Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика
Центрове за информация и професионално ориентиране
Изтегляне 162.45 Kb.
|
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
- Навигация на страницата:
- Десоциализацията предизвиква отклонения в социалното развитие на личността от изискванията на морала и законите на обществото
- Разкриването на причините на десоциализацията има важно значение за индивидуално – възпитателната дейност
| Центрове за информация и професионално ориентиране. Те са
държавни, общински или частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни. За осъществяване на тази дейност, те трябва да са получили лицензия за осъществяване на проф. ориентиране. Тя се издава от Националната агенция за професионално образование и обучение. Въпрос № 15: Десоциализация и ресоциализация. Социално- педагогическа работа с деца и младежи с отклонение в поведението Липсата на разбиране, обич и образци за поведение в изявите на детето се отразяват негативно в неговата социализация. То омаловажава ориентациите към реда и изискванията на обществото и развива нагласи, несъответстващи на социал. норми. Ответните му реакции са инпулсивни, често пъти са израз на протестни действия, понякога дори опасни за него и другите. Поведението показва деформации, които са детерминирани от неудоволетворени за детската възраст потребности. Подчертаната чувствителност и ранимост придобиват неприемливи форми на поведение, стимулират отзивчивост към социални отклонения, насочват към аморални или противообществени действия. Десоциализацията предизвиква отклонения в социалното развитие на личността от изискванията на морала и законите на обществото. Преминаването в нова културна среда често пъти поставя много остро проблемите на адаптацията. От значение е и средата, от която произхожда личността, дали тя оказва подпомагаща, улесняваща функция или със своята затвореност играе отежняваща роля, подсилваща десоциализацията. Социалните отклонения са прояви на отчуждението. Предизвикват се и се моделират от дефицитите в процеса на социализация. Те се изразяват в дезорганизация на психичните функции, дезадаптация и дезинтеграция. Десоциализацията показва настъпващите отклонения в психичното здраве и в приемането на културата на обществото. Тя локализира отрицателните промени и може да се определи като неуспешна социализация. Основните й прояви се отразяват в характера на поведението. С Х Е М А Десоциализация_ Дезорганизация Дезадаптация Дезинтеграция Личност с деформация в поведението Аморално Девиантно Деликвентно Схемата показва, че проявите на десоциализацията - дезорганизация, дезадаптация и дезинтеграция се отразяват в спецификата на отклоненията- аморално, девиантно и деликвентно поведение. Дезорганизацията и дезадаптацията като прояви на десоциализацията са в основата на аморалното поведение. Те влизат в противоречие с нравствените изисквания на обществото. Престъпното, деликвентно поведение синхронизира проявите на десоциализацията и подсилва дезинтеграцията с действия, противоречеащи на законовите норми. При малолетни и непълнолетни е характерно девиантното поведение като резултат на десоциализация, в която определящо място има дезадаптацията. Девиантното поведение е отклоняващото се от общоприетите социални норми. То е неприемливо, дори опасно за обществото. Към соц. отклонения се отнасят: - скитничество, бягство от училище и вкъщи, аморален начин на живот - склонност към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества - педагогическа занемареност, изоставане и отпадане от училище - нарушения във взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници – побоища, скандали, убийства -включване в противообществени групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления) - склоност към суицидни действия, самоубийства - стремеж към социална изолация. В теоритичните анализи на десоциализацията Р. Мюшиели разглежда преминаването от една форма на проявление към друга по пътя към деликвентно (престъпно) поведение. 1. Бродяга или скитник 2. Преливане от социално корабокрушение към безделие и скитничество 3. Преливане на скитничество и безделие към девиантност 4. Преминаване от девиантност към откъсване от обществото в пасивна форма 5. Хипита 6. „Пънкове". Важно е проникването в типологията на изучаваното явление за уточняването на феномена и избора на социално-иедагогическа стратегия в превантивната и ресоциализираща дейност. В социалогията се използва понятието деликвентност (правонарушение). Това отделяне от девиациите дава възможност за по-детайлно проникване в процеса на десоциализацията при търсене на пътища за ресоциализация на малолетни и непълнолетни нарушители. Отклоненията в поведението показват необходимостта в превъзпита- телната дейност да се работи за запазване на психичното равновесие на детето, като се разширяват неговите познания и се търси емоционално благополучие при връзката със семейството, училището или приятелската среда. Разкриването на причините на десоциализацията има важно значение за индивидуално – възпитателната дейност. Семейството като социализиращ фактор има особено значение в развитието на детето. Предпоставките за отклонения в поведението се очертават още в предучилищна и начална училищна възраст в неумението на родителите да осъществят социализиращи взаимодействия. Друга причина за десоциализация са : слабостите в учебно-възпитателната работа. Картината от неблагополучията в семейството често се допълва с преживявания на ученика предизвикани в училището. Отрицателните черти на взаимодействия с учителите се проявяват в различни нюанси. Създават се трудности, преодоляването на които не е лесно в тази възраст. Доверието на класния ръководител може да стане лост в движението на ученика към осъзнаване на своето поведение. Характеристиката на причините се обогатява и с влиянието на приятелското обкръжение върху поведението на личността в пубертета и юношеството. Детето се отчуждава от семейството и попадайки в неформална група с противообществена ориентация се включва в престъпно ангажиране. Силата на отчуждението придобива все по-отчетлив характер при наличие на безнадзорност. Безнадзорността води до престъпни и аморални прояви. Тя засилва чувствително и риска от развитие на опасни форми на социална патология- ранен алкохолизъм и наркомания,проституция или насилие и шантаж над по-слабите. Р. Мюшели отделя няколко типа съществуване: - маргинално съществуване - паразитизъм - безделие - отхвърляне на морални и социални стойности - липса на виждане за бъдещето - озлобление срещу обществото - асоциалност на интимния A3 и социалния Аз. Проблемът свързан с отклоненото поведение на деца и юноши се нуждае от научно обоснована концепция за използване възможностите на ресоциализацията. От организацията на държавно равнище зависи и ресоциализацията на малолетните и непълнолетни правонарушители. Ресоциализиращия ефект е в опознаване и преодоляване на противоречията между добро и зло. Търсят се методи за взаимодействие, провокиращи личностната промяна. Пътищата за успех са в новото отношение към детето: 1. Детето да не се третира като възрастен в умален вид. а като съвършено различен обект, който възприема и реагира на света и условностите на обществения живот по свой начин; 2. Поведението на детето и специално престъпните му деяния да не се разглеждат като резултат на една свободно мотивирана воля, а като проява на формираща се незавършена личност, която е силно податлива както на положителното, така и на отрицателното въздействие на околната среда. 3. Във всеки момент да се търси причинно-следствената обусловеност, довела до негативни промени. Състоянието и тенденциите в развитието на аморално престъпно поведение на децата налага нова стратегия за взаимодействие: 1. Ресоциализиращата практика изисква функционираща система за социално-педагогическа помощ на децата под контрола на държавата със задължително обществено възпитание, въз основа на демократичност и хуманност. 2. Ателиетата са форма на социално-педагогическа дейност за поддържане и пренасочване на активността на ученика, подходящи за ресоциализиращи практики. 3. Ресоциализиращата практика във възпитателно училище се нуждае от изучаване на междукултурните взаимодействия. 4. Установяване на връзка между интелектуално и емоционално ниво на развитие с цел намиране на психично равновесие в процеса, на ресоциализация. Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели:
|