Втора допълнителна информация Ноември 2001 г

1.4. Антикорупционни мерки в системата на Министерство на вътрешните работи:

- повишаване статута на звената, работещи по противодействие на корупцията;
- усъвършенстване на звената за вътрешен контрол в МВР неговите подразделения;
- регламентиране на механизъм за информиране на обществеността, изпълнителната власт и парламента за резултатите от контрола и случаите на корупция;
- въвеждане на специализирани курсове “Антикорупция” във ВИПОНД по проблемите на борбата с корупцията на национално и международно ниво;
- повишаване на степента на професионална реализация и служебна устойчивост на служителите на МВР.
Отговорник: Министърът на вътрешните работи

1.5. Противодействие на корупцията в местната власт

Корупцията на местно ниво – в изборните общински органи и в общинската администрация, където се осъществяват ежедневни непосредствени контакти с гражданите във връзка с най-търсените от населението услуги - се определя като масова или малка корупция. Тя има обаче дълготрайни и дългосрочни негативни последици както за деформация на местното самоуправление, така и за обществото.

Механизмите и инструментите за увеличаване на публичността и прозрачността на общинските власти, заложени в новата законодателна база за изграждане на реално функциониращо местно самоуправление в страната – Конституцията на република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за административно-териториалното устройство и Закона за допитване до народа трябва да бъдат използвани по-пълноценно чрез:

- интензифициране работата на общинските съвети, използване на общинските нормативни актове като Правилник за организацията и работата на общинския съвет и неговата администрация, Наредбите за разпореждане и отдаване под наем на общинска собственост и други за ограничаване на възможностите за корупционен натиск в общините;
- реално функциониране на постоянните и временните общински комисии и изпълняване на регламентираните им в ЗМСМА функции за контрол над решенията на общинския съвет и привличане на експерти от граждански организации за решаването на важни местни въпроси;
- повишаване на гражданския контрол над общинските съветници чрез създаване на зоконови механизми за тяхното отзоваване;
- подобряване на работата на общинските служби за връзки с обществеността и на информационната дейност.

Наред с това, трябва да се преразгледа функциониращият централизиран модел на управление и финансиране на общините, който не само поставя под въпрос реалното местно самоуправление, но и създава предпоставки за злоупотреби и корупционни действия. Необходимо е да се намерят нови решения в такива критични сфери като:

- определяне на държавните субсидии за общините;
- премахване на неефективни механизми в администрацията, дублиране на функции и размиване на отговорности на централни, областни и местни органи.

За целта да се развие публичният дебат по проблемите на финансирането на общините, за да се стигне до законодателни решения, даващи определени правни и финансови гаранции за равнопоставеност и самостоятелност на местната власт в духа на принципите на Европейската харта за местно самоуправление, чл.9, според който местните органи на властта имат право на достатъчно собствени средства, с които да разполагат свободно при осъществяване на компетенциите си, предвидени в Конституцията.

1.6. Антикорупционни мерки в сферата на финансирането на политическите партии

С приемането на Закона за политическите партии бяха направени стъпки към законодателно уреждане на финансирането на политическите партии, гарантиране на по-ясни правила, критерии и отчетност, прозрачност на партийните финанси. Необходимо е обаче да се насочи вниманието към повишаване на антикорупционната ефективност в следните области:

- Пълна прозрачност и своевременно отчитане финансирането на предизборните кампании;

2. Антикорупционни мерки в съдебната система и наказателното законодателство

2.1 Законодателни промени

Антикорупционната реформа в съдебната система цели ограничаването до минимум на условията, благоприятни за възникването на корупция, както и създаването на механизми за контрол върху нея.

Изменения в Наказателния кодекс

Новият НК следва да бъде съобразен с променените обществени отношения и да отговаря на изискванията за противодействие на корупцията – както относно видовете престъпления, така и относно системата на наказания. Следва да се внесат следните изменения:

- Усъвършенстване на регламентацията в НК, касаеща престъпления против кредиторите;

Реформа в организацията на работата на съдебната система

В организацията на работа в съдебната система е необходимо да се реализира цялостна, компетентна и широко обсъдена реформа, която да премахне условията за корупция и гарантира бързина и ефективност на функциониране на системата. Тя би следвало да доведе до подобряване и модернизиране на начина на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, прецизен подбор на магистратите и повишаване на професионалната квалификация на съдиите, прокурорите и следователите, обучение на съдебния персонал, финансова обезпеченост.

Необходимо е да се направи следното в тази насока:

- Разработване и въвеждане на автоматизирани системи за деловодство, гарантиращи бързина и сигурност при обработването на делата и осигуряващи бърз и лесен достъп на гражданите до нужната им информация;
- Разработване на система за разпределение на делата между отделните магистрати по обективен критерий, изключващ възможност за избор на конкретен магистрат по определени дела;
Отговорник: Министърът на правосъдието ще оказва съдействие на органите на съдебната власт в осъществяването на цялостната реформа

3. Ограничаване на корупцията в сферата на икономиката

Непосредствените цели на антикорупционната реформа в стопанската сфера са насочени към прозрачност, публичност и отчетност на онези дейности, в които се преплитат обществените и частните интереси. В съчетание с процеса на по-нататъшно освобождаване на бизнеса от държавна опека, дерегулация, гарантиране на свободната конкуренция и налагане на почтеността в бизнеса, те ще допринасят за утвърждаването на пазарната икономика и за създаване на модерни механизми на взаимодействие между държавата и частния сектор.

Осъществяването на тези цели изисква съчетаването на регулативно-нормативни механизми с дейностите както на вътрешноведомствения и държавния контрол, така и на независимия граждански мониторинг на стопанските отношения.

Прозрачност, публичност и отчетност на приватизационния процес

Както показа досегашният опит, процесът на приватизация при липса на достатъчно ясни, подробни и прозрачни правила и на нужния контрол е особено уязвим за корупционни практики и изисква да се вземат следните мерки:

- Координиране на приватизационните функции и механизъм в рамките на една национална институция – Агенцията за приватизация;

Либерализиране на условията за развитие на частния бизнес

Нужно е да се завърши процесът на изграждане на институционално-правната рамка за развитие на бизнеса в България, като постепенно отпаднат всички бариери пред свободното предприемачество. Това ще стане възможно чрез разумното самоограничаване на инструментите на държавна намеса и финализиране на икономическите реформи в прехода към пазарна икономика.

Тези цели изискват изменения и допълнения в нормативната база и усъвършенстване на практиката по прилагането на вече приети нормативни документи. Тук следва да се включат:

- Ускорено изграждане на пазарната инфраструктура с акцент върху развитието на организираните пазари;
- Постепенно преминаване от лицензионен и разрешителен режим за осъществяване на икономическа активност към регистрационен и уведомителен режим. Прехвърляне на специфични дейности по лицензирането на браншови/съсловни организации, като държавните институции се насочат към контрола, включително върху отказите от издаване на разрешения и лицензи;
- Свеждане до минимум необходимостта от санкция на държавен орган, избягване вземането на решения “по-целесъобразност”, като държавният орган стриктно се придържа към законовия регламент;
- Предоставяне права на контрол (самоконтрол) въз основа на етични кодекси на професионални, гилдийни и целеви сдружения на икономическите субекти;
- Създаване и стриктно прилагане на регулации, които да формират икономическите взаимоотношения между държавни и частни икономически субекти, например по отношение на системата за държавни и общински поръчки.
Отговорник: Министърът на икономиката, Министерският съвет

Антикорупционно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и средствата за масово осведомяване

Световният опит показа, че дори в страните с развита административна система и контролни механизми корупцията не може да бъде овладяна без съдействието на гражданското общество и независимите средства за масово осведомяване. Практиката в развитите демокрации свидетелства за нарасналото значение на включването на професионалните организации и другите граждански структури в усилията за утвърждаване ценностите на прозрачността, публичността и демокрацията. Особено важен е потенциалът на изграждането на механизми и успешни практики на партньорство между държавните институции, неправителствените организации и частните медии в сфери като обществения контрол върху дейността на администрацията, защитата на правата на гражданите, саморегулирането чрез въвеждане в практиката на ефективни кодекси на поведение, инициирането на независим мониторинг, разгръщането на антикорупционна разяснителна и образователна дейност.

През последните години в България се наблюдава засилване активността на гражданските организации, както и на независимата журналистика в противодействието на корупцията. Десетки са неправителствените структури, които под една или друга форма вземат участие в проекти с антикорупционен ефект. Положено бе и началото на партньорство между представители на държавни институции и неправителствени организации в рамките на антикорупционната инициативи “Коалиция 2000” и “Прозрачност без граници”.