2. Работа със случай Най-разпространеното мнение сред специалистите по социална работа е, че обособен професионален метод социалната индивидуална работа се създава в САЩ. Там тя се нарича социална работа със случай. Този метод се въвежда в Европа чрез специални програми на ООН през 50-те години. Става дума по-скоро за преоткриване на индивидуалната социална работа в Европа, отколкото за нейното начало.
Съдържание на метода социална индивидуална работа.
Този метод се използва при работа с отделни индивиди и при работа със
семейства. Felix Biestek определя следните елементи на метода: наблюдение, формулиране на проблематиката, изработване и реализиране на план за действие, оценка на резултатите.
Цел на индивидуалната социална работа:
Цели се да се окаже помощ на отделния индивид или семейство, за да преодолеят проблем или да удовлетворят своя потребност, за да функционират социално по-оптимално. Помощ за повишаване автономията на клиента, едновременно с оказването на соц. пподкрепа. Конкретните цели се определят на основата глобалните цели, в зависимост от спецификата на проблемите или потребностите на клиентите, на техните възможности и желания. Важното е да помним, че ние не сме в състояние да решим проблема на когото и да било. Ние можем само да му помогнем да разбере по-добре своя проблем или нужда, да разбере по-добре какво всъщност би искал да се постигне като резултат, и как би могъл да го постигне. Това, което е нужно да реализираме е "помощ за самопомощ".
Включва: установяване на контакт /първа среща с клиента/, установяване на доверие, предварителен договор. След това се включва изследването.
По време на установяване на контакта соц. работник трябва да се
стреми да изгради у клиента усещане за сигурност и приемане, чрез
изразяване на безусловно доброжелателно отношение, загриженост и
емпатия.
