БЕЛЕЖКИ
1.» Пред тях провеждат малък експеримент...» —така наречения опит на Плато, използван от физика Й.А.Е. Плато, 1801—1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата и и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката и вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници» лекция девета, стр. 281 от посочения труд).
2.«В близката сряда..» — лекцията се е състояла чак на 3 юли.
3.«В близката събота» — лекцията е изнесена в понеделник, 7 юли.
4.« В 1906 година изнасях в Париж лекция...» — Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г. «Космогония. Популярен окултизъм.», GA 94.
5."...крупният учен Дюбоа...» — Евгений Дюбоа: 1858— 1940, холандски военен лекар виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.
6.«...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» — Западно-Източния конгрес провел се от 1 до 12 юни 1922г. виж цикъла лекции «Мировата противоположност между Изтока и Запада. Пътища за нейното преодоляване чрез Антропософията» GA 83.
7.Бертолд Шварц — ок. 1300, монах от ордена на францисканците от Фрайбург.
8.Йохан Гутенберг — ок. 1394—1468.
9.Лао-дзъ — китайски мъдрец, VI в. пр. Р.Х. Конфуций — 531—478 г. пр. Р.Х., китайски философ.
10.»Имаше някога двама професори...» — философът Карл Лудвиг Михелет, 1801—1893 и теологът и философ Едуард Целер, 1814—1908. Виж цикъла лекции «Общото учение за човека като основа на педагогиката», GA 293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», GA 217, стр. 139.
11.Хипократ — ок. 460—377 пр. Р.Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.
12.Император Фридрих Трети — 1831—1888, е страдал от заболяване на гръкляна. Подателят на молбата е неизвестен.
13.Николай Коперник— 1473—1543, астроном.
14.Артур Шопенхауер — 1788—1860, философ.
15.Венерина мухоловка — Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее в заблатени места на топлата зона на Северна Америка. Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
16.»Веднъж се запознах с човек...» — Херман Роле (1819—1904), австрийски писател. Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», GA 217, стр. 163.
17.» Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» — В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», GA, Дорнах, 1975, библ. №327.
18.»... ще се състои в близкия петък» — лекцията е била отложена за събота, 13 септември.
19.» Ако вземете удвоения период на въртене на Марс...» — Колебания на синодичния кръговрат, тоест времето между следващите една след друга конюнкции или опозиции към Слънцето, при Марс са около 50 дни: той варира от 2 години и 34 дни до 2 години и 80 дни, което средно прави 2 години и 50 дни, тоест почти 2 години и 2 месеца.
20.Матиас Якоб Шлайден — 1804—1881, естествоизпитател.
21.Густав Теодор Фехнер — 1807—1887, естествоизпитател, основател на психофизиката. Виж работата му «Професор Шлайден и Луната», Лайпциг, 1856, част 2, гл. 6, стр. 153.
22.Пасаж на Венера — Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.
23.«...в близката сряда...» — отложено за вторник 18 септември.
24.Фердинанд Хохщетер— 1829—1884, географ и геолог.
25.вулканът Колима —действащ вулкан в Мексико.
26 Ернст Хекел — 1834—1919.
27.«...а над мазето — кула без покрив» — така наречения Вайгелски дом, построен в 1647 и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе в 1898 г. Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
28.Рудолф Фалб — 1838—1903. Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изследвания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и ледников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.
29.» Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» — Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлениците на последния. По неговото мнение, тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж, например, писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)
30.Юлиус Роберт Майер — 1814—1878. Виж «Небесна динамика», Хайлброн, 1848.
31.»...директорът на пощенските превози» — Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770—1846, пруски държавен деец, 1823—1846, основател на съвременното пощенско дело.
32.»...колегията на лекарите» — виж Р. Хаген «Първата германска железопътна линия».
33.Сър Франсис Дрейк — 1540—1596, знаменит английски мореплавател и пират.
34.»... някакъв учен трябва да изнесе доклад " — Ж.Ж.Р. Лаланд, 1732—1807, френски астроном.
35.»... една от кометите ще се сблъска със Земята» —така наречената комета на Биела
36.»...книга на астронома Литроу» — Йозеф Йохан Литроу, 1781—1840, «За грозящата комета от 1832 година и за кометите въобще», Виена, 1832.
37.Волфрам фон Ешенбах— ок. 1170—1220. «Парсифал», завършен в 1210.
38.Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождественско представление, като поема се е появило в 1877 г., а в музикално оформление е завършено в 1882 г.
39.«... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» — в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, GA, Дорнах, 1962, библ. №28.
40.Фердинанд Ласал — 1825—1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.
41.« Ще продължим в събота в девет часа...» — Обявената лекция не се е състояла. Лекцията от 24 септември 1924 г. е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.
ЦВЕТНИ ДЪСКИ
Към цикъла лекции за строителите на Гьотеанума
Сътворение на света и човека. Еволюция на света и човека. Въпроси за храненето. Земният живот и влиянието на звездите.
При разшифровката на стенограмите не винаги се е удавало точно да се възстанови на кой именно фрагмент от изобразената на дъската рисунка се позовава докладчикът. Затова текстът съдържа места, където би трябвало да има илюстрация, която, обаче, отсъства.
Запазили са се оригиналните рисунки и надписи, направени от Рудолф Щайнер по време на тези беседи-лекции: по онова време е било прието да се покрива дъската с черна хартия. Репродукциите на всички запазени «дъски» са поместени в отделно многотомно издание Rudolf Steiner «Wandtafelzeichnungen zum Vortragswerk» (Rudolf Steiner Verlag, Дорнах, Швейцария).
Даже при повърхностно сравнение на посочените репродукции със стандартните илюстрации в изданията на трудовете на Рудолф Щайнер става очевидна определената бедност и непълнота на вторите. Освен това, отчитайки личността на лектора, предмета на докладите и обстоятелствата, при които са се правели рисунките, може да се предположи, че съзерцанието на репродукциите като цяло, а не просто на техните черно-бели фрагменти, може да даде на читателя нещо повече.
Изхождайки от казаното, издателството е счело за целесъобразно да помести в настоящата публикация и фрагменти (както те са дадени в оригинала), и подборка от репродукции на дъските.
Варна 21.12.2013 г. Преводач от руски: Евгени Мангуров
Сподели с приятели: |