Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
идейни анархисти. С голям ентусиазъм се приема идеята за обединяване. Постига се споразумение между групите, обединени около „Работническа мисъл". ..Пробуждане" и „Работническа солидарност“ за обща дейност, като спрат вестниците „Пробуждане“ и „Работническа солидарност" н обединят усилията си в „Работническа мисъл" с редактор Александър Сапунджиев. Но още след първите броеве на вестника става ясно. че обединението е невъзможно. Към бр. 7 отново избухват спорове и „Работническа мисъл“ остава орган па апархокомунистическата фракция, около „Пробуждане“ отново се групират фересистите. а около „Работническа солидарност" — синдикалистите.
„Работническа мисъл“ след арестуваното на Ал. Сапунджиев се редактира от Васил Тодоров, а след неговото задържане се откупува от Панайот Чевиков280, но той остава основна трибуна на анархизма. В тези спорове по-особено място заема седмичния! вестник „Мисъл и воля“, издаван от Г. Жечев. Той изразява вижданията на анархокомунистите. но проявява разбиране и към позициите на синдикалистите и фересистите. Георги Жечев прави усилия да се издигне над фракционните борби и да пропагандира класическия анархизъм, и преди всичко идеите на Кропоткин. Той изказва мнение и по големите хуманистични проблеми — за опасността от фашизъм и от нова световна война. Списанието публикува много материали за литературните новости по света, дава критични статии за новонзлезли книги, оценки на литературни прояви на различни автори и списания. То се списва на високо интелектуално и професионално равнище. Пропагадната дейност и политическите прояви на анархистите от 1931 до 1934 Г. отбелязват значителен успех. Центровете на тази дейност са клубовете, издаваните вестници и списания и издателствата на анархистка литература. Анархистите издават и разпръскват и значителен брой позиви главно в София и в някои други селшца (Пловдив. Казанлък. Стара Загора, Кюстендил, Ямбол, Килифарево) по случай 1 май281, за жертвите от ямболските събития7-’; против насилията и грабежите на буржоазното правителство'4; против парламентарните избори282; против подготовката на световна война'0 и др. В тях се отправят нападки едновременно срещу политическия режим в България, българската комунистическа партия, срещу болшевиките в Съветския съюз. Анархистите организират протестни сбирки и трибуни против политиката на правителството на Народния блок283. В статията „Няма разлика между сговористкия режим и блока" в. „Работник“ пише: „Убийствата, които полицията извърши тези дни и „самоубийствата“ в Дирекцията на полицията, накараха даже и най-оптимистично настроените да се запитат тревожно не се ли връщат мрачните септемврийски дни от 1923 г. и априлските нощи от 1925 г.?“284 Анархистката преса прави извода, че дребнобуржоазните партии, които дойдоха на пласт в името на демокрацията, всъщност застават в защита на буржоазната класа. Остра критика се отправя срещу икономическата политика на правителството, което в тежките дни на икономическата криза не защитава безработните, бедните, социални слабите слоеве от народа285. „Пробуждане“ протестира срещу правителството на демократи в земеделци, които подкрепят капитала в експлоатацията на работническата класа и селяните286. След като описва безработицата, глада и страданията на народа, разстроената икономика, „Работническа мисъл“ заключава, че „последната и най-сигурна опора на буржоазията — БЗНС. е вече демаскиран в очите на трудовото селячество“, „маската на демократическия парламент се свали“287. Всички анархистки фракции изразяват отрицателното си отношение към правителството на Народния блок. Те изхождат от анархисткия възглед, че всяка власт е еднакво грабителска и диктаторска за народа. В някои статии се прави разлика между политиката на Цанков и Ляпчев и кабинета на Ал. Малинов, но извеждането на преден план на полицейския терор и насилие в тяхното сравнение слага знак на равенство между тях ^ У V Анархистите правят опити да обединят своите сили във връзка с подетата акция за амнистия на затворниците безвла- стници. Образува се общ комитет от групите на ФРС. БОНСФ.  в. „Работник", в. „Пробуждане“ и сп. „Новис“, който издирва и публикува списъка с и мената на анархистите антифашисти в затворите и започва акция за тяхното освобождаване*“. Този комитет свиква голямо общо събрание на всички анархисти в София. Над 200 души издигат трибуна на пресечката на ул. „Пиротска“ към ул. „Одрин“. Трима оратори призовават за пълна и безусловна амнистия на осъдените по ЗЗД. Събранието е разпръснато от конен ескадрон полиция83. Студентите анархисти подготвят отделна трибуна в квартал-Подуене, при което са арестувани няколко анархисти. Вестник „БОНСФ" е поставен под забрана. Общият анархистки комитет излиза с апел към рабо тниците и селяните, в който протестира срещу действията на полицията и призовава към масова акция за амнистия на затворниците. През 1933 г. идейните анархисти правят опит да възстановят федерацията на анархокомунистите в България. Те свикват над с. Мъглиж разширена конференция с делегати от София и провинцията, която наричат Шести конгрес на федерацията. На нея вземат решение да се излезе от фракционните борби и да се пристъпи към реорганизация. Препоръчва се и идейните групи да се очистят от фракционерите. Софийските делегати говорят против фересистите и синдикалистите, за които казват, че не са никакви анархисти. Конференцията се обявява против всякакви единнофронтовски комбинации с комунистите, „за самостоятелна и безкомпромисна борба“84. Избира се федеративен секретариат с технически функции. Опитът да се възстанови федерацията на анархокомунистите в България не успява. Идейните борби в тази най-голяма анархистка фракция продължава. През 1934 г. група безвла- стници се обръщат с призив до всички анархистки групи и лица за организиране на една среща, на която да се разменят мнения по анархисткото движение. С такова предложение излизат и анархистите от Югоизточна България8'. Троянската група се обръща с писмо към всички анархисти в страната, в което изказва възмущението си от идейните борби и съществуващите „враждебност и самоизяждане“ и подчертава, че за всички има поле за работа86.  I През целия този период анархисткото движение се раздира от противоречия и борби. Това му пречи да разшири своята база от привърженици и да получи по-голямо влияние в обществото. Неуспех представляват и опитите на анархистите да се намесят по-активно в стачните борби 1929—1933 г. Там където те са по-внушителнн групи и отбелязват свое участие и позиция в стачките, издигат крайно леви ултрареволюционнп лозунги, които пречат за постигане на икономическите искания на стачниците. Така например по време на 25-дневната стачка на ямболките работници от фабрика „Тунджа“ (юни-юли 1931 г.) анархистите предлагат като крайна мярка въорьжено противодействие на властта. Макар и да не са инициатори на кървавите сблъсъци с полицията (при които падат убити двата работници и шест са ранени), те именно се опитват да насочат четирихилядния протестен митинг на ямболското работничество към „повсеместна акция против капитала“288. Целта им е стачката от политически протест да прерасне във въоръжена съпротива срещу властта. По-късно дават своя оценка на стачката, заявявайки, че е „претърпяла неуспех“, защото комунистическите ръководители на стачния комтет я предали289. Такива тактически позиции заемат анархистите и по време на стачката на текстилните работници в Сливен през същата година и другаде. В дните на стачни борби работничеството не приема крайните ултралеви лозунги на анархистите. Негова главна цел са икономическите искания за намаляване на работния ден, за увеличение на работническите заплати и за подобряване на трудовите условия. Анархистите участват и в големите студентски демонстрации и стачни борби през зимата на 1931 — 1932 г. Те отново правят опит да наложат своето разбиране за ролята на стачките. Проф. Александър Цанков получава право да чете лекции в Юридическия факултет. Народното студентство по призива на БОНСС организира мощна протестна акция срещу неговото допускане в университета. С лозунга „Вън кръволока Цанков от университета!“ на 16 декември 1931 г. юристите водят ръкопашен бой в полицейската охрана на Цанков, която го съпровожда за първата лекция. Образува се акционен комитет, който призовава към обща стачка. На около трихиляден митинг пред Ректората народното студентство предявява своите искания — изгонване на Цанков от Университета, разтуряне на студентските фашистки организации, премахване на реакционната просветна система, отменяне на фашисткия ЗЗД и др. 11а другия ден цялото ст\дснспюто сс събира на площад ..Св. Неделя", където се издигат десетки трибуни гротив политическата реакция в страната. Стачката придобива масов характер и се превръща в ярка антифашистка демонстрация'4“. С голямо заглавие ..Величава борба на народното студенство против Ал. Цанков“ и снимки на големия студентски митит в. „Работник“ описва с подробности голямата студентска акция Студентската фашистка организация „Христо Ботев" охранява Ал. Цанков. Той тръгва за аудиторията, п която ще чете лекцията си. Народното студентство се стр\пва на гъсти кордони там. откъдето ще мине Ал. Цанков. Чуват се викове „Вън от университета убиеца на българския народ". Започва ръкопашен бой. Около 40 души студенти са окървавенн. Анархистите издигат лозунг ..За генерална стачка."4" Вестник „Пробуждане" публикува протест на БОНСФ и ФРС по повод кървавата вандалщина на полицията над студентството41. През февруари и април 1932 г. студентите, обхванати от вълнения, отново водят стачни борби. Анархистите студенти участват в тези големи антифашистки акции290. Те подкрепят искането Ал. Цанков да не бъде допуснат в \ннверситета. обявяват се против реакционната просветна политика на правителство го4 ’. Върху някои от анархистите оказват влияние масовите единни действия на студентите протип фашистката реакция. Самата борба ги тласка към единен фронт с трудовото студентство и БОНСС. Затова те също призовават: „Нека на буржоазния реакционен фронт противопоставим трудовото студентство'то. а на неговия нристьп — генералната стачка“44. В отделни случаи това единство се осъществява. Но повечето от анархистите следват възприетата от тях линия на противопоставяне на БОНСС. С лозунта за „генерална стачка" те се опитват да наложат своето влияние в стачната борба. Дейците на БОНСС и революционното студентство критикуват действията на анархистите. Те посочват безвласгническия смисъл на лозунга за „генералната стачка" като етап към анархистка революция. Общата студентска стачка, към която призовават бонспстите. има смисъл на политическа акция, на политическо действие, политически протесз. който трябва да послужи за по-нататъшиата организация и сплотяване па студентството и за неговата подготовка за революционни действия, докато анархистите искат едва ли не незабавна революция В статиите, насочени срещу анархистите, намира място едно неправилно, крайно становище. Техните организации са приравнени с фашистките, а самите те са наречени „анархофашисти“95. Това е проява на лявото сектанство, взело връх в ръководството на Комунистическата партия и Комсомола. Обявявайки всички буржоазни и дребнобуржоазни партии за фашистки, левите сектанти стават пречка за изграждането на могъщ единен фронт и по-нататъшно разширяване на общата антифашистка борба. Друга по-значителна проява на студентите анархисти е участието им в ежегодните Ботеви тържества. Те издават и разпръсват позиви и хвърчащи листове и издигат трибуни в аудиторните на няколко факултета. Всяка година на 2 юни устройват демонстрации с около 100—150 участици и събрания на различни места96. Честването на Боевия ден се смята право на анархистите. Те го смятат за свой предтеча. (В анархисткия печат има десетки статии на тази тема.) Затова по традиция безвластниците издигат свои отделни трибуни. На този ден има най-чести сблъсъци с полицията, арести на много анархисти9'. Държавната власт е държала под око анархистите и при по- сериозни прояви им е нанасяла тежки удари. Убит е видният анархист Пано Василев. Когато излиза от анархистката печатница в София, няколко полицая сс нахвърлят срещу него и стрелят (април 1933 г.). На 1 май с.г. е арестуван и пребит друг известен анархист Димитър Панов. По-късно той умира от туберколоза. Полицията се разправя брутално с опитите за масови прояви на анархистите При Ботевите демонстрации на 1 юни 1932. 1933. 1934 г. са арестувани десетки студенти. След стачка в Казанлъшкото педагогическо училище (февруари 1934 г.) са арестувани 50 ученици. При акция на анархисти в Ямбол срещу оратори цанковисти (Славейко Василев) са арестувани всички по- видни анархисти. Арести на анархисти се извършват в Кюстендил, Дупница, Килифарево и др. Редакторът на „Работническа мисъл' В. Тодоров е вкаран в затвора. Анархистките вестници и списания са под непрекъсната цензура291. Както вече посочих една от положителните страни в анархисткото движение е неговият категоричен постоянен антифашизъм. Антифашистката тема присъства и прониква в целия му печат. Още преди идването на Хитлер на власт анархистите отпечатват многобройни статии против италианския фашизъм, анализират една или друга страна на фашистката диктатура. Много статии са посветени и на настъплението на реакцията в България и проявите на профашистките крила в двете сговористки правителства. Идването на Хитлер на власт в Германия е оценено като огромно нещастие за работнцчеството в цяла Европа. Индустриалците и банковите князе в Германия — пише „Работническа мисъл“ още на 10 февруари 1933 г. — намериха в хитлеристите обединително звено. Партията на националсоциалистите „ще играе ролята на слуга на едрия капитал“. Хитлер ще разгроми работническото движение. „Решителният удар се готви“292. Ежедневно падат жертви. Хиляди са арестуваните. Отнети са всички конституционни свободи. Спрени са голям брой комунистически, социалистически и анархистки вестници. Разтурени са работническите революционни организации. Така кратко характеризира положението в Германия същият вестник месец по- Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|