Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

а) определение - това е иск, с който от съда се иска:

- да признае със СПН съществуването на потестативното право -предмет на делото - в полза на ищеца;

- да постанови правната промяна в отношенията между страните по делото, която следва от съдържанието на потестативното П-

конститутивно д-е (КД);

За разлика от СПН и ИС, които са държавноправни последици на съдебното Р, КД е гражданскоправна последица. Конститутивното Р внася промяна в МатПО между страните - това решение е Юф на МатП (напр. Р за развод).

б) предмет:

- потестативни права (при които с едностранно волеизявление се внася промяна в чужда правна сфера);

- само тези потестативни права, за които законът предвижда, че се упражняват по съдебен ред (не могат извънеьдебно). А това са ПО, които имат значение не само за страните, но и за трети лица или за сигурността на оборота и т.н. - в интерес на правната сигурност. За тях законът изисква съдебна проверка и едва след като се установи, че правото съществува, се постановява правната промяна.

в) легитимация - ограничена - само лицето, което твърди, че е носител на потестативното право може да предяви иск; и само лицето, в чиято правна сфера настъпва промяната, е ответник.

г) функция - чрез съдебната проверка на потестативното право да се създаде стабилност и сигурност в ГПО.

КИ са нумерус клаузус - изрично посочени в закона.

Гражданско дело

Гражданско дело по смисъла на чл.6 ал. 1 е всяко искане да се разреши спор относно гражданско правоотношение (ГПО). ГПО в широк смисъл е всяко ПО, регулирано с метода на равнопоставяне (ГПО, СемПО, ТъргПО, ТрудПО). Правната квалификация на спорното право се извежда от основанието и петитума на иска.

1.Понятие за подведомственост.

Подведомственост (чл. 6-11 ГПК)

1. Подведомственост е правото и задължението на органа да издаде съответния държавен акт.

2. Общата подведомственост на съдилищата по чл.6 ал. 1 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. Това са граждански дела, които съдилищата са длъжни да приемат (чл.2 ал. 1) само въз основа на чл.6 ал.1, без да е нужна нарочна разпоредба, овластяваща съда да разгледа делото. УИ за факти и КИ не се включват в общата подведомственост - за тях са необходими специални разпоредби.

Конституцията прогласява пълнота на правораздавателната власт на съдилищата - в тяхната обща подведомственост са включени всички граждански дела (с много малко изключения).

Общата подведомственост на българските съдилища не обхваща-делата, конто съобразно правилата на международната подведомственост са подведомствени на чуждестранни съдилища.

3. Препирни за подведомственост

Според чл.6 ал.2 съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друг орган. Съдът може да приеме и дело, което вече се разглежда от друг орган. Но никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което пече се разглежда от съда, дори да счити, че му е подведомствено. Той трябва да повдигне препирня за

подведомственост.

Препирнята за подведомственост е несъвпадение между становищата на съда и на несъдебния орган по въпроса на кого от тях делото е подведомствено. Препирнята е положителна, когато всеки от тях счита, че делото му е подведомствено, или отрицателна - когато смята, че не е.

Легитимация: положителната препирня се повдига от несъдебиня орган, а отрицателната - от точи орган или от ищеца.

Препирнята се решава от ВКС. Образуваното пред съда дело се спира до разрешаването на препирнята.

2.Понятие за подсъдност. Родова и местна подсъност

Подсъдност

1. Понятие - подведомствените на съдилищата дела се разпределят между тях чрез правилата на подсъдността.

2. Видове подсъдност:

а) родова (материална, предметна) подсъдност - критерий е предметът на делото. Делата са две групи:

- подсъдни на районния съд като първа инстанция;

- подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

б) Местна подсъдност - критерий е връзката на делото с района на съответния съд.

в) функционална (инстанционна) подсъдност.

г) други класификации:

- законна подсъдност (произтича от закона);

- договорна подсъдност (по изключение - чл.91 - с писмен договор, за имуществени права, само за местната подсъдност);

- подсъдност въз основа на разпореждане на съда - когато окръжният съд изземе дело, подсъдно на районния съд (чл.80 ал.2)

форма на сътрудничество между съдилищата са действията по делегация (чл. 112).

3. Родова подсъдност

Въпросът е: на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото.

Принцип - подведомствените на съдилищата граждански дела са подсъдни на районните съдилища (чл. 79).

Изключения (чл. 80) - на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; -

б) исковете с цена на иска над 10 хил. лв. (при съединяване меродавна

е цената на отделните искове, а не сборът), с изключение на: исковете за -издръжка, за защита на шини нрава и за трудови спорове по КТ.

Без оглед на цената районните съдилища са подсъдни исковете:

- за издръжка (чл. 80, ал. 1, б. "б");

- за защита на вещни права (чл. 80, ил.1, б. "б");

- за съдебни делба (чл.278 ил.1);

- владелческите искове (чл.294);

в) исковете, които но други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд. Това са напр.: за екзекватура (чл.304) - Софийския градски съд; за защита на членствени права (чл. 71 ТЗ); за прекратяване на търговско дружество; за несъстоятелност на търговец и др.

г) искове за установяване па недопустимост или нищожност па вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

При връзка между делата, когато главният иск е подсъден на окръжния съд - и другият отива там.

Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия район (чл. 80 ал.2).

4. Местна подсъдност

Местната подсъдност се определя според връзката на делото с териториалния район на съда. Видове местна подсъдност:

а)Обща(чл.81и89)

- по искове срещу граждани - по местожителството на ответника;

- по искове срещу ЮЛ - по седалището на ответника;

- по искове срещу държавата, освен в случаите по чл. 83 и 84 (виж по-долу) - пред съда, в чийто район с възникнало спорното ПО, а ако е в чужбина - Софийските съдилища (чл. 89 ал.2).

б) Особени

- но местонахождението на недвижимия имот (чл.83) - при искове за вещни права) върху имота, за делба, за граници, за защита на нарушено владение, за сключване на окончателен договор за учредяване или прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижими имоти.

- по местооткриване на наследството (чл.84) - при искове за наследство, за унищожаване или намаляване ни завещание, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба;

- по местоизвършване на непозволеното увреждане (чл.85) - тя е изборна, може да се използва и общата подсъдност;

- по местожителство на ищеца - по искове за издръжка, също е изборна (чл.81 ал.2);

- по местонахождението на клона (чл.89 ал. 1) - изборна;

- по мястото, където ответникът продължително пребивава (чл. 86) -при искове за парични вземания;

при искове срещу ответник с неизвестно местожителство или в чужбина (чл.88 ал. 1 и 2) - по местожителството на неговия представител, а ако няма такъв - по местожителството на ищеца. Ако и той няма местожителство в страната - пред надлежния съд в София.

При връзка между делата: насрещният иск, обратният иск и искът на главно встъпило лице - пред съда, сезиран с първоначалния иск.

3.Правно значение на подведомствеността и подсъдността.

Правно значение на подведомствеността:

а) тя предопределя органа, овластен да реши делото. Този орган трябва да вземе становище и по всички въпроси, обуславящи решението (освен за престъпление).

б) тя предопределя реда, по който ще се разглежда делото.

в) подведомствеността е абсолютна процесуална педпоставка. Сьдът проверява и следи служебно това. Произнася се е определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Прекрати ли делото, съдът го препраща на компетентния орган.

г) Липсата на подведомственост опорочава решението - то е процесуално недопустимо.

Правно значение на подсъдността

а) подсъдността е предпоставка за допустимост на иска. Родовата и функционалната са абсолютни, а местната • относителна (с изключение

па подсъдността по местонахождението на недвижимия имот, която е абсолютна - чл.83).

б) Съдът следи служебно за подсъдността (проверява я преди да връчи препис от исковата молба на ответника), с изключение на местната подсъдност (без тази по чл.83), която се проверява само по отвод на ответника, само в първото заседание (чл.92, ал.2-4). Въззивният съд не проверява и подсъдността по чл.83 - тя се проверява само до приключване на устните състезания в първата инстанция (чл. 92 ал.З). Съдът може да пререшава въпроса за подсъдността (чл.195 ал.2).

в) Последици от неподсъдността:

- сезираният сьд няма право да разгледа и реши делото. Ако го направи, решението не е нищожно, а подлежи на обезсилване чрез жалба. Но ако окръжният съд е разгледал дело, подсъдно на районния съд, решението не може да бъде обезсилено на това основание (чл.94).

- съдът трябва да прекрати делото при себе си и служебно да го препрати на компетентния съд, който го продължава, а не го започва отначало (чл.93 ал.1).

Съдът, на който се препраща делото, може да повдигне препирня за подсъдност. Тя се решава от общия им по-горен по степен съд. Ако са от районите на различни по-горни съдилища - от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Ако в препирнята участва апелативен съд - от ВКС. По препирнята -съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите' обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.

Допустима е само отрицателна препирня за подсъдност (чл.95 изключва положителната).

Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС (чл.40 ал.2 ЗСВ).
ВЪПРОС №70

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА

От лекциите от 61-69стр

1.Искова молба и проверка на редовността й.

Същност па иска.

1. Искът е процесуално действие, чрез което едно лице, наречено ищец,

поставя началото па конкретно исково дело, като иска от съда да призове ответника на съд, да разгледа формулирания и исковата молба правен спор и да го разреши със сила на пресъдено нещо.

2. Елементи:

а) искът като процесуално действие е Юф на ПсП. Условията за валидност, съдържанието и последиците се уреждат от процесуалния закон. Иск и искова молба са синоними. Условие за валидност на иска е писмената форма.

б) искът е едностранно процесуално действие - изявление на ищеца, отправено до съда, а не до ответника.

в) искът има двояк характер:

Първо - волеизявление, насочено към определени правни последици. Като волеизявление искът може да бъде допустим (валиден) или недопустим (невалиден). По допустимостта па иска съдът се произнася с определение.

Вто|х>- Изявление за знание (твърдение) на ищеца за действителното правно положение според него. Това изявление може да бъде вярно и тогава искът е основателен. Когато изявлението е невярно, искът е неоснователен. По основателността на иска съдът се произнася с решение.

Всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление и затова подлежи на двояка преценка - от гледна точка на допустимост и основателност.

3. Значение - искът е най-важното процесуално действие на страна в процеса:

- поставя началото на исковия процес, като поражда ПсПО;

- посочва спорния предмет и страните;

- определя вида на търсената защита;

- предопределя защитата, която може да иска ответникът;

- поддържа живота (висящността) на процеса - при оттегляне или отказ от иска процесът се прекратява;

- предопределя предмета на съдебното решение. II. Право на иск (ПИ)

Понятието ПИ е дискусионно. Има различни обяснения - материално-иравнн или процесуалноправни. Доминиращи са процесуалните обяснения, между които също има различия.

Според Сталев ПИ е конкретно право на определени лица (надлежни страни) да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждаископравен спор със СПН. С други думи, ПИ е право на правораздаване по конкретно гражданско дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, ПИ е право на правосъдие по конкретен гражданскоправен спор.

Макар и да не предпоставя основателност на иска, ПИ е свързано с конкретното МатП, засегнато от правен спор и нуждаещо се от защита. ПИ е:

а) субективно публично прано;

б) потестативио право;

в) (пред)процесуално право;

г) право да се задължи съдът да разгледа и разреши конкретен гражданскоправен спор със СПН;

д) ПИ се погасява със СПН;

е) ПИ с динамично и сложно по съдържание право, което не се изчерпва с едно единично действие. То е право на искова защита и не се погасяла с подаването на исковата молба и образуването на производството, а се превъплащава и последователно сменящи се права, насочени към развитието на процеса. В края на исковия процес ПИ се превръща и право да се иска от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото. Гаранция за това право са обжалването и отмяната по чл. 231 ГПК.

Възникването и съществуването на ПИ зависи от определени условия - процесуални предпоставки. Когато тези предпоставки са налице - искът е допустим и ПИ съществува. Ако пекът с недопустим - ПП не е налице.

III. Видове искове - 3: установнтелен, осъдителен и конститутивен (по-подробно- виж в. 97).

IV. Предявяване на иск (ИИ)

1. За да възникне исков процес, не е достатъчно да съществува право на иск. То трябва да бъде надлежно упражнено чрез предявяване на иска (ИИ). Тона става чрез писмена искова молба (ИМ).

ПИ става, като се подаде ИМ направо в съда или по пощата (чл.34 а.ч.2). Освен първоначалното ПИ има и последващо ПИ - то става във вече образуван процес (насрещен, обратен, инцидентен УИ или изменение на иска).

2. За да бъде редовна ИМ трябва да е написана на български език, да има необходимото съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения (чл.98,99).

Съдържание на ИМ:

а) посочване на съда (необходимо е за преценка па подсъдността);

б) имената и адресите на страните и техните представители и ЕГН на ищеца, и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем (от това зависят родовата подсъдност, държавната такса);

г) обстоятелствата, на които се основава искът (от които произтича правото) - това е основанието на иска;

Д) в какво се състои искането - това е петитумът на иска (съдържанието на спорното право и вида на търсената защита);

е) подпис на лицето, което подава молбата;

ж) посочване па доказателствата и представяне на писмените доказателства;

а) пълномощно, когато молбата се подава от пълпомощник;

б) удостоверение за държавните такси и разноските;

в) преписи от ИМ и от приложенията според броя на ответниците.

3. Проверка на редовността на ИМ - прави се еднолично от районния съдия или от председателя па окръжния съд или натоварен от него съдия. Всяко отклонение от изискванията на чл.98 и 99 прави ИМ нередовна. В такъв случай се изпраща съобщение на ищеца в 7-дневеп срок да отстрани нередовностите (чл. 100). Ако не го направи, ИМ му се връща. Той може да атакува разпореждането за връщане с частна жалба.

2.Правни последици от предявяването на иска.

Последици на ПИ - 2 групи: а) Процесуални:

- поражда се състояние на висящ процес;

- това е пречка за повторно предявяване на иск по същия спор - при

пълно тъждество между делата, т.е. когато имат едни и същи страни, основание и искане. В такъв случай по-късно образуваният процес се прекратява служебно от съда (чл. 95).

- стабилизира се подсъдността по спора (чл.93 ал.З: при по-късна промяна делото не се препращи).

б) Материалноправни последици: прекъсване на давността; спиране па давността, докато делото е висящо; право на лихви поради забава, право на плодовете и срещу добросъвестния владелец (чл. 71 ЗС).

3.Предмет на делото. Основание и петитум. Правни квалификации.

. Спорен предмет (предмет на делото)

1. ПД е спорното материално субективно право, индивидуализират) чрез основанието и петитума (искането).

2. Ищецът определя предмета на делото с ИМ (чл.98 г,д). ИМ, в която не се сочи основанието или няма петитум, е нередовна.

3. Ищецът е господар на процеса, защото нито съдът, нито ответникът могат да променят предмета на делото, формулиран в ИМ. ПД може да се измени само от ищеца по силата на чл.116.

4. Съдът е длъжен да постанови решение по предмета па делото, определен съгласно чл.98 г,д. Предметът на делото е предмет на СПН (чл.221). Чл. 224 - забрана на втори процес.

VI. Процесуални предпостивки (ППр) - това са условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на ПИ.

1. Предпоставки за възникване на ПИ

а) Положителни - трябва да са налице:

- наличие на интерес (нужда) от защита - правен спор относно суб. право;

- Пс правоспособност на лицето;

- процесуална легитимация на страните;

- подведомственост па съда;

б) Отрицателни (пречки) - трябва да отсъстват:

- СПН но същия спор (чл.224)

- изтекъл давностен или преклузивен срок

2. Предпоставки за редовно упражняване на ПИ

а) Положителни:

- исковата молба да отговаря на условията по чл.98,99;

- спорът да е подсъден на сезирания съд: родовата подсъдност е абсолютна ППр; местната подсъдност е относителна ППр (проверява се само по отвод на ответника в първото заседание, с изкл. на тази по чл.83)

- страната, която извършва лично Пс действия, да е дееспособна;

- ако се представлява от др. лице, то да има представителна власт;

б) Отрицателни (пречки)

- когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела по същия спор (между същите страни, на същото основание и за същото искане), по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда (чл.95)

- наличие на договор за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд по чл.9 (делото се прекратява по отвод на ответника в първото заседание)

- наличие на висящ процес относно преюднцнален за делото спор (чл. 182 г) (делото се спира до решаването му)

- наличие на престъпни обстоятелства (чл. 182 д)(делото се спира)

3. функции на ППр - от тях зависи ПИ, съответно допустимостта на

иска и исковия процес.

- съдът служебно проверява абсолютните ППр, а относителните (местната подсъдност и договора за отн. на спора пред арбитражен или чуждестранен съд) той проверява само по отвод на ответника най-късно в първото заседание.

- когато установи липса на полож. или наличие на отрицателна ППр, сьдът действа според естеството на съответната ППр:

а|) взема мерки за поправяне на порока (напр. чл.25 ал.2) б) препраща делото на компет. орган (чл.93 ал. 1)

в) спира делото (чл. 182г,д)

г) прекратява делото, като обезсилва всички извършени Пс действия, включително постановеното решение (чл.95 ал.2, 209)

Разглеждане па делото - обща характеристика.

Разглеждането на делото представлява съвкупност от ПсД на съда п страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказателствен материал и устни състезания. Тези действия се извършват публично в открити заседания. След като прецени, че исковата молба е редовна, или нередовностите са били отстранени в срок, съдът насрочва първото заседание, за което страните трябва да бъдат редовно призовани. Ако някоя от тях е нередовно призована, съдът трябва да отложи делото, защото в противен случай решението ще бъде опорочено (чл. 231, б. "д"). • Неявяването на страните, след като са били редовно призовани, не е пречка за разглеждането на делото.

Заседанията по първоинстанционните дела се откриват и ръководят от един съдия.

II. Първо (подготвително) заседание но делото (ПЗ) Основното предназначение на ПЗ е да бъде подготвено делото, макар

че няма забрана то да бъде и решено. Действия:

1. Предварителни въпроси и проверка па допустимостта на иска (чл. 108 ал.1), при което съдът преценява възраженията на ответника, ако има такива.

2. Устен доклад, в който съдията изяснява предмета на делото и дава

правна квалификация на спора (чл. 108 ал.1).

3. Изясняване па фактическата страна па спора: Всяка страна трябва да изнесе фактите, които обосновават нейните искания, възражения, реплики и дуплики. Съдът задава въпроси. Така се отделя спорното от безспорното и се очертава предметът на доказването (чл. 109 ал. 1). Всичко се протоколира.

4. Съдът поканва страните да сключат съдебна спогодба (чл. 109 ал.1). Ако сключат и съдът я утвърди, делото се прекратява. Ако не се постигне спогодба, се преминава съм следващите ПсД:

5. Страните правят своите доказателствени искания, като представят писмените и посочват другите доказателства (чл. 110 ал.1). Ищецът е длъжен да направи това още с исковата молба, а тук, в ПЗ - само във връзка с възраженията на ответника. По-късно посочване е допустимо само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако стритата с внесла допълнителна ДТ по чл,65 ал. 1 (1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.).

6. Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствените средства и за начина на събирането им (чл. 111 ал.1), което се вписва в протокола.

Съдът насрочва следващото заседание. С това завършва ПЗ. (!) ПЗ е краен, преклузивен срок за някои действия:

- отвод за липса на местна подсъдност (чл.92 ал.4);

- оспорване на цената на иска (чл.56 ал.1);

- предявяване на насрещен иск (чл. 104, ал.1)

- привличане на трето лице - помагач и предявяване на обратен иск срещу него (чл. 175).

II. Заседание за разглеждане на делото но същество, и решаването му (ЗРД).

1. Събиране на всички допуснати доказателства:

- разпит на свидетелите;

- прочитане на протокола от оглед или освидетелстване;

- заключение на вещото лице;

- писмените доказателства са представени в П3;

2. Устни състезания (УС):

- ищецът и ответникът последователно излагат своите фактически доводи (преценка на достоверността на доказателствата, тяхната доказателствена сила и изводите от тях за фактите) и правни доводи (подвеждане на фактите под правната норма и изводи относно спорното право);

(с т. нар. писмени защити, които в практиката заместват УС, се нарушава състезателното начало)

- Когато съдът счете, че всички доводи са изчерпани, обявява УС за приключени (чл. 186). След този момент - никакви нови факти и доказателства! Решението урежда правното положение на страните към този момент.

фактите, осъществени след УС са нововъзникнали и не се вземат предвид от съда. За тях може да се предяви нов иск, защото СПН не ги обхваща.

Фактите, осъществени преди УС, но станали известни след това (въпреки полагане па дължимата грижа не са могли да бъдат известни на (страната преди това), са новооткрити (новопознати) и въз основа на тях\

може да се приложи извънреден способ- отмяна. Но нов иск не може, защото има СПН.