Въпроси за храненето. Земният живот и действието на звездите

Появяването на слънчевите петна е достойно за вни­мание и в друго отношение. Необходимо е да се признае, че в течение на столетия числото на слънчевите петна се увеличава. Те, следователно, не се появяват всяка година в еднакво количество. Причината е в това, че положението на небесните тела се изменя; от това винаги се изменя и външният вид на небесното тяло. И така, слънчевите петна, намиращи се на едно опреде­лено място, ежегодно се появяват не в същото това място, а в съответствие с въртенето на Слънцето около своята ос; след това в течение на годините те отново се връщат на предишното място. Но за столетие те съществено се умножиха и работата стои така, че това увеличение на броя на слънчевите петна хвърля светлина за разбирането на това, което, всъщност, става в отношенията между Земята и Слънцето.

Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че тогава още никакви слънчеви петна не е имало. Тези слънчеви петна възникват, умножават се и броят им постоянно ще расте. Ето защо работата стои така, че Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и, накрая, то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Така че ние напълно реално трябва да се съобразяваме с това, че след изминаването на относително дълъг период източникът на светлина и живот, които излизат от Слънцето, във физи­чески смисъл ще угасне за Земята. Ние, следователно, можем на основата на появата на слънчевите петна — защото е ясно, че това е именно така, а не иначе — говори за края на Земята. Тогава всичко духовно на Земята ще приеме нови форми — вече съм ви разказвал за това, че в древните епохи са съществували други форми. Точно така, както човек старее и се изменя, Слънцето с цялата своя планетарна система също старее и се изменя.

Самият Марс, всъщност, е слабо свързан с тези явления — за това вече ви говорих последния път, — той повече е свързан с явленията, отнасящи се до живота, такива, като процеса на развитие и поява на майския бръмбар и неговите личинки в течение на четири години. Вие, разбира се, не трябва да разбирате тези неща неправилно. Вие не трябва тук да правите пряка аналогия с астрономично разчетения период на въртене на Марс, без да отчитате, че роля има и заеманата позиция. С това е свързана позицията, която заема Марс и по отношение на Земята, и по отношение на Слънцето; тя в течение примерно на четири години способст­ва за осъществяването на това, че личинката на майския бръмбар, живееща четири години, се превръща в майски бръмбар. Ако вземете удвоения период на въртене на Мар­с (19), който е средно около четири години и три месеца, то тогава ще получите времето, което отделя майския бръмбар от личинката и личинката от бръмбара. Така че във връзка с това малко небесно тяло следва да се мисли за по-фините явления на Земята, докато във връзка със Слънцето и Луната трябва да се мисли за по груби явления, такива, като климатичните явления и подобни на тях.

Обаче такива явления, като слънчевите петна са свързани, например, с това, ще бъде ли годината добра за лозарството и винарството, които, впрочем, са свързани също така с появата на комети и други подобни яв­ления. Истински може да се изследва ставащото на Земята само тогава, когато изследваното бъде наблюдавано във връзка с небесните явления.

Разбира се, възникват и други въпроси, ако искаме да видим, защо стават ненормални климатичните явления. Защото това, което ние наричаме време, това, което има толкова близко отношение към човека, доколкото влияе върху здравето и прочие, зависи, есте­ствено, от много други условия. Тук трябва да се замислите над следното: задълбочавайки се в развитието на Земята, ние се връщаме към времето от преди, примерно шест хиляди години, към времето от преди шес­т до десет хиляди години. Да, ако можеше да видите нашите об­ласти, какви са били те примерно преди шест или десет хиляди години, то те биха изглеждали, разбира се, съвсем не така, както днес, когато тук наоколо са планини. Вие въобще нямаше да можете да се изкачите в швейцарските планини, доколкото вие въобще не бихте могли тогава да съществувате там, където днес живеете. Вие не бихте могли да живеете тук, не бихте могли да живеете в другите страни на Европа, тъй като тези области са били в значителна си част покрити с лед, били са обледенени. Това е бил тъй нареченият ледников период. Това явление — ледниковият период — довело до това, че голяма част от населението, съществуващо вече от по-рано в Европа, е била или унищожена физически, или принудена да си търси други области. Този ледников период ще бъде по­вторен в малко по-различна форма; това ще стане отново след пет, шест или седем хиляди години; той няма да бъде по същите места на Земята, където е бил някога; въпреки това, този ледников период ще настъпи. Виждате ли, съвсем не трябва да си въобразяваме, че всичко се е развивало гладко; имало е именно такива преломни моменти, подобни на този, който е бил предизвикан от ледниковия период! И ако искаме да разберем, как, всъщност, се е развива­ла Земята, то би следвало да кажем така: винаги са ставали продължителни прекъсвания на непрекъснатото разви­тие. Защо става нещо подобно? Това става защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Така че ако вие днес се качите на планината, която не трябва да е чак толкова висока, то и тук днес също ще намерите ледников период, защото там горе винаги остават сняг и лед. Работата е там, че ако днес планините са достатъчно високи, то на тях има и сняг, и лед. Ако повърхността на Земята в течение на времето се е издигнала така високо и се е превърнала в планини, толкова повече сняг и лед има там. По повърхността на земята там има сняг и лед. И това става, господа. Става това, че повърхността на Земята се издига и спуска. Нивото на земята преди шест хиляди години е било даже по-високо тук, където се намираме. Сега то е спаднало, но отново ще се издигне, тъй като най-ниската точка е била през 1250 година. Това е била най-ниската точка. В тукашните области тогава е имало във висша степен благо­приятна температура, по-висока, било е по-топло от сега. Сега отново върви обратният процес, извършва се бавно издигане и след пет или шест хиляди години тук отново ще има своеобразен ледников период.

Възможно е да знаете, че когато десетилетие след десетилетие се наблюдава времето, се оказва, че то не остава едно и също, а постоянно се изменя.

Но има и още нещо, влияещо на времето. Да допус­нем, господа, че на дадена височина от земната повърх­ност над морското равнище, температурата в течение на годината би била напълно определена, предсказуема; тогава тези топлинни условия биха влияли на времето, но в действителност на Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), то тук, тоест по протежение на ек­ватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, то те отиват в горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс е студено. Всички това вие навяр­но сте чели в описанията на полярните изследвания.

Трябва само да отчетете, как става раз­пределянето на топлината и студа в стая, която сте започнали да отоплявате; ако сте започнали да топлите стаята, ще забележите, че веднага не става топло, а минава известно време, докато в стаята се затопли. Но ако вземете стълба и се качите горе, ще откриете, че макар долу още да е много студено, горе под тавана вече е топло. Защо става така? Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък; всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният — тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух посто­янно се стреми нагоре. Но, издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс, те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но, от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области; студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към сред­ните части на Земята струи студен въздух, а от еквато­ра, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това и се нарича пасатни ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.

Но това става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу. Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-раз­лично, но това става именно така.

Помислете и за тези потоци, електриче­ските потоци, които винаги съществуват във Вселената. Защото не само ние създаваме безжични електри­чески вълни на Земята, ние само имитираме това, което съществува във Вселената в различни форми; да предположим, че такъв поток има, да кажем, в Швейцария, и, макар в Швейцария да е доста студено, той донася тук топлина, така че става малко по-топло. Така че топлината се разпределя също и с помощта на такива мирови потоци и това също влияе на времето.

Помислете и за това, че такива потоци, електромаг­нитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), то тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима — тук в космоса се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и така нататък. Тези събития се определят от голямомащабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това. Повечето от тях се намират далеч и влиянието им върху света е само от духовен характер. Но по отношение на метеороло­гичните условия можем да кажем следното. Представете си, че имате разноцветен диск и вие го въртите; докато го въртите бавно, още напълно можете да различите всички цветове, да допуснем, че там има четири цвята: червен, жълт, зелен и син.Можете да ускорите въртенето: тогава, макар и трудно, вие все пак сте в състояние да различите цветовете. Ако завъртите диска много бързо, тогава всички цветове се сливат, вие нищо повече не можете да различите. Нещо подобно става и тук, така че можем да кажем: при голямомащабни явления, такива като пролетта, лятото, есента и зимата, още може да се види, от какво това зависи. Но съществуват толкова много фактори, от които зависи състоянието на времето, че вече не ни се удава да ги обхванем мислено; всички тези неща, касаещи климата, е невъзможно да се впишат в календара, подобно на пролетта, лятото и така нататък; тук работата става по сложна и леко се обърква.

Този прадядо също още нещо е знаел за това и се е стараел и правнукът му също да го научи, като му е казвал: обръщай внимание, Луната влияе на водата. Обръщай внимание и на това, каква е Луната, защото на всеки осемнадесет, деветнадесет години всичко, което става с Луната, се повтаря отново. Например, имаме в определена година и ден слънчево затъмнение, а в друг определен ден — лунно затъмнение. Това редовно се повтаря през всеки осемнадесет, деветнадесет години. Такъв е кръгооборотът. Така се повтарят всички яв­ления в съответствие с положението на небесните тела във Вселената. Защо да не може, така казвал прадядото, да стават такива повторения в състоянието на времето, ако то зависи от Луната? Времето след осемнадесет, деветнадесет години би трябвало да прилича на това, което е било преди осемнадесет или деветнадесет години.

Виждате ли, ако всичко се повтаря, то, отчитайки тези и други повторения, хората отбелязвали в календара климатичните особености в предишните години и очаквали, че подобно ще бъде времето след осемнадесет или деветнадесет години. Този календар се е наричал стогодишен календар, защото сто — това е такова чис­ло, с което е по-лесно да имаш работа, но е имало и други числа, в съответствие с които са предсказвали състоянието на времето. Напълно естествено е, че пълно съвпадение тук не би могло да има, тъй като съотношенията тук са по-сложни. Но в практиче­ския живот това все пак е можело да служи на хората, те са можели да се ориентират по този календар и чрез това, действително да подобрят плодородието на земята. Така че може да се каже: на основата на такива наблюдения е можело нещо да се направи по отношение на плодородието. По такъв начин, тези метеорологични условия показвали зависимост от Слънцето и Луната, доколкото повторенията на посочените лунни констелации изразяват отношението между Слънцето и Луната.

За другите небесни тела в техните констелации е налице повторяемост от друг вид. Интересна повторяе­мост се наблюдава при Венера, при Зорницата или Вечерницата. Ако тук се намира Слънцето, а тук — Земята (изобразява го на дъската), то между Слънцето и Земята се намира Венера, която се движи, нали така? Ако Венера стои тук, то тя изглежда така, а ако стои тук, то изглежда така, ако се намира на това място, то тя закрива Слънцето. Венера изглежда, естествено, много по-малка от Луната — макар тя всъщност да е по-голяма, — и затова Ве­нера закрива само неголяма част от слънчевия дис­к. Това явление се нарича пасаж на Венера (22). Преминаването на Венера е много интересно с това, че то става примерно един път на сто години; а докато тя преминава пред Слънцето, може да се наблюдават много важни неща. Може да се наблюдава, как намалява ви­димата светлина на Слънцето когато Венера стои пред него. Това става причина за големи промени и е много интересно. Тези преминавания на Венера се описват; тъй като те стават приблизително един път на столе­тие, може да се каже: по отношение на това явление нау­ката трябва да признае, че вярва не само в това, което вече е видяла. Защото ако учените казват, че вярват само в това, което са виждали, то астрономът, родил се в 1890 година и изнасящ лекции днес, никога не би трябвало да се изказва за пасажа на Венера, защото докато това явление е ставало, той не е можел да го наблюдава и вероятно ще умре преди да настъпи следващото преминаване на Венера, защото то, вероятно, ще се състои чак през 2004 година! Тук на учения се налага да вярва в това, което той не вижда. Него той няма да успее да възприеме.

Но, от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на състоянието на времето. Такова влияние се осъществява примерно един път на сто години. Това преминаване на Венера, особено в древността, са го смятали във висша степен интересно.

Тук има нещо, достойно за внимание. Виждате ли, господа, когато гледате Луната, то намирате, че тя ту е подобна на диск, когато е пълнолуние, ту на кифличка, ту на половин диск и така нататък — при това тя сияе в излизащата от нея светлина. Но след това на­стъпва новолуние. Обаче ако очите ви са малко тренирани— не знам, знаете ли вие за това, — то можете да видите даже новата Луна, Луната в новолуние; преди всичко вие можете да виждате лунния сърп, ако луната нараства. Но може — само ако се вгледате по-добре — може да видите и останалата Луна, която е с черно-син цвят. И, както се казва, ако човек има тренирано око, той може редом с новата Луна да види и черно-синия диск; на това не се обръща внимание, но може да се види. Поради какво става така, че редом с полумесеца става виден и този диск? Това става поради обстоятелството, че тази част от Луната, която трябва да е тъмна, леко се осветява от Земята. Луната се намира от Земята на разстояние примерно от петдесет хиляди мили и слабо се осветява от Земята; но тази слаба светлина, която Земята излъчва към Луната, прави указаната част на Луната видима. Обаче от Земята до Венера не достига никаква светлина. Венера е подложена само на слънчевата светлина и никаква светлина от Земята натам не се излъчва. Венера се явява утринна и вечерна звезда. Тя се изменя тъй както и Луната, но по време това не съвпа­да. Има период, когато Венера изглежда така (изобразява го на дъската), така, след това отново така. Венера претърпява всички тези изменения, само че те не са видими; тя се намира много далеч и се вижда само като сияеща звезда. Трябва да я екранирате от страничните светлини и да я наблюдавате с помощта на телескоп, за да можете да видите, че Венера се изменя по същия начин, както и Луната. Обаче при това, Венера, без значение че не се осветява от никаква светлина от Земята, тази част (има се предвид неосветената и част — бел.на прев.) винаги ос­тава видима и излъчва слаба синя светлина. Слънчевата светлина е видна по време на фазите на Венера, на нейния «полумесец»; синкавата светлина се вижда не по цялата Венера, а само в тази нейна част, която остава неосветена от Слънцето.

С времето работата е била така, че това явление е ока­звало въздействие цяла година; влиянието се създавало не само в течение на деня, по време на който е ставало преминаването на Венера, а е продължавало в течение на дълго време. И така, вие виждате: отчитайки това, което вече ви говорих и желаейки да узнаем за климатичните условия за седмица или за ден, би следвало да обърнем внимание на следното: преди колко години е станал пасажът на Венера? В каква фаза е и къде стои Луната? Преди колко години е имало слънчево затъмне­ние, такова, като сега? Но аз ви изброих съвсем малко фактори. Трябва също така да се знае: какво влияние ще оказ­ват електромагнитните явления върху пасатите. На всички тези въпроси е необходимо да се отговори при желание да се уста­нови закономерност в състоянието на времето. Да, господа, това е нещо такова, където ние встъпваме в безкрайността! Ето защо човек не е в състояние да каже нещо точно и определено за това, какво ще бъде времето. Колкото редовно протичат всички явления, с които работи астрономията, тоест учените, занимаващи се с изследване положението на небесните тела и звезди, толкова неопределена се явява науката, която изследва многостранните условия, под влияние на които се формира състоянието на времето, — така наречената метеорология. В днешно време нещата в метеорологията стоят така, че, ако вземете в ръце книга, касаеща метео­рологията, вие ще кажете: дявол да го вземе! Какво има тук да се уча: един казва едно, друг — съвсем друго. В астрономията нещата стоят съвсем различно.

Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и така нататък. Към това също така има отно­шение и изключително силното влия­ние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици; тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената бли­зост на Земята. Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството, несъмнено, се явява причина за това, че от облаците удря мълния. Вие, може би, знаете, че в училище започват разговора за електричеството с това, че вземат стъклена пръчица, натриват я в парче плат, топнато малко в амалгама. След това демонстрират, че стъклената пръчка привлича малки късчета хартия и така нататък; триенето може да продължи дотогава, докато не се появят искри. Такъв опит провеждат в училище с електричеството. Но, господа, при провеждането на такива опити с електричество е необходимо всичко щателно да се избърше, защото предметите, които трябва да бъдат наелектризирани, в никакъв случай не трябва да бъдат влажни или мокри, а трябва да бъдат сухи, топли и сухи, иначе нито със стъклото, нито с восъка нещо ще се получи. Оттук можете да си направите извод: електричеството се анулира от водата, от течностите (гореказаното се отнася за статичното електричество; Щайнер е завършил Висшият технически колеж във Виена и на него, разбира се, са му били известни такива явления, при които електричеството възниква или се използва в течна среда: батерията на Волта, електролизата и т. н. — бел.на прев.). Това знае всеки; знаят го, разбира се, и учените, които се занимават с това. Пренебрегвайки го, те твърдят, че мълнията се появява от облаците, влажността на които е твърде висока, те са мокри!

Ако мълнията действително възникваше от об­лаците, то първо трябваше да ги избършем с един огромен парцал, за да ги подсушим, че да може мълнията да дойде оттам, от облаците! Но тук просто се казва: ако се трие восъчна пръчица и се появява електричество, значи, облаците също се трият един в друг и от това възниква електричество. Обаче ако пръчицата восък е малко влажна, то никакво електричество няма да се появи! Оттук вие виждате, че днес ще ви се наложи да изучавате такива неща, които са съвсем лишени от вътрешен смисъл. Тук нещата са така: ако имате работа с въздух и го нагрявате, то той ще става все по-горещ и по-горещ. Представете си, че затваряте този въздух в котел. Можем да кажем: този въздух ще стане по-плътен, доколкото докато го правите все по-горещ и по-горещ, той оказва все по-голямо налягане върху стените на котела, той все повече и повече натиска тези стени. Колкото по-горещ го правите, толкова по-бързо се приближава моментът, когато — ако стените на котела са недостатъчно дебели — нагорещеният въздух просто ще ги разкъса. Защо се пука топката, с която децата играят? Защото въздухът се стреми навън. Да, господа, оттук вие можете да видите, че въздухът, ако той е горещ, вследствие на нагряването получава тенденция, получава сила да излезе навън. Същото нещо става в близост до Земята. Близо до Земята въздухът също получава сила да се разширява. Ако се издигне в достатъчно високите слоеве, ако в тези по-високи слоеве въздухът по някаква причина стане много, много горещ — вследствие на някакви въздействия това може да стане даже през зимата, — особено ако той отначало е бил някъде силно нагнетен, то в него се развива страшна топлина. Ако имате котел, а в него има въздух (изобразява го на дъската), то този въздух натиска на всички страни, нали така? Но ако тук имате нагорещен слой въздух, а тук по някакви причини духа вятър, то на това място се образува по-плътен въздух, защото той е притиснат; тук той не може да излезе навън, а се насочва тук. Нагорещената мълния се устремява на тази страна, където и се оказва най-малко съпротивление. Мълнията — това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-­ниското налягане, разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Трябва да кажем: мълнията възниква не вследствие на наелектризиране; мълнията възниква поради това, че въздухът изхвърля своята собствена горещина.

Обаче вследствие от това възниква много силно движение, благодарение на което във въздуха, в горещия въздух постоянно се възбуждат електрически то­кове. Мълнията само възбужда електричество. Сама по себе си тя още не е електричество.

От друга страна, вие виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпределение на топлината. Това на свой ред влияе върху времето. Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на Земята и които играят роля недалеч от Земята.

От всичко това вие виждате, колко много фактори оказват влияние на времето и че днес за всички тези влияния още не е изградена правилна представа. Както виждате, за мълниите съществува съвсем различна представа, от това, за което ви съобщих. В това отношение действително трябва да настъпи прелом, доколкото духовната наука, антропософията, дава възможност за по-мащабен обзор и въобще прави мисленето по-подвижно.

Виждате ли, работата е там, че мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по твърд, отколкото е бил по-рано, той страшно се е уплътнил. Това, разбира се, не може да се потвърди днес в патоанатомичния кабинет, но може да се открие с помощта на средствата на духовната наука. Може да се открие, например, как са мислили древните египтяни за някои определени предмети, които са носили за тях такава достовер­ност, както достоверни са за нас неща, с които ние имаме работа. Днес човек — трябва само да се наблюдава много внимателно — разбира някои неща през зимата по-зле, отколкото през лятото. Само че, на това не се обръща внимание; на такива неща действително не се обръща внимание. Ако някои неща се устройват в съответствие с мировите закономерности, те биха изглеждали по друг начин. Тогава даже в училище, например през зимата, биха се предла­гали за изучаване различни предмети, от тези през лятото; във Валдорфското училище това вече в известен смисъл се отчита. Работата не е само там, с ботаника да се за­нимаваме когато се появяват растенията; работата е там, че предметите, по-достъпни за разбиране, трябва да се изучават през зимата, а това, което трудно се разбира, трябва да се отлага за пролетта или есента, защото разбирането само по себе си зависи от това. Това е следствие от по-твърдия ни мозък, докато предишните хора са имали по-мек мозък. Това, което ние можем да обмисляме само през лятото, древните египтяни са можели да обмислят в произволно време на годината. Всички тези неща се откриват на човек, когато той наблю­дава причинно-следствените връзки в хода на годината, причин­но-следствените връзки в състоянието на времето и така нататък. Може би, на някого все още не всичко му е ясно? Удовле­твори ли ви това изложение? Аз, разбира се, се постарах да отговоря колкото се може по-обстойно. Светът представлява нещо цялостно и ако искаш да обясниш отделна негова част, се разбира от самосебе си, че се налага да се засегнат и други неща, доколкото всички те зависят едно от друго.

Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата факти­чески притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това. Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето. Това се обозначава с думата «предчувствие» (в немския език думата die Witterung означава «състояние на времето» и в същото време «предчувствие» — бел.на прев.), тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.

Виждате ли, в човека има много неща, за които той не знае. Да, господа, това е така: в човека има извънредно много неща, за които той не знае! Той просто не ги забелязва. Ако в прекрасен летен ден ние станем и погледнем през прозореца, то получаваме съвсем друго настроение, отколкото в лошо време. Ние не забелязваме, че това ни действа чак до върховете на пръстите. Това, което могат животните, го можем и ние, но то не стига до съзнанието ни.

И така, представете си господин Бурле, че нещата стояха така, че вие с помощта на финото сетиво, разположено именно в краищата на пръстите — и никъде другаде — не знаейки за това, бихте предчувствали настъпващото състояние на времето, подобно на дървесната жаба; тогава в дните, когато вие благодарение на благоприятното време сте настроени по-добре, смесвате кафето със захарта с по-голяма интензивност, а в други дни — с по-малка. Така че самото кафе и захар тук нямат значение; работата е в силата, с която ги смесвате. Но си­лата, която имам предвид сега, не е тази, която вие съзнателно прилагате повече или по-малко интензивно при смесването, а тази, която се намира в краищата на вашите пръсти. В краищата на вашите пръсти е заключе­но това, което при настъпването на благоприятно време действа различно, отколкото в други дни, когато времето е мрач­но. Това зависи не от силата, с която вие по-силно или по-слабо правите смесването, а от това, как вашите краища на пръстите съпреживяват състоянието на времето. Ето от какво зависи това, а не дали съзна­телно правите смесването. То зависи от това, което се намира в краищата на вашите пръсти! А това е съвсем друга сила, друго движение.

Защото, виждате ли, да допуснем следното: събрало се е някакво общество и седят около масата; първо правят нещо сантиментално, например, пеят псалми и това настройва хората по определен начин. Тогава се появяват — и това става по много фин, а не по груб начин — появяват се вътрешни колебателни движения. Възможно е да звучи музика. Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси по­средством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения, могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипо­тетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, то, веро­ятно, може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, без­условно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, то вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Вие можете да ми вярвате само в случай, че знаете; ако фактът е съмнителен, то той не трябва да става обект на духовната наука. Така и тази история с кафето аз мога да направя обект за изследване от духовната наука, ако това бъде действително доказано. Дотогава можем да кажем само това, което, например, е известно за фините колебателни процеси в нервите; за тези процеси, които също могат да бъдат причина за това, че животните като дървесната жаба отрано предугаждат събитията: тя започва да трепери. Когато тя изпитва треска, вие можете да видите, как даже листото, на което тя седи, започва да трепери. И аналогично на това — не казвам, че това е така, но може да е — даденото яв­ление може с известна вероятност да е свързано с това, че при лошо време кафето вибрира различно, отколкото при хубаво време.

Следващото занятие ще е в близката сряда (23). Мисля, че след това отново ще мога да провеждам занятията редовно.