Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Хайде още един път мислено да обхванем процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ. Не може и дума да става — така казах, — че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от самосебе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всички щателно да се подсуши. Необходимо е, следователно, да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто елек­трическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, то възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, тук също възниква електричество. Това не е така; вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ, навън излиза тази топлина, която живее в него, за което вече ви казах. Поради това, че от някоя страна налягането на въздуха се оказва по-малко, на тази страна се насочва излъчването на силите на прегряване и така възниква мълнията. И така, представете си, че отнякъде вследствие на образуване на извънредно силно прегрят миров газ — не облак, а именно миров газ — се излъчва мълния. И съвсем вярно е, че при това тя би трябвало да се излъчи праволинейно.

Но, виждате ли, работата стои така. Вие трябва да си представите, че ако някъде има такава зона на концентра­ция на горещина, то тя обикновено не е една, а наблизо има и други зони на концентрирана горещина, други високотемпературни огнища. Явлението про­тича по такъв начин, че ако тук се намира Земята и ние гледаме отгоре, то началото на мълнията се намира там, където има такава високотемпературна зона на натрупване на горещина, при това наблизо се намират и други високотемпературни зони. Можете да приемете, че тези зони на концентрация на горещина са свързани със Слънцето, излъчванията на което идват тук. По целия път се разполагат такива зони на натрупване на горещина и в момента на своето излъчване, мълнията по своя път прихваща тези други зо­ни на топлинно излъчване. Вследствие от това става излъчването горе и така нататък (изобразява го на дъската). То увлича със себе си всички други излъчвания и благодарение на това видът на мълнията получава формата на зигзаг; в действи­телност тя се движи съвсем произволно. И колкото по-надолу се спуска, толкова по-праволинейна става. Тук долу вече няма от тези зони на натрупана горещина; те се намират горе. Следователно, зигзагообразната мълния възниква защото тя излиза не само от едно място, а излиза оттам, където се намират най-мощните зони на топлинна акумулация, при това по своя път тя увлича заедно със себе си и други зони. Това става точно така, както ако вие, срещайки познат, го вземете със себе си; след това двамата отново вземете още един и така нататък. Ето как тук стои работата.

Е, господа, може би някой има други въпроси?

Виждате ли, господа, необходимо е да се върнем много далеч назад, ако искаме да разберем това; иначе е невъзможно да се разбере, как става така, че в някои места на Земята изригват разтопени огнени маси. Някаква представа за това може да се състави само в случай, ако не се вярва, че Земята изначално е би­ла газово кълбо, което е ставало все по-плътно и по-плътно. Че вътре се намира огън и този огън по някакви причини излиза навън ту тук, ту там; това е удобна представа. Но по такъв начин не може да се раз­гадае, в какво е същността на проблема.

Аз, обаче, искам да ви разкажа една малка исто­рия. Това е било отдавна, преди повече от четиридесет години; тогава ние провеждахме един опит в геологическия кабинет на отдавна починалия геолог фон Хохщетер (24). Приго­твяхме състав, съдържащ малко сяра и още някои други вещества, при това не ги смесвахме, а слагахме тук част от едно вещество, тук — част от друго, тук — още от едно и така нататък. Тези вещества се допираха в опреде­лени точки. По такъв начин се получаваше малко кълбо, покрито с планини, което по странен начин приличаше на Луната, гледана през телескоп. И така, тогава в геологическия кабинет на фон Хохщете­р във Виена се осъществяваше експеримент, позволяващ да се направи малка Луна. Това, което обикновено се наблюдава в телескопа като лунна повърхност, беше изпълнено там по най-добрия начин и цялата тази работа изглеждаше като Луната в миниатюра. Можеше за първи път да си съставим представа, че такова мирово тяло възниква не от първоначално газово състояние; не, то се е образувало в процеса на изливането му, станало от всички страни на Вселената. Ние не можем да обясним ставащото на нашата Земя по друг начин, освен с това, че тя е била образувана в резултат на изливане от Вселената.

Във връзка с това искам да ви поясня нещо, което в днешно време малко се обсъжда, но въпреки това е вярно. Вие чувате и навсякъде е написано, че Земята — това е топка, че тя е образувана като топка. Обаче това, собствено, че Земята е топка, е невярно. Сега искам да ви поясня, какво представлява Земята в действителност. Това все пак е идеален образ, че Земята представлява топка. Ако съвсем точно си представим формата, която има Земята, то ще стигнем до тяло, което в науката се нарича тетраедър. Искам да го нарисувам, а това може да се направи само ако се използва перспектива. Тетраедърът изглежда така:

Виждате ли, тук има един, втори и трети три­ъгълник, а това, което е отпред — това е четвърти триъгълник. В основата се намира триъгълник. Можете ли да си представите това? Един триъгълник долу, а тук над него се намират още три триъгълника и всичко това образува пирамида. Така се представя тетраедър; трябва ясно да си представим това, че четири триъгълника тук се събират заедно. На единия от триъгълниците тетраедърът е поставен, а трите други триъгълника пирамидално се издигат нагоре. Това е съвсем правилно тяло.

Но сега си представете: аз огъвам повърх­ностите на тези триъгълници, така че цялата тази работа малко се променя и става такава: тук тя стои, тук възниква окръгленост, но всичко още не е свързано твърдо, а остава свободно. Обаче страните на триъгълниците, които по-рано са били с прави линии, са станали кръгли. Можете ли да си представите това? И ето, възниква такова тяло, което, всъщност, се явява тетраедър, превърнал се в сферичен тетраедър! Виждате ли, нашата Земя е такъв, превърнал се в сферичен, тетраедър. Това може да се констатира като факт, при това могат даже да се открият ребрата на този земен тетраедър.

Вижте, ето как стоят нещата; дайте да обо­значим Земята така, както често я рисуват, сякаш е плоска: тогава тук ще бъде Северна Америка, тук — Южна Америка, между тях — Централна Америка; тук горе ние имаме Африка, тук е разположена Европа. А тук в началото е Мала Азия, след това море, Гърция, Италия, Испания, Франция — и изобщо, Европа. Тук горе ще бъде тогава Скандинавия, тук Англия, а тук, по-горе ще бъде Азия. Следователно, тук ние имаме Азия, тук — Африка, тук — Европа и тук — Америка.

А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да просле­дим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима (25), надолу през планините, които се наричат Анди и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулкани­чните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук горе, заобикаляйки Швейцария и отива към Рейн и върви до тук.

Вижте, ако вие следвате тази линия, която изглежда като триъгълник — защото тя прилича на триъгълник, — то ще можете да я сравните с този триъгълник тук. Така че ако вземете тази част на Земята, тя ще образува повърхността на основата на тетраедъра.

Представете си повърхността на основата на тетраедъ­ра! Сега, как трябва да преминем към този връх? Е, да, сега ние трябва да преминем от другата страна на Земята.

Но това аз не мога да нарисувам, тъй като би трябвало да направя всичко сферично, кръгло. Ако бях направил това сферично, то върхът би се паднал тук, горе, в Япония. Следователно, ако чертая тетра­едър, то тук ще се намира Централна Америка, тук имаме Южния полюс, тук се намира Кавказ, а това тук, отгоре, в тази част, която не се вижда, би била Япония.

Ако представим Земята по такъв начин, то ние я имаме като изпъкнала пирамида, намираща се във Вселената, връх, който се разполага от тази страна, в Япония, а повърхността на основата се намира тук; вътре в нея лежи Африка, Южна Америка, цялата южна част на океана, всички южни морета — всичко това е разположено в пределите на повърхността на основата. Така малко любопитно се разполага в мировото простран­ство Земята — като сферичен тетраедър, като своего рода пирамида. Въпреки това, именно такъв вид има формата на Земята, господа!

Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, то повечето огне­дишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях, навярно, ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, то вие можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако, например, преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, то там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина, която стои там, се явява угаснал вулкан. Точно така в много облас­ти на Германия има угаснали огнедишащи планини.

Да се отправим сега по-нататък. Обрисувахме само повърхността на основата. А тук преминава линията, водеща към Япония. Вижте, надолу по цялата тази линия ние можем да намерим на повърхността на Земята действащи вул­кани! Така че, ако някой би обозначил най-важните вулкани, би ги обозначил не на плоскостта, а така, че да образуват някакво тяло, то с това той би проявил облика на Земята. Тези огнедишащи планини по малко необичаен начин се подреждат в линия, която ни позволява да видим Земята като тетраедър.



Рисунка 13

Ако вие не смятате, че Земята е възникнала от уплът­нило се газово кълбо — като казват, доколкото това е удобна представа, — ако вие обяснявате възникването и с процес съсредоточаващ изхвърлени вещества от всички страни, то тогава — доколкото Земята се явява тетраедър, правилно тяло — ще ви се наложи да вкарате в своето обяснение образа на огромен Майстор-геометър, който с познаване на нещата е изместил Земята, при което са се образували външни шевове, които ние днес забелязваме. Представете си, господа, аз правя този тетраедър: правя го така, че отначало нахвърлям тук от мировото пространство този триъгълник, след това този, след това този, който лежи отгоре.

И така, правя тетраедър, както го правят малките момчета; те изрязват четири триъгълника, залепят ги от външната страна заедно, залепят всичко това заедно в тетраедър. Но така е възникнала и Земята. Тя се е съз­давала в процеса на струпване върху тези триъгълници на това, което се е донасяло отвън. Погледнете децата когато те залепват тези триъгълници заедно. При това им се налага навсякъде, където ще се лепи, да мажат равномерно с лепило. И Земята изначално е била като залепена на местата, които ви показах: Южна Америка, след това тук горе по направление на Кавказ, след това тук през Алпите и така нататък — Земята първоначално е била като залепена! Но ако изследваме планинските масиви, то ще се открие, че те там навсякъде са се оказали лошо залепени; можем да кажем, недос­татъчно подгънати един към друг. Проследявайки планинските масиви, идващи от Кавказ през нашите Карпати и Алпи, ние можем навсякъде да изследваме това, което планинските масиви със своите форми, със своята външност показват, как те още не напълно са се сраснали заедно. Така че Земята, всъщност, се състои от четири събрани заедно парчета, създали се в процеса на изхвърляне от ми­ровото пространство — четири парчета, образуващи тетраедър. И тук, където са разположени шевовете, се намират още неуплътнени места. В тези неуплътнени места мировата топлина, излизаща от Слънцето, може по-силно да се внедрява в Земята, отколкото на другите места.

Ако намиращото се под Земята се нагорещи по-сил­но от това, че Слънцето по-силно се внедрява в нея, става това, което става при всяко нагряване — защото даже и метала можете да разтопите: това, което се намира под Земята, се размеква. И тогава в местата, които са се оказали неправилно залепени, то си създава изход. По такъв начин, благодарение на взаимодействието на Слънцето със Земята, залепена в мировото пространство, възникват редовно действащите вулкани, редовно действащите огнедишащи планини. Въпреки това, вулкани са открити също и на други места. През Етна и Везувий например, тази линия не минава. Всъщност, самите вулкани, които не са разположени по основните линии са особено поучителни, за да може чрез тях да се научи това, което причинява изригванията.

Виждате ли, винаги може да се докаже, че ако възниква нещо, подобно на огнено изригване на Земята, то това е свързано с констелациите на небесните тела по отношение на Слънцето, с взаимоотношенията на небесните тела и Слънцето. Никога друг път огнено изригване не може да стане, освен в случаите, когато Слънцето има възможност особено силно да свети в даденото място, когато то не е екранирано от другите небесни тела. Ако Слънцето не се екранира от другите небесни тела, както това често става, то слънчевата светлина постъпва редовно. Светлината, идваща от звездите е навсякъде, само че през деня звездите не се виждат.

Не бива да мислите, че през деня там горе няма звезди. В Йена, където още са намирали време да правят такива неща, в този древен град Йена, където са преподавали много германски философи, където е живял и Хекел (26), и така, в Йена имаше едно дълбоко мазе, а над мазето — кула без покрив (27). Ако през деня слезете в това мазе и погледнете нагоре през кулата, то наоколо всичко е тъмно, но горе бихте видели прекрасно звездно небе, именно през деня, когато навън е светло и ясно, бихте видели прекрасно звездно небе.

Така че звездите постоянно присъстват. Но ако разположението на звездите е такова, че Слънцето може с пълна сила да изработва своята топлина, ако звездите не пречат на Слънцето, тогава към такива особени точки силата на Слънцето, топлинната сила, се излъчва максимално. Това именно са местата, където вулканите, тези огнедишащи планини са възникнали вече по-късно, след като Земята е била залепена. Те са се появили по-късно. И, напротив, тези вулкани, които са разположени по шевовете на тетраедъра, са се появили изначално, в по-ранно време.

Виждате ли, можем да кажем, че понякога правилния път в това отношение намира този, който не взема непосредствено участие в научния живот. Вие, може би, веднъж вече сте чували за това — най-малкото, господа, по-възрастните от вас може би са чували за това, че е имало някой си Фалб (28), който не е бил нито астроном, нито геолог, не е бил даже естествоизпитател, — той е бил бивш свещенослужите­л, който е изоставил тази длъжност и е избягал! И така, този Фалб е бил избягал свещенослужител, който е положил много усилия за да изследва въпроса: действат ли върху Земята звездните констелации и как става това. И той дошъл до убеждението, че такива звездни констелации на първо място са свързани с действащите вулкани, че ако звездите поддържат въздействието на Слънцето, то огнедишащите планини се привеждат в действие. Но той твърдял и нещо повече: той твърдял, че наводненията стават по същата причина, тъй като водата се притегля: отдолу се притеглят разтопените маси, а отгоре — водата.

Но и още нещо е твърдял той: казвал е, че в мините, миньорите страдат най-вече от така наречения рудничен газ. При това в шахтите става самовъзпламеняване на въздуха. От какво се предизвиква това? — казвал той. То може да става само поради това, че имат място същите въздействия; на помощ на слънчевите въздействия идва въздействието на звездите и, вследст­вие на това, че слънчевото въздействие не се намалява от звезд­ното, нараства максимално, прониква в шахтата и въздухът вътре се възпламенява. Затова Фалб казвал: ако човек е запознат с условията в мините, той може да е в състояние да предсказва, кога в течение на годината следва да се очаква появата на рудничен газ. След това той съставил календар, където определил, кога в съответствие със звездните констелации трябва да се появи рудниче­н газ. Това са били така наречените критични дни и тях той отбелязал в своя календар.

Този календар се печатал все отново и отново, там са би­ли обозначени фалбовите критични дни. Какво е трябвало да се очаква в съответствие с този календар?

Или избухване на вулкан, или земетресение някъде — земетресението представлява подземна вълна, подземно прегряване, — или наводнение, или поява на рудничен газ. На мен, господа, ми се случи да стана очевидец на една много мила история. Виждате ли, Фалб беше много умен, защото той можеше да предвижда такива неща, но той беше и много тщеславен. Уче­ността не защитава от тщеславие, както ви е известно. Присъствах на един доклад, който направи Фалб, — това беше примерно преди четиридесет години. Фалб величе­ствено, с голяма помпозност и въодушевление пристъпи към трибуната, започна своя доклад и каза: «Да, именно днес звездите стоят така, че може да се очаква мощна поява на рудничен газ». Ето какво каза той в своя доклад. В този момент се отвори вратата, влезе пратеник от «Нова сво­бодна преса» и му връчи телеграма. Фалб се изправи с дългата си патриархална брада и каза: Това трябва да е нещо важно, щом ми го пращат по време на доклада. Той извади ножче и отвори те­леграмата. «Днес е станало страшно отделяне на рудничен газ», — ето това се съобщаваше в нея! Можете да си представите реакцията на публиката; защото Фалб току що беше казал: днес може да се появи руднич­ен газ — и пощальонът носи тази телеграма! Е, виждате, каза той, доказателствата валят на масата! Това бяха неговите думи.

Обаче цялата тази история носеше малко театрален характер; за това, че ще се появи рудниче­н газ, Фалб е знаел и е знаел със сигурност. И това беше вярно. Но той по-рано бил ходил в редакцията на «Нова свободна преса» и се разпоредил: ако дойде теле­грама, пратете ми я, моля, право в лекционната зала!

Впрочем, този трик е от разряда на тези, които, макар и умерено, но много охотно се използват от лошите лек­тори и така нататък; разказвам ви това само за да покажа, че публиката следва все пак да се държи с известна предпазливост и да не приема всичко просто така. Публиката, слушаща тогава Фалб, шумеше със своите смокинги и беше доста представителна аудитория. Но трябваше само да видите, с какво доверие към Фалб се проникна тя благодарение на това събитие. По време на последвалите нееднократни появи на Фалб със своята теория, публиката никога не беше толкова силно убедена, както в случая с получаването на тази телеграма от вестника. Хората с по-голяма охота позволяват да бъдат убедени посредст­вом външни събития, а не с помощта на доказателства, изказвани с думи.

Така че може да се каже, че в някои мес­та Земята не е съвсем залепена, а именно в местата на шевовете на тетраедъра; тук тя е подложена на въздействието на мировия газ, на слънчевата топлина, на звездната топлина и като следствие се явява това, че възниква линия с вулкани. Но огнени изригвания на вулкани могат да се появят и на други места.

Да, това е така, но то свидетелства ли, че Земята в своята вътрешна част непременно трябва да бъде ог­нено-течна? Защото постоянно се твърди именно това. Обаче никакви доказателства не съществуват, освен, може би, това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, то тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотети­чно, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното и реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, то би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, то би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото, ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли, колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени. Затова Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията (29), че Земята вътрешно е огнено-течна.

Ако действително се знае, как е устроена Земята, че тя представлява недозалепен тетраедър, то няма необходимост да се допуска, че вътре тя винаги е огнено-течна и че в определено време, — неизвестно от какво, като по каприз, подобно на истеричен капризен човек — изригва от себе си огън! Ако вътре Земята беше огнено-течна, то би трябвало да я смятаме за леко ненормална, по­добна на луд човек, който от време на време почва да буйства, като е неизвестно в кой момент ще стане това. В случая със Земята всичко стои по съвсем друг начин! Вие винаги можете да покажете, откъде идва топлината; тя се внедрява отвън и в тези момен­ти не много дълбоко под Земята възниква толкова мощно прегряване, че то си създава изход.

Следователно, това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат доминира огненото начало. Виждате ли, за възникването на такъв ефект е необходимо някакво време. Необходимо е такава звездна констелация да действа върху Земята в течение на известно време. Това, обаче, следва и от другите факти, за които ви разказвах тук в съвсем друга връзка. Да допуснем, че тук имаме една част от Земята; тук идват мощни излъчвания от Слънцето. Тук, долу, възниква това, което по-късно си търси изход посредством изригване или земетресение (изобразява го на дъската).

Това, което сега нарисувах, това, което прониква тук долу като топлинна енергия, хората не усещат, тъй като те не му обръщат внимание. Само в краен случай, намирайки се на място, където още не се чувства изригването на вулкана, но където във въздуха вече присъства указаното слънчево въздействие, се усещат сил­ни болки в корема, други усещат болки в главата, мигрена, на трети им прескача сърцето. Обаче хората преживяват всичко това смътно, мимолетно, не му придават значение. Но животните — както ви посочих в друга връзка, — които имат много по-фин усет, по-чувствителни сетивни ор­гани, възприемат всичко това и бягат оттам. Без оглед на болките си в корема или главата, хората не знаят, защо животните стават неспокойни и бягат. Но след няколко дни става земетресение или изригва вулкан. Животните са избягали от мястото, защото са почувствали подготовката за това; хората в това отношение са устроени толкова грубо, че те виждат събитието чак тогава, когато то вече се е разразило. Оттук вие можете да видите, че още преди да стане събитието, нещо става в течение на дълъг период. И това, което става предварително, е следствие от излъ­чването на мирова топлина към някакъв участък.

Вие, обаче, бихте могли сега да попитате: но нали тази мирова топлина нагорещява само земната почва. В този случай тя би могла да се възпламени на място, където в нея се съдържат лесновъзпламеними вещества. Как става така, че всичко незабавно избухва навън? Тук искам да ви кажа нещо друго: ако посетите Италия, ако се намирате между Рим и Неапол, близо до Неапол, на островите или полуостровите, които са разположени в Италия тук и там, водачите обикновено охотно показват на посетителите следното: те вземат къс хартия, запалват я и я държат ето така; в този миг от земята започва да излиза дим! Земята дими. Защо? Доколкото горенето затопля въздуха, той става по-лек и се разширява. Това, което се е натрупало под Земята вследствие на нагряването, предизвикано от слънчевата топлина, се устремява навън под формата на дим. Може да се види това интересно явление: човек запалва къс хартия и мигновено на това място земята почва да дими. Представете си това увели­чено до исполински мащаби; Слънцето нагорещява не само това, което се намира под Земята, то нагорещява и въздуха, намиращ се горе, — и ето, вие получавате Везувий. Ако веднъж той е заработил, то с това, на този процес се слага начало и той се разпространява все по-далеч по места, където се създават особено благоприятни за това условия.

Виждате ли, интересно е да се узнае и това, че именно такива неща, ставащи на Земята нередовно, про­изтичат от цялото космическо пространство.

Както ви казах, по времето когато смесвахме вещества в геологическия кабинет, вещества, съдържащи сяра, се получаваше нещо много приличащо на малка Луна. Ако разгледаме Луната така, както тя изглежда в днешно време, а тя много прилича на този макет, то се получава впечатление, че Луната е станала средо­точие на това, което е нахвърляно от мировото пространство. Това e една идея, която получаваш. Друга идея се получава благодарение на духовнонаучното изследване; тя се състои в това, че Луната в своята главна част е била изхвърлена в космическото пространство от Земята. Какво е било извле­чено навън тогава? Виждате ли, това също е ставало тогава. Отначало изхвърлените вещества са се обединили в единно мирово тяло. След това върху него падат и се наслояват субстанции отвън, и, вижте, образува се нещо, подобно на луната. Какво имаме тук? Цялостен процес. Основната лунна маса е била изхвърлена от Земята; веднага след като тя се е разположила тук, върху нея от всички страни на космоса започнали да падат и се наслояват леки вещества, винаги съдържащи се във Вселената — те падали долу във вид на метеорити и постоянно се трупали тук. Така е възникнала Луната. Всички тези неща се съгласуват и обвързват едно с друго.

Виждате ли, развитието на науката понякога показва нещо забележително. В Хейлброн днес стои памет­ник, който макар и да прави доста неприятно впечатление като произведение на изкуството, въпреки това стои именно там; това е скулптурно изображе­ние на Юлиус Роберт Майер (30). Ако днес в науката се сблъскате с името на Юлиус Роберт Майер, то ще разберете, че изследванията му на природата на топлинното въздействие, проведени в четиридесетте години на миналия (XIX) век, са били дело на ръцете на гений-новатор. Юлиус Роберт Майер се е родил в Хейлброн, бил е там лекар и е практикувал, макар и да не се е ползвал с особена почит. Въпреки че за него днес навсякъде пишат, като за гениален първооткривател в науката, като за гениален новатор във физиката, с него станало следното: той се провалил на изпитите за лекар, които държал в Тюбинген. Въобще, обърнете внимание на забележителното явление: много от тези, които впоследствие стават гении, се провалят на изпити. Така станало и с Юлиус Роберт Майер. С нокти и зъби той предприел втори опит и станал лекар. Но в течение на живота му никой не се отнасял към него с уважение. Даже напротив. А той бил толкова въодушевен от откритието си, че навсякъде говорел за него. И за него самия се заговорило така: той бълнува, неговите идеи хвъркат; затова накрая го затворили на сигурно в лудницата. И така, съвременниците му го затворили в лудница, а след това светът го при­знал за велик гений и в родния му град му поставили паметник.

Този Юлиус Роберт Майер бил същият, който на основата на своите размишления и изследвания издигнал такава идея: защо става така, че Слънцето, отдавайки ни толкова много топлина, самото то не изстива? То не става студено, каквото би трябвало да стане, постоянно отдавайки топлина, така разсъждавал Юлиус Роберт Майер. Затова, смятал той, в Слънцето постоян­но трябва да влитат комети, извънредно много комети трябва да долитат от мировото пространство. Това са доста фино разпрашени тела, но те влитат тук. И това е истина, те влитат тук! Защото Слънцето изглежда съвсем различно, от това, което си представят днес физиците. Ако вие можехте да се издигнете тук, бихте били много удивени; вие нямаше да откриете там огнен газ, а бихте открили, че всяка земна материя тутакси изчезва, оказвайки се всмукана тук. Слънцето представлява всмукващо пространство. Но това, което съществува там като всмукваща топка, не е напълнено газово кълбо, а е подобно на искрящо мехурче в мировото пространство, вътре в което го няма всичко това, което се предполага, че е там. И то постоянно всмуква тези маси на кометите, тези фини, етерни образувания в космоса; те са почти духовни, тях ги засмуква Слънцето, то се храни с тези етерни маси, с тези маси на кометите. И досега ние виждаме на Слънцето това, което е падало на него. Ние би трябвало да обърнем внимание на това, господа, доколкото то е много важно.

Виждате ли, стигайки до това, че Земята е тетраедър — този, на когото някога му се е налагало да изу­чава тези тела, да изучава, колко ъгли и върхове имат те, той знае, че трябва поне малко да знае геометрия, за да разбере тези тела и да може да си ги представи, — и така, стигайки до това, че Земята се явява тетраедър, се вижда, че да се направи такова тяло не е толкова просто. Децата го правят доста успешно; тетраедър, октаедър, икоса­едър, хексаедър и додекаедър — тези пет правилни многоъгълници момченцата ги правят от отделни повърхности, които залепят. При това е необходимо да се прилага геометрия. Точно така и Земята е била образувана от Вселената на основата на геометричните по­знания; правилно е да я смятаме създадена с познаване на нещата, макар и не на основата на числата! Оттук следва, че в основата на света е заложена геометрията, че всичко действа на основата на геометрията. И това е правилно. С помощта на истинската наука може — както винаги повтарям — да се стигне до това, че мислите се разпространяват по целия свят, мислите действат навсякъде и хората, собствено, само тогава не могат да открият тези мисли, когато самите те нямат никакви мисли!

Твърде е похвално, нали така — да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се в XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фал­шиво. Свободомислие — добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше неедно­кратно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развият такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да уста­новяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!

Знанието за Земята и знанието за човека са свързани. Човекът със своята собствена форма повтаря строежа на Вселената. Главата на човека се явява отражение на Вселената. Затова главата в своята горна част има сферична форма в съответствие със сферичната форма на Вселената. Но в долната част, където е челюстта, има достойни за внимание образувания; те водят своето начало от триъгълната Земя. Тук навсякъде ще намерите триъгълници; те се издигат отдолу, от триъгълната Земя. Хората са отражение на топкообразната Вселена. Затова те имат повече или по-малко окръглена глава горе, а тук долу се разпространяват силите на самата Земя. Вие само търсете: и при хората, и при животните ще намирате триъгълен строеж, както в строежа на челюстта; той произхожда от Земята, той действа от Земята по направление нагоре и отпечатва в човека триъгълници, докато целият останал свят действа по направление отгоре надолу и образува кръгли форми. Това е много интересно.

Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската нау­ка. Ако човек е свободен от духа, то той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости; това не позволява да се установи, как стои работата в дей­ствителност.

Хайде, господа, да поговорим за това по-нататък идната събота.