Борба срещу измамите и корупцията

Борба срещу измамите и корупцията

1.

Република България продължава да привежда националното си законодателство в областта на прането на пари в съотвествие с европейското acquis. В началото на 2001 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с което се постига пълно съответствие с Директивата на Съвета от 10 юни 1991 г. за предотвратяване на финансовата система с цел изипиране на пари (91/308/EEC). Основните изменения в ЗМИП предвиждат:

• 
  Разширяване правата и оперативната самостоятелност на БФР чрез преобразуването му в Агенция “БФР” като самостоятелно юридическо лице към министъра на финансите;
  

• 
  Разширяване кръга на лицата, задължени да идентифицират клиентите си и да докладват на Агенция “БФР” съмнителни операции и сделки, чрез включване в него на БНБ, митническата администрация, централния депозитар, спортните организации, пенсионните фондове, продавачите на автомобили по занятие и др.
  

• 
  Определяне на по-нисък праг (10 000 ДМ) за идентифициране на клиенти при обмяна на валута в брой;
  

• 
  Прецизно регламентиране на извънсъдебния достъп на Агенция “БФР” до информация, представляваща банкова, служебна и търговска тайна и особено в случаите, когато са получени запитвания от чуждестранни ФРЗ;
  

• 
  Възлагане на Агенция “БФР” на самостоятелни контролни функции, включително контрол на място на задължените лица;
  

• 
  По-прецизно регламентиране на взаимодействието между Агенция “БФР”, правоохранителните и правоприлагащите органи, включително въвеждане на изискването съдът да се произнася не по-късно от 24 часа след постъпване на искане от прокурор за налагане на запор или възбрана.
  

• 
  Законово регламентиране на предоставянето на Агенция “БФР” от страна на БНБ на статистическа информация с оглед развитие на статистическите анализи и в бъдеще пълен контрол върху валутните транзакции;
  

• 
  Въвеждане на специални законови разпоредби за защита на информацията, представляваща банкова, служебна и търговска тайна.
  

Приет е и Устройствен правлиник на Агенция “Бюро за финансово разузнаване” (обн. ДВ, бр. 16/20.02.2001 г.).

През м. октомври бяха изготвени проекти на инструкции за вазимодействие между Агенция “БФР” и следните органи на Министерство на финансите: Главна данъчна дирекция, Агенция “Митници”, Агенция за надзор върху застраховането и хазарта, Агенция за държавните вземания и финансовия контрол. Очаква се до края на м. ноември 2001 г. министърът на финансите да утвърди инструкциите.

В рамките на проект по програма ФАР, който се очаква да стартира през юли 2002 г., се предвиждат съвместни семинари за служители на Агенция “БФР” и представители на прокуратурата, МВР, дирекция “Банков надзор” към БНБ, Специализираната следствена служба, Агенция “Митници”, Главната данъчна дирекция и др. Провеждането на тези семинари, както и реализацията на проекта като цяло, безспорно ще съдействат за по-нататъшното укрепване на административния капацитет на българските правоприлагащи органи, ангажирани с борбата срещу изпирането на пари, необходим за ефективното прилагане на законодателството в тази област.

Подписването и ратифицирането на Споразумението за незаконен трафик по море, с което ще се приложи чл. 17 от Конвенцията на ООН за борба с незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, е сред ключовите законодателни задачи, дефинирани в частта “Наркотици” на Националния Шенгенски план за действие. Република България потвърждава своето намерение, така както вече е посочено в Преговорната позиция по главата, да се присъедини към Споразумението до края на 2002 г.

Сътрудничеството между контролните органи в областта на наркотиците и взаимодействието между тях е регламентирано в Глава III на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и се осъществява в съответствие с техните законово определени задачи, дейности и правомощия.

НСБОП самостоятелни или във взаимодействие с митниците е компетентна да разкрива незаконен внос, износ и транзитен трафик на наркотични вещества и прекурсори на и през територията на Р България и да противодейства на опити за изграждане временни депа за складирането и претоварването им. В тази връзка НСБОП е оправомощена да осъществява пряк информационен обмен и оперативно взаимодействие със съответните чужди правоохранителни органи. В сътрудничество с органите на Национална служба “Полиция” НСБОП работи за намаляване на ефекта на разсипването чрез разкриване и пресичане на престъпната дейност на дистрибуторите, зареждащи мрежите за разпространение на наркотици на улично равнище. Борбата с уличното разпространение е от компетентност на местните подразделения на НС “Полиция”, в чиито състав са обособени специализирани групи или служители.

Съгласно чл. 10 на Закона за контрол на наркотичните вещества е създаден и действа Национален съвет по наркотичните вещества (НСНВ), като орган за провеждане на националната политика срещу золупотребата с наркотичните вещества, както и за борба с наркотрафика. НСНВ е колективен орган, чийто председател е министърът на здравеопазването, а негови заместници са главният секретар на МВР и зам. министърът на правосъдието. Членове на съвета се представители на Президента на Р България, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Върховната касационна прокуратура, на Специализираната следствена служба и на заинтересованите министерства и ведомства, определни от Министерския съвет. Съгласно чл. 11 от ЗКНВП Националният съвет по наркотичните вещества приема национални програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик на наркотици, предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с наркотичните вещества и прекурсорите и др.

В рамките на Агенция “Митници” е създадена работна група по подготовката за присъединяване към Конвенцията, съставена въз основа на чл.К 3 от Договора на Европейския Съюз за взаимна помощ и сътрудничество между митническите администрации от 18.12.1997 г. и Конвенцията, съставена въз основа на чл.К3 от Договора на Европейския Съюз относно използване на информационните технологии за митнически цели от 26.07.1995 г. Двете конвенции са затворени, само за страни-членки на ЕС. С оглед бъдещото присъединяване към тях са необходими промени в законодателството по отношение постигане пълния обем на правомощия, с които разполагат страните-членки на ЕС.

В съответствие с утвърдените през 1999 г Основни принципи за приложение на програмата на Световната митническа организация “Алианс между митниците и търговския сектор за борба с наркотрафика”, през месец октомври 2001 г. Агенция “Митници” сключи меморандуми за разбирателство за предотвратяване на незаконния трафик на наркотици с авиокомпания LOT, с авиокомпания OLYMPIC и с експресна куриерска служба TNT –

България .
Към настоящия момент митническата администрация води преговори за сключване на меморандуми за сътрудничество с останалите авиокомпании, опериращи през Аерогара София, с експресна куриерска служба UPS, с корабни агенти и контейнерни оператори на пристанищата във Варна и Бургас, както и с представители на химическата индустрия във връзка с контрола върху прекурсорите.
3.

Във връзка с практическото прилагане на Меморандумите за разбирателство в периода 1 - 5.10.2001 г двама експерти от Британските митници проведоха обучение на служителите от отдела за борба с наркотрафика в Митница “Аерогара София”. Семинарът беше проведен в рамките на Съвместната програма UNDCP – PHARE за засилване на възможностите за борба с наркотиците на правоприлагащите органи в Югоизточна Европа.

На 02.10.2001 г. беше проведена работна среща между ръководството на Агенция “Митници” и генералните представители на всички авиокомпании, опериращи на Аерогара София с цел представяне на основните принципи на меморандумите за разбирателство и установяване на по-добро практическо взаимодействие между митническите органи и авиокомпаниите.
4.

Основен приоритет в борбата с икономическата организираната престъпност е подобряването на взаимодействието между митническата администрация и другите правоприлагащи органи /полицейски, следствени служби, съд и прокуратура/. Основен орган, координиращ това сътрудничество е Междуведомственият съвет по въпросите на Граничните контролно-пропускателни пунктове. Основна задача на Съвета е подобряването на координацията между службите, извършващи граничен контрол с цел ускоряване преминаване на границата. В рамките на проект на програма ФАР “Засилване на граничния контрол” е разработена “Стратегия за рационализиране на граничните операции на Българската митническа администрация”, която ще бъде преработена до края на 2001 г.

Република България е сключила двустранни спогодби за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност с Армения, Австрия, Азербайджан , Гърция, СРЮгославия, Македония, Румъния, Монголия, Русия, Украйна, Турция, Великобритания и САЩ. Агенция “Митници” продължава работата по разширяване на правната рамка за осъществяване на митническото сътрудничество. Предстоят експертни преговори по проекти на Спогодби за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност със Словакия, Иран и Франция.

Предстоят промени в Устройствения правилник и приемане на нова структура на Агенция”Митници” . Следвайки препоръките на ЕС се предвижда създаването на специализирана структура “ Митническа полиция”, в рамките на която ще бъдат обособени следните дирекции: дирекция “Митническо разузнаване”, дирекция “Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика”, дирекция “Митническо разследване”, дирекция “Митническа полиция” и дирекция “Инспекторат”.

По силата на Закона за митниците митническите органи разследват и наказват нарушения на митническия и валутния режим, с изключение на тежки престъпления като трафик на наркотици, оръжие, боеприпаси, взривни материали, трафик на стоки, свързан с корупция и т.н. Митническите органи нямат право да извършват оперативно-издирвателна дейност и да събират доказателства в рамките на наказателния процес, както и да задържат заподозрени лица и да използват специални разузнавателни средства. До края на 2001 г. ще бъде разработен график за предоставяне на допълнителни правомощия с оглед разширяване на правомощията на митническата администрация в областта на наказателния процес за констатирани тежки митнически /контрабанда, митнически измами и незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори/ и валутни престъпления.

Една от основните цели на Националната стратегия за противодействие на корупцията, приета от Министерския съвет на 1 октомври 2001 г., е борбата с корупцията в митническата администрация. За тази цел се предвижда:

• 
  усъвършенстване на митническото законодателство за постигане на европейските стандарти на законодателство и практика в борбата с корупцията и засилване на вътрешния контрол в митническата администрация;
  

• 
  изграждане на единната информационна система за прилагане на технологии и модели за митническо оформяне и контрол, които значително да ограничат ролята на субективния фактор;
  

• 
  съкращаване на времето за митническо оформяне и проверка на пътници, превозни средства и стоки, без да се намалява ефективността на борбата срещу контрабандата, корупцията и други нарушения на митническото законодателство;
  

• 
  усъвършенстване на системата за вътрешния контрол в митническата администрация
  

• 
  повишаване професионалната квалификация на митническите служители. Усъвършенстване на формите и дейностите на обучение. Осигуряване прозрачност на процеса за подбор на кадрите в митническата администрация;
  

• 
  разработване и въвеждане в действие на система за атестиране на митническите служители;
  

• 
  подобряване на взаимодействието с органите на съда, прокуратурата и следствието, както и с др. държавни органи;
  

• 
  засилване контрола по изпълнение на задълженията на митническите органи, произтичащи от чл.3, ал.2, т.20 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;
  

• 
  отваряне на БМА към обществеността. Прозрачност в дейността на митническата администрация.
  

На 18 октомври 2001г. Министерският съвет внесе в Народното събрание проектозакон за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл.13, ал.1 от Европейската конвенция за борба с тероризма.

През м.октомври 2001 г. беше създадена работна група за изготвяне на предложения за изменения и допълнения на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Предвиждат се промени в Наказателния кодекс за усъвършенстване на съставите за подкуп (включване на неимуществените услуги в обхвата на предмета на подкупа, криминализиране на нови корупционни деяния), организираната престъпност и трафика с хора (в съответствие с инструментите на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН), криминализиране на компютърните престъпления, както и промени в системата на наказанията (въвеждане на пробацията). Основните промени в НПК ще бъдат насочени към усъвършенстване на производството в досъдебната фаза.

3.

След въвеждането на лимитиран срок на задържане без изготвяне на обвинителен акт пренаселеността в затворите се намали. Извършени са и предстои да се извършват допълнителни реконструкции и ремонти в затворите и арестите, с зел подобряване на санитарните и други битови условия /В затвора в Бургас се извършва реконструкция, за да се осигурят отделни санитарни възли с постоянен достъп до баните. В близките месеци ще завърши преустройството на софийския следствен арест ./.

За специализация на българските експерти, работещи в областта на международното сътрудничество, се обособи отдел “Международно правно сътрудничество и права на човека” към Дирекция “Международно правно сътрудничество и международна правна помощ” в Министерството на правосъдието. Отделът работи само в областта на международното сътрудничество като подготвя документите за сключване на международни двустранни договори и присъединяването на Република България към многостранни международни договори. Експертите от отдела участват в дейността на различни работни групи, комитети, комисии и др. органи, работещи в областта на международното сътрудничество. В ход са български и международни програми, по които се провежда обучение на магистрати и експерти по международно сътрудничество.

Република България се включва в изграждането на регионални мрежи на съдебно сътрудничество като тази на страните от Централна и Източна Европа като определя лица за контакт, с цел постепенното интегриране с Европейската съдебна мрежа. Създават се и съответните база-данни, от които се предоставя актуализирана базисна информация за целите на международното съдебно сътрудничество.
5.

Съгласно чл.6 (2) от Конституцията на Република България, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Република България е страна по:

• 
  Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948, в сила от 1951 г.;
  
• 
  Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г., която е в сила за страната от 1969г.;
  
• 
  Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 и Ню Йоркския протокол за статута на бежанците от 1967 г., в сила от 1993 г.,
  
• 
  Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства от 1995 г., в сила за страната от 1999 г.
  

Българският наказателен закон инкриминира деянията, описани в Съвместните действия от 1996 година относно мерките за борба с расизма и ксенофобията .

• 
  проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация (чл. 162 , ал. 1);
  
• 
  употреба на насилие или повреждане на имущество поради народността, расата, религията или политическите убеждения на пострадалия (чл. 162 , ал. 2);
  
• 
  образуване, ръководене или членуване в организация или група, която си поставя за цел извършването на гореописаните деяния (чл. 162, ал. 3 и 4);
  
• 
  участие в тълпа, събрана за нападение на група от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната им или расова принадлежност, или във връзка с религиозната им принадлежност (чл. 163 и 165, ал. 3);
  
• 
  проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово, печат , действие или по друг начин (чл.164);
  
• 
  възпрепятстване със сила или заплашване на свободното изповядване на вяра или извършване на религиозните обреди и служби (чл.165, ал.1)
  
• 
  принуда за участие в религиозни обреди и служби (чл. 165, ал. 2)
  

Член 320 на Наказателния кодекс инкриминира подбуждането към извършване на престъпление (т.е. включително към извършване на посочените престъпления) чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин.

(общата разпоредба на чл. 53 на Наказателния кодекс).

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

 

НА ШЕНГЕНСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

В своята Преговорна позиция по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” (CONF-BG 9/01) Република България заявява, че напълно приема и ще прилага законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, като отчита, че с влизането в сила на Договора от Амстердам на 1 май 1999 г., Шенгенското законодателство стана неделима част от него.

В Общата си позиция по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” (CONF-BG 35/01) Европейският съюз напомня, че член 8 от Протокола за интегриране на Шенгенското acquis в рамките на Европейския съюз гласи: “За целите на преговорите за приемане на нови страни-членки в Европейския съюз, Шенгенското acquis и другите мерки, предприети от институциите в неговите рамки, се разглеждат като acquis, което трябва да бъде изцяло прието от всички страни-кандидатки за присъединяване.”

Република България отчита, че Шенгенското законодателство съдържа правни и практически разпоредби, които не могат да бъдат изпълнени към датата на присъединяване към ЕС. Въпреки това, при присъединяването си към ЕС Република България ще има готовност напълно да прилага релевантните части от Шенгенското законодателство.

Като отчита гореизложеното, Република България изготви настоящия План за действие, въз основа на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 и съответното вторично законодателство. Планът за действие е съставен от следните раздели: Граничен контрол, Визи, Миграция, Полиция и сигурност, Съдебно сътрудничество, Борба срещу наркотичните вещества, Огнестрелни оръжия и боеприпаси, Шенгенска Информационна Система, Защита на личните данни. В плана се съдържа общ преглед на настоящото положение с оглед приемането на Шенгенското законодателство, както и подробна информация отнсосно законодателните и практически мерки, които се предвижда да бъдат осъществени за постигане на пълна хармонизация. Наред с това е изготвен времеви график за реализирането на предвидените мерки, като ясно се посочва и отговорната за това институция.

Република България ще продължи да осигурява необходимите финансови средства от държавния бюджет за ефективното приемане и прилагане на Шенгенското законодателство. Наред с това, България ще приветства всяко финансиране от ЕС по линия на програма ФАР с цел ускоряване достигането на Шенгенските критерии и изисквания до датата на присъединяване.

Република България ежегодно ще отчита изпълнението на настоящия План за действие и ще актуализира заложените в него законодателни и практически мерки.

Планът за действие е съвместно изготвен от Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на развитието и благоустройството, Главна прокуратура.

Планът за действие е част от Допълнителната информация към Преговорната позиция на Правителството на Република България по глава 24.