Въведение в теорията на автомобила. Определения. Класификация, основни масови и геометрични параметри и
b. Експлоатационни свойства на автомобилите
Изтегляне 0.81 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Теглителен режим
| b. Експлоатационни свойства на автомобилите Автомобилите извършват една обща производствена функция – преместване в пространството на пътници, товари или работни машини. Голямото разнообразие на експлоатационните работни условия е предопределило създаването на различни конструкции автомобили, които могат да осигурят ефективното им използване. Ефективността на работата на автомобилите зависи от качеството на тези машини. Качеството представлява съвкупност от свойства на автомобилите, обуславяща степента им на пригодност да отговарят на определени потребности и изисквания, съобразно с тяхното предназначение. Свойствата на машината представляват обективни нейни признаци, които се създават в процеса на производството и се проявяват при използването й. Проявлението на свойствата на дадена машина се намира в пряка зависимост от факторите и условията на средата, в която тя се разработва, произвежда и използва. Всяка сложна машина, каквито са автомобилите, притежава голям брой свойства (надеждност, екологически, естетически, експлоатационни и др.). В теорията на автомобила се разглеждат експлоатационните свойства, които непосредствено са свързани с тяхното движение. Тези експлоатационни свойства характеризират възможността за ефективно използване на автомобилите в определени условия. Разглеждат се показателите за оценки на експлоатационните свойства, изучават се методите за тяхното определяне и се установява влиянието на конструктивните и експлоатационните фактори върху тези свойства. Основните експлоатационни свойства на автомобила са теглително-скоростните свойства, спирачните свойства, горивната икономичност, управляемостта, устойчивостта, проходимостта и плавността на движението (хода). Теглително-скоростните свойства определят скоростите и ускоренията при движение, движещите и теглителните сили при работа в теглителен режим в различни пътни условия. Теглителен режим е този, при който от двигателя към ходовия движител на автомобила се подвежда мощност, която е достатъчна да преодолее съпротивленията при движение на машината. Теглително-скоростните свойства на автомобила най-често се характеризират с показателите максимална и минимална устойчива скорост, максимално ускорение, времето и пътя, необходими за ускоряване до определена скорост, максимално преодоляван наклон и теглителна сила на машината. Спирачните свойства определят максималните спирачни закъснения, времето и пътя, при движение в спирачен режим при различни пътни условия. Спирачен режим е този, при който към ходовите движители се подвеждат спирачни моменти. Спирачните свойства на автомобила определят и граничните стойности на външните сили, при действието на които спрян автомобил се задържа на място или се движи равномерно при спускане по наклон. Горивната икономичност определя разхода на гориво, изразходвано от автомобила за извършване на определена работа в различни условия на движение. При автомобилите горивната икономичност се оценява в литри за изминат път. Управляемостта се характеризира с възможността на автомобила да се движи по зададената им от органите за управление траектория при различни експлоатационни условия. Управляемостта на автомобила обхваща системата „водач-машина-външна среда“. Независимо от изключителната роля на водача, неговите характеристики за управление на 13 Въведение в теорията на автомобила. Определения. Класификация, основни масови и геометрични параметри и експлоатационни свойства на автомобилите машината се приемат за постоянни. Външната среда обхваща пътя с неговите предварително известни характеристики и въздушната среда. В теорията на автомобила се разглежда основно транспортната машина. Устойчивостта на автомобила е това негово експлоатационно свойство, което осигурява запазване на траекторията на движение и противодейства на силите, предизвикващи плъзгане и преобръщане на автомобила. Движението на автомобила е устойчиво, когато след временно отклоняване на машината под действието на определени сили параметрите на движението възвръщат своите изходни стойности. И обратно, когато тези параметри не възвръщат своите стойности, движението е неустойчиво. Движението може едновременно да бъде устойчиво по едни параметри и неустойчиво по други. Проходимостта на автомобила се определя от способността му да се движи по тежки пътища и без пътища, да преодолява различни естествени и изкуствени препятствия, да се движи в различни коридори или при други ограничителни условия. Загубата на проходимостта може да бъде пълна, когато движението е прекратено, и частична – когато има намаляване на скоростта и производителността, а така също и увеличаване на разхода на гориво. В зависимост от проходимостта автомобилите условно се подразделят на три групи (с нормална, с повишена и с висока проходимост), при което като класификационен показател се използва т. нар. колесна формула. Тя се състои от две цифри: първата цифра показва общия брой на ходовите колела, а втората – броя на задвижващите ходови колела. Към автомобилите с нормална проходимост се отнасят машините с колесна формула 4x2, 3x2 и 6x2. Към автомобилите с повишена проходимост спадат машините с колесна формула 4x4, 6x4 и 6x6 и обикновена конструкция, а към автомобилите с висока проходимост – машините с колесна формула 8x8 и автомобилите с колесна формула 4x4 и 6x6, но със специална конструкция за осигуряване на висока проходимост. Плавността на движението на автомобила се характеризира с честотата и амплитудата на трептенията на автомобила при движение по различни пътища. Основно зависи от вида на окачването на автомобила и влияе върху производителността, качеството на извършваната работа и умората на водача. Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|