Филогенеза на психиката.
Най-динамичната форма на биологична адаптация на организмите е поведението. В своята последна фаза то е съвкупност от телестни реакции на opr., които го отдалечават от опасни въздействия или го приближават към благоприятните фактори на средата.
Поведенческите актове не са само това - те имат скрити ориентировъчни и регулативни компоненти, които създават и увеличават ефикастността на телестните реакции.
Нефро-физиологична организация на психиката Твърди се, че човешкият мозък е най-сложно организираният къс материя във Вселената.
Това се потвърждава от 150г. интензивни изследвания по анатомия, физиология и биохимия на нервната система. Проведени са десетки хиляди изследвания на разнообразни аспекти на устройството на мозъка и неговата реактивност. Постигнати са след.
резулт.:
1. Установен е еволюционният ред на възникване на отделите и субструктурите на главния мозък на човека.
2.Създадена е микроакатомическа карта на полетата в кората на гл. мозък. Идентифицирани са повече от 100 невро-медиатори и хормони, участващи в невропсих. регулация.
3.Изобретени са редица методи за изследване функционирането на мозъка на биохимично, електрофизиологично равнище и на равнище ефекти на мозъчни увреди.
4.Създадени са широкомащабни теории за мозъчната организация на психиката.
Структура на човешката психика. В исторически план са предложени множество идеи за състава и структурата на псих. явления у човека. Някои от предложените идеи разглеждат психиката като слоеста структура, в която са насложени три различни по времетраене феномена: свойства, състояния и процеси, протичащи паралелно и във взаимодействия помежду си. Те се
различават по продължителност. Процесите са психични феномени, траещи не повече от 2-3 минути. Състоянията имат времетраене от няколко мин, до няколко месеца. Най-устойчиви във времето са псих. свойства- те са активни год. наред, а някои като темпераментовите свойства почти не се променят в целия жизнен цикъл на човека. Според качеството си псих. феномени се делят на три класа: познавателни, емоционални и волеви. Душевните феномени у човека се схващат като противоречиви, проявяващи някаква незавършеност и обикновено клонящи към продължение. Това е реалистична вътрешна картина на структурата на псих. феномен у човека.
