2.1.2. Основни посоки в проучване на случая -Проучване на клиента, на проблема и как той се възприема от клиента —в зависимост от специфичните цели може да се търси информация за :
• Социално-демографски данни: възраст, пол, семейно положение,
местожителство, образование, професия, работа и пр.
• Историята на живота, за най- важните събития и собствените му
чувства и отношения към тях. Важни са не толкова самите събития,
колкото отношението на клиента към тях, начинът по който ги е
преживял и продължава да ги преживява. Важни са семейните
взаимоотношения, типа възпитание в семейството, ролевите позиции
• За първичната среда на клиента, или първичната социална мрежа,
в която той съществува. Проучват се отношенията на близост, на
принадлежност, ролята на клиента з семейството.
• Изследване ла мотивацията и способностите на клиента
• Необходим също е инсрументариум и насоченост на изследването
към откриване на личностовите ресурси или силни страни.Те могат
да се търсят в областта на мотивацията, в областта на интересите,
на връзките с други хора, на способностите.
2.13. Анализ на ситуацията—проучване на връзката конкретен клиент в неговата реална житейска ситуация.
•Откриване на факторите, които влияят негативно върху възможностите за решаване на проблема;
•Идентифициране на ресурсите както в непосредствено обкръжение
на клиента, така и във вторичната социална мрежа— мрежата на институциите и организациите.
2.2. Втора фаза при работа със случай- преценка на случая.
При определяне на фазите на работа със случай много често се употребява
терминът диагностициране. Диагностицирането означава определяне на
болестта. Преценката е резултат от рационалното и емоционално анализиране, разбиране и оценяване на данните от изследването.
