Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Заключение
В далеч по-голяма степен от "учредените" религиозни системи анимизмът се изплъзва от всякакъв род цялостен анализ най-вече поради разнообразието си по места и липсата на писмени свидетелства, позволяващи хронологичен преглед (лингвистичен, семантичен, исторически, обреден...) на развитието му. В предишните страници се опитахме да му от- дадем дължимото, да го освободим от предразсъ- дъците, с които се гледа на него. Не че те т съ- държат никаква истина, още повече че, за,да оце- леят, анимстките общества е трябвало, от една страна, да бъдат жестоки, а от друга, са се мъчели да предотвратяват нещастията, връхлитащи ги от- всякъде (глад, болести, епидемии, мор, робство, колониализъм), прибягвайки до магьосничество, гадателство, вещерство и фетишизъм. Парафразирайки един френски драматург, можем не без ирония да запитаме: „Колко монотеи-сти притежават добродетелите, които изискваме от анимистите?" И наистина, ние сме по-склонни да се опитаме да прозрем величието и силата на анимисткия ми- роглед (монотеистичен и виталистки), отколкото да откроим жестокото, непристойното, „дяволс- кото" в някои вярвания и практики, които безс- порно ни шокират, но които трябва да преценява- ме в зависимост от това, дали са необходими на анимизма, или no-скоро обяснимо присъщи на раз- лични бедствени ситуации, на неумолимите човеш- ки нагони. И накрая, след всичко вилизовани (и монотеистични) общества по отношение на природата, носещи тежка вина за отра вянето на водата, въздуха и земята, да не говорим за ядрената енергия, производството на оръжие и злоупотребата с него, наистина не виждаме кой би могъл да послужи за пример на анимистите и с какво. Помъчихме се също така да покажем, че ако, общо взето, анимистът вярва, че Бог не се занимава с проблемите на индивида, а no-скоро се интересува от общото благо на народа или на племето, и в този смисъл всеки религиозен акт се вписва изцяло в социалния контекст, където придобива смисъла значение, в не по-малка степен тази солидарност и единодушие преследват, както се убедихме от модела бамбара, една внушителна индивидуална цел: уподобяване на Бога, иначе казано - достигане на безсмъртие, деификация. Станала „африканска" под натиска, да не кажем гнета на колониална Европа, управлявана от вождове, пренебрегващи племенната солидарност, присвояващи си привилегии, без да зачитат правата на другите, или от посредствени предводители, манипулирани от лобита, които знаят как да разделят, за да владеят, и как да плащат малко, за да печелят много, Черна Африка „върви на зле". Но това не е предмет на нашето изложение, само То отбелязваме мимоходом. Фактът, че с разнообразието си, със своя пле-менно-селски характер и местни корени анимиз-мът не е в състояние да противостои на рисковете и сътресенията на съвременната модернизация, а още по-малко да ги овладее, не трябва да ни учудва. Какво по-неприсъщо наистина за анимизма, отколе слят е камерната си среда, от тези огромни държави, от амбицията за господство над измъче-, ната, малтретирана природа, от тези градове, разпрострели хищни пипала, където всичко се смесва в някакъв хаос, та дори от селата, гдето новите способи за добиване на познания (учил ища, пие - меност, наука) се противопоставят на традиционните и ги изхвърлят завинаги зад борда? Но ще е жалко, ако под ударите на тройната атака на исляма, християнството и модерния аг-ностицизъм не се запази все пак нещичко от величието на анимизма: изостреният усет за природата, към която човекът неизменно .принадлежи, здравият усет за солидарност, свързваща живите и мъртвите в земния и космическия устрем, пронизващ целия този свят, който ни насища с магията си. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|