Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Месианството
| Гносисът
Според шинтите чрез. „приятелетв.о-защита" (вала~ ят) Аллах разкрива на пророците и Имамите тайния (езотеричен) смисъл на Корана и Сунна. Казано другояче, благодарение на това „приятелст-во-защита" на Аллах Имамите са в състояние да приобщят вярващите към божествените тайнства. И наистина, тъй като всеки стих от Корана има четири пласта, нива на прочит, четири значения (97), всяко значение е като екзотеричен воал, чийто езотеричен смисъл се разбулва едва в следващия пласт и т. н. В крайна сметка всяко „обекти-вирано" езотерично послание става екзотерично само по себе си и същевременно в него се таи още по-дълбок езотеричен заряд. Това е равносилно на твърдението, че Откровението все още не е завършено и че то непрестанно се актуализира благодарение на (скритото, невидимо) присъствие на Имамите, които продължават и доусъвършенстват делото на Пророка като посредници между Аллах и правоверните. Месианството Ако всички мюсюлмани свързват идването на Мах-ди (98) с края на света („края на времената"), за шиитите идването на Махди означава завръщане на дванайсетия имам (99), невидим и скрит след смъртта си през 878 г. (?). Той ще бъде последният приемник на Пророка, който ще осигури победата на истинската религия и следователно ще наложи ислямската справедливост и мир на цялото човечество. Мистицизмът Поради голямото значение, което шиизмът отдава на езотеричното, то е открито за всякакъв вид мистични опити. Мистичното единение, към което се стремят шиитите, е именно единението на правоверния с Аллах, но то в известен смисъл е неотделимо и от Имама, приеман за „съвършен Човек". Та нали в един исмаилитски текст е казано: „Онзи, който умре, без да е познал своя Имам, умира като непросветлен." Ще завършим този бегъл обзор на шиизма с беха-изма (или бахаизма) (100) не поради това, че беха-измът може да се свърже с шиизма като произтичаща от него секта, а защото, въпреки че представлява нова универсална религия, „изпреварваща и синкретизираща" всички други религии, той се родее в известна степен с месианския шиизъм и с неговия стремеж към Божието царство на мир и Справедливост. Като отрича всички задължителни ритуали, бехаизмът в основата си проповядва разрешаването на всякакви социални, расови и религиозни конфликти чрез праволинейно спазване на моралните принципи. Всъщност в тези принципи няма нищо ново - та нали във всяка историческа епоха някой пророк (Мойсей, Иисус, Буда, Мохамед...) е идвал да ни ги припомни. Суфизмът Официалният ислям превръща покорството пред Аллах в същина на своето послание, а в Корана и Сунна вижда единственото познание, достойно да бъде преподавано от теолозите. Той издълбава и де юре, и де факто непреодолима пропаст между единственото трансцендентно божество и неговите създания и възприема въздействието на Аллах върху човека само под формата на едно благосклонно и милостиво „изпращане свише" на Откровенията, на което е недопустимо да съответства „извисяване" на човека към Аллах, а още по-малко проникване на Аллах в човека. Изхождайки от подобни постановки, ислямът не може да не се страхува от тези, които настояват, че могат или искат да се въздигнат или да се приближат до Аллах, както и от онези, които мислят, че са в състояние да се слеят с него в сърцето си. Впрочем именно в това се изразява, mutatis mutandis, същината на мистичното у стремление - да обичаш Този, който те обича, а не - не само - да му се покоряваш според сухо формулирани» закон или да го познаеш по предписанията на „рационалното" и строго определените догми. Когато Ал-Халадж, един от най-големите мю-сюлмански мистици, ако не и най-големият, възкликнал! „Аз станах Този, когото обичам, и Този, когото обичам, стана моят „аз". Неговият и моят дух са се слели в едно тяло", можем да си представим колко „богохулно" са прозвучали тези думи за повечето тълкуватели на свещените текстове, независимо дали са били су-нити или шиити, и какви „стихийни изблици" на религиозно въодушевление са могли да предизвикат подобни изявления сред правоверните, разочаровани от уютната ортопраксия и взискателната и сурова ортодоксия. „Сеяч на смут" в индивидуалното съзнание, както и в общественото битие, Ал-Халадж бил осъден на смърт и екзекутиран в Багдад през 922 година. Суфизмът е именно онова едновременно пиетист-ко и мистично, популярно и „елитарно", общ-ностно и индивидуалистично течение, разпространявано „в периферията" на официалния ислям, което постепенно е прониквало в него. Това движение възникнало в Ирак йрез VIII в. и било наречено така на името на аскетите суфи, които носели бяла вълнена дреха (суф). Още в началото суфизмът черпел своето верую от Корана: абсолютно доверие в Аллах, аскетични обреди за пречистване, любов към Аллах („А ко ти-обичаш Аллах... тогава Аллах ще те обикне...", 3:31), споменаване (зикр) или повторение на неговото име ("О, вие, коипо вярвате! Споменавайте Аллах по-често", 33:41) и завръщане при Аллах. Към тези постулати трябва да отнесем и алегоричното и езотерично тълкуване на Корана, почиващия на принципа на еманацията, монистичен и „пантеистичен" религиозен светоглед, стремежа към личностно самоунищожение заради пълното разтваряне в единствената божествена Реалност, образуването— под ръководството на харизмати-чен учител — на монашески групи, в които се разучавали молитви, песни и танци наред със суровите правила, свързани с посвещението. Може би най-подходящият завършек на тази глава е следният цитат от произведението „Оживот-воряване на науките за вярата" на Ал-Газали (101), които тълкува „зикр", това повтарящо се споменаване на името Божие, представляващо сякаш отличителния белег и оригиналния „ритуален" принос на мюсюлманската мистика. Това, което остава Когато човек се е сраснал със зикр, той се разделя с всичко останало. Впрочем в смъртта той се разделя с всичко, което не е Аллах. В гроба той няма вече ни съпруга, ни имоти, ни деца, ни приятели. Зикр е единственото, което му остава. Ако този зикр му е привичен, той черпи в него удоволствие и се радва, че са отстранени пречките, които биха го отдалечили от него... той сякаш е останал сам със своя Възлюблен. Тъй човекът след смъртта си пие наслада от тази близост. Да, той се намира под закрилата на Аллах и се извисява при мисълта за срещата до мига на самата среща. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|