Процесуална правоспособност и дееспособност

Процесуална правоспособност (ППр)

ППр е признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения (да участва в гражданско дело) като страна. Тя е производна от материалната правоспособност.

1. фЛ - от раждането до смъртта.

Ако смъртта настъпи при висящ процес, тя дава повод за процесуално правоприемство, ако предмет на делото е прехвърлимо право. Ако това право е непрехвърлимо, делото се прекратява. Смъртта, настъпила преди процеса, е пречка за възникване на валндно ПсПО. В този случай наследниците подават нова молба.

2. ЮЛ - всички;

3. Държавните учреждения, които не са ЮЛ, но имат самостоятелна сметка в банки (ако.няма,- висшестоящото, което има сметка);

4. Държавата;

IV. Процесуална дееспособност

ПД е признатата от закона възможност на страната лично, със свои действия да упражнява процесуалните си права.

Критериите са същите, както за гражданската дееспособност- чл. 16,17.

1. Обща ПД- всички пълнолетни (навършили 18 г.) незапретени лица; могат да извършват всякакви действия по всякакви дела;

2. Ограничена ПД - непълнолетните (14-18 г.) и ограничено запретените; те извършват действията лично, но със съгласието на техните родители или попечители;

3. Специална ПД - ограничено дееспособните, когато са приравнени на пълнолетни, само по посочени от закона дела (брачни за съпрузите; по ТПО или по чл. 4 ал.2 ЗЛС за всички).

4. Нямат ПД малолетните (до. 14 г.),пълно запретените и ЮЛ. В процеса те участват чрез свои законни представители;

V. Правно значение на ППр и ПД (чл.25)

1. И двете обуславят правото пи иск (ППр - възникването, а ПД -личното упражняване), затова те са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно;

2 Те са условия за валидност на извършените от или спрямо страната процесуални действия.

3. Действията, извършени при липса на ППр или ПД могат да бъдат валидирани е обратна сила, ако бъдат потвърдени - съдът дава срок и указания (чл.25 ал. 2, 3);

4. Ако недостатъкът не бъде поправен, настъпват последиците на липсата на ППр или ПД. Ако самото предявяване на иска е извършено от страна без ППр или ПД, процесът се прекратява. Ако е извършено друго действие, то не може да се вземе предвид, освен ако се повтори валидно. Ако все пак съдът го вземе предвид, Р ще бъде порочно и подлежи на отмяна.

Процесуална легитимация (надлежна страна)

1. Въпросът за правното значение на ПЛ с спорен. Според Силяновскн ПЛ не с процесуална предпоставка и ако тя липсва, съдът отхвърля иска с решение по същество. Според Сталев ПЛ е положителна, абсолютна процесуална предпоставка и ако тя липсва, искът се отхвърля като недопустим. ПЛ обуславя допустимостта на иска. Друга е материалноправната легитимация (титулярството па гражданското ИО)

- тя обуславя основателността на иска.

Ако възприемем втората концепция, ПЛ е принадлежността на правото на иск, т.е. процесуално легитимирано е лицето, което има право на иск (ПИ). Легитимирана страна п надлежна страна са синоними.

2. Кой има ПИ? - чл.97 ал.1 и косвено чл. 15 ял.2:

а) Типичното ПИ е защита на свои права и произтича от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. С право на иск се ползва лицето, чието право е накърнено от правния спор. Такова право имат и двете страни.

ПЛ се определя въз основа на правното твърдение на ищеца -заявеното от него спорно право обуславя както ПЛ на ищеца, така и ПЛ па ответника.

Значение на ПЛ - абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

б) Нетипичното ПИ е изключение.То принадлежи на други лица, които не са носители на правото - предмет на спора. Това са процесуалните субстнтуенти, конто от свое име имат право на иск за чуждо право. В такива случаи служебно се привлича и лицето, което е носител на спорното право.

Възможна е съвместна ПЛ - правото па иск принадлежи на няколко лица - налице е задължително другарство.

VII. Приемство в процеси.

1. Понятие

Приемството в процеса е заместване на една от страните по висящия процес е друга страна, която го продължава. Възможно е и при главната, и при подпомагащата страна по всички дела, освен тези, чиито предмет е непрехвърлнмо право. Нормативна уредба - чл. 120.

2. Видове:

а) законово - става по силата на закона:

- при смърт на фЛ то се замества от наследниците или заветниците. Съдът спира делото и взема мерки за издирване па наследниците, след което го възобновява и ги призовава като страна (чл. 183). При смърт па ищеца съдът взема мерките за издирване на наследниците, а при смърт На ответника - ищецът в 6-месечен срок (иначе се прекратява).

- когато ЮЛ престане да съществува (сливане, вливане, ликвидация)

- прилагат се по аналогия същите правила.

б) доброволно - по общо съгласие на първоначалната страна, нейния приемник и противната страна.

3. Прехвърляне на спорно право

Чл. 121 - има се предвид правото, което вече е предмет на висящия процес. Въпреки прехвърлянето прехвърлителят запазва качеството си на страна и става процесуален субетитуент. Това е суброгация -приобретателят на спорното право не става главна страна, но решението разпростира своята сила и спрямо него (СПН, ИС, КД), Той може да стане подпомагаща страна.

VIII. Участие па прокурора п исковия процес

Нормативна уредба: чл.27-31 ГПК (чл. 127 т.4 К, чл. 117 т.4 ЗСВ)

С реформата на ГПК от 1997 г. ролята на прокурора в ГПс беше силно ограничена. Прокурорът участва в процеса само в случаите, определени от закон (чл.27) - напр. за допускане на осиновяване, за запрещение, обявявяне на недействителност и прекратяване на ТД и др. Той вече не може да участва винаги, когато сам сметне това за необходимо, и да обжалва с протест всички обжалваеми актове, както беше по старата уредба.

форми на участие на прокурора: а) предявяване на иск; б) встъпване във вече образувано, висящо дело; в) издаване на заключение - участва в устните състезания, като прави преценка на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи.

Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото. Той не може да се разпорежда с предмета на делото.
ВЪПРОС№66

ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ГРАЖДАСКИЯ ПРОЦЕС

От лекциите от 41 – 46 стр

1.Понятие и видове

. I. Понятие

1. Необходимостта от представителството е еднаква в процесуалното и в материалното право: недееспособност, възпрепястваност или неумение лично да се извършат действията. Но представителството в процеса се отличава със следните особености:

- може да бъде само пряко, не се допуска скрит пълномощник;

- ограничен е кръгът на лицата - представители по пълномощие (чл.20);

Представителството е недопустимо за строго лични действия (напр. при разпит) - така е и в материалното право.

Представителят е участник в процеса, който извършва процесуални действия от чуждо име и за чужда сметка. Последиците настъпват пряко в правната сфера на представлявания.

2. ППр не е страна по делото (дори когато е законен представител!), той действа от чуждо име. Това е основната разлика между ППр и процесуалния субетитуент (ПС) - ПС е страна, има право на иск, от свое име упражнява чуждо право.

За ППр важат някои изисквания, които важат за страните: за добросъвестно упражняване на ПсП (чл.З).

Качеството ППр е несъвместимо с качеството вещо лице, помагач или главно встъпило лице по същия процес.

Правно значение на представителната власт (ПВ) - същото както на процесуалната правоспособност и дееспособност (чл.25 ал.1) - тя е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на

иск и за извършването на процесуални действия. Важат същите правила - чл .25.

Представителството е два основни вида - а) законно; б) договорно (по пьлномощие).

II. Законен представител (ЗПр) е лицето, чиято представителна власт не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или друг акт.

1. ЗПр на физически лица

а) ЗПр на процесуално недееспособни лица:

- родителите спрямо малолетните си деца;

- настойникът спрямо пълно запретения;

ПВ на родителя и настойника съвпадат по обем. ЗПр може да предявява и да отговаря по всички искове от името на недееспособиия, независимо от техния предмет.

Когато за определени действия законът изисква изрично пълномощно (чл.22 ал.2 - разпореждане с предмета на делото), ЗПр на недееспособння може да ги извършва само с одобрението на съда (чл. 17).

б) ЗПр на дееспособни лица:

- безвестно изчезналите и обявените за отсъстващи (чл. 16 ал.4)

- лица с неизвестно местожителство (чл. 16 ал.5, чл.50 ал.2);

- неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на доказателства (чл. 168);

- наследници на още незаето наследство (чл.59 ЗН).

Обявените за отсъстващи се представляват от въведените във владение техни наследници, а всички останали - от назначени от съда представители. ПВ на ЗПр на безвестно отсъстващия и на наследниците на незаето наследство е обща, а на останалите - специална (особен представител). Особен представител се назначава от съда и при противоречие в интересите на представител и представляван (чл. 16 ал:6).

2. ЗПр на юридически лица - от лицата, които ги представляват по закон (чл.18, ал.1);

.V ЗПр на държавата - от министъра па финансите (чл. 18 ал.З), а за недвижими имоти - от МРРБ (чл. 18, ал.З, 4), които могат да упълномощят доброволни представители - юрисконсулти, адвокати. Държавните учреждения се представляват от техните ръководители, определени от устройствените им правила (чл. 18 ал.З).

III. Представителство по пълпомощие

В МатП пълномощник може да бъде всяко дееспособно лице, което е валидно упълномощено. В ПсП кръгът е ограничен - чл.20:

а)адвокати;

б) родителите, децата, съпругът;

в) юрисконсултите или други служители е юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и ЮЛ (юрисконсултите не са ЗПр).

г) юристите от социално-правните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ, д) областните управители, упълномощени от Мф или от МРРБ в

случаите по чл. 18.

е) други лица, предвидени в законите:

- търговският пълномощник (чл.26 ТЗ) (според практиката на ВС -само ако има юридическо образование);

- синдикалните организации и техните поделения (чл.20 ал.2 ГПК);

- управителят на етажната собственост (чл.47 ЗС); Според обема на ПВ пълномощното може да бъде:

а) общо - чл.22 ал. 1;

б) изрично - чл.22 ал.2 (за действия на разпореждане с предмета на делото) - трябва точно да се посочат действията;

При ЮЛ упълномощаването трябва да изхожда от представителния орган и да е писмено.

Преустановяване на ПВ (действа занапред!):

- оттегляне на пълномощното;

- смърт на представителя или представлявания. IV. Процесуални правомощия на синдика.

Синдикът е законен представител на обявения в несъстоятелност търговец- едноличен търговец, търговско дружество или кооперация (чл. 658, ал.1, т.6 ТЗ) и има правомощията на представителния му орган. Той се назначава от съда по несъстоятелността, вписва се в търговския регистър и се обнародва в ДВ. По-

Същност па иска.

1. Искът е процесуално действие, чрез което едно лице, наречено ищец,

поставя началото па конкретно исково дело, като иска от съда да призове ответника на съд, да разгледа формулирания и исковата молба правен спор и да го разреши със сила на пресъдено нещо.

2. Елементи:

а) искът като процесуално действие е Юф на ПсП. Условията за валидност, съдържанието и последиците се уреждат от процесуалния закон. Иск и искова молба са синоними. Условие за валидност на иска е писмената форма.

б) искът е едностранно процесуално действие - изявление на ищеца, отправено до съда, а не до ответника.

в) искът има двояк характер:

Първо - волеизявление, насочено към определени правни последици. Като волеизявление искът може да бъде допустим (валиден) или недопустим (невалиден). По допустимостта па иска съдът се произнася с определение.

Вто|х>- Изявление за знание (твърдение) на ищеца за действителното правно положение според него. Това изявление може да бъде вярно и тогава искът е основателен. Когато изявлението е невярно, искът е неоснователен. По основателността на иска съдът се произнася с решение.

Всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление и затова подлежи на двояка преценка - от гледна точка на допустимост и основателност.

3. Значение - искът е най-важното процесуално действие на страна в процеса:

- поставя началото на исковия процес, като поражда ПсПО;

- посочва спорния предмет и страните;

- определя вида на търсената защита;

- предопределя защитата, която може да иска ответникът;

- поддържа живота (висящността) на процеса - при оттегляне или отказ от иска процесът се прекратява;

- предопределя предмета на съдебното решение. II. Право на иск (ПИ)

Понятието ПИ е дискусионно. Има различни обяснения - материално-иравнн или процесуалноправни. Доминиращи са процесуалните обяснения, между които също има различия.

Според Сталев ПИ е конкретно право на определени лица (надлежни страни) да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждаископравен спор със СПН. С други думи, ПИ е право на правораздаване по конкретно гражданско дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, ПИ е право на правосъдие по конкретен гражданскоправен спор.

Макар и да не предпоставя основателност на иска, ПИ е свързано с конкретното МатП, засегнато от правен спор и нуждаещо се от защита. ПИ е:

а) субективно публично прано;

б) потестативио право;

в) (пред)процесуално право;

г) право да се задължи съдът да разгледа и разреши конкретен гражданскоправен спор със СПН;

д) ПИ се погасява със СПН;

е) ПИ с динамично и сложно по съдържание право, което не се изчерпва с едно единично действие. То е право на искова защита и не се погасяла с подаването на исковата молба и образуването на производството, а се превъплащава и последователно сменящи се права, насочени към развитието на процеса. В края на исковия процес ПИ се превръща и право да се иска от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото. Гаранция за това право са обжалването и отмяната по чл. 231 ГПК.

Възникването и съществуването на ПИ зависи от определени условия - процесуални предпоставки. Когато тези предпоставки са налице - искът е допустим и ПИ съществува. Ако пекът с недопустим - ПП не е налице.

а) посочване на съда (необходимо е за преценка па подсъдността);

б) имената и адресите на страните и техните представители и ЕГН на ищеца, и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем (от това зависят родовата подсъдност, държавната такса);

г) обстоятелствата, на които се основава искът (от които произтича правото) - това е основанието на иска;

Д) в какво се състои искането - това е петитумът на иска (съдържанието на спорното право и вида на търсената защита);

е) подпис на лицето, което подава молбата;

ж) посочване па доказателствата и представяне на писмените доказателства;

а) пълномощно, когато молбата се подава от пълпомощник;

б) удостоверение за държавните такси и разноските;

в) преписи от ИМ и от приложенията според броя на ответниците.

3. Проверка на редовността на ИМ - прави се еднолично от районния съдия или от председателя па окръжния съд или натоварен от него съдия. Всяко отклонение от изискванията на чл.98 и 99 прави ИМ нередовна. В такъв случай се изпраща съобщение на ищеца в 7-дневеп срок да отстрани нередовностите (чл. 100). Ако не го направи, ИМ му се връща. Той може да атакува разпореждането за връщане с частна жалба.

4. Последици на ПИ - 2 групи: а) Процесуални:

- поражда се състояние на висящ процес;

- това е пречка за повторно предявяване на иск по същия спор - при

пълно тъждество между делата, т.е. когато имат едни и същи страни, основание и искане. В такъв случай по-късно образуваният процес се прекратява служебно от съда (чл. 95).

- стабилизира се подсъдността по спора (чл.93 ал.З: при по-късна промяна делото не се препращи).

б) Материалноправни последици: прекъсване на давността; спиране па давността, докато делото е висящо; право на лихви поради забава, право на плодовете и срещу добросъвестния владелец (чл. 71 ЗС).

V. Спорен предмет (предмет на делото)

1. ПД е спорното материално субективно право, индивидуализират) чрез основанието и петитума (искането).

2. Ищецът определя предмета на делото с ИМ (чл.98 г,д). ИМ, в която не се сочи основанието или няма петитум, е нередовна.

3. Ищецът е господар на процеса, защото нито съдът, нито ответникът могат да променят предмета на делото, формулиран в ИМ. ПД може да се измени само от ищеца по силата на чл.116.

4. Съдът е длъжен да постанови решение по предмета па делото, определен съгласно чл.98 г,д. Предметът на делото е предмет на СПН (чл.221). Чл. 224 - забрана на втори процес.

Процесуални предпостивки (ППр) - това са условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на ПИ.

1. Предпоставки за възникване на ПИ

а) Положителни - трябва да са налице:

- наличие на интерес (нужда) от защита - правен спор относно суб. право;

- Пс правоспособност на лицето;

- процесуална легитимация на страните;

- подведомственост па съда;

б) Отрицателни (пречки) - трябва да отсъстват:

- СПН но същия спор (чл.224)

- изтекъл давностен или преклузивен срок

2. Предпоставки за редовно упражняване на ПИ

а) Положителни:

- исковата молба да отговаря на условията по чл.98,99;

- спорът да е подсъден на сезирания съд: родовата подсъдност е абсолютна ППр; местната подсъдност е относителна ППр (проверява се само по отвод на ответника в първото заседание, с изкл. на тази по чл.83)

- страната, която извършва лично Пс действия, да е дееспособна;

- ако се представлява от др. лице, то да има представителна власт;

б) Отрицателни (пречки)

- когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела по същия спор (между същите страни, на същото основание и за същото искане), по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда (чл.95)

- наличие на договор за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд по чл.9 (делото се прекратява по отвод на ответника в първото заседание)

- наличие на висящ процес относно преюднцнален за делото спор (чл. 182 г) (делото се спира до решаването му)

- наличие на престъпни обстоятелства (чл. 182 д)(делото се спира)

3. функции на ППр - от тях зависи ПИ, съответно допустимостта на

иска и исковия процес.

- съдът служебно проверява абсолютните ППр, а относителните (местната подсъдност и договора за отн. на спора пред арбитражен или чуждестранен съд) той проверява само по отвод на ответника най-късно в първото заседание.

- когато установи липса на полож. или наличие на отрицателна ППр, сьдът действа според естеството на съответната ППр:

а|) взема мерки за поправяне на порока (напр. чл.25 ал.2) б) препраща делото на компет. орган (чл.93 ал. 1)

в) спира делото (чл. 182г,д)

г) прекратява делото, като обезсилва всички извършени Пс действия, включително постановеното решение (чл.95 ал.2, 209)

ВЪПРОС №68

ВИДОВЕ ИСКОВЕ

От лекциите от 53 – 61 стр.

1. Установителен иск.

Видове искове - 3: установнтелен, осъдителен и конститутивен (по-подробно- виж в. 97).

1. Установнтелен иск (УИ)

а) определение:

УИ е иск, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши

граждански спор със сила на пресъдено нещо.

б) функция:

УИ брани гражданските права сами срещу тона смущение, което

правният спор предизвиква. Той цели да превърне спорното право И безспорно, преди да се е стигнало до по-остри форми па правонарушение. Ако се с стигнало до тях. преди УИ да бъде предявен, той става безпредметен, защото шипа и действие по-интеизнвен способ за защита - осъдителният иск, спрямо който УИ е субсидиарен.

в) предмет:

- правоотношения - всякакви (за разлика от ОИ и КИ);

- отделни граждански права;

- факти - само в предвидените от закона случаи;

г) предпоставки за допустимост:

- интерес: това изискване е изрично посочено в чл.97. Интересът е предпоставка и за другите искове, но при тях тон е саморазбиращ се, докато при УИ не е така очевиден. Чрез изискването за интерес законът цели да допусне УИ само когато действително има нужда от него. Затова при този иск ищецът трябва изрично да посочи фактите, които пораждат нуждата от защита.

Интересът не се нуждае от доказване, когато отметни кът оспорва иска в съдебно заседание. Възможно е обаче да има извънсъдебно оспорване - то трябва да се докаже от ищеца.

Приема се, че когато правото на ищеца е не само застрашено (т.е. спорно), но и вече нарушено, няма интерес от УИ, защото ищецът

- разполага с ОИ, който включва в себе си УИ (защото има СПН), но дава и нещо повече - изпълнителна сила (ИС). УИ е субсидиарна форма за

защита на онези права, които могат да бъдат предмет на ОИ.

- легитимация: за предявяване на УИ са легитимирали много по-широк кръг лица в сравнение с ОИ и КИ. УИ може да бъде предявен и от лице,

; което не е субект на спорното ПО, без това лице да е процесуален субституент.

Тази широка легитимация произтича от интензитета на защитата -само СПН, т.е. установяване на действителното правно положение, нищо повече. На практика лица, които не са субекти на спорното правоотношение, най-често предявяват отрицателни УИ (напр. чл.359 -от взискател; оспорване на припознаването - от всяко трето лице), д) видове:

- положителни - да се установи съществуването па спорното право;

- отрицателни - да се отрече съществуването на спорното право; Особен вид е инцидентният УИ по чл. 118, който също може да бъде

положителен или отрицателен.

УИ за факти е допустим само в предвидените от закона случаи. Това са: чл.97 ал.З - истинност или неистинност на документ; чл.97 ал.4 - за престъпно обстоятелство, когато НПс е недопустим (чл.21 НК), а престъплението е от значение за спора; за установяване или оспорване на произход (чл.31-41 СК); за трудова злополука (само за факта на злополуката) и трудов стаж;

УИ не се погасяват по давност (защото няма принудително изпьлненне). Но при някои УИ (напр. за произход) законът въвежда преклузивни срокове, за които съдът проверява служебно. Ако са изтекли

- искът е недопустим.

Чрез УИ може да се прекъсва придобивки давност.

2. Осъдителен иск (ОИ)

н) определение - осъдителен е този иск, чийто петитум включва 2

искания:

- да се признае със СПН съществуването в полза на ищеца срещу ответника на изискуемо и ликвидно притезание;

- да се осъди ответникът (т. е. да се допусне принудително удовлетво ряване на съдебно признатото право) - това е изпълнителна сила (ИС),

На преден план при ОИ излиза ИС, като установяването със СПН с подразбира. Решението, с което се уважава ОИ, се ползва със СПН и ИС То служи като изпълнително основание по чл.237 б. "а". Въз основа н; него се издава изпълнителен лист. Затова ОИ още се нарича изпълнителе1 иск, иск за изпълнение. Той е най-често срещаният в практиката иск.

б) функция - да отвори вратите на изпълнителното производство.

в) предмет - твърдяно от ищеца изискуемо притезание за определен; престация.

- Предмет на ОИ са само един вид права - притегателните. Това следва от функцията на ОИ. За изпълнение може да се говори само при притегателните права - при тях се изисква чуждо поведение.

- Кога правото е изискуемо се определя от материалното право. Тона е въпрос по същество - ако притезанието на ищеца остане неизискуемо (т. е. не е настъпил падежът) до деня на устните състезания по делото, искът се отхвърля с решението като неоснователен.

- От принципа за нзискуемостта има изключение - чл.97 ал.2: може да се предяви ОИ за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Изискуемостта на първото плащане трябва да е настъпила и то да не е изпълнено. Изискуемостта на бъдещите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока, но не и от насрещна престация на ищеца спрямо ответника. Затова такъв иск може да се предяви напр. за издръжка, но не и за трудово възнаграждение или наем.

Подвид на иска по чл.97 ал.2 е негаторният иск да се изоставят занапред действия на ответника, накърняващи права на ищеца (напр. да не минава през имота му, да не употребява името му).

г) предпоставки за допустимост:

- легитимация - по-ограничена е, отколкото за УИ. Ищец може да бъде само този, който претендира, че е носител на притезанието спрямо ответника или процесуален субституент (в 3-4 случая). Пасивно легитимирано (ответник) може да бъде само лицето, за което се твърди, че дължи или лицето, което е дало своя вещ за обезпечаване на чужд дълг.

- интерес - в практиката се приема, че ако претендентът на едно вземане разполага с несъдебно изпълнително основание (по чл.237 б. "б" и сл.) за това вземане, той няма интерес от ОИ, защото чрез несъдебното изпълнително основание той може да премине към принудително изпълнение. А спорът дали съществува изпълняемото право, може да се реши по повод на иск (отрицателен УИ), предявен от длъжника по изпълнението срещу кредитора.