ЗЕМНИЯТ ЖИВОТ И ДЕЙСТВИЕТО НА ЗВЕЗДИТЕ

Има най-различни възприятия на сетивните органи. Можем да кажем така: вие много бихте искали да разберете, как е свързано с всеобщото възникване на природните същества това, че различните същества в природата миришат различно. Хайде отначало да разгледаме това, благодарение на което миризмата въобще е възможна, какво, всъщност, се явява миризмата. Тук, преди всичко, трябва да ви бъде ясно това, че възприемането на миризми — без значение на някакви неща или на някакви произведения на приро­дата — за човека носи относителен характер, това възприятие е различно. Иска ми се да обърна вниманието ви върху това, че човек, пиещ вино, по­падайки на място, където това вино се пие, малко реагира на миризма, и, напротив, този, който сам не употребява вино, веднага се чувства некомфортно, попадайки на място, където се пие вино или където то се намира. Така е и с другите неща. Тук трябва да обърнете внимание, че има такива хора, особено сред жените, които даже за кратко не могат се намират в едно помещение с куче без да ги заболи главата. Следователно, различните същества притежават различна чувствителност по отноше­ние на миризмите. Ето защо истината за такъв род неща е трудно да се открие.

Така стои работата не само с обонянието. Същото става и с другите сетивни възпри­ятия. Представете си следното: без подготовка вие топвате ръка във вода с температура двадесет и седем градуса. Това ви действа така, че особен студ вие не усещате. И напротив, ако преди това дос­татъчно дълго държите ръката си във вода с темпера­тура тридесет градуса, а след това веднага я сложите във вода с температура двадесет и седем градуса, то същата тази вода със същите тези двадесет и седем градуса, ще ви се стори по-студена от преди. Това можем да го продължим и по-нататък. Представете си червена повърхност. Тази червена повърхност ще ви се стори особено червена, ако тя се намира на бял фон. Ако направим фона син, то същата червена повърхност вече няма да ни се стори толкова червена. Така всичко в различни аспекти зависи от положението, което заема по отношение на даденото нещо самият човек. Именно това е довело до мне­нието, сякаш човек въобще не възприема нещото, а само как то въздейства върху него. Следователно, можем да кажем: първо трябва да разберем, какво, всъщност, се намира зад това нещо. Защото всеки по миризмата може с точност да различи теменужка от асафетида (подправка с много неприятна миризма — бел.на прев.). Теменужката притежава миризма, която ни е симпатична, а другото има неприятна миризма, от която бихме искали да се отървем. Вярно е и това, че различните хора различно възприемат миризмата на представителите на различните раси. Но този, който притежава фино обоняние, може с лекота да различи японеца от европееца по миризмата. Това първо.

Също така трябва да си изясним, откъде възниква миризмата. Тя възниква защото от миришещото тяло винаги излиза нещо такова, което може да се отдели от него в газообразна, въздушна форма. Ако от нашето тяло не излиза нищо, което би се отделило в газообразна форма, то нашето тяло няма да мирише. Следователно, за да можем да помиришем тялото, от него винаги трябва да излизат газообразни, въздушни вещества. Тези газообразни вещества трябва да дойдат във вътрешно съприкосновение с нашите орга­ни за обоняние, с нашите носове. Течността като такава ние не можем да миришем, ние можем само да усещаме вкуса и. Само тогава, когато течността отделя от себе си въздух, отделя нещо газообразно, можем да я помиришем. Ние усещаме миризмата на нашата храна не защото тя е течна, а защото тя отделя от себе си въздух, който през носа постъпва вътре в нас. Вие знаете, че има малко хора, които въобще не усещат миризма: за тях целият свят на нищо не мирише. Неотдавна срещнах човек, който действително силно страда от това, че не може да усеща миризми, доколкото професията му е такава, че там е необхо­димо обоняние, там трябва да различава предмети именно по миризмата. И това, че няма обоняние, му създава професионални трудности. Това, разбира се, е свързано с неправилно формирани съответст­ващи обонятелни нерви при него.

За да се доближим до този въпрос, ние трябва първо да се запитаме: защо става така, че тялото отделя газ, благодарение на което човек може да излъчва миризма? Виждате ли, разглеждайки тялото, ние винаги намираме, че може да се подраздели на твърдо тяло, което преди са наричали земно тяло, и на течно тяло, което преди са наричали вод­но тяло. Но под вода тук се е разбирало също така и това, което сега вече не се смята за вода. Преди за вода се е смятало всичко, което тече, даже живакът. Освен това, има още въздушно или газообразно тяло. Ако ние вземем тези три вида тела —твърдо, течно и газообразно — то преди всичко ще се прояви следното. Водата е нещо течно, но тя застива, превръща се в лед: тогава тя става твърдо тяло. Кой да е метал, например оловото, се намира в твърдо състояние, но ако вие го нагреете достатъчно, то ще стане течно, ще стане като вода. Всички тези различни състояния — твърдо, течно и газообраз­но — преминават едно в друго. Днес даже въздухът могат да го направят твърдо тяло или поне течност. Можем да се надяваме, че в това отношение ще успеем да се придвижим все по далеч и по-далеч. Всяко тяло може да бъде твърдо, течно или газообразно.

Сега да вземем тяло, притежаващо миризма, съдър­жащо в себе си по някакъв начин задушлив газ. Ако имаме твърдо тяло, то ние не усещаме миризма. Ако имаме течно тяло, то ние също не усещаме миризма. При газа ние можем да усетим миризма, винаги можем да усетим миризма. Но теменужката не е газообразно тяло и все пак усещаме миризмата и. Как стои работата с такива тела, които видимо са плътни, като теменужката, но, въпреки това, усещаме миризмата им? Такова тяло, господа, ние не трябва да си представяме като това (изобразява го на дъската), а като съдържащо в себе си плътни съставни части, между които се намират също така и такива, които се изпаряват подобно на газ. Следователно, ще кажем така: теменужката съдържа газ, който може да се изпарява. За това е не­обходимо теменужката да привлече към себе си някои сили. Така че ако вие скъсате теменужка, то, всъщност, скъсвате само плътната част на тази теменужка. И така, вие скъсвате плътната част на теменужката и я разглеждате. Но в действителност теменужката се състои не само от това, което сте скъсали като тази плътна част. Същността на теменужката, това, което тя представлява, се помещава вътре в тази плътна част и можем да кажем така: истинската теменужка е това, което мирише, това е, по същество, газ. Работата стои така, че той се помещава вътре в листата и всичко останало точно така, както вие се помещавате в своите обувки или ботуши. И както вие не сте вашите ботуши, така и това, което в теменужката притежава аромат, се намира не в плътната, а в газообразната част.

И така, господа, не само чисто вещественото действа от мировото пространство върху всичко, което се намира на Земята; както вече съм ви казвал, върху всичко действа духовното. Дайте сега да видим, как в човека духовното е свързано с физическото.

Има, господа, едно обикновено същество, което може да усети миризмата много по-добре, отколкото вие или аз: това е кучето. Кучето има много по-фино обоняние от човека. Вие знаете, че това обоняние днес го използват. Има полицейски кучета, които откриват хора, извършили престъпление и избягали. На кучето му дават да подуши мястото, където е минал престъпникът, то хваща следата и води до мястото, където той е отишъл. В носа на кучето има много чув­ствителни обонятелни нерви. Много е интересно да се изучава това фино обоняние на кучето. Но също така е много интересно да се изучава, как обонятелните нерви на кучето са свързани с другите нерви. Зад носа в мозъка на кучето има много интересен обонятелен орган. Носът се явява само част от този орган на обонянието. Основната част на този орган на обонянието е разположен при кучето зад носа в мозъка. Ние можем да сравним органа на обонянието при кучето с аналогичния орган при човека. При кучето съществува ярко изразен обонятеле­н орган — това е мозъкът, който може, всъщност, да става обонятелен орган. При човека голяма част от този обонятелен орган е преобразу­вана в разсъдъчен мозък. Това, което при нас се намира зад но­са, се явява трансформиран обонятелен орган. Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, ние имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък ние притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, то би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер (14) — по­добно по начин на мислене, — то би могло да напише ин­тересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна — ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер — от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като во­ля и представа». И така, вие виждате, каква позиция заемаме ние в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.

Тук ние трябва да кажем: ако имахме още по-чувствителни обонятелни органи, доколкото светът навсякъде е изпълнен с нещо подобно на газ — видяхме това с примера за зодиакалната светлина, — би било възможно по най-различни начини да помиришем цялото мироздание. Представете си същество, което би усещало миризмата, изхождаща отгоре от Слънцето. При вида на Слънцето то би опи­сало не красотата му: обонянието му би го научило на това, как мирише Слънцето. Друго такова същество не би почнало да описва лунната нощ, както би направил това поетът във фантастично произведение: «влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ в сияещата лунна светлина», не, такова същество би написало следното: влюбената двойка бродеше през вълшебната нощ, изпълнена с лунни аромати, тя живееше в аро­матния свят, в света, изпълнен с благоухания. След това такова същество би могло да обърне своето обоняние нагоре към вечерната звезда и да усети, че Вечерницата мирише различно от Слънцето. То би могло да насочи обонянието си нагоре към Меркурий, към Венера, към Сатурн и при това не би получавало от тези светила светлинен образ, не би получавало представа, която се предава посредством очите, а би получило обонятелно усещане, усещане за миризмата на Слънцето, миризмата на Луната, миризмата на Сатурн, миризмата на Марс, миризмата на Венера. Ако би имало такива същества, те биха се ориентирали по това, което духът отпечатва в миризмата на всемирния газ, на това, което духът на Венера, Мерку­рий, Слънцето и Луната отпечатват в мировото битие. Ето по какво биха се ориентирали такива същества.

Да отидем, обаче, по-нататък, господа: да разгледаме, как стои работата с рибите, които въобще нямат обоняние. Можем съвсем точно да забележим, каква окраска са склонни да приемат рибите след като ги е осветило Слънцето. Със своята собствена окраска те имитират светлината, която идва към тях от Слънцето. Следователно, можем да кажем: същество, което би притежавало толкова изострено обоняние, не само би помирисвало, но то би почнало да изгражда себе си в съответствие с това, как то помирисва света.

Виждате ли, такива същества има. Има същества, които могат просто да помирисват света: това са растенията. Расте­нията помирисват мировото пространство и в съответствие с това, изграждат сами себе си. Какво прави теменужката? Виждате ли, тя представлява сама по себе си своеобразен нос, при това необи­чайно фин, чувствителен нос. Теменужката прекрасно възприема това, което струи, например, от Меркурий, и в съответствие с това тя образува своята ароматна телесност, докато асафетидата много фино възприема това, което струи от Сатурн и в съответствие с това образува своето газооб­разно тяло, тя вони, мирише ужасно. Така всяко същество от растителния свят, помирисвайки възприема това, което се предава тук като миризма от света на планетите.

Но има растения, които не миришат; защо те не миришат? Виждате ли, чувствителният нос усеща миризмата на всички растения. Най-малкото, той ще усети това, което може да се нарече освежаващ мирис. Но това, благодарение на което те имат този освежаващ мирис, въздейства върху тях много силно, и то идва от Слънцето. Докато към повечето растения получава достъп само слънчевата миризма, има отделни растения, такива като теменужката и асафетидата, достъпни за планетарните влияния. Такива са растенията с приятна или лоша миризма. Така че, помирисвайки, например, теменужката, можем с пълно право да кажем така: ах, носът на тази теменужка е много чувствителен. Тя цялата се явява нос; той възприема вселенската миризма на Меркурий, удържа я, както вече съм ви казвал, удържа я по такъв начин, че последната се задържа между плътните съставни части и струи към нас. Тогава миризмата става толкова плътна, че и ние можем да я помиришем. Следователно, когато Меркурий се проявява срещу нас от теменужката, ние го помирисваме. Ако ние с нашия чудовищно груб нос насочим обонянието си нагоре към Сатурн, нищо няма да усетим. Но ако асафетидата, чието чувствително обоняние е настроено на Сатурн, го обърне нагоре към него, тя ще го мирише и в съответствие с това ще изработва своето газообразно съдържание: тогава тя ще вони. Представете си, че вървим по алея, където има кестени; познавате миризмата на конския кестен, или миризмата на цъфтящи липи, нали? Такава миризма конският кестен, а също и липата притежават, защото цветовете им служат като много чувствителни носове, настроени на всичко, което в мировото битие струи от Венера. Така от растенията срещу нас реално идват ароматите на небето.

Сега от растенията да преминем към това, за което зададе своя въпрос господин Ербсмел, към расите. Първоначално расите са живеели в различни места по Земята. На едно място от Земята се образувала една раса, на друго място — друга раса. Поради какво е ставало това? Бихме мог­ли съвсем точно да говорим за това, как върху отдел­ните части на Земята особено силно влияние оказва една планета, а на други части — друга планета. Отправяйки се, например, в Азия, ще открием, че на азиатска почва особено силно действа всичко, което струи към Земята надолу от Венера, от Вечерницата. Идвайки на американска земя, намираме, че там особено силно действа всичко това, което струи надолу от Сатурн. В Афри­ка, например, ние намираме особено задействано всичко това, което се стреми надолу от Марс. Така откриваме, че върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета. Това е свързано с различното положение, което планетите заемат на небето и в съответствие с което пада светлината. Светлината от Венера, например, пада съвсем различно от светлината на Меркурий. Това е свързано със структурата на планинските образувания, на каменните фор­мации. Така че различните раси в различните части на Земята зависят от това, че една част на Земята осо­бено силно възприема влиянията на Венера, другата част — влиянията на Сатурн. В съответствие с това расти­телното начало в човека притежава миризма.

Човек има в себе си природата като цяло. Той има в себе си камъните, той има в себе си растенията, той има в себе си животинското начало и в допълнение към това той има и човешкото начало. Но растителното в човека притежава миризмата в съответствие с планетарните миризми също както и растителното само по себе си. Минералите, които още имат в себе си мно­го от растителното начало, също имат миризма. Следова­телно, мирише ли нещо или не, зависи от това, как то възприема миризмите от мирозданието.

Много важно е, вие също да разбирате тези неща. Защото днес казват, че растенията могат да се възприемат точно както човека, че те, както и човека, имат душа. Това, разбира се, са глупости. Веднъж вече съм ви говорил за това. Има такива растения, при които се предполага наличието на усещания, например, венерината мухоловка. Ако насекомо контактува с венерината мухоловка, то мухоловката се затваря и насекомото се оказва хванато. Същото бихме могли да кажем и за капана за мишки, че той има душа, защото, ако мишката контактува с капана, той хлопва и мишката е хваната. Такива чисто външни признаци е неприемливо да се използват в процеса на познание: трябва да се прониква в същността на нещата. И тогава можем да кажем — знаейки в същото време, че миризмата на расте­нието повтаря миризма, която вече я има във външния свят, — можем да кажем: растението се явява, всъщност, фин обонятелен орган. Даже човешкият нос, господа, това също е, собствено, някакво грубо растение.

Той израства от човека подобно на цветче, но става по-груб, някакъв груб цвят, израсъл от човека. Той вече не възприема така фино, както възприемат растенията в мировото пространство. Тези образи са съвсем реалистични. Именно така стои работата.

Така че можем да кажем: навлизайки в растител­ния свят, ние, всъщност, откриваме, че Земята навсякъде е покрита с чувствителни носове: растенията са точно това. И нашият забележителен нос също следва да разглеждаме като произлязъл от растението. А някои цветове на растения изглеждат така, както човешките носове. Има такива растения, които изглеждат подобно на нос и те се наричат устоцветни. Можете навсякъде да ги видите, те растат покрай пътищата.

По такъв начин се пристъпва към истинското позна­ние за света. И само когато нещата се изследват по подобен начин, се открива, как човек се отнася към целия останал свят. Виждате ли, можем да кажем така: бедният човек, той има нос, предназначен за обоняние, но той вече не помирисва както трябва: твърде много е загрубял. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят. Листата на растенията можем да сравним с езика на човека. Те могат да усещат света на вкус. Корените на растенията дават възможност да ги сравним с това, което гледа: това е някакво око, макар и лошо око. А бедният човек има в себе си всичко, което имат навън природните същества, обаче то е станало слабо и вяло.

Обаче срещаме и много забележителни хора. Ако бихте могли да помирисвате така добре, както това правят растенията, ако бихте така добре усещали вкуса, както той се усеща от растенията, вие не бихте могли да се ориентирате: тогава от всички страни биха се усещали миризма и вкус! Нямаше да е необходимо да изядем нещо за да му усетим вкуса: от всички страни към нас биха постъпвали вкусови усещания. При човека не става така, той вече не притежава това.

Затова пък той притежава своя разсъдък. Вземете животното, при което особено силно се е разраснал обонятелният мозък, мозъкът, ориентиран към обонянието, намиращ се зад носа (изобразява го на дъската). При човека този ориенти­ран към обоняние мозък е атрофирал. Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека. Има животни — при повечето жи­вотни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания — има животни, които изключително добре различават хранителните продук­ти. Ако можехте да знаете как се наслаждава животното: за това ние нямаме никакво понятие. Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което из­питва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент. Но затова пък човек притежава способ­ност да формира идеи, да създава идеи с помощта на трансформирания вкусов мозък. И човек, както виждате, е станал най-благородното същество на Земята поради това, че за сетивни усещания в мозъка си има само едно парченце, докато всичко останало е преобразувано за мислене и за чувства. Благодарение на това човек е станал висше същество. И така, можем да кажем: в човешкия мозък вкусът и обонянието са претърпели мощна трансформация: от мозъка, ориентиран към вкусови усещания и от мозъка, ориентиран към обоняние, е останало само парченце. При животното това не е така, напротив, това (показва го на рисунката) при него е мощно развито. За него може да се разбере даже с помощта на външните форми. Ако човек би имал такъв мощно развит и ориентиран към обонянието мозък като кучето, то не би имал чело. Челото се изтегля назад, тъй като зад него се образува мозък, ориентиран към обоняние. Но когато последният се трансформира, то челото се изтегля нагоре. Колкото кучето издължава носа си напред, мозъкът отстъпва назад. Този, който превърне това в предмет за изучаване, ще успее да каже, коя животинска форма притежава особено добро усещане за миризма. Той трябва само да гледа, доколко мозъкът отстъпва назад и доколко мощно е развит носа: тогава той ще разбере, добро ли е обонянието при даденото животно.

Сега да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на това, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: заради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради това, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нуж­но. То вече може да си търси храна, може да рови търсейки я. Помислете само: животното може всичко. Защо? Защото неговите външни органи на мозъка още не са се трансформирали в органи за мислене. При човека, когато той се роди, тези рудиментарни остатъци на сетивните органи трябва първо да бъдат подчинени на мозъка. И затова детето трябва да се учи, докато животното не се нуждае от обучение, а умее всичко по рождение. Така стои работата при човека. Можем да видим всичко съвсем точно: хората, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни. Работата е там, че човек не следва да трансформира прекалено голяма част от мозъчната си маса. Ако трансформираното е прекалено много, то той ще успее да стане добър поет, но добър механик от него няма да излезе. Той ще се окаже неприспособен към външния свят. Днес, господа, нещата са така — това е свързано с нещо, за което ви говорих неотдавна, — че поради прекомерното хранене с картофи, на много хора значителна част от мозъка се оказва трансформирана. От това човек става уме­н но неумел, неловък. В днешно време хората са такива, неумели: те не умеят да правят нещо, за което не са се обучавали дълго, не умеят да правят това, което са изучавали повърхностно. Има хора, които не могат да си зашият скъсаното копче на панталоните. При това те могат да пишат много добри книги, но копчето на панталоните не могат да си зашият. Това се получава поради почти пълното трансформиране на сетивните нервите в по-фино сетивните органи, в мозъчни.

Представете си някакъв възрастен човек, пред когото се намира дете. Образувайки съждение за детето на основата на своя разсъдък, човекът ще намери, че детето е глупаво и толкова. Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, то той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност. По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашият разсъдък ние го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде осо­бено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдряли, те могат нищо да не знаят за света. Умствените способно­сти могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата. Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч. Ако се направи аутопсия на някой крупен борсов спекулант, то би бил намерен отличен, направо блестящ мозък. В това направление анатомията осветли много неща. Впрочем, в мозъка могат да се открият доказателства за умствените способности, но за съзнанието — не.

Ето така се опитах да интерпретирам този въпрос. Може и не напълно да сте удовлетворени от отговора! Е, когато се върна, ще имаме възможност отново да се срещнем. Надявам се, че поне малко ще бъдете удовлетворени. Жалко е, че не мога да изнасям лекции и тук, и в Анг­лия едновременно. Още не сме стигнали толкова далеч. Ако това някога ни се отдаде, няма да се наложи да правим паузи. Обаче засега се налага да направим пау­за. Затова, довиждане, господа.