Въведение 1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на Словото на Аллах, 3 видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от

Глава 9

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести. 2 И ги изпрати да проповядват царството на Аллах и да изцеляват болните. 3 И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Яхя е възкръснал от мъртвите; 8 други пък – че Иляс се е явил; а други – че един от старовременните пейгамбери е възкръснал. 9 И Ирод каза: Яхя аз обезглавих. А кой е този, за когото слушам такива неща? И желаеше да го види.

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Иса всичко, което бяха извършили; и той ги взе и се оттегли насаме в уединено място до един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, го последваха; и той ги прие с готовност и им говореше за царството на Аллах, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

12 И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ. 14 Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството. 17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.

Иса е Месията

18 И когато той се молеше насаме и учениците бяха с него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм аз? 19 А те в отговор казаха: Едни казват, че си Яхя Кръститела; други – Иляс; трети пък – че един от старовременните пейгамбери е възкръснал. 20 Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм аз? Петър в отговор каза: Месията от Аллах.

21 А той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза: 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека ме следва. 24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мен, той ще го спаси. 25 Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото, ако се срамува някой от мен и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата си и в славата на Отца и на светите ангели. 27 А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят царството на Аллах.

Муса, Иляс или Иса – кой е най-великият?

28 И около осем дни след като каза това, той взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето му се измени и облеклото му стана бяло и блестящо. 30 И ето, двама мъже се разговаряха с него; те бяха Муса и Иляс, 31 които се явиха в слава и говореха за неговата смърт, която му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата му и двамата мъже, които стояха с него. 33 И когато те се разделиха с него, Петър каза на Иса: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за теб, една за Муса и една за Иляс – без да знае какво говори.

34 И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е моят възлюбен Син. Него слушайте. 36 И когато гласът престана, Иса се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, го срещна голямо множество. 38 И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска. 40 Помолих твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 Иса в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иса смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се чудеха на величието на Аллах.

Иса пак предсказва смъртта си

А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, той каза на учениците си: 44 Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. 45 Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да го попитат за тази дума.

46 И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям. 47 А Иса, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при себе си и им каза:

48 Който приеме това дете в мое име, мен приема; и който приеме мен, приема този, който ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

Как да гледам на другите

49 А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в твое име и му забранихме, защото не следва с нас. 50 А Иса му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.

51 И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си по пътя за Ерусалим. 52 И изпрати пред себе си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за него. 53 Но не го приеха, защото лицето му беше обърнато към Ерусалим. 54 Когато учениците му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби? 55 А той се обърна и ги смъмри, и каза: Вие не знаете на какъв дух сте. 56 И отидоха в друго село.

57 А като вървяха по пътя, един човек му каза: Господарю, ще те следвам, където и да идеш! 58 Иса му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

59 А на друг каза: Следвай ме. А той каза: Господарю, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60 Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай царството на Аллах.

61 Каза и друг: Ще те следвам, Господарю; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Иса му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за царството на Аллах.