Встъпление хомо религиозус
Срещу Томас Мюнцер (1489-1525)
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Срещу Еразъм и свободната воля
| Срещу Томас Мюнцер (1489-1525)
Вънреш радикалните си възгледи за спасението (вяра, опрощение) Лутер е привърженик на реда, а не на революцията. Независимо от това необузданият му радикализъм го тласка понякога към крайности и в своята теория за двете царства (74) той стига до извода за неприбягването до поръчителството на Божието слово, за да се оправдае едно човешко начинание, и за законното използване на сила от властите, чието основно задължение е да въдворяват ред. Оттук и противопоставянето му на тези, които подобно на Мюнцер (75) проповядват революция в името на Евангелието. Измъчван предимно от въпросите на вярата, милостта и Свещеното писание, нехранещ никакви илюзии по отношение на човека - винаги грешен и следователно способен на насилие, - без да се стреми да анализира борбата на реда срещу хаоса (война на всички срещу всички) и на правосъдието срещу безредието (войната на силните срещу слабите), когато „евангелистките" бунтове заплашват империята и властта, Лутер застава на страната на властта, в чието лице вижда единствения стожер на реда, единствената преграда пред „осенените", фанатиците и сектантите, претендиращи, че строят Божието царство на земята, докато всъщност отклоняват Реформацията от единствената й цел - постигане на Божието царство единствено чрез вярата. Използваните от него средства, противоречащи на духа на Евангелието и кръвопролитни, показват доколко Лутер е бил безкомпромисен в борбата, на която подчинява, правилно или погрешно, всичко, тоест вярата. Срещу Еразъм и свободната воля Следвайки логиката на доктрината за безкористната и единствейа Божия милост, Лутер, естествено, се противопоставя на тезите на "християнската философия" на Еразъм, за когото свободната воля е „тази власт на човешката воля, благодарение на която човекът се стреми към всичко, което води до вечното спасение, или, напротив, се отклонява от него". Защото „За какво би служил човекът... ако Бог се отнасяше с него както грънчарят с глината?" (76). Еразъм не отрича милостта, в която вижда основната причина за спасението. Но въпреки че не се стреми да намери безупречна богословска връзка (ако такава изобщо съществува) между милостта, от една страна, и свободната човешка воля, от друга, все пак проповядва среден път и защитава решително свободната воля, без която би имало само чисто човешко небитие и чист произвол на Бога. Няма да изненадаме читателя, ако кажем, че тези схващания са будили у Лутер единствено "от -вращение, гняв и презрение", защото всичко, което се предоставя на човека, все едно, че се отнема от Бога. Отговаряйки на Еразъм в своя „Трактат върху християнската свобода" (1525), Лутер дава израз на чувствата си. Според него да се говори за свободна човешка воля е смешно и не- възможно при наличието на благодатното всемо-гъщество на Бога. Свободата на християните не минава през морала на свободната воля, а през подчинената воля на вярващия в Христос, който очаква спасение само от Неговите заслуги. Тази истина е основна и трябва да се отстоява даже с цената на живота, без.да се търси какъвто и да е помирителен компромис, „дори целият свят да бъде потопен във вълнения и борби, дори и да бъде разкъсан и унищожен" (77). Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|