Въведение
Настъплението на реакцията и участието на анархистите в революционното движение 1923—1925 г
Изтегляне 10.06 Mb.
|
3. Настъплението на реакцията и участието на анархистите в революционното движение 1923—1925 г. В края на 1922 и началото на 1923 I. земеделското правителство отслабва борбата против буржоазната реакция и започва настъпление срещу комунистическата партия. То смята, че старите буржоазни партии са извадени от строя, и се страхува повече от нарастващото влияние на комунистите. Отношенията между БКП и БЗНС, двете големи организации, след които вървят народните маси, се изострят. Тъкмо този момент използват реакционните политически сили и на 9 юни 1923 г. извършват военен преврат. Известно е. че комунистическата партия взема погрешно отношение към преврата. Вместо да призове работниците и селяните на борба срещу реакцията и в общи действия с БЗНС да отхвърлят установената диктатура, тя обявява злополучията тактика па неутралитет. Това дава. възможност на превратаджиите да затвърдят своята власт. Като противник на всякакви диктатура международните анархистични органи изразяват ясно своето отрицателно отношение към фашизма още при неговото зараждане в Италия и Германия в началото на 20-те години. Тази линия следват и
българските анархисти. В редица статии, поместени в техните вестници. осъждат фашистките погроми в I1 галия и заграбването на властта от Б. Мусолини. Стремежът на реакционните сили в България през пролетта на 1923 г. да си възвърнат властта тревожи и анархистите. Макар и ангажирани пряко в остър конфликт със земеделската власт, те не престават да изтъкват опасността от фашизма. На 1 юни 1923 г. ..Работническа мисъл“ помества статия от Себастиян Фор „Око за око, зъб за зъб' , в която пише: „Фашизмъ г поставя едно петно в човешката история. От Италия, гдето терорът на Мусолини достигна върха на безчовечието и ужаса, той се разпростря почги навред. . . Фашизмът е движение, което събира, организира и въоръжава всички сили на политическото и икономическото господство на световния капитализъм против всички сили на революцията, които заплашват привилегиите на господарите и богаташите. . . Той екзалтира до лудост шовинистическите страсти.“ Фашизмът е „най-дивата и най-отвратителна контрареволюция“118. Списание „Свободно общество“ в статия за интернационалния фашистки поход срещу революционните сили в света призовава работническата класа да се противопостави на задаващата се нова страшна диктатура: „В интерес на световната революция, предупреждава списанието, трябва да се вземе по-твърда позиция срещу международния фашизъм.“119 Както се вижда, в тези характеристики се съдържат почти всички белези на по-късните определения на фашизма. Българските анархисти осъждат реакцията под каквато и форма да се маскира. Те изразяват рязко отрицателно отношение към деветоюнскня преврат. В статия Превратът и работническата класа“ органът на анархистите пише, че ..великата промяна“, която .,озари българския хоризонт“, е „една нова диктатура“, „друг режим на експлоатация и гнет“. Българската буржоазия, „дошла отново на власт, имаща смелостта да говори за ред и мир, носи и оня подарък на всесветската война — фашизмът“. Анархистите призовават „на новия фашизъм, който идва, заплашващ нашето собствено съществувание, да отговорим като революционери"120. С друга статия „Бъдете на щрек " Федера-  цията на анархокомунистите в България предупреждава, че новото правителство „групира около себе си всички сили на черната реакция, готова да задуши революционния напън на трудещите се. „Отново затвори ге и участъците ще се препълнят“, „Отново ще заплющи кървавият бич на реакцията“163. „Свободно общество“, явяващо се като теоретичен орган на федерацията, ясно изтъква, че българските реакционни политически сили са тръгнали по пътя на фашизма. „Зад мъглявите декларации за „отечествени интереси“, „социален напредък“, „народно благо“, прозира класовия интерес на едрата буржоазия . Софийската анархокомунистическа организация издава специален позив срещу превратаджиите164. Федерацията на анархистите обаче не предприема мерки за практическа борба срещу извършителите на деветоюнския преврат. Тя само обявява пълен бойкот на новата власт и апелира към своите групи да бъдат в състояние на готовност за действия“. По време на преврата избухва Юнското въстание. Работниците и селяните на много места в страната се вдигат на въоръжена борба срещу блока на военните и буржоазните реакционни сили. В нея се включват и много анархисти. Към въстанието в с. Килифарево, Търновско, се присъединява цялата им организация165. На 9 юни след обяд в Килифарево пристига от Търново един камион войници с една картечница. Те разтурят комунистическата община и поставят тричленна комисия на блока, която веднага обявява мобилизация. Анархистката група чрез лозунга за антимилитаристична стачка призовава на борба срещу новата власт. С биене на камбаните е обявена тревога, населението масово излиза на площада. Тричленната блокарска комисия е изгонена. Комунистическият общински съвет поема отново управлението. Следобед се събират комунисти и анархисти и решават да разширят въстанието в съседните села. Съставя се въоръжен отряд от около 120 души, който завзема с. Дебелец. На 12 юни въстаниците след едночасов бой завземат и гр. Дряново. Арестуваните от блокарската власт левичари са освободени. При завземането на града се дават две жертви и двама души са ранени. На 12 юни сутринта, когато отрядът е в гр. Дряново, 4 камиона с войници и две картечници атакуват с. Килифарево. Води се сражение, но по-слабо въоръжените въстаници са принудени да се изтеглят към Балкана166. След неуспеха на въстанието се сформира килифаревската чета, предимно от анархисти. Четата поддържа връзка с килифарската партийна организация и чрез Тотьо Саралиев — с Окръжния комитет на комунистическата партия в Търново167. Последват арести на анархисти в Търново, Горна Оряховица, Килифарево, Дебелец. В обстановката на жесток терор се формират две нелегални групи. След 9 юни 1923 г., се посочва в доклад на Дирекцията на полицията, имаше образувани в Търновски окръг две терористични групи, от които едната под шефството на Димитър Бълхов от с. Килифарево от 7 души (П. Букурешлиев, Надежда Попова. Синко Златарев и др.), а втората с шеф Моско Рачев от Лясковец и 5 души членове (Тошо Матов, Иван Чокоев, Дончо Бълхов, Стефан Рашов и Стефан Досев)168. След разгрома на Юнското въстание анархокомунистите започват да търсят сближение с комунистическата партия. Техният политически орган „Работническа мисъл“ още през юни 1923 г. посочва необходимостта от намиране на „допирни точки“ с комунистическата партия за организиране на съвместна борба срещу общата опасност. „На тоя блок на реакцията — пишат анархистите — трябва да се противопостави блокът на всички революционни сили в страната — блокът на революцията.“169 По време на големия процес в Плевен срещу участниците в Юнското въстание от 1923 г. анархистите се обявяват в защита на подсъдимите. „Макар че жертвите на Плевенския процес — заявяват те — принадлежат към друга организация, с други принципи и идеи, ние казваме на българското революционно работничество, че трябва да бди над тези жертви.“170 Изтъкват, че враговете на комунисти, земеделци и анархисти са едни и същи. Перспективите за общи действия срещу започналата политическа реакция се посрещат с одобрение от Българската комунистическа партия и Комсомола. Вестник „Младеж“ пише: „Ние но бихме отблъснали ръката па младежите анархисти, стига тя съзнателно и искрено да се протяга за създаването на общия революционен фронт у нас."1'1 Вестникът разяснява и становището на партията за обща борба „Не е истина, че ние като условие за единния фронт поставяме подчиняваното ви на нашата партийна тактика и организация." Необходима е „една обща (значи не тесняшка и не анархистическа). а обща борба доколкото ще има с общи усилия да решават конкретни общи задачи' . . .ш Новата стратегическа линия на Българската комунистическа партия за единен фронт на труда, в това число и единен фронт с анархистите е в духа на тезисите на Коминтерна за единен фронт171. [ !о време на подготовката на въоръженото въстание през август и септември 1923 г. комунистическата партия призовава към общи действия срещу правителството на Ал. Цанков всички демократични партии и организации172-'. Централният комитет на БКП на заседанията от 5 до 7 август 1923 г. решава да се образува единен фронт на трудещите се маси от града и селото за обща борба срещу новата власт, установена чрез преврата. „За тази цел — се казва в приетата резолюция — партията да се обърне към всички масови организации — политически и икономически, на пролетариата, •общия синдикален съюз, кооперациите и анархокомунистите Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|