и координира общата политика на правителството и дейността на министрите (чл. 108, ал. 2). Той ръководи заседанията на МС, представлява правителството във взаимоотношенията му с другите държавни органи. Назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. Актове на МС: Актовете на МС са юридическа форма, чрез която се реализират предоставените му правомощия.
Според чл. 114 МС приема постановления, разпореждания и решения. С постановления МС урежда широк кръг от обществени отношения и приема правилници и наредби. Те са административни актове, които са основен инструмент за осъществяване на изпълнителната власт. Постановленията са нормативни актове. С постановления се регламентират в съответствие със законите обществени отношения, които са предоставени за уреждане от МС. Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби, са особени актове. Те не са нормативни по съдържание, а са нормативни по предназначение.
Според чл. 125, ал. 2 ВАС (на НС) има правомощието да се произнася по спорове за законността на актовете на МС и на министрите. Надзорът е за законност, не и за целесъобразност (правилност). 43. Взаимоотношения на Министерския съвет с Народното събрание, президента, съдебните и местните органи Парламентът избира МС. Парламентарното мнозинство формира правителство, което се ангажира да осъществява неговата политика. То е поставено в зависимост от доверието и подкрепата на парламента. Правителството е политически отговорно пред парламента. Създаване на нов МС. След консултации с парламентарните групи президентът възлага на най-голямата по численост да предложи кандидат за министър-председател. Президентът има посредническа роля. Той поставя началото на формирането на МС. Президентът с указ възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на посочения от най-голямата парламентарна група кандидат, ако той отговаря на изискванията за избираемост. Ако той успее да предложи структура на персоналния състав на МС, президентът предлага на НС да избере кандидата за министър-председател. Ако първият проучвателен мандат не успее, президентът е конституционно задължен да възложи на втората по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател. Президентът съдейства за създаването на МС. След три неуспешни опита Конституцията възлага на президента да състави служебно правителство – изход от парламентарната криза. Едновременно с това президентът разпуска НС и насрочва парламентарни избори до 2 месеца. МС назначава и освобождава областните управители, които организират провеждането на държавната политика в областите. МС е основен вносител на законопроекти в НС и по този начин съдейства за ефективната законодателна дейност; чрез законопроектите се стреми нормативно да обезпечи осъществяването на политиката си. НС образува МС и е логично да има възможност за контрол върху неговата дейност, МС е натоварено с изпълнение на законите. Парламентарният контрол е политически. МС носи солидарна отговорност пред НС за провежданата политика, която се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите пълномощия. Актовете на правителството не могат да бъдат отменяни от НС. ВАС се произнася по спорове за законност на актовете на МС и на министрите. Всички административни актове (освен закона) подлежат на съдебен надзор за законност, но не и за целесъобразност. 44. Отговорност на Министерския съвет пред Народното събрание – характеристика. Институтите „вот на доверие” и „вот на недоверие”. Правителствената отговорност е съществен белег на парламентарната система за управление. Правителството има своята автономност, но поради характера на дейността си се намира в корелативна връзка с парламента. МС като колективен орган носи солидарна отговорност пред НС за провежданата политика, която се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на която се прекратяват пълномощията му (чл. 89, ал. 1, чл. 112, ал.2 от К). Правителствената отговорност се реализира в три разновидности. >> Колективна и солидарна отговорност на правителството за цялата дейност >> Отговорност на министър-председателя пред НС по чл. 108, ал. 2 за цялата политика >> Политическа отговорност на отделен министър за незадоволителната му дейност по ръководството на министерството При прекратяване на пълномощията на МС поради подаване на оставка процедурата по чл. 99 започва отначало, без мандатът на парламентарната група, чието правителство е подало оставка да премине върху друга парламентарна група. Мандатът отново се дава на същата парламентарна група да предложи нов кандидат за министър-председател и нов МС. Само ако тази парламентарна група се откаже или не е в състояние да състави ново правителство, мандатът преминава върху друга парламентарна група. Министрите носят отговорност и пред правителството. Те са отговорни и за вреди, причинени на граждани от техните незаконни действия и актове, но тази отговорност не е пряка, а се трансформира като отговорност на държавата (чл. 7 от К). Министър, който не е съгласен с водената от премиера и правителството политика, е морално задължен да си подаде оставката. Членовете на МС не се ползват с имунитет. Доказано противоправно деяние на министър по служба е основание да му бъде потърсена и политическа отговорност. Ако деянието е престъпление от общ характер, министърът е подсъден по общия ред за този вид престъпления. ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ Гласува се от парламента по предложение на народните представители. Те могат да поискат да се гласува „вот на недоверие” за цялостна политика на правителството или по конкретен повод. Вотът на недоверие се иска от опозицията, с цел да бъде бламирано правителството. За да се осигури обаче стабилност на правителството и да не е застрашено съществуването му от случайно създали се обстоятелства в парламента, Конституцията не допуска инцидентен блам. Ако възникне ситуация, при която МС не получи подкрепата на свое предложение или законопроект, това не е равнозначно на инцидентен вот на недоверие и не следва прекратяване на пълномощията на правителството. Изисква се предложението за гласуване на недоверие да е направено от 1/5 от народните представители, което е гаранция срещу злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсолютно мнозинство от гласовете. Ако предложението се отхвърли, през следващите 6 месеца не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание. ВОТ НА ДОВЕРИЕ Иска се от МС за цялостната политика на правителството, по неговата програма или по конкретен повод. При негативен резултат министър-председателят е длъжен да подаде оставката на правителството и да се прекратят пълномощията му. Искането на вот на доверие е действие, чрез което правителството се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на мнозинството, което го подкрепя. 45. Правен статус на министрите като членове на Министерския съвет и като специализирани изпълнителни органи. Правомощия, актове. Еднолични специализирани органи на изпълнителната власт са министрите. Те осъществяват ръководство на съответния отрасъл или сфера на държавна дейност. Министрите и ръководителите на ведомствата ръководят съответните министерства/ ведомства въз основа на законите и актовете на МС. Чл. 25 Закона за администрацията – министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той е орган, който отговаря за провеждане на държавната политика в съответната област. Министерството е учреждение, юридическо лице на бюджетна издръжка, което подпомага министъра. Министърът се избира от НС. Той има властнически правомощия – чл. 108 министрите ръководят отделните министерства, освен ако НС реши друго. В пределите нa своята компетентност министрите дават нареждания и отменят незаконосъобразни или неправилни актове и действия на ръководителите на подчинените им управленски структури. Министрите носят отговорност за сферата си. Те издават юридически актове и контролират изпълнението им, разпореждат се с бюджета на министерството. Министрите носят политическа отговорност за дейност, състояние на съответните отрасли и сфери пред НС. Носят и дисциплинарна отговорност пред правителството. Може да им се търси и наказателна отговорност пред правителството. Чл. 115 К – министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди – те имат подзаконов характер, те са административни актове; имат общодържавен характер, действат на територията на цялата страна, в определен отрасъл или област на държавната дейност; действието им се разпростира върху подчинените им органи; по принцип нямат обратна сила освен ако няма изрична разпоредба. >> Правилници – нормативни актове, които се издават за прилагане на закон/акт с по-висша юридическа сила. Те се издават и за да уреждат статуса на органи и учреждения в министерствата, т.е. те са устройствени актове; >> Наредби – нормативни актове, които конкретизират отделни норми/части от актове с по-висша юридическа сила; >> Заповеди – ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения; >> Инструкции – с тях министрите дават указания за прилагането на нормативни актове, които са издали. Задължителни са и влизат в сила от деня на издаването им. Чл. 116 К – Държавните служители са изпълнители на волята на интересите на народа. При изпълнението на дейността си, те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. 46. Съдебна власт – понятие, разграничаване от другите власти. Органи на съдебната власт – съдебни, прокурорски и следствени Правосъдието е особен вид правозащитна дейност. Правосъдие осъществяват само съдебните органи. Правораздаването е също правозащитна дейност, но е по-обхватна по съдържание от правосъдието. Правораздаване осъществяват съдът и особените юрисдикции, но последните не осъществяват правосъдие. Съдебната власт се осъществява от съда, т.е. правосъдие. Тя е многопланово събирателно понятие, което включва дейности по разследване (производство), прокурорския надзор и правосъдието. Органите на съдебната власт са съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Прокуратурата и следствието не осъществяват правосъдна дейност. Те подпомагат съда в неговата дейност. Органите на съдебната власт заемат специално място в държавната организация и изпълняват особени задачи. Съдът, прокуратурата и следствието осъществяват дейности за укрепване на законността и правопорядъка. Те са специализирани органи, чието основно предназначение е да осъществяват правозащитна функция. Законът за съдебната власт (ЗСВ) е приет през 1994 г. Правните основи са установени и в Конституцията – тя регламентира единна съдебна власт, която интегрира съдебните, прокурорските и следствените органи. Съдебната власт е интегративна част от държавната организация. Тя е присъща на всяко демократично организирано в държава общество. Съдебната власт осъществява правосъдието, което е специфична държавна дейност. Тя осъществява особена държавна функция, коренно различна от тази на останалите две държавни власти. Независимостта на съдебната власт се изразява в правната недопустимост на другите власти да въздействат на съдиите, прокурорите и следователите. Те се подчиняват само на закона. Независимостта на съдебната власт не е отрицание на взаимодействието й с останалите държавни органи. Въпреки разделението на властите, те са единен механизъм, който работи за съхранение и утвърждаване на правния ред. Поради това трите власти си взаимодействат и сътрудничат в осъществяването на публичната власт. 47. Съдилищата – правосъдни органи. Видове съдилища. Система на съдебните органи Конституцията установява тристепенна система на органите на съдебната власт. Съдопроизводството е първоинстанционно; въззивно (апелативно, второинстанционно) и касационно (третоинстанционно). Триинстанционното съдебно производство е гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. То намалява възможността за допускане на грешки и осигурява по-висока степен на обективност при правосъдната дейност. Всички съдебни инстанции трябва да бъдат сезирани. Двуинстанционно е административното производство. Административните дела се разглеждат от първоинстанционен съд и от окръжния или ВАС като касационни инстанции. Основните първоинстанционни съдилища са районните. Като първа инстанция действат и окръжните съдилища по дела, определени със закон. Първоинстанционни са и военните съдилища. Въззивното съдопроизводство е второинстанционно. Апелативните съдилища решават дела, образувани по жалби срещу първоинстанционни актове на окръжните съдилища. Военноапелативният съд разглежда дела по жалби срещу актове, постановени от военните съдилища. Окръжните съдилища решават дела като апелативни инстанции по жалби срещу актове на районните съдилища. Касационното съдебно производство се осъществява от ВКС по съдебни актове, постановени от апелативните съдилища. Касационна инстанция е и ВАС за съдебни актове на съдилищата относно законосъобразността на административни актове. Система на съдебните органи Системата на органите на съдебната власт интегрира три относително самостоятелни подсистеми: съдебните, прокурорските и следствените органи. Създадена е обединяваща административна структура – Висш съдебен съвет. Той осъществява кадровата политика и решава основни организационни проблеми на съдебната власт. Трите подсистеми притежават организационна автономност. Съдебната власт във функционален аспект включва дейността по разследване на наказателни дела, прокурорския надзор за законност и правосъдието. Трите подсистеми работят в тясно взаимодействие по осъществяване на правосъдната функция. Всяка от тях осъществява свои задачи чрез съответни средства и методи. Дейността на следствените органи е началната, предварителна фаза на наказателния процес. След нейното приключване прокурорските органи дават заключение и ако са налице законови основания по съответния ред предават обвиняемия на съда. Приемането на съответен акт (присъда или решение) е заключителният стадий от дейността на съдебната власт. Системата на органите на съдебната власт и техният статус са детайлно уредени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Самата система включва: Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативните, окръжните, военните и районните съдилища. Правосъдието се осъществява в името на народа. Съдилищата осъществяват дейността си в съдебни райони, чиито граници и седалища се определят от ВСС. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка. Правосъдните органи не са правотворчески, те не творят, а само прилагат правните норми. Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|