Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Четирите съсловия (варни)
Много е трудно да се разбере точно вследствие на какви исторически плетеници една йерархиза-ция на обществото бива възприета като „откровение" и кое всъщност надделява на върха - духов-ното (могъщество) или временното (могъщество). И напротив, никак не е чудно, че индийците са изградили социална стълбица от твърде своеобразен тип, като се знае какво разбират под „дхар-ма", „карма", „самсара", „мукти", категории, характеризиращи един свят, подчинен на космически и йерархически закони, от който те при все това се стремят да се освободят. Може да се каже, че в основни линии индуското общество се дели на четири съсловия или категории (варни), неточно наричани касти: брахмани - висше съсловие на пазителите на ведическия закон, на книжовниците и учените, свещенослужителите и учителите; кшатрии - съсловие на временната власт, на воините; вайши - съсловие на пастирите, земеделците, търговците; шудри - нисше съсловие на слугите. Всяко от тези съсловия се подчинява на своя собствена дхарма, състояща се от права, задължения и привилегии. Само първите три категории притежават ритуали „за усъвършенстване", които в известен смисъл придават завършеност на биологическото рождение и даряват този, който стане техен обект, с качеството „два пъти роден" (двиджа) и следователно с правото да принася жертва. Четвъртото съсловие - това на шудрите, частично , състоящо се от коренни жители, поробени по време на арийското нашествие, е изключено от тези арий- ски обреди „за усъвършенстване" и следователно на теория няма достъп до жертвоприношението. В това общество, където социалните и функционалните дистанции са свързани с понятието „чистота", чистотата не само намалява прогресивно от брахманите до шудрите, но и изключва от общността на съсловията цял обществен кръг, чиито професии (чистач на канали, обущар, кожар, уличен метач...) се смятат за „тотално нечисти" - това са париите (т. нар. недокосваеми - б. p.), които живеят извън селата или в изолирани квартали в градовете, и ако случайно сянката им „докосне" трапезата на един брахман, храната тутакси се превръща в „негодна" за него. Трябва обаче да се държи сметка за още две неща. Първо, общността на четирите съсловия всъщност се състои от стотици групи, подгрупи и под-подгрупи, сякаш всяка професия, всяко голямо семейство представлява ако не каста, то във всеки случай обособена ядка {джати) със стриктно ограничено пространство на дейност, връзки й ритуа-ли, в което индивидът се развива по предопределение, по билата на факта, че е роден в него. Второ, тази система, ако се коригират някои нейни отблъскващи и неприемливи аспекти, свързани с положението на париите (110), предлага вее пак на практика един плурализъм, основан върху частична, произлизаща от съвместното съществу-ване солидарност, в който далеч не всичко трябва да се отрича. Та нали и демокрацията също не изповядва егалитаризма. От друга страна, Не бива да забравяме, че в Индия човек винаги може да „излезе" от кастата си, да вземе тоягата на скитника и „да се откаже" от всичко. Фактът, че тази възможност е налице, среща всеобщото одобрение и има благословията на ортодоксалното мислене, би трябвало да заличи самото схващане за обезправеността на париите. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|