Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Промениете, или 64-те хексаграми от „Книга на промените "(„Идзин")
| Петте елемента
Паралелно със схващането за тази висша взаимовръзка, за двуполюсната ос на системата ин-ян едно друго учение обхваща действителността по метода на класификацията и символиката. Това е учението за петте елемента, което установява един вид съответствие в пространството и времето между елементите, нещата, съществата и качествата. Чрез таблицата по-долу ще дадем възможност на читателя да добие представа за начина, до който китайският дух „населява" света със спасителни знаци и си то присвоява, както и за "логиката", посредством която постига това. Нещо, което, трябва да признаем, понякога ни смайва. Условният превод на двете китайски идеогра-ми у син като „петте елемента" е твърде абстрактен и статичен. Един по-добър превод би бил „петте движения". Водата не е толкова „течен елемент", а no-скоро движение, ход, действие/Същото се отнася и за земята, огъня, дървото и метала.
Промениете, или 64-те хексаграми от „Книга на промените "(„Идзин") „Книга на промените", или „Идзин", е една от петте класически книги на китайската Библия. Става въпрос за учебник по гадаене, който впоследствие заедно с допълненията към него се превръща в езотеричен, кабалистичен, метафизически трактат, използван от образованите люде от всички школи. В основната си част „Идзин" включва 64 малки символични рисунки от по шест линии, прекъснати или непрекъснати, разположени вертикално една спрямо друга. Съвкупността от тези 64 рисунки, наречени хексаграми, изчерпва комбинаторни-те възможности при шестте линии, прекъснати или непрекъснати. Всъщност „Идзин" вероятно представлява разширен вариант на гадателка система, опираща се на триграми (три линии, прекъснати или непрекъснати, подредени вертикално). Тези рисунки символизират две неща: • на нивото на линията: непрекъснатата линия символизира ян прекъснатата линия символизира ин • на нивото на хексаграмата: „ситуация-връзка" или съотношение между ин и ян. Само две хексаграми са съчетания изцяло от линии ян или от линии ин Ш Ш, останали- те 62 са смесица от ин и ян, от линия (и) ин и линия (и) ян. Ще илюстрираме казаното р таблицата на 8-те триграми и техните символични значения и с 4 от 64-те хексаграми, придружени с кратък коментар. Всяка хексаграма символизира съществуването и начина на съществуване на дадена ситуация-връзка на фона на постоянното движение, на сътвореното от вселената; в този смисъл може да се каже, че 64-те хексаграми (и 384-те отделни ли-нии, които те съдържат, защото за всяка линия има съответно тълкование!) символизират всички смислови измерения на Дао (Път, „ситуация-връзка", начин на съществуване...) на вселената. Всъщност „Идзин", от една страна, като езоте-
ричен трактат предлага цялостна символика на вселената и следователно е нейно динамично описание със силно изразена сексуална окраска, от друга, като наръчник по гадаене служи за разтълкуване на числения резултат, който се получава при номерологично боравене със стъблата на сто-листника (равнец).Съществуват няколко системи, на разполагане на триграмите и хексаграмите (в кръг, в посока север -юг...). Хекеаграмите са задълбочена изучени и многопосочно тълкувани, затова нека да оставим други да осветлят проблема. Единственото, което можем да кажем, е, че предвид' на съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, постулирано от китайската мисъл, както и на всемирния иманентен порядък, който произтича от това, по определен начин „нещата застават на местата си", следвайки една прост-ранствено-времева динамика, която чрез кодова система за символична интерпретации е указател за благоприятно или неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Иначе казано, ако има вероятност да вали дъжд, трябва да излезем с чадър, а ако предзнаменованията са неблагоприятни, по-добре да отложим женитбата си за друг ден. Небето Надали съществува по-объркващо понятие от понятието Небе, чието „символно съответствие" е китайската идеограма Тиен, която означава както звездния свод над главите ни, или горната част на Триадата, в която Човекът заема средното ниво, а Земята - долното, така и Великото безсловесно, безпристрастно, неперсонифицирано, иманентно-трансцендентно Единство. Ако първоначално е съществувало известно колебание по отношение на същността на Небето (138), твърде скоро и завинаги китайците налагат идеята за Небето като начало на световния ред, а не идеята за Бог в монотеистичняя смисъл на персонифи- цирано Същество, създател, повелител и спасител. Това не пречи Небето да е гарант за земния ред, който съществува и пребъдва само ако следва пътя на Човека, тоест пътя на човечността, чо-веколюбието, (жък) (139), и на справедливостта (и) по подобие на ин-ян, Пътя на Небето. . , Наистина по времето на династията Шан (XI в. пр. н. е.) е съществувало висше божество, Владетелят на Висините (шанди), закрилник на градовете и армията, разпределящ според сезона „небес-ните дарове" - дъжд, нек и вятър. Императорът (ди) бил -земният наместник на Радетеля на Висините, канонизиран след смъртта си като Пред-течагзакрилник. Така или иначе, незаЕисймо от тази персонификация от най-древни времена безличното Небе постепенно измества Властелина на Висините. А императорът се превръща в Син на Небето (Тиендзъ), изпълнител на мандата на Небето (тиенмин), нещо като емблематичният Човек от Триадата: Небе - Човек - Земя. Не е нужно да обясняваме, че Небето като иманентен и променящ се вселенски порядък няма качеството на персонифициран упълномощител, атрибут, който то задължително притежава в моно-теистичните религии, където отношенията Бог/човек са персонифицирани. Не е чудно тогава, че когато през XVIII в. йезуити и образовани конфуцианци разговаряли в императорския двор в Пекин, възникнали почти неизбежни недоразумения. ; Всъщност за мисионерите-теолози било твърде съществено да се „прочисти" понятието Небе, за да се превърне в китайския еквивалент на персонифицирания Бог от християнската религия на откровението, докато конфуцианците се стремели всячески да отхвърлят това варварско персонифициране на Небето (140). Тук ние можем само да подминем подробностите на този спор, който засяга и смисъла на китайските обреди и церемонии. Идолопоклоннически според зле осведомения Рим, те били неидолопок-лоннически, а въпрос на традиция в очите на йезуитите, по-добре осведомени и не дотам убедени в несъвместимостта между безличната религиозност и догматичната монотеистична -религия. Ще отбележим за любопитния читател,, че в края на краищата католическите мисионери изжовали понятието Господар на Небето (Тиенджу) като название на Бога от християнската религия на откровението, а протестантите предпочели впоследствие понятието Владетел на Висините (Шанди), при което се получава двусмислие, тъй като с него пък било назовавано едно даоистко божество — Юй-хуан (Нефритения император). Въпреки че конфуцианството не е религия в истинския смисъл на тази дума и трябва да се прави разлика между конфуцианството като философско учение, по-точно школа за мъдрост, и култовото конфуцианство, бихме сгрешили, ако му отречем всякаква религиозност. Религиозният дух на образованото конфуцианство се долавя в неговия неподправен респект към Небето, респект, който изключва ненужните въпроси и не допуска нито неговото обективизиране, нито субективизирането му. Небето не говори или поне не повече от природата, която следва неговия ход. Небето следва своя Път, своето Дао, недостъпно за човека. Не подобава на човека да си задава въпроси за служенето на духовете, той, който все още не е наясно как да служи на хората, или пък да се мъчи да разгадае смъртта, след Като не е прозрял какво е животът. Пътят (Дао) на човека е „правилното" действие, от една страна, в зависимост от социалната му роля в рамките на „петте отношения" (Владетел/поданик, баща/син, съпруг/съпруга, голям брат/ малък брат^ приятел/приятел), а от друга - като човек (141) според „петте добродетели" от етико-социален характер: жън, човеколюбив в смисъл на доброжелателство; и, справедливост, безпристрастие; ли, обредност в смисъл на благоприличие държане; джун, вярност; син, откровеност. Поставяйки Пътя на човека, човешкото Дао, в центъра на учението, конфуцианството придобива дълбоко хуманен и „рационален" смисъл. Обратно на тогавашния светски хуманизъм, доминиращ природата и „освободен" от всякаква друга мотивация освен позитивизма, конфуцианецът хармонично обединява двойствено Дао - Даото на Земята, света на десетте хиляди неща, към който принадлежи чове-кътуИ Даото на Небето, чийто последователен, променлив, безпристрастен, неумолим, неперсонифи-циран и плодотворен порядък е гарант на реда, който трябва да се следва и възпроизвежда. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||