Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „синкретични"
- Признателност: идентифициране на Бога, Пълновластния господар
- Признателност: благодарност към Бога, Творец на всички добрини
- Признателностг проява на търсаческия човеш-ки дух: Бог е създал света, ала светът не е идеален
- Отдалечаване от Бога
- Бог е създал и/или разрешил смъртта
| Синкретитьм
Днес, когато науката и техниката успешно предоставят на човека онова, което често пъти не е получавал от духовете и природните сили въпреки отправяните молби, придружавани с ритуали, когато чудесата са нещо обикновено (летенето, движението със свръхскорости, улавянето на звук и картина...), като че ли той вече не се страхува и не благоговее пред духовете, защото разполага с лечебни средства срещу немалко болести и божественото видимо се смалява, а ако му остават някакви си дни живот, то се дължи единствено на все още ограничените задачи, които си поставя научната и техническата мисъл. Но и сега, за да се завладее сърцето на избраницата, за да се придобие богатство или власт, за късмет или когато медицината е безсилна да помогне, дори тези, които се доверяват на науката и нейните постижения, предпочитат да прибягват към ненаучни методи. От друга страна, ако ислямът и християнството са намерили в анимистката среда подготвен терен за своите доктрини, това се дължи до голяма степен и на представата за Върховното същество, чийто носител анимизмът вече е бил. Въплъщавайки всичко божествено в Бога, без да се омаловажава добронамерената роля (ангелът) или злонамерената роля (сатаната) на духовете дотолкова, доколкото се признава, че и те са Божии творения, мисионерската задача е била напълно осъществима, даже и да е неоспорим факт, че на практика се отдава повече внимание на „посредниците", били те услужливи или опасни, отколкото на Бога. От друга страна, ако Бог не беше толкова далечен и недостъпен, щеше ли да има нужда от посредници, но понеже и той си служи с тях, а освен това е отредил хората да живеят на земята, не при него, именно чрез тези посредници, духове и сили човекът трябва да съумява да се справя с положението, търсейки допир и влизайки във връзка с тях. Нали Бог е пожелал така да бъде? Но тъй като светът на духовете постепенно изчезва или отстъпва и територията на мистериозното все повече се стеснява, християно-анймист-кият и йслямо-анимисткият синкретизъм се опитват да приведат в хармония, от една страна, монотеизма, и от друга - невидимото присъствие на духовете в природния и духовния свят на човека. Нека природният свят с всичко, което носи в себе си като „шанс", случайност, плодовитост и мощ, да бъде в съгласие със света на монотеизма, на живия, върховен Бог и Баща, загрижен за творението си - това е твърде рискованото въжделение на синкретизма. От само себе си следва, че синкретизмът без усилие намира в Библията и Корана - като че ли по-малко в Евангелието - с какво да подхрани месианския си характер, включването си в историческия ход, своята „метафорична" представа за реалността. Щом един африкански архиепископ и „лечител на души" е могъл да отправи следните думи към западното християнство: „Кои сте вие на Запад, та да определяте кое е реалност и кое «е?" и след като такъв един африкански пророк е дръзнал да претендира, че е пратеник на Бога поради простата причина, че не може Бог да провежда единствено бели пророци месии, ясно е, че кръгът на монотеизма далеч не се е затворил и би било най-малкото самонадеяно да твърдим, че монотеизмът или е вече зад нас (цялата същина на Бога е в етичното), или е това, което е бил преди три хиляди, две хиляди или хиляда години (цялата същина на Бога е в неговото Слово, изречено веднъж завинаги). Дали пък монотеизмът няма да се обогати вследствие на заемките от анимизма и да намери начин - благодарение на него - по-добре да осмисли връзката Бог-Природа? Най-малкото тук е мястото да припомним „екологичния" респект, така характерен за анимизма, както и думите на св. ап. Павел: „Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега..." (Рим., 8:22). Не се ли подразбира, че ще има „нови небеса" и „нова земя" за спасения човек, станал най-после богоподобен? Или може „би, другояче казано, отговорен? Ще цитираме първо няколко молитви и митове, характеризиращи анимисткия монотеизъм, след това - митологични разкази, даващи бегла представа за характера и действието на анимисткото божествено (свещено), и накрая ще предложим на вниманието на читателя няколко „синкретични" молитви, където прозира едно благоговейно, боготворящо отношение към божественото от ани-мистки тип. Анимиетки монотеизъм • Признателност: идентифициране на Бога, Пълновластния господар Боже, Повелитвлю и Господарю, създателю на човеците, всичко ти принадлежи. Когато ям, това е в твоя чест, в твоя чест ора и сея нивата си. Всичко, което правя, го правя за теб. Винаги ще те обичам. Тук, на земята, хората и богатствата им - всичко е твое - никой нищо не .ще ти откаже. Всичко е твое, Господи Боже! Не признаваме друг Повелител освен теб! (Молитва у народността балуба, Заир) • Признателност: благодарност към Бога, Творец на всички добрини Господарю, ние ти благодарим, ти ни радваш, радваш ни с многочислената челяд, с която ни даряваш. Нища, което ти поднасяме, не е достойно за теб? Сега ти поднасяме тази напитка и ти благодарим? • Признателностг проява на търсаческия човеш-ки дух: Бог е създал света, ала светът не е идеален Всесилни Господи, всичко е твое дело, ала не всичко е съвършено. Господи, една част е завършена, но другата не е... • Отдалечаване от Бога В началото Господ, небесният свод, бил тъй близо до земята, че човекът можел да го докосне с ръка, и това било щастливо време на мир и изобилие. Но един ден една пеулска жена, която носела на главата си сноп съчки, който докосвал небесния свод, раздразнено помолила Бог да се повдигне малко. Бог се вслушал в молбата й и се вдигнал толкова високо, че оттогава наистина оставил хората беззащитни, изложени на нисшите опасности, и повече не се намесил в живота им. Мит у народността бва (Буркина Фасо, Мали) • Бог е създал и/или разрешил смъртта О, Велики Нзамби (Бог, Върховно същество), добро е творението ти, но ти ни причиняваш голяма мъка със смъртта. Направи така, че да не бъдем смъртни. О, Нзамби, ние много страдаме заради теб! Погребална песен у народността баконго (Конго, Заир, Ангола) (151) Когато Бог Създаде всичко, той създаде и слънцето. Слънцето се ражда, умира и се завръща,. Той създаде луната. Луната се ражда, умира и се завръща. Той създаде звездите. Звездите се раждат, умират и се завръщат. Той създаде човека. Човекът се раждаг умира и не се завръща. Песен у народността динка (Судан) Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|