Жан Калвин (1509-1564) и Реформаторската църква Получил сериозно филологическо и философско образование (в Париж), следвал право (в Орлеан и Бурж), Калвин се включил в реформаторското движение през 1533 г. под влиянието на трактатите на Лутер и на внезапно осенение. („Чрез внезапно осенение Бог усмири и покори сърцето ми.") Увлечението по белетристиката го съпътства през целия му живот - той е един от първите големи френски писатели и потенциален хуманист, но добива известност предимно като богослов.
Принуден да напусне Франция, където протестантската „агитация" започнала да става твърде опасна за заподозрените в нея, Калвин се установил в Базел и през 1536 г. издал на латински „Наставление в християнската вяра". Тази истинска богословска енциклопедия, която през 1541 г. излязла в превод на френски, била допълвана и обогатявана от автора до края на живота му и претърпяла многобройни издания през периода 1539-1559 година.
Калвин бил изгонен от Женева, където бил пастор, поради политико-религиозни борби между Берн и Женева и един „хлебен" проблем - жителите на Берн се причестявали с безквасен хляб (без мая), а тези на Женева с обикновен.
Повикан отново в Женева, където положението се влошавало, Калвин се съгласил да се върне през 1541 г. и останал там до смъртта си (1564), една година след Тридентския събор.
Именно в Женева, превърнала се в нещо като свободна република с „теократично" управление, в Град Божи, Калвин се посветил на църковна и политическа борба, воювайки срещу разпуснатите нрави и ересите, одобряващ даже екзекуцията (78) на Мишел Серве (1509-1553), испански богослов, философ и лекар, отдал се според него на най-опасните ереси (антитринитаризъм, пантеизъм), на покварен живот и на богохулство. Като знаем какво означава за един протестант опрощаването на греховете, можем да си представим какво „богохулство" са били следните думи на провинилия се Серве: „На всички тези, които, природно подтикнати към праведност, са живели праведно, били те евреи или езичници, греховете са опростени и те се смятат за праведни пред Бога." Ето няколко кратки откъса от „Наставление в християнската вяра", даващи представа за схващанията на Калвин, които не се отклоняват съществено от лутеранството въпреки някои забележими различия.
Природа Му (на Бог) е толкова непонятни, че Неговото величие остава скрито з.а всичките ни сетива. ... Тайните Божии са понятни само за този, комуто е дадено да ги прозре. Нужно е същият Дух, който е говорил чрез устата на пророците, да проникне в сърцата ни и да ни убеди, че пророците вярно са предали това, което им е било заповядано свише.