Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика
Социализация в контекста на възпитанието
Изтегляне 162.45 Kb.
|
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
- Навигация на страницата:
- Функционален структурализъм
- Символен интеракционизъм
- Становища на отделните науки, свързани с процеса на С. 4.1.Социология
- Въпрос № 7: Процес на обучението- същност, структура и форми на
- Моделът на променливите
- Кибернетични модели на П. Ходж , К.Харисън , Р. Кауфман 4. Етапни модели на У. Лител , Дж. Бейли
| 2. Социализация в контекста на възпитанието
а/преднамерена - целенасочените усилия на родители и възрастни да ориентират развитието в желаната посока; б/непреднамерена - всекидневното влияние на взаимодействието, което родителите и другите модели упражняват в безбройните неформални ситуации. НАПРАВЛЕНИЯ / ПОДХОДИ за съдържателно анализиране на категорията "социализациая": 1.Функционален структурализъм - описва С. с понятия като: норми, състав на семейството или групата, социален и икономически статус, функционални аспекти на ролите. Изучават се последиците на влиянието на структурните елементи върху детето. 2.Символен интеракционизъм - поставя се акцент върху "значенията" на ситуациите, символното общуване, интерпретацията на другите символни процеси, ч/з които се определя съдържанието на С. Изключително важни за този подход са ролите и ролевото поведение. Детето усвоява установените поведенчески модели ч/з взаимодействията си с "важните други", особено в семейството. 3.Теория на размяната - обсъжда социалното взаимодействие в зависимост от разменните отношения. Приема се разбирането, че в процеса на усвояване на механизми за продуктивно участие в обществените взаимодействия, водещи са индивидуалистичните потребности на човека /детето реагира на стимули, основаващи се на нуждата, наградата и подкреплението/. 4. Становища на отделните науки, свързани с процеса на С. 4.1.Социология - разглежда процеса на С. като образувание, което включва процесите на усвояване на знания, умения и ценности, социални норми и роли, социални системи на поведение в дадено общество.Те улесняват изпълнението на правата и задълженията, които са приети от обществото и са необходими за неговото същесвуване. 4.2. Културна антропология - С е процес на адаптация и интеграция на индивида към определена култура, чрез усвояване на нормите, ценностите, моделите на поведение, обичаите и т.н. , които обуславят тази култура. Културата (всички продукти на обществото - поведенчески схеми, изкувство, вярвания, институции) подсигурява социалната реалност на обществото. 4.3. Социалната психология - анализира С. като процес на овладяване от индивида на значими за социалната група ценности и роли в неговата адаптация към нея. Групата се явява органически принцип, който структурира, определя, улеснява и осмисля както исторически, така и непосредствено появяващо се поведение в нейните граници. С. се обосновава ч/з три сфери на психични промени, които осъществяват формирането на личността: дейност, общуване, самосъзнание. В началото на XX в. ролята на социалната среда за възпитанието получава приоритетно обсъждане, поради опасност да се равнопостави С. с възпитанието. Социал.отношения се включват във възпитател, дейност най-малко на 3 равнища: 1/трансформирането на социалните идеи в съответни цели, задачи и възпитателно съдържание; 2/интериоризация и персонификация на това съдържание: 3/технологиите, с които си служи възпитателят, за да осъществи процеса на С. Важно за взаимоотношението мужду С. и В. е да се установи доколко измеренията на социализацията са характерни и за възпитанието: 1/самосъзнанието на личността - формира се под влияние на стихийни и на специално организирани фактори; това не е пасивно-приспособенчески акт, а се извършва активно, съзнателно и с помощта на възпитанието в цялата му многовариантност. 2/познания - когато те се получават стихийно /в общуването, от масмедиите, в дейности и роли/ не са в състояние да задоволят съвременните потребности на подрадтващите. Чрез В. се осигуряват в най-висока степен системни знания, развиващи интелекта на детето. З/мотивация - свързана с предоставянето на възможност за избор на роли, отговарящи на личните предпочитания на детето; в този случай В. може да окаже положителен ефект, т.к. отчитайки индивидуалността на всяко дете, е в състояние да му помогне да мотивира своите предпочитания и действия, да бъде по-близо до онова, което му е потребно и полезно. 4/ценносттни ориентации у личността - варират в зависимост от конкретните исторически условия, от соц. структури, от ценностите на микрогрупата и др.; знанията, които се получават в училище, са основата на всяка ценностна ориентация. Персонификацията се извършва според нагласите на детето, но не е за подценяване и практическият нравствен и др. соц. опит, получен в у-ще или в извънучилищните възпитателни дейности. СОЦИАЛНОТО УЧЕНЕ е ключът към процеса на С. Психологията определя ученето като всяка модификация на поведението, възникваща в резултат на опита със средата, особено тези последствия, които са оформени от условните награди и наказания. По-голямата част от ученето се вижда директно в поведението. Затова обикновено се прави заключе-нието, че винаги когато се появят открити поведенчески промени, се е осъществило учене. Процесът на учене се отнася до мотивацията и ценностите: човек трябва да е мотивиран да осъществи някаква цел, за да осъществи поведенческото приспособяване, нар. Учене. Последиците от поведенческата промяна (от гледна точка на това, дали постигането на целта се подпомага или се възпрепятства) са от критично значение за насочване процеса на учене. Има три типа последствия, които могат да се появат след всеки поведенчески акт: - действие, което доближава човека към целите му и подпомага тяхното постигане /награда/ ; - действие, което поставя човека в болезнена ситуация или в дистрес и пречи или е несъвместимо с постигането на целта / наказание/; - действие, което не предизвиква видима промяна, и нито подпомага, нито пречи на постигане на целите - липса на награда. Въпрос № 7: Процес на обучението- същност, структура и форми на организация на обучението. 1. Същност: Обучението е един от основните видове обществена дейност, която се изразява в предаване от специално подготвени лица/ учители / и усвояване от подрастващите/ учащите се/ на натрупания социален опит и в превръщането на този опит в притежание на отделните индивиди. В процеса на обучението, подрастващите усвояват не само определена система от знания, умения и навици, а и се изграждат като личности; т.е. освен, че придобиват образование, те се развиват и възпитават. Чрез своята образователна, възпитателна и развиваща същност обучениетоизпълнява изключително важни социални функции.Основните социални функции на обучението са: •да подготвя подрастващите като пълноценни членове на обществото, •да ги приобщава към социо- културната действителност чрез предаване на натрупания познавателен опит, на културни, нравствени, естетически и др. ценности. То трябва от една страна да бъде ориентирано към изискванията на обществото, а от др.-да се съобразява и с потребностите и интересите на отделните индивиди / ученици /. Процесът на обучението характеризира последователността на взаимодействията м/у учителя и учениците, формирането на нови свойства и качества в учениците в резултат на тяхната дейност. 2. Структура Въпросът за структурата на процесът на обучението е един от основните въпроси в съвременната дидактика. Между учените, обаче няма единомислие по този важен проблем. Наред с дидактическите структури се предлагат и : психологически, кибернетични- представят обучението като особен вид управляема затворена система,при която управляващият център е учителят,а управляемият обект-ученикът; социологически- в основата са взаимоотношенията м/у учителя и учениците. Сред множеството съвременни структурни модели на процеса на обучението по-голям интерес представляват: 1.Моделът на X. Франк включващ следните компоненти: цели на обучението, алгоритъм на обучението, учебно съдържание, комуникация, психологическа структура на учащите се, социоструктура на учебната среда. 2.Моделът на променливите, влияещи в/у резултатите от обучението разработен от Дж.Сентра и А. Потър, който съдържа: външни училищни условия, вътрешни училищни условия, характеристика на учителя, поведение на учителя, резултати на учащите се. 3. Кибернетични модели на П. Ходж, К.Харисън, Р. Кауфман 4. Етапни модели на У. Лител, Дж. Бейли, които се основават на поетапно движение за постигане на крайния резултат и др. Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели:
|