Спиране и прекратяване на делото

Спиране на делото /производството/1.Спиране на делото е временно преустановяване на ПсД на съда и страните по висящото дело, като извършените до точи момент действия се запазват и съществува възможност за възобновяване на производството. Спирането е забрана за извършване на ПсД за определен период.

2. Спирането настъпва в изрично предвидени от закона случаи. Основните хипотези - в чл. 182.Общо за всички хипотези е, че се осъществяват факти, които осуетяват следващото ПсД. Това са пречки, които трябва да се преодолеят, след което делото се възобновява и продължава с действието, при което е било спряно. Хипотезите се обособяват в три групи:

а) по силата на закона - делото се счита за спряно с настъпването на предвидения в закона факт, без да е нужно искане на страната или разпореждане на съда:

- при смърт на някоя от страните (чл. 182, ал. 1, б. "б") и по аналогия -1рп прекратяване на ЮЛ; нужно е, за да се издирят правоприемниците и да се призоват като страна;

- когато страната стане недееспособна и е нужно учредяване на настойничество и попечителство (чл. 182, ал. 1, б. "в");

- висящите дела за имуществени права срещу длъжник, обявен в несъстоятелност (чл. 637, ал. 1 ТЗ);

б) по разпореждане на съда:

- когато има висящо дело по преюдициален въпрос - делото се възобновява след Като се реши този въпрос с решение със СПН (чл. 182,

ал 1, б. "г").

- когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи решаването на гражданския спор (чл. 182, ал.1, б. "д") - за да бъде взета предвид присъдата.

- при препирня за подведомственост (чл. 11, ал.1);

- при частна жалба, но само ако въззивният съд прецени (чл. 216);

- когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане-, с което се оспорва констнтуционосъобразността на приложим поделото закон (чл. 182, ал.2, б. "ж").

в) по волята на страните - общо съгласие, устно (чл. 182, ал. 1, б. "а") -допуска се само веднъж пред една инстанция.

3. Последици от спирането:

а) не могат да се извършват валидни ПсД;

б) не текат процесуалните срокове.

4. Делото се възобновява след отпадане на пречките за неговото (движение. Възобновяването става с определение на съда, с което се констатира отпадане на пречката.

Когато делото е спряно но искане на страните, възобновяването трябва да се поиска от някоя от тях в 6-месечен срок, иначе делото се прекратява [чл. 184).

IV. Прекратяване на делото

1. Прекратяване на делото е окончателното преустановяване на ПсД на съда и страните, преди да е постановено решение. Прекратяването

изключва постановяването па решение. За разлика от спирането, прекратяването:

- заличава с обратна сила ПсПО;

- обезсилва извършените по делото ПсД;

- изключва възможността да се възобнови производството.

2. Основания за прекратяване:

а) липса или ненадлежно упражняване на правото на иск;

б) десезиране на съда чрез оттегляне или отказ от иска или чрез сключване на съдебна спогодба;

в) други случаи:

- смърт иа страната по дела относно лични, прехвърлими права;

- сливане на качествата ищец и ответник в едно лице (поради приемство);

- пропускане па срока по дело, спряно но взаимно съгласие.

3. Делото се прекратява с определение на съда. Определението па съда, с което се спира или прекратява производството,

или се отказва възобновяване па спряно дело, се обжалва е частна жалба (чл. 185).

Другарство

/. Понятие: Др (субективно съединяване па искове) е налице тогава, когато на страната па ищеца или на ответника участват повече от едно лице. Има за цел процесуална икономии и избягване на противоречие между съдебните решения.

2. Учредяване (възникване):

а) още с възникване на процеса - с обща ИМ от или срещу няколко лица;

б) впоследствие (последващо Др), напр:

- когато в типичния исков процес една от страните почине и на нейно място продължат нейните правоприемници (наследници).

- когато съдът вземе инициативата (чл. 123) п съедини няколко дела, образувани самостоятелно, ако са налице основанията на чл. 171.

3. Допустимост на Др - чл. 171 - когато предмет на спора са:

а) общи права или задължения (т.е. конто имат един и същ обект -съсобственост, солидарност и др.)

б) права и задължения, които почиват на едно и също основание (т.е. произтичат от един и същ Юф; ако той е фС - достатъчна е еднаквост на някои елементи).

Освен това е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по същия ред (за родовата подсъдност е меродавна цената на всеки иск поотделно).

а) активно (няколко ищци) и пасивно (няколко ответници);

б) факултативно (зависи от полята на ищеца) и задължително (правно наложително, условие за допустимост на иска - напр. при иск за делба всички съсобственици);

в) обикновено и необходимо - според степента на| сходство между дел;1Т;| на другарите. Томя деление има най-голямо практическо значение. чл. 172 изр. 1 и II уреждат обикновеното Др., я останалите - необходимото.

ОДр е налице, когато делата на Др не са тъждествени по предмет, така че е възможно постановяването на различно решение за всеки от тях. При ОДр има два типа факти:

- общи факти - които имат еднакво правно или доказателствено значение спрямо всички Др; те отразяват общото между съединените дела;

- факти, които имат значение спрямо отделни Др (не всички).

НДр е налице, когато делата на Др по предмет ся тъждествени, така че решението трябва да бъде еднакво за всички Др. При НДр всички правно и доказателствено релевантни факти ся еднакви и важат за всеки от Др с противната страна. Така е напр. при искове от или срещу съпрузи при СИО.

а) при ОДр всеки от Др сам води делото си спрямо другата страня -доказателствената дейност е само за него, сроковете важат само за него, делото може да се прекрати само за него. Тук важи принципът зя самостоятелност на делата на другарите.

б) при НДр действията на всеки от Др ползват и останалите Др, без да ся ги извършили. Тук важи принципът на тъждеството (неразделност и общност на делата).

Чл. 173 важи и за ОДр, и за НДр. (при противоречия между фактическите твърдения на Др относно общите факти съдът ги преценява във врьзка със всички обстоятелства но делото).

. Намеса иа трети лица в процеса

I. Процесуална субституции - чл. 15 ал.2 ГПК

1. Процесуалният субституент (ПрС) с лице, което има право на иск (участва като страна) относно чуждо МатП. Когато такова лице упражнява ПИ, налице е процесуална субституция.

ПрС не трябва да се смесва с процесуалния представител (ППр). ПрС е страня но делото, докато ППр не е страна.

Процесуалната легитимация на ПрС е изключение от принципа на чл. 15 ал.1 - тя е нетипична ПЛ (типична е ПЛ на носителя на правото). Ето защо процесуална субституция е допустима само в предвидени от закона случаи:

а) чл. 134 ЗЗД: при бездействие па длъжника, заплашващо интересите на кредитора, той може да предяви съдебно от свое име неговите имуществени нрава.

б) чл.27 ГПК: държавата чрез прокурора може да предяви иск относно нуждаещи се от защита права на фЛ или ЮЛ, когато това е предвидено в закон.

в) чл. 121 ГПК: при прехвърляне на спорното право в течение на производството прехвърлителят продължава делото като страна.

г) чл. 178 ГПК: По взаимно съгласие на страните подпомагащата страна може да замести изцяло в делото подпомаганата страна и да я освободи.

Д) по дела относно държавна собственост, водени от държавни учреждения и непреобразувани предприятия, на конто тя е поверена (държавата не става страна, но е обвързана от СПН).

2. Процесуално положение па ПрС

ПрС защитава чуждо право. Той не е носител на спорното право, затова не може да се разпорежда с него (не може да сключи съдебна спогодба). Той може да се разпорежда само с предявения иск (да го оттегля или изменя, да се отказва от него).

Последиците от водения процес важат и спрямо носителя на спорното право. Процесуалната субституция е едно от основанията за разпростиране на СПН и спрямо лица, които не са били страни. Самият ПрС също е адресат на СПН като главна страна. Той имя право на разноски и отговаря за разноски. От конститутивпото действие на Р обаче тон не е обвързан - то настъпва само за носителя на потестативното право.

2. Видове ПрС

а) процесуално застьпничество: след като ПрС е образувал делото, в него служебно се включва като страна и носителят на съдебно предявеното право. Между двамата се формира необходимо другарство. Това е нравилото.

б) процесуална суброгация: в делото участва само ПрС, и титулярът па предявеното право не се конституира като страна, но с обвързан от СПИ. Това е изключение от правилото и важи само когато законът разпорежда:

- но дела относно държавна собственост, водени от държавни учреждения и непреобразувани предприятия, на които тя е поверена (държавата не става страна, но е обвързана от СПН).

- чл.121 ГПК: при прехвърляне на спорното право в течение на производството прехвърлнтелят продължава делото като страна, а приобретателят не става страна.

- чл.178: По взаимно съгласие на страните подпомагащата страна може да замести изцяло в делото подпомаганата страна.

Суброгацията крие опасности за носителя на правото. Той не е страна, но е обвързан от СПН. Той не може да атакува с молба за отмяна влязлото в сила Р. Държавата защитава интереса си чрез т.нар. контролираща страна.

II. Встъпване и привличане на подпомагаща страна

Правна уредба: чл. 174-179 ГПК

1. Чл. 174 позволява на трето лице да бъде конституирано като подпомагаща страна па една от главните страни, когато има интерес решението да бъде постановено в полза на тази страна.

Когато третото лице упражни това свое право чрез молба до съда, то се нарича встъпило. Когато една от страните подаде молба - третото лице ще бъде привлечено. И встъпилият, и привлеченият са подпомагащи страни. Който може да встъпи, може да бъде и привлечен. Процесуалните прана и припни последици са едни и същи.

2. Разлики между встъпило и привлечено лице:

а) в инициативата;

б) с оглед на времето, когато може да бъде искано конституирането: встъпването - до края на УС, а привличането - до първото заседание (за да може да участва в целия процес).

в) от самото трето лице зависи дали ще встъпи в делото и дали ще участва, ако е привлечено. Но привлеченото лице носи последиците, независимо дали участва или не.

г) определението на съда, с което се отказва встъпването, подлежи на

обжалване с частна жалба от тона лице, а определението, с което се отказва привличането - не, страната може да обжалва постановеното в нейна вреда решение.

Подпомагащата страна е трето лице само до момента на нейното конституиране. От точи момент тя става субект па допълнително, акцесорно ПсПО, което се наслагва покрай главното ПсПО, на което служи.

3. Предпоставки за встъпване и привличане (допустимост):

а) наличие На висящ процес;

б) подпомагащата страна да бъде процесуално правоспособна и дееспособна.

и) наличие па интерес от встъпването (привличането);

МатПО, конто дават повод за встъпване, дават повод И за привличане. Това са отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна, които се намират в нормативна зависимост от предмета на делото между главните страни.

4. Процесуално положение на встъпилото лице:

а) Третото лице е субект на допълнително ПО и има процесуални права и задължения, по-ограничени от тези на главните страни по делото. То се включва в един вече висящ процес и може да упражни правата си само в остатъка от развитието на процеса.

б) Третото лице може да извършва всички процесуални действия, насочени към определяне съдържанието на решението - може да твърди правно и доказателствено релевантни факти, да иска и да представя всички доказателства за тези факти.

в} Тъй като брани свой интерес, това лице може да извършва и действия, конто противоречат на действията и обясненията на подпомаганата страна (чл. 177 ал.2).

г) При бездействие или недостатъчна активност на главната страна, на която помага, това лице може само да движи процеса.

Л) Третото лице може да обжалва решението, дори подпомаганата страна да не го е обжалвала.

е) Третото лице по хипотеза не е субект на правото - предмет на първоначалния иск. Затова то не може да се разпорежда с предмета на делото. Напр. ако е помагач на ищеца, не може да прави отказ от иска или спогодби, а ако с помагач на ответника • не може да признава иска и не може да сключва спогодба.

5. Правни последици на решението за третото лице:

а) В отношенията си с противната страна то е обвързано от СПН на Р (чл.179ал.1).

б) В отношенията между третото лице и главната, подпомагана от него страна, важи силата на мотивите (чл. 179 ал.З). В мотивите на Р се съдържат фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициални въпроси.

Мотивите нямат СПН между страните по делото

Силата на мотивите (чл. 179 ал.З) има за адресати лицата, които по висящото дело са били на едната страна на ПсПО (съищци, съответници, подпомагаща-подпомагана страна). СМ се проявява в следващ процес, по който адресатите и са вече противопоставени главни страни. Изразява се в недопустимост да се оспорват фактическите констатации в мотивите на Р по предходното дело, освен но изключение (когато умишлено или

при груба небрежност подпомаганата страна е пропуснала да предяви

неизвестни на третото лице обстоятелства, а в попия процес се позовава

на тях).

1. Източник на СПН е диспозитивът, а па СМ - констатациите;

3. Предмет на СПН е спорното право - предмет па делото, а на СМ -

констатациите по фактически и преюднциални въпроси.

3. Адресати па СПН са срещупоставените страни, а на СМ - лица от едната страна на ПсПО

4. СПН се зачита служебно, а СМ - само ако страната се позове;

5. СПН изключва следващ процес между адресатите си, а СМ предпоставя следващ процес между адресатите си, в който те вече ще бъдат срещупоставенн страни.

6. СПН не може да се оборва, а СМ, макар и по изключение - може инцидентно.

Същност па обективното съединяване на искове (ОСИ) ОСИ е свързване на няколко иска с различен предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на общо производство. Сравнение между ОСИ и другарството:

а) прилики:

- законодателното основание на ОСИ е същото, както при другарството - икономия, избягване на противоречия.

- ОСИ води подобно на другарството до множество ПсПО.

б) разлики:

- При ОСИ страните са едни и същи, а предметите - различни. При другарството е обратно.

- ОСИ никога не е задължително, а Др може да бъде.

• Съдът може да раздели исковете при ОСИ, но не може да раздели делата на другарите.

- При ОСИ еднакво Р по различните искове е изключено, докато при НДр е наложително, а при ОДр - възможно.

II. Предпоставки за допустимост на ОСИ: а) общи - по чл. 103:

- спорните права да имат еднаква родова и местна подсъдност.

• да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Не могат да се съединяват искове, единият от които - по общия исков ред, а другият - по особено исково производство. Когато законодателят желае да въведе изключение, той посочва изрична норма от особено

исково производство (делба, гражданско състояние).

Съдът проверява наличието на предпоставките за ОСИ. Ако някоя от тях липсва, постановява разделяне па делата в отделни производства. Дори да са налице предпоставките за ОСИ, ако съдът счете, че сьвместното им разглеждане в едно дело би го затруднило, той може да постанови разделяне на делата.

III. Видове ОСИ:

1. Според способа, чрез който се предизвиква:

а) чрез предявяване па няколко иска от ищеца с обща искова молба или чрез разширяване на първоначалния иск.

б) чрез предявяване на насрещен иск от ответника;

в) чрез предявяване на инцидентен установнтелен иск от ищеца или от ответника.

г) чрез обратен иск от подпомаганата срещу подпомагащата страна.

2. С оглед на времето:

а) първоначално - от ищеца с исковата молба (чл. 103).

б) последващо - при останалите способи.

3. С оглед на инициативата:

а) по почин на ищеца (чл. 103).

б) но почин на ответника (чл. 104 - насрещен иск).

в) по почин на ищеца или на ответника (чл. 118 - ИУИ; чл. 175 ал.2 -обратен иск).

4. С оглед съотношението между предявените искове:

а) кумулативно - когато ищецът иска от съда да се произнесе с решение по всяко от спорните права (по чл. 103);

б) алтернативно - когато ищецът предявява няколко иска, но предоставя на съда да се произнесе и уважи едни от тях.. Въпросът за алтернативното съединяване е дискусионен. Необходимо е при алтернативни задължения, когато изборът на дължимата престация е предоставен на трето лице - в случая съдът замества третото лице.

в) евентуално - когато ищецът определя единия от исковете си като главен, като в случай на неблагоприятен изход за него по този иск, иска сьдът да се произнесе по евентуалния му иск. Евентуалният иск се смята за предявен под условие - изхода на делото по главния иск. По ЕИ съдът дължи да извърши всички ПсД, т.е. да събира факти и доказателства, защото не се знае какъв ще бъде изходът по главния иск и той трябва да е готов да се произнесе по двата иска.

Насрещен иск (НИ) - чл.104

ПИ е иск па ответника по висящ процес, чрез който той предявява ■ самостоятелно право срещу ищеца по първоначалния иск. Предметът на НИ е винаги право, различно от правото, предмет на първоначалния иск. Срок - първото заседание по делото.

НИ е способ за ОСИ. Обикновено НИ е кумулативно съединен с първоначалния, но е възможен и евентуален НИ (напр. ответникът по реванднкационен иск оспорва правото на собственост на ищеца, но предявява НИ за подобренията, които е направил в този имот, по който иска съдът да се произнесе, ако уважи ревандикационния иск. Така ще постъпи недобросъвестният подобрител на чужд имот, тъй като той няма право на задържане.

НИ е способ за самостоятелна защита на ответника, затова трябва да бъде предявен в писмена форма, да отговаря на чл.98-100, дължи се държавна такса и дори ако производството но първоначалния иск се

прекрати, това по НИ продължава.

Предпоставки за допустимост:

а) спорът по НИ да бъде родово подсъден на съда по първоначалния иск.

б) да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред.

в) предмет на НИ трябва да бъде такова спорно право, което:

- или се намира във връзка с правото, предмет на първоначалния иск (връзка има, когато двете права произтичат от един и същ факт или се отнасят до съшия обект),

- или може да се компенсира с него (не е нужно двете права да са -ликвидни - те ще станат такива въз основа на СПН).

III. Възражение за прихващане (НП)

Разлика между НИ и възражение за прихващане:

Възражението е защитно средство, с което ответникът иска да отблъсне исканията на ищеца. Ако първоначалният иск бъде отхвърлен, на ответника няма да се присъди нищо. Ако вземането на ответника е по-голямо от това на ищеца, тон ще го предяви с иск, а ако е по-малко -ще направи възражение. Възражението може да се предяви и пред въззивната инстанция.

IV. Обратен иск - с първоначалния иск се съединява искът на една от страните срещу подпомагащата страна. Срок - първото заседание.

ОИ има за предмет регресното притезание на една от страните срещу подпомагащата страна (чл. 174 ал.2). Регресно е притезанието, спрямо което правото, предмет на първоначалния иск е преюдициално. Тази връзка е нормативна, а не причинна. В този случай има евентуално ОСИ. Ако съдът отхвърли първоначалния иск, няма право да се произнася по ОИ.

3.Обратен иск.

Защита на ответника срещу иска

1. Ответникът има няколко възможности:

а) да не вземе участие в делото - въпреки това съдът постановява решение,чието съдържание ще зависи от това какво ищецът е успял да докаже;

б) да се яви и да признае иска;

в) да осъществи защита срещу иска - това е типичното поведение.

2. Защитата срещу иска има две форми:

а) процесуална: оспорва допустимостта на иска, като изтъква липа) на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки. Това е защита чрез отводи (процесуални възражения);

б) по същество: оспорва основателността на иска. Така ответникът уп­ражнява своето право на иск по правния спор. Той иска съдът да отрече със СПН фактическата и правна теза па ищеца и да отхвърли предявения иск.

3. Защитата по същество на ответника зависи от твърдението на

ищеца:

а) Защита срещу претендираме от ищеца право - необходимо е при

- отрича правопроизводящите факти (които са основание за иска) -тогава ищецът трябва да докаже тези факти.

- без да отрича фактите, твърди, че от тях не следва претендираното право - брани се с правни доводи.

- признавайки фактите, ответникът предявява възражения срещу съществуването на спорното право. Те биват: правоизключващи - за нищожност на акта, от който черпи правото си; правоунищожаващи - за унищожаемост (недееспособност, грешка, измама); правопогасяващи (напр. плащане, прихващане); правоотлагащи - вземането не е изискуемо.

Може - няколко възражения, може - едно главно и друго евентуално, в определена поредност, която трябва да се спази от съда.

б) Защита при отричано от ищеца право - срещу отрицателен УИ.

В този случай ответникът всъщност е претендентът на правото и трябва да докаже фактите, пораждащи това право и да обезсили чрез реплики възраженията на ищеца.

4.Инцидентен установителен иск.

Инцидентен установнтелен иск (ИУИ) - чл. 118.

1. ИУИ е искът, който се предявява допълнително по висящия процес от ищеца или ответника и има за предмет правоотношение, преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещния иск.

ИУИ е способ за последващо кумулативно ОСИ. Чрез ИУИ във висящия процес се въвежда нов спорен предмет - преюдициалното ПО).

Чрез ИУИ произнасянето на съда относно преюдицинлнота ПО се пренася от мотивите в диспозитива на решението и по него се формира СПН. Без ИУИ съдът се произнася по това ПО в мотивите и няма СПН.

2. Предявяване

а) срок - края на УС в първата инстанция.

б) пред същия съд, ако му е родово подсъден (местната подсъдност се преодолява от връзката между делата).

б) може устно в съдебно заседание, ако присъства противната страна, а ако тя отсъства - писмено с връчване на препис (арг. чл. 116, ал.2). Дължи се такса и искът трябва да отговаря на чл.98.

в) основна предпоставка - интерес.

С ИУИ се търси самостоятелна защита, затова той трябва да бъде разгледан даже и делото по главния иск да бъде прекратено.