Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Лаодзъ (570-490)
| Учителят казва: „Човекът е този, който може да направи Пътя велик, а не Пътят -човека" (15:29).
Не се осмелявам да коментирам този афоризъм, в който по почти мистичен начин се отразява целият хуманизъм на Конфуций, извиращ от неотменимата възможност, въздадека на човека, да възвеличава Дао, което - величествено в недости-жимата си съзидателност - всъщност не се нуждае да бъде възвеличавано от човека. Конфуцианството, разбира се, не се ограничава само с приноса на Конфуций. Мимоходом ще споменем Мъндзъ (Менциус), живял един век по-късно и смятан за „Втория учител", или „Втория мъдрец". Също като Конфуций той обикалял княжество след княжества с надеждата да стане съветник на някой владетел, ала без успех. Но имал много последователи и доразвил мисълта на Учителя поредица въпроси, например за смисъла на присъщата на човешката природа доброта, която единствено лошите навици и неправилните схващания могат да заличат. Като антипод на конфуцианското Небе и неговата възвишена добродетелност в даоизма се появява една друга „добродетел" (дъ) и едно друго Дао (Път),, без да сме напълно убедени, че трябва абсолютно да ги противопоставяме, а и навярно следва още веднъж да разграничим философския (дзия) индивидуалистичен даоизъм от религиозната (дзяо) (144) даоистка практика. Предвид неяснотата, на която се натъкваме тук, единственото, което ни остава, е да напредваме едва ли не пипнешком, като всяко понятие ще има очевиден смисъл само ако сме-го поставили в кавички. Не важи ли същото за символите, поезията и богословието? Притиснати между конфуцианското Небе й естествената и спонтанна сила (дъ) на даоисткото Дао, никак не е за учудване, че нито образованите китайци, нито народът са били подготвени да ро-дят или да възприемат идеята за Бога - създател, повелител и спасител, такъв, какъвто той се явява в монотеистичните религии на откровението. Лаодзъ (?570-?490) От тримата учители на философския даоизъм -Лаодзъ, Джуандзъ и Лйедзъ - Лаодзъ е най-древният и най-легендарният и символизира всичко най-мистериозно и загадъчно в даоизма; Лаодзъ, наричан още Лао, което е съзвучно. с Дао. В действителност Лао означава „Старият", а „дзъ" е наставка, изразяваща уважение при назо-ваването на учител, аналогично на Кундзъ (Кон-фуций), Мъндзъ (Менциуе) и т. н. Роден в страната Чу (южно от Княжеството Лу - днешната провинция Хънан), Лаодзъ бил архивар в царския двор на Джоу, срещнал се с Конфу-Ций (?), а после окончателно напуснал двора и се насочил към варварския Запад, където, преди да изчезне безследно, съставил или продиктувал „Да-одъдзш" по искане на пазача на планинския проход Сиен Гу. „Даодъдзин", което можем да преведем като „Книга за Пътя и Морала", е малко съчинение от ,5000 думи, състоящо се от 81 раздела (9 х 9, 3 х З х 3 х 3 - цифри, символизиращи пълнотата и съвършенството). Независимо дали описаните факти са реалност или легенда, китайската иконография е представила, богато както предполагаемата среща на Лаодзъ с Конфуций, така и епизода на посрещането на Лаодзъ от пазача на прохода, а също и неговото заминаване на Запад, възкачен на бивол или друго животно. За Лаодзъ Пътят (Дао)не може да се сведе в същността си до някаква нравственост или истинно слово, както е при конфуцианците. Пътят чертае тайнствената си посока по силата на своята непрестанно променяща се последователност. Всъщност това, в което даоизмът грубо и кари-катурно упреква другите учения за Дао, е, че те не си дават сметка, къде е абсолютната истина (в промяната, в непрекъснатата последователност), и оттам погрешно, в противоречие с природата абсолютизират или нравствеността (конфуцианците), или закона (законниците, легистите), или Небето (монетите). За даоистите Дао е самото непостоянство и неназовимост, защото път, който можеш да определиш и назовеш, не е истински Път, Дали в своята неназовИма и непостоянна същност Дао има постоянно име и определеност, които са ни непознати, или в същността си именно Дао е неназовимо и непостоянно? Иначе казано, тъй като променливостта е заложена в собствената му същност, Дао се изплъзва, бидейки постоянна и вечна реалност, от всякакво възможно определяне и характеризиране. Това е спорен въпрос за специалистите и на нас ни е трудно да вземем определена позиция, още повече, че даже първото значение на Дао да е „постоянна изменчивост" (да станеш), а не „неизменно постоянство" (да бъдещ), коментарът и тра-дициите клонят ту към единия, ту към другия смисъл, без взаимно да се изключват. Като пример за трудността, на която се натъкваме при опита да вникнем в текста на „Даодъд-зин", предлагаме четири превода на двата първи стиха от първи раздел. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|