Култът към Дева Мария и светците й.
В католическата традиция основните молитви са две: „Отче наш" (Pater, Pater Noster) и „Аве Мария". Първата, взета от Евангелието, е пряко наследена от Христос, който ни учи как да се молим; втората е извлечена частично от Евангелието и е адресирана към Дева Мария, Божията майка (Theotokos, Mater Dei), „съизкупителка" на човешкия род като Христова майка и „майка на всички човеци", като Новата Ева,
Аве Мария (Радвай се, Марио)
Радвай се, Благодатна Марио; Господ е с тебе (58); Благословена си ти между жените; и благословен е плодът на твоята утроба Иисус (59).
Пресвета Марио, Майко Божия, моли се за нас, грешните, сега и на смъртния ни час. Амин! (60)
Докато вярата в Бога - Отец, Син и Свети Дух, задължително предполага отдаване на дължимата им любов (обожание, боготворене), култът към светиите и по-специално култът към Богородица поставят някои проблеми. Защото, дори понякога да водят до прекалена набожност или народно суеверие (по-добре е да се обърнеш към светиите, отколкото към Бога, към Майката, отколкото към Сина...), те си остават една утвърдена практика, одобрена от Църквата и високо ценена от християните.
Можем даже да твърдим, че мариологията, практически непозната в протестантското богословие и духовност, но застъпена и при католици, и ,при пра-вославни, придобива безпрецедентно разпростране-ние и развитие в католическия свят до такава степен, че през XIX и XX в. биват-усъвършенствани две догми, пряко свързани с Дева Мария: 1854 г - догмата за Непорочното зачатие (61) 1950г.— догмата за ;Възнсение Богородично.
Тези две догми отличават Мария от човешкия род, защото извън Христос, който е очевидно из-ключение, тя се явява единственото човешко съз-дание, „предпазено от първородния грях" (62), и единствената, която в края на земния си път е „прибрана" от Бога, преминавайки (въпреки че догмата не го уточнява изричано) от живота във вечността» без да познае .смъртта. Докато догмата за Възнесение Богородично не противоречи ла православието, което .от VI в. празнува литурги-чески Успение Богородично, догмата за Непорочното зачатие е неприемлива за него, защото при-вилегията, дадена на Мария, я изключва от всеоб-щото спасение, извършено от Христос, единствен Изкупител. Теза, която свети Тома защитава през XIII в.
Посредничеството на Мария и на светиите е широко прието от католици и православни, но смятано за ненужно и онасно от протестантите, за които Христос е .единственият Изкупител; само Католическата църква изповядва схващането, че привилегията на -непорочното зачатие, дадена на Мария, прави от нея съизкупителка на човешкия род.
Въпреки че тези проблеми пораждат интерес главно заради умопостроенията, изградени на основа-та на съвсем скромен изходен материал (Богородица присъства дискретно и епизодично в Новия завет), култът към Мария представлява енигмати-чен и „революционен" духовен възел. Защото, ако е допустимо след изграждането на догматичната
Отлъчен през 1520 г, заради твърдението си, че папата също трябва да признае: Божието слово като единствена върховна власт, Лутер има две възможности - да ее подчини или да продължи борбата. И този херолд на Божието слово избира втория път и изгаря публично папската вула, с която е отлъчен от Църквата. Разривът бързо се задълбочава - .няма разлика, между миряни и свещени-ци („всички са свещеници", защото участват чрез кръщението си във висшето Христово свещеничество), папското върховенство не съществува, тайнствата се свеждат до три, после до две и т. н,
Сподели с приятели: |