Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Китайските празници
| Китайски, будизъм
Тъй като посветихме цял един раздел на будизма, тук ще очертаем само с няколко щрихи неговата китайска разновидност. Ако будизмът, макар и дълбоко чужд на конфу-цианския дух, е успял не само да заплени Китай, но и да го владее в продължение на почти пет века (V-IX), една от причините е, че е бил съзву-чен с (нео)даоизма и че е привнесъл онази добавка от набожност и чудотворност, която е липсвала на конфуцианството. Легендата разказва, че ако Лаодзъ е поел към варварския Запад (Индия), за да посее истинното слово, то будизмът, пристигнал от Индия, всъщност е бил индианизиран даоизъм, върнал се към китайските си корени. Това улеснява не само превеждането на будис-тките творби благодарение на съответстващата да-оистка терминология, но и възприемането в дълбочина и като съвсем близки въпреки различията на много будистки категории и постановки. Например: мъдрец или будистки мъдрец или даоистки светец светец карма съдба (мин) нетрайност (самсара) „има" (йоу) пустота „няма" (у) дхяна (медитация) даоистки екстаз Път с осем степени, Дао дхарма Просветление (бодхи) „естествен ход на нещата" (дзъжан) Прокарвайки в Китай новите, религиозни идеи за бъдещото възнаграждение и въздаване според заслугите, за възвратимостта на заслугите (146), за причестяващото значение на повторяемостта на молитвата и т. н., Будистката църква успива да се превърне в нещо като „държава в държавата" и впускайки се в благотворителна социална дейност, която не бива да подценяваме (строеж на манастирски болници и училища, на пътища за поклон-нйческите шествия...), тя едновременно отклонява значителна част от населението от семейните задължения (създаване на потомство в „служба" на предците) и граждански обязаноети (военна служба, производство...). Заточенията и гонейията през периода 842-845 слагат край на привилегиите и могъществото на Будистката църква, като много монаси и монахини биват прогонени и отпратени по родните им места. От тази епоха започва относителният залез на влиянието на Будистката църква/ ; От всички секти или будистки учения в Китай най-китайска и следователно ако не най-малко будис-тка, то поне най-малко индийска е сектата чан (на японски дзен). Чан е китайският превод на санскритската дума дхяна, която означава вглъбяване, медитация. Възникването на тази школа ни води към личността на Бодхидхарма, който се появява в Китай в началото на VI в. от новата ера, разпространявайки езотерично учение, чийто първоизточник бил самият Буда, въпреки че Буда винаги е твърдял, че в неговото учение за Пътя (дхарма) няма нищо езотерично. Но това е без значение: учението се разпространява и се предава от един патриарх (на учението) на друг. След смъртта на петия поред патриарх двама от последователите му се отцепват и основават две съпернически школи. Едната, т. нар. „Школа на постепенното просветление", възниква в северната част на страната. Според нея просветлението се получава постепенно и е резултат от продължително обучение и множество упражнения. Другата, т. нар. „Школа на внезапното просветление" или субитистка, обхващаща южните територии, проповядва внезапното просветление, което става изведнъж (както се прескача ров - с един скок). В края на краищата Субитистката школа спечелва надмощие и дейният предводител Хуйнън, монах от Кантон (638-713), бива обявен за шести патриарх. Надали можем да си представим нещо по-жизнерадостно от субитйсткия чан, който отхвърля набожността, проповедта, всеки канонически текст и учение, тъй като те създават карма и въобще не улесняват освобождаването; Според чай Пътят с осемте степени на Буда е екзотерично учение, способно единствено да „усмирява,непослушни деца" и да създава някакво преходно усещане за „щастие", без да ни приближава към поставената цел -угасване на кармата и етигане до просветлението. Бидейки''езотерично (а може би нито езотерично, нито екзотерично), учението чан се състои в това, че просто няма учение, няма въпроси, няма отговори, а само не-еъзнание, не-буда! Това са грапави и трудноразбираеми формулировки, но те съдържат нещо no-скоро даоистко, отколкото в истинския смисъл будистко. Почти парадоксално е, че се „убива буда", вътрешния и външния буда, тъй като и самото му „име" възпрепятства просветлението, както, ако перифразираме Лаодзъ, бихме могли да кажем: просветление, което може да се назове, не е просветление; буда, който може да се назове, не е буда. Когато „разберем", че даден въпрос няма отговор, тогава ще узнаем много повече, отколкото сме искали да узнаем. ; Ето защо чан-учителите не толкова отказват да отговарят на въпроси, колкото се опитват по-ско-ро да предизвикат просветление у питащия, като му дават някакъв уклончив отговор, запазват мълчание, оригват се, удрят го или го прогонват, тоест използват всякакви начини, за да дестабилизират псидически питащия, да го накарат да извърши „скока" в пустотата, в самозабравата и да получи просветление. Очевидно питащият трябва да бъде що-годе подготвен, въпреки че това не е задължително условие, но тъй като не-съзнанието удря напосоки, „дъното на бъчвата" може внезапно да поддаде й неподготвеното съзнание рязко да се освободи. Но резултатът, доколкото това е резултат, от внезапното озарение е, че в действителност нищо че се променя, освен че няма вече, ако може така да се каже, „като", тоест „планината е планина, реката е река", докато преди просветлението търсещото и разграничаващо съзнание е възприемало планината КАТО планина, реката КАТО река, като нещо различно от това, което те са в дейст-.вителност. Просветленият продължава да вижда планината, продължава да яде, да спи, да се облича, да реже дърва, но веднъж завинаги преминал отвъд границата на сетивната заблуда към озарението, той вече не отдава никакво значение на това, което върши, защото притежава вечната Душевна ведрина, която го освобождава от клопката на онова, което вижда, прави или казва. Само чрез съзнанието и неговата деятелност нещата придобиват значение и човек се вкопчва в плодовете на своите действия. Следователно онзи, който освободи съзнанието си от тази илюзорна дейност, създаваща кармата, който, така да се каже, мисди, без да мисли (у син), действа, без да действа (у уей), др«внд-но живее като всички останали, но тъй като няма какво да очаква, на какво да се надява или какво да постига, той всъщност живее, без да живее. Не зная дали чан-монасите вярват в отвъдния свят, в неизбежното прераждане на този, който не е изчерпал своята карма, ала това е без значение, след като просветлението има стойност само ло себе си. Фактът, че те се отричат в замяна от своя семеен или държавен дълг, означава, че за тях има клопки, от които, попаднеш ли вътре, не можеш да се измъкнеш и които следователно трябва да отбягваш като „примката на думите". Китайските празници Ако трябва да изразим дълбоката същност на една религия с три-четири думи, които с историко-ду-ховния си смисъл да я характеризират, надали бихме могли да намерим по-точни определения от наименованията на празниците й. Рош Ашана (Нова година), Йом Кипур (Голяма прошка), Сукот (празник на шатрите), Песах (освобождаване на еврейския народ от робство в Египет) - за еврейската религия; Коледа, Великден, Петдесетница - за християнството; Рамазан (пости), Хадж (поклонничество), Ид ал-кабир (Големият празник или празник на жертвоприношението) - за исляма. Ако при будизма празниците са също възпоминание за най-важните събития (раждане, просветление и угасване (нирвана) на Буда, както и поява на сангха), то при индуизма те имат митологичен произход (посветени са на Щива, Кришна.,.), а голяма част от тях са локални и сектантски. Докато монотеистичните религии на откровението притежават относително опростена празнична : структура, подчинена на определени правила, която е обща за всички вярващи (независимо че празничният фонд се обогатява от местни и своеобразни празници - култ към светци, към определен све-тец-покровител, велики религиозни деятели...), не-монотеистичните религии предлагат истинско изобилие от локални и нестандартни празници. Сред празниците на китайската религия, отличаващи се с много помпозност, се откроява най-ве-че Нова година - празник, същевременно религиозен и дълбоко светски, пропит от символика, обредност,,.обичаи и мъдрост. Традиционният китайски календар е едновременно слънчев и лунен,и съдържа допълнителни месеци. Той. е твърде сдожен, защото е,,съобразен между другото и е движението на звездите и на петте планети, както и с бройните системи чрез цикли, най-извесТна от които е системата на дванайсетте животни (година на плъха, вола, тигъра, заека, дракона, змията, коня, овена, маймуната, петела, кучето, свинята). Всъщност дните биват благополучни или злополучни според цяла комплицирана система от съответствия, поради което нито един ден не прилича на друг. Това е безспорно според логиката на ин-ян, на „Идзин" („Книга на промените") и на петте фази или движения (у син). Описаните по-долу пет китайски празника дават представа за това, какво се разбира под празник в Китай и по какво те се различават от нашите монотеистични празници, даже и да са превърнати в обикновени неработни дни и обичайни гощавки. Китайските дати имат своите предхождащи ги съответствия по нашия Григориански календар. 17 февруари 1988 Първият ден на годината по лунния календар и следователно първият ден на първия лунен месец (Чуънцйе, празник на пролетта, древен празник на първия ден на пролетта, а сега - Нова година, съответства на виетнамския тет). Всъщност по традиция цикълът на Нова година продължава един месец. След средата на дванайсетия лунен месец (тоест 2 февруари) се пристъпва към доуреждане и приключване на всичко, подето през текущата година. Приготовленията за идещата започват с покупки на нови дрехи, с подновяване на надписите върху червена хартия, с почистване на дома. След двайсет и четвъртия ден на дванайсетия месец (11 февруари) боговете се завръщат на Небето. Богът на дома, който през цялата година наблюдава и закриля членовете на семейството, се въздига на Небето, за да „докладва".,От оценката му зависи благополучието на семейството през следващите дванайсет месеца. За да бъде умилостивен, му се предлага оризов сладкиш, лепнещ от сладост, та да секне красноречието му и речта му да стане неразбираема. Навръх Нова година цялото семейство трябва да се събере. Правят се приношения на прадедите и на божествата (богът на дома, на богатството и т. ,н.), а след настъпването на полунощ се устройват богати угощения. Петнайсет дни след това (2 март) е големият празник на фенерите (петнайсет дни след първата луна). 5 април 1988 Чинмин, Чистата светлина, петнайсет дни след пролетното равноденствие. Посещение и почистване на гробовете. Празник също и на „новия огън" (ядат се пролетни рулади, оризови палачинки, в които се завиват останки от гозбата от предишната вечер). Дедите се приобщават към радостта на обновлението. 18 юни 1988 Петият ден на петия лунен месец, другояче казано - петата луна (туан у). Начало на топлия сезон. Празник на корабите дракони (състезания с Лодки и двубои с копия). Поднасят се приношения на Дракона, за да изпрати дъжд. Денят обаче е неблагополучен, което налага да се носят талисмани. На този ден се чества, от 2300 години насам, смъртта на великия нает и патриот Цюй Юан (343-290 пр.н.е.), предпочел самоубийството пред без-честието. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|