Заключение
Бог със своята трансцендентна единственост, Коранът със своето неподражаемо съвършенство, Пророкът със своя завладяващ, пътеводен пример - това е сърцевината на исляма. Пътят, който той сочи на правоверния, е прост и праволинеен, достъпен за всекиго - пет символа и пет „стълба" на вярата. Оттук нататък всичко останало е въпрос на възприети, отхвърлени, позволени обичаи и традиции, а също и на благочестив, умерен мистицизъм.
Ако има хуманизъм - той е желаният от Аллах, от когото всичко произлиза и при когото всичко се завръща. Всякакъв друг хуманизъм е само eзи-чество или „неоезичество", сигурно затъване в материализъм без вяра и закон, в открито варварство, примери за което не липсват и днес - геноцид, война, остра социална несправедливост...
Това обяснява и тълкованието, давано от съвременния ислям на западната привлекателна и същевременно отблъскваща „модерност" (102) - тя често бива възприемана като нов кръстоносен поход, целящ подчиняването на ислямските народи на лъжовните съвременни ценности на Запада и вее по-пълното им впримчване в правилата на една цинична игра, в която те ще загубят и своята душа, и своята независимост.
Етр защо е необходимо всеки, който не иска да погуби душата си, да се завърне към автентичния ислям - ислямските реформатори проповядват най-напред и тъкмо това - и всеки, който държи на своята независимост, трябва да се противопостави на „правилата" на една крайно непристойна геополитическа и военнопромишлена игра.
Ще съумее ли ислямът да „се венчае" със „законната модерност", без да прояви непослушание
спрямо Божието слово; и най-вече ще съумее ли в своя свят и извън него да сее Словото, без да го свежда към онова, което би го накърнило най-чувствително - една апологетична политика?
Въпросът е поставен, може би не по най-подходящия начин, във всеки случай отговорът ще покаже какъв ще бъде утрешният ислям със своето право на вечен живот, но също и с дължимото уважение към всички вярващи и към всички люде, защото Бог е милостив.
Сподели с приятели: |