Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Добрият човек според Корана
- Корапичният „додекалог"
- Равенство и дискриминация
| именно те са онези, които са доказали, че са верни, и именно те са онези, които са Богобоязливи. (2:177) Петте „стълба":
мюсюлманската ортопраксия, иди петте ритуални задължения Както всяка религия, ислямът се основава върху една вяра, а също и върху един морален кодекс, сбор от специфични обредни задължения, и заедно с това, поради всеобхватния му характер, не* позволяващ ясно да се разграничи преходното от духовното, върху съвкупност от задължителни норми, които в подробности регламентират задълженията на всекиго според религиозния и социалния му статут. Във всичко това се изразява волята на Аллах, който определя чрез своя Пророк „правия път", „вярната посока". Добър, иначе казано праведен, е онзи, който изпълнява повелите на Аллах - и най-напред и преди всичко петте ритуални задължения, представляващи един вид част от „Божието право" върху човека или негов израз, следователно най-същественият дял от основния дълг на вярващия. Не че ислямът игнорира и смята за по-маловажни нашите представи за морал и етика, но като че ли единствено от това първично и основополагащо покорство спрямо Аллах произтичат всички останали забрани, задължения и препоръки. Аллах е този, който запретява насилственото лишаване от живот и детеубийството по време на глад или недоимък или когато новороденото е момиче, но позволява да се убива на война или „за отмъщение" („законът на талиона"). Препоръчва например моногамията, ала разрешава полигами-ята (до 4 съпруги най-много), забранява „блудството" и т. н. Чрез непрекъснато повтаряне на твърдението за единствеността на Аллах, на Благата вест за неговото милосърдие, на предупреждението за Послед- ния ден и за Възкресението, на обещанията за из-пълнен с блаженство живот, несравним с „'безплодния блясък на тленното съществуване", Коранът набляга главно върху „добрината" на вярата и постъпките, съобразени с нея, а не върху стойността на добрите дела сами по себе си. Да бъдеш добър, тоест праведен, означава да си послушен на Аллах, да му се покоряваш, без да се стремиш да подражаваш на добрината му или да познаеш Доброто. Добрият човек според Корана Не е никаква праведност това, че обръщате лицата си на Изток, или на Запад, ала наистина праведен е онзи, който вярва в Аллах и в Деня на Страшния Съд, и в Ангелите, и в Свещената Книга, и в Пророците, и в името на Аллах предоставя част от богатството си за своите роднини, и за сираците, и за нуждаещите се, и за непознатия пътник, и за онези, които молят за милостиня, и за заплащане на откуп за пленници и заложници, и който спазва Молитвата и плаща, данъка Закят, и онези, които изпълняват своите обещания, след като вече са дали такива, и търпеливите в своята бедност или в своите беди и зло-щастия, и смелите по време на война - именно те са онези, които са доказали, че са верни, и именно те са онези, които са Богобоязливи. (2:177) Корапичният „додекалог" В една глава ох Корана (17:22-37) е включен според някои (Мухамад Хамидулах, „Свещеният^Ко-ран") своеобразен додекалог, „в който са изброени дванайсетте заповеди, предписания за правоверно поведение". Тъй като не можем да цитираме изцяло този пасаж, наброяващ повече от 16 стиха (около 60 реда), в който се говори по обичайния за Корана начин, в неговия „неповторим" напевно-заклина-телен стил, с лапидарни и елиптични изрази, метафори » образи я постоянно се изтъква онова, което Аллах е (Милосърден, Всемогъщ,..), онова, което той прави, знае, смята... ще се ограничим само с основното: 1. Не въздигайте друг Бог наред с Аллах, 2. Проявявайте доброта към родителите си. 3. Отдавайте дължимото на роднините си, на бедняка и на странника. 4. Не бъдете скъперници, нито разсипници. 5. Не убивайте децата си поради страх от бедността. 6. Не се доближавайте до прелюбодеянието. 7. Не убивайте, освен заради отмъщение (закон за талиона - Б. а.) или заради справедливо дело. 8. Не се докосвайте до собствеността на сирака. 9. Изпълнявайте си обещанията. 10. Не лъжете и не хитрувайте. 1L „И не следвай онова, за което ти не знаеш нищо" (бъдещето? - Б. а.). И. И не бъдете нито надменни, нито горделиви. И други „закони" или заповеди има в Корана, в . Традицията (Сунна), в юридическите трактати, които се позовават на тях. Те засягат семейния и обществения живот във всичките им аспекти. Ка- зуистиката и юриспруденцията, които произтичат от тях, са твърде сложни, като се има предвид задължението, наложено на отделните „юридически школи", да съвместят кораничния закон като такъв и различните обичаи и традиции на общностите от онова време. Между задължителното и забраненото, между наказуемото и ненаказуемото наистина има място за всичко, което е „препоръчително", „не за препоръчване" или „търпимо". Така например предписанието за задължителното обрязване няма кораничен произход, но е било наложено от обичаите и традициите» И ако кражбата днес (освен при най-отявлените „интег-ристи") не се наказва чрез отрязване на ръцете въпреки кораничния „закон" (5:38), то прелюбодеянието, за което също е предвидено наказание, изглежда никога не е било санкционирано по този начин просто защото: е трябвало четирима свидетели да потвърдят факта (4:15). Но да оставим това и да се спрем накратко върху още три постулата: принципния егалитари-зъм на исляма, дискриминацията по отношение на жените и дискриминацията спрямо неверниците. Равенство и дискриминация Като общност от миряни, покорни на Аллах, ислямът в основата си е егалитарен. Пред Аллах правоверните са равнопоставени. Не свещеникът, не някой застъпник - всеки сам носи пълната отговорност за вярата и за делата си. Именно на тази непоклатима коранична основа се опират всички, желаещи да променят онова, което в законите и обичаите противоречи на духа на Божието слово. И все пак, въпреки че „те (жените) имат еднакви права с тези на тях (мъжете), но мъжете стоят по на високо от тях по положение" (2:228). Свидетелстването им пред съда струва само наполовина в сравнение с това на един мъж, ограничено е правото им на наследство и т, н. При все това жената на законна основа се разпорежда с чеиза си и с имота, завещан й от съпруга, което й осигурява известна икономическа самостоятелност. Във всеки случай ние не отправяме укор към исляма, когато констатираме многобройните форми на традиционната дискриминация по отношение на жените; дискриминация, която е по-често следствие, резултат от все по-налагащи се традиционни предписания или начини на действие, отколкото категорично изискване на Корана. От друга страна, трябва да отбележим, че установяването на равенство (на теория) между мъжете и жените датира твърде отскоро в освободения от верски влияния Запад и че, макар и жените там да са придобили много права, каквито не са имали преди, феминизмът сам по себе си не може да бъде панацея за всички обществени и семейни несгоди, По традиция ислямът е правил и все още прави до известна степен, а в някои по-традиционалист-ки държави - до голяма степен, дискриминационна разлика между правоверни, неверници и поли-теисти. Според кораничното право ислямска земя могат да обитават съвместно само правоверни и „Хора на Писанието" (християни и евреи (91 като първите се подчиняват напълно на мюсюлманския закон, а вторите са „защитени" (дхими) от този закон, който им признава правото (и дори задължението) да живеят в съответствие със своята вяра и религиозни обичаи, гарантира им законното притежание на имоти, изисква от тях да пла- щат за тази „защита" различни такси и им забранява отчасти или категорично да заемат някои длъжности, да се занимават с определени дейности, което би могло да засенчи „превъзходството на мюсюлманина". В този многополярен, взаимозависим, „модерен" свят, където дори и да допуснем, че бъдещето принадлежи на исляма - само като хипотеза, - а това би могло да стане единствено чрез мирно приобщаване ив никакъв случай чрез експанзионйстич-на „свещена война" (джихад), тези форми на дискриминация неминуемо биха изчезнали, ако, вместо да се изгражда като монолитна, изолирана общност, ислямът се стреми към все по-задълбочено самопознание и към диалог с всички немю-сюлмани, каквито и да са те. Тъй като всичко идва от Аллах и се връща при Аллах, напълно естествено е, че петте ритуални задължения представляват за всеки мюсюлманин ясно формулирани основни задължения, произтичащи и характеризиращи неговото (свободно) подчинение на Аллах. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|