Втора допълнителна информация Ноември 2001 г

ОСНОВНА ЦЕЛ

Стратегията е в съответствие с изискванията и ангажиментите поети от България в Националната програма за възприемане правото на Европейския съюз и приоритетие залегнали в прогромата Партньорство за присъединяване.

Стратегията е за период от пет години, обхващащ три етапа, съответстващи на краткосрочните, средносрочните и дългосрочни приоритети.

Предмет на стратегията е да се очертаят и утвърдят насоките за развитието на съдебната система в последната й фаза свързана с процеса на присъединяване на България към Европейския съюз и въвеждане на необходимите законодателни промени в съответствие с действащите основни принципи , а именно:

1. Принципите на правовата държава и утвърждаване върховенството на закона.

2. Принципите за разделение на властите и гарантиране независимостта на съдебната система.

3. Максимална степен на защита на правата и интересите на гражданите и обществото и осигуряване на равен достъп до правосъдие.

4. Утвърждаване на европейските стандарти в правораздаването и международно правното сътрудничество.

Промените са съобразени с реформите на Европейския съюз и по-специално предложенията на Европейският съд за бъдещото развитие на европейската съдебна система и въпросите свързани с политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи.

1.1. Човешки ресурси

• 
  изработване и приемане на единни критерии за подбор и назначаване на магистрати
  
• 
  изработване на критерии за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи
  
• 
  изработване и въвеждане на задължителна предварителна оценка, във връзка с придобиване статут на несменяемост на магистратите
  
• 
  изработване и приемане на етичен кодекс на магистратите и правила за прилагането му
  
• 
  усъвършенстване на критерии и процедура за проверка, налагане на дисциплинарни наказания, обжалване
  

• 
  изработване на критерии за оценка натовареността на съдиите
  
• 
  въвеждане на конкурсно начало при заемане на магистратска длъжност
  
• 
  изработване и приемане на критерии за оценка при повишаване и понижаване на магистрати в ранг и длъжност
  
• 
  приемане на критерии и процедура за поощряване
  
• 
  въвеждане мандатност за ръководни длъжности в съдебната система
  

• 
  утвърждаване на конкурсно начало и вътрешни критерии за назначаване на магистрати
  
• 
  утвърждаване на критерии за оценка работата на магистратите при повишаване и понижаване в длъжност, които следва да гарантират безпристрастната и точна оценка при планиране на кариерата им
  

1.2. Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи

• 
  въвеждане на задължително обучение на новопостъпили магистрати
  
• 
  разработване на последващи квалификационни програми за обучение на магистрати
  

• 
  въвеждане на задължителна последваща квалификация на магистрати
  
• 
  изготвяне на система за обучение на магистратите по международноправни актове и право на Европейския съюз
  

• 
  въвеждане на единна национална система за обучение и квалификации на магистратите
  
• 
  приложение на европейското право и европейските стандарти в правораздаването
  

1.3. Въвеждане на информационни технологии в работата на съдебната система:

• 
  развитие на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната система
  
• 
  изготвяне на цялостна програма за развитието на съвместима автоматизирана система за следене движението на делата в съдилища, следствени служби и прокуратури
  
• 
  поетапно компютъризиране на съдебната система
  
• 
  разработване на компетентна мениджърска система на национално ниво
  
• 
  изграждане на единна система за събиране на данни, водене на статистика, като инструмент за управление на съдебната система
  

• 
  развиване на стандартен софтуер за публичните регистри, водени от съда
  
• 
  изграждане на единна система за събиране на данни и водене на статистика, като инструмент за управление на съдебната система
  
• 
  въвеждане на обща информационна система за управление
  

• 
  обединяване на информационните системи на всички институции в съдебната власт като елемент от цялостната информационна система за противодействие на престъпността и включване в информационната система на Република България
  
• 
  изграждане на информационна система на съдебните органи за връзка между съд, прокуратура и следствие
  
• 
  цялостно компютъризиране на съдебната система
  

2.1.Човешки ресурси

• 
  въвеждане на стандарти за обслужване на граждани
  
• 
  приемане на Кодекс за етично поведение на административния персонал
  
• 
  обучение и квалификация на административния персонал
  

• 
  въвеждане на конкурсно начало при подбор и назначаване на административен персонал
  
• 
  въвеждане на критерии и процедура за оценка работата на административния персонал
  
• 
  изготвяне на длъжностни характеристики
  
• 
  увеличаване броя на административния персонал
  
• 
  подготовка на специализирани процедурни учебници за администрацията
  

• 
  въвеждане на специализирани процедурни учебници за административния персонал
  
• 
  повишаване ефективността на съдебната администрация чрез въвеждане на задължителни програми за обучение
  
• 
  въвеждане на европейските стандарти в съдебната администрация
  

• 
  актуализиране на правилника на Висш съдебен съвет с оглед необходимите организационни промени
  
• 
  разработване и внедряване на координационна система за обработка на информация
  

• 
  развиване капацитета на Висш съдебен съвет за осъществяване на функциите свързани с управление на съдебната система – стратегия, бюджет, мениджмънт
  
• 
  утвърждаване публичност и прозрачност в действията на Висш съдебен съвет – изработване интернет страница, отворени срещи и др.
  
• 
  развиване капацитета на Висш съдебен съвет във връзка с дисциплинарното производство, чрез създаване на независима комисия за разследване на неправомерно поведение на магистрати по повод изпълнение на служебните задължения
  

• 
  укрепване капацитета на Министерство на правосъдието чрез създаване на звено за изпълнение на проекти в съдебната система
  
• 
  създаване на координиращо звено между Висш съдебен съвет и Министерство на правосъдието за управление на проекти в областта на съдебната система
  

V. Преобразуване на Центъра за обучение на магистрати в публична институция

• 
  предоставяне от Министерство на правосъдието на материална база и оборудване за продължаване дейността
  
• 
  законодателно уреждане дейността на институцията
  
• 
  въвеждане на задължително начално обучение на всички новоназначени съдии и такива със стаж до три години
  
• 
  продължаване текущото обучение по специализирани програми /право на Европейския съюз, Пазарна икономика, Информационни технологии, Ново законодателство и др./
  
• 
  разширяване дейността на институцията с програми за обучение на прокурори и следователи
  

• 
  въвеждане на задължително начално обучение за всички новоназначени магистрати и магистрати със стаж до три години
  
• 
  въвеждане на програма за обучение на всички магистрати при заемане на административна длъжност, както и при преминаване в по-горна инстанция
  
• 
  разработване и въвеждане на програма за задължително обучение на съдебната администрация
  
• 
  включване в държавния бюджет на средства за обучение на магистрати и административен персонал
  
• 
  създаване и поетапно въвеждане на единна система за професионално обучение и квалификация на магистрати и административен персонал
  

• 
  продължение на обучението по Европейско право и установяване на европейски стандарти в работата на всички магистрати
  
• 
  развитие на специфични програми за обучение според конкретните нужди
  

• 
  изготвяне на концепция за законодателни промени в контекста на европейските стандарти в съдебното изпълнение
  

• 
  провеждане на законодателни промени в съдебното изпълнение и въвеждане на възможност за възлагане на функциите по съдебното изпълнение на независими лица
  
• 
  изготвяне на етични правила за съдия-изпълнители
  

• 
  повишаване ефективността на съдебното изпълнение
  
• 
  прилагане на европейските стандарти в областта на съдебното изпълнение
  

• 
  разработване на програма от Министерството на правосъдието за текущо обучение на съдиите по вписванията
  
• 
  разработване на програми за обучение на администрацията към съдиите по вписванията
  

• 
  разработване и внедряване на информациионна система за вписванията по Закона за кадастъра и имотния регистър
  

• 
  информационно-технологично оборудване на службите по вписванията
  
• 
  въвеждане и поетапно изграждане на национален регистър по вписванията по Закона за кадастъра и имотния регистър
  

• 
  изготвяне и приемане на законодателна уредба за алтернативно решаване на спорове в областта на семейното и трудово право, защита на потребителите
  
• 
  разработване на програми за обучение на медиатори
  
• 
  въвеждане института на омбудсмана
  
• 
  увеличаване броя на арбитражните съдилища
  

• 
  обучение на медиатори за прилагането на алтернативните механизми за решаване на спорове
  
• 
  изготвяне на Етичен кодекс за поведение на медиаторите
  
• 
  създаване на регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
  

• 
  създаване на цялостна система за алтернативно решаване на спорове
  

• 
  изготвяне на законодателни промени за усъвършенстване на безплатната правна помощ по наказателни и граждански дела
  

• 
  създаване на Национално бюро за правна помощ
  

• 
  - привеждане бюджета на съдебната власт в съответствие с нуждите
  
• 
  създаване на специализирано звено между Министерство на правосъдието и Висш съдебен съвет, което изготвя и предлага годишния бюджет на съдебната система
  

• 
  оценка на съществуващата материална база и идентифициране на приоритетни инвестиции /ремонти
  
• 
  оценка нивото на съдебната сигурност и възможността за развитие и подобряването й съобразно съществуващият сграден фонд
  
• 
  изграждане на стратегия за предоставяне на нови сгради
  

• 
  създаване на специализирана структура за охрана на съдебните сгради
  

• 
  обучаване на служители за връзки с обществеността
  
• 
  разработване на концепция за работа с медиите и за взаимодействие със законодателната власт по въпросите засягащи съдебната система
  

• 
  разработване на програми, информационни брошури и уеб-страници за представяне дейността на съдебните органи
  
• 
  приемане на цялостна концепция за работа с медиите
  
• 
  разработване на критерии за “оценка на влиянието” на новите нормативни актове върху работата на съдебната система
  

• 
  повишаване доверието на обществото в съдебната система
  
• 
  установяване на трайна политика за взаимодействие със законодателната власт относно въпросите, засягащи съдебната система
  

• 
  преглед и оценка на съществуващото законодателство, което регламентира съдебната система, определяне на приоритети и подготовка на законопроекти за изменение и допълнение на съществуващите законови и подзаконови актове, респективно приемане на нови
  
• 
  оценка и изменение на действащите процесуални и материални закони с цел дефиниране на причините, които препятстват бързо, достъпно и справедливо правораздаване
  
• 
  разработване на стратегия и приоритети за необходимите законодателни промени свързани с бързо, достъпно и справедливо правораздаване
  

Анекс 3

През последните години корупцията се превърна в глобална заплаха не само за икономическото развитие на отделните страни и международните им връзки, но и за световната икономика и политика като цяло. Различните форми на злоупотреба с власт за лично или групово облагодетелстване в ущърб на обществения интерес придобиват особено голяма актуалност за страните в преход, които са принудени едновременно да изграждат новите демократични институции и да създават необходимите предпоставки за развитието на пазарни стопански отношения.

Като комплексно явление, корупцията представлява отрицание на честната конкуренция в стопанската сфера, демотивира предприемачеството, стимулира сенчестата икономика и стопанската престъпност, влошава публичните услуги и утежнява социалното бреме за гражданите. По такъв начин корупцията допринася за увеличаването на пропастта между бедни и богати в рамките на прехода към пазарна икономика и се превръща в пряка заплаха за демократичните устои на обществото.

През последните няколко години българското общество постави в центъра на вниманието си проблемите, свързани с корупцията. Общественият дебат през 1997-2000 г. подсказа и насоките за нейното ограничаване и поставяне под контрол посредством засилване на правозащитната и регулативната функция на държавата, гарантирането на прозрачност и публичност на административно-управленските процеси, утвърждаването на гражданския контрол и на ценности като почтеност и морал в обществените отношения.

Поредица от елементи с антикорупционен потенциал бяха въведени в социалната практика чрез започналата реформа на административната система на Република България, както и в редица новоприети закони и нормативни актове. Тези стъпки в съчетание с постигнатото ограничаване дейността на полукриминалните групировки допринесоха за известно стабилизиране на корупционната обстановка в страната. За това свидетелства и подобреният рейтинг на Република България в рамките на сравнителния индекс на международната неправителствена организация Трансперънси Интернешънъл: докато през 1998 г. тя бе класирана на 66-о място (при най-лош рейтинг през 1999 г.), то през 2001 г. тя се нареди на 49-о място и по този показател се доближи до централноевропейските държави.

Необходимостта от разработването на Национална стратегия за противодействие на корупцията произтича както от констатацията за сериозността на този проблем, така и от необходимостта от поставянето на усилията за неговото преодоляване в дългосрочната рамка на политическото и социално-икономическото развитие на страната в началото на ХХI век. От друга страна, усилията за въвеждане на съвременните стандарти на прозрачност и публичност в обществените отношения са важна предпоставка за ускоряване процеса на интеграция на страната в международната общност, за гарантиране на членството й в Европейския съюз и НАТО и подобряване сътрудничеството й с международните финансови институции.

1. Създаване на обща институционално-правна среда за овладяване на корупцията

Националната стратегия за противодействие на корупцията е насочена към създаване на модерна законова рамка на административната дейност и административното обслужване на населението. Тя предполага управленско и организационно укрепване и ясно регламентиране на отношенията между държавните органи, от една страна, и частния сектор и гражданите, от друга страна. Целите включват засилване ролята на съществуващите и създаване на нови институции с контролни и наблюдаващи функции. За осъществяване на обявените цели се предлагат дейности в няколко насоки:

1.1.Създаване на гаранции за прозрачност в работата на държавната администрация

Необходими са законодателни промени насочени към повишаване на антикорупционния ефект на новоприетите нормативни актове като Закон за администрацията, Закон за административното обслужване на физически и юридически лица, Закон за държавния служител, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Закон за достъп до обществена информация. Промените трябва да гарантират свеждане до ниски нива на възможностите за субективна преценка от страна на администрацията.

- ясно регламентиране на права, задължения и процедури във връзка с упражняването на дискреционни правомощия (взимане на решения по целесъобразност);

1.2 Усъвършенстване на финансовия и данъчния контрол

На основата на Закона за вътрешния държавен финансов контрол и в съответствие с новата икономическа и социална среда трябва да бъде напълно осигурена финансова дисциплина, прозрачност и отговорност на институциите.Това може се постигне чрез усъвършенстване формите на отговорност – в посока на увеличение на глобите при административно-наказателната отговорност и разширяване на случаите, в които може се търси пълна имуществена отговорност за противоправно нанесени вреди. Наложителни са промени в данъчните закони в следните насоки:

- по-ясна регламентация на правомощията на данъчните органи, както и опростяване на данъчното облагане;

1.3. Антикорупционна реформа в Агенция “Митници”

Въпреки предприеманите през последните години мерки за засилване ефективността в работата на митниците трябва да продължи дейността по осъществяването на комплекс от мерки, свързани с развитието на съвременна регулативно-нормативна база, засилването на вътрешния контрол и мониторинг, въвеждане на независим мониторинг на митническата дейност и повишаване ролята на саморегулативните механизми в рамките на тази институция.

В частност трябва да продължат усилията в следните направления:

- По-нататъшното изграждане на единна информационна система, която да позволи осъществяването на текущ контрол върху товаропотока, както и бързото проследяване на постъпленията от митническите такси, акцизи и вноски на ДДС по веригата митници-данъчна администрация-банки;
- Особено наложително е въвеждането на времеви норми при митническото оформяне на стоките и извършването на проверките на физически и юридически лица по границите и във вътрешността на страната, както и съкращаване на сроковете за вземане на управленски решения и обработка на жалби и сигнали;