Подробно описание на структурата на ландшафта в района на обекта, съгласно ландшафтното райониране и ландшафтното типологично райониране на страната

1. 
   Подробно описание на структурата на ландшафта в района на обекта, съгласно ландшафтното райониране и ландшафтното типологично райониране на страната
   

Община Малко Търново се намира в Черноморската ландшафтна зона –ландшафтна област на южното крайбрежие, Странджанска ландшафтна подобласт. Самата Странджанска ландшафтна подобласт се разделя на два основни ландшафтни района –ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие и ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа планина.

По-детайлното характеризиране и структуриране на тези два района по отношение на съвременния им облик се основава на антропогенната намеса и дейност, възприети като определяща компонента.
Ландшафтен район на Странджанското черноморско крайбрежие

Ландшафтният район на Странджанското черноморско крайбрежие в парка се характеризира с малки заливи, скалист бряг, лимани и удавени речни устия. Естествената растителност в тази зона е повлияна от бризовата циркулация, влажните въздушни маси, контакта и въздействието на морските води и променливия режим на реките. За разлика от бреговата ивица северно от парка тук антропогенното въздействие върху самия бряг е значително по-слабо изразено. Отличителна характеристика са крайбрежните издънкови гори.

На територията на ландшафтния район на Странджанското черноморско крайбрежие могат да се диференцират три ландшафтни групи със седем ландшафтни типа.

Най-силно изявени в структурата на крайбрежния район са защитените крайбрежни територии на устията на реките Велека и Силистар, където се комбинират крайбрежно-равнинният и подножен ландшафтен тип с характерната растителност от благун, благун и цер, келяв габър, драка, грипа и жасмин с долинно-низинните ландшафти с типичен лонгозен характер на растителността и езерно-низинни приморски ландшафти, представени от лиманни солени и сладководни водни площи с мощни ливадни почви и отделни петна от засолени почви, пясъчни коси, халофитна растителност, мезофитни и блатни формации.

Със значително по-малка тежест в крайбрежния район е групата на селищните и крайселищни ландшафти и териториите за отдих и туризъм. Двата ландшафтни класа в този район почти се припокриват териториално. Те са развити върху два ландшафтни типа: крайбрежно-равнинен и подножен ландшафт и приморски равнинен ландшафт. Характерни са морски тераси с източно изложение, широки и плитки долини, плажова ивица и комплекс абразионни терасни нива, антропогенизирани излужени канелени горски и подзолисти почви, отделни екземпляри от благуново-церови гори, храстови формации и бедни пасища, растителност от азонален тип, свързана с наличието на пясъчни коси и скалисти морски брегове. Архитектурният облик на тези територии се отличава с неорганизираност и ниска естетическа стойност. За това особено допринасят незаконно усвоените за животновъдство територии на запад и югоизток от гр.Ахтопол.

В структурата на крайбрежния район се открояват селскостопанските ландшафти, които се характеризират с изоставени необработвани земи. Като част от тази група се явяват коридорите на техническата инфраструктура, които се вписват естествено в терена. Двата ландшафтни класа са развити върху долинно-низинния и приморския равнинен ландшафтен тип.

Характерни за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от всечените до 120-160 м долини на реките Резовска и Велека. Денивелацията на денудационните повърхности е във връзка със структурния план на района. Най-високо издигнатите части на тези повърхнини съвпадат с осите на антиклиналите и свързаните с тях плутонични маси.

Наличието на варовици и мрамори в ландшафтния район е създало условия за развитието на повърхностни и подземни карстови форми с характерно въздействие в района на с.Младежко, Заберново – Стоилово - Бяла вода и гр.М.Търново.

Сегашният облик на ландшафта в този регион е формиран от хилядолетно антропогенно въздействие. Съществени промени са настъпили в растителната покривка, вследствие изсичането на горите за дървен материал, въглища и добив на метали, за освобождаване на обработваеми земи около селищата и по долините на реките. Допълнителни промени настъпват с развитието на миннодобивната промишленост и развитието на горскостопанската инфраструктура за извозване на дървесина.

В структурата на този район се диференцират пет ландшафтни групи върху 13 ландшафтни типа.

Най-ярко в тази зона изпъкват компактните масиви от вековни гори съсредоточени в резерватите “Силкосия”, “Узунбуджак”, “Тисовица”, “Средока” и “Витаново”, ЗМ “Парория” и “Велека” и в северозападната част на парка. Техен фон са горскостопанските територии с характерните издънкови гори и мозайка от иглолистни култури. На фона на заоблените била и възвишения особено контрастно действат долинно-низинните ландшафти на водните течения и групата на селскостопанските и селищни ландшафти. Последните са се оформили вторично върху територии, първоначално заети с гори, от които са запазени единични екземпляри от коренната растителност. Тук основният облик на ландшафта се е оформил в течение на столетия от разнообразната човешка дейност, свързана с обитаване, земеделие и животновъдство. Тези ландшафтни класове са се формирали върху три ландшафтни типа: вътрешнопланински долинни ландшафти, представени от асиметрични долини с алувиално дъно и терасирани склонове, ридово-хълмист ландшафт с обособени възвишения над денудационни и абразионни заравнености, нископланински склонови и билни ландшафти.

Характерен елемент в ланшафтната структура на парка са коридорите на техническата инфраструктура с просеките в горите и нарушените терени за минно добивна и кариерна дейност основно в землището на Малко Търново. Първият ландшафтен клас е развит предимно върху нископланински склонови и билни ландшафти. Характерни са откриващите се на повърхността при прокарване на пътищата варовици и шисти с типични канелени и канеленоподзолисти почви, тревни и храстови формации, гори от благун и горун. Вследствие изсичане на вековни дървета покрай пътищата по билните части на планината, последните са оголени и с влошени естетически качества. Вторият ландшафтен клас е развит върху билни и склонови ландшафти – заоблени възвишения от горнокредни вулканити и седименти, мрамори и варовици, плитки еродирани канелени горски почви, ксеротермни тревни формации, оскъдна храстова и горска растителна покривка, които са унищожени от кариерите, рудничните насипища и хвостохранилището.

Независимо от временния си характер към нарушените терени могат да се причислят незаконно възникналите сметища край населените места и животновъдните зони край Малко Търново, идентични с тези край Ахтопол. Заедно с изоставените саморазрушаващи се сгради на бившите АПК те са с особено негативно въздействие върху земеделските ландшафти. Естетически и екологичен проблем в ландшафтно отношение са и трайно обезобразените горски площи в следствие прокарването на успоредни тракторни пътища през 40-50 м. Свързаното с тях терасиране на горските склонове е довело до нарушаване на естествения характер на ландшафта и развитие на ерозионни процеси, свлачища и ландшафтни язви.

Силно естетическо въздействие имат и типичните за Странджа незалесени пространства покрай морското крайбрежие, в долината на Велека край селата Бродилово и Кости и в северозападната част на парка, където се редуват обработваеми земеделски земи с обширни пасища, оформящи пасторални пейзажи.

Естетическите достойнства на странджанския ландшафт са силно повлияни от сезонната смяна в неговия колорит. С еднаква сила въздействат свежозелената окраска на горите, пъстротата на цъфтящите поляни, хомогенните виолетови масиви от странджанска зеленика през пролетта и топлата гама от жълто, оранжево, червено и кафяво на горските масиви през есенните месеци.

Сравнително еднаквата височина на нископланинските странджански ридове дава възможност за разкриване на многопланови въздушни перспективи от техните била, докато в долините между тях се налагат пейзажите в близък план, където в детайл привличат акцентите на типичното за Странджа флористично богатство и геоложки феномени.

6. 
   Културно наследство характеристика и състояние на историческите, архитектурните и археологическите паметници
   

Културно – историческата характеристика на Странджа има важно значение с оглед ефективното опазване, природосъобразно развитие и съхраняване на ценностната система на района.

Тук се редуват почти без прекъсване тракийска мегалитна култура, античност, средновековие, българско възраждане, до най – новата ни история Опорен момент в развитието на територията е епохата на Одриско – Сапийската династия, когато Бизия /дн. гр. Виза в Р Турция/ става столица на Одриското царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична Странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни.

Към периода на Бизийската култура – І век преди Христа, се отнасят множеството могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които най – впечетляващия паметник на територията е куполната гробница – светилище в м. “Мишкова нива” и куполната и двускатната гробница в м. Пропада. Днес в Странджа са описани над 450 паметника от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 куполни гробници, 13 антични и средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение.

Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множество “рупи”.

От споменатите 450 обекта 280 са архитектурни и художествени паметници на културата от които 18 църкви и 262 възрожденски къщи. На територията на Общината присъстват исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – Преображенското въстание.

Натрупаните данни от поколения учени са добра основа за ефективното представяне на Странджа като специфичен район от територията на страната ни.

В района на Странджа планина са се съхранили множество културно – исторически паметници на древни цивилизации, а жителите му са запазили традиционната си народна култура – фактор, който оказва положително въздействие върху развитието на туризма.

От местностите с историческо значение тук се откроява м. Петрова нива, край селата Звездец и Стоилово, където през 1903 г. е обявено Преображенското въстание за отхвърляне на турското робство.

Основен дял в цялостният духовен живот на региона заема изучаването и събирането на културно – историческо наследство.

Важен туристически ресурс са музеите, където по определена тематика са съсредоточени преносими културни и исторически паметници. От една страна, те имат по – висока познавателна стойност, а от друга по – добре се осигурява тяхното опазване и изследване.

Сред туристическите обекти в Странджа е исторически музей в гр.Малко Търново, архитектурно – историческия резерват “Бръшлян”, горска сбирка в с.Граматиково, както и множеството църкви, съхранили шедьоври на иконната живопис от периода на ранното българско Възраждане.

Културно – историческите паметници дават възможност за разгръщане на богата културна дейност, която ще привлече допълнителен брой посетители – организиране на концерти, поставяне на художествени изложби.

Съвременното осмисляне на някои паметници на културата ( къщи и др.) и използването им за атракционни заведения ще допринесе за увеличаване на туристопотока.

Археологически паметници Археологически забележителности – могилни некрополи, две куполни гробници: м. Пропада – построена е на невисок хълм и дава началото на некропол от 40 могили и м. Мишкова нива – използвана като хероон или като мавзолей на знатен тракийски владетел. През 2001 г. в м. Пропада са открити още две гробници от римската епоха, което прави много интересен, тъй като съчетава паметници от различни епохи.

Тук се срещат и едни от най – древните мегалитни гробни съоръжения – долмените.

Силно тракийско присъствие може да се усети и чрез един особен паметник, намиращ се на 10 км. от Малко Търново в посока гр. Царево. Това е тракийско скално светилище, разположен в м. Камъка. Тук върху самата скала на много светло и високо място са издълбани кръгове /т. нар. Соларни кръгове/.

Те се свързват със слънчевия култ и бог Аполон. Подобен паметник има и в землището на с. Сливарово.

В Исторически музей М.Търново се съхраняват всички археологически находки от древността до освобождението на Малко Търново.

Архитектурно наследство Странджанската къща е едно значително събитие в областта на архитектурата. Тя е отражение на една епоха с твърде високо културно ниво – Възраждането. Борейки се упорито за своето физическо съществуване, странджанци са строели бързо, икономично и разумно. Ето защо странджанската къща е запазила своята жизненост в продължение на столетия като оригинална творба на народните майстори и това я прави особенно ценна за историята на българската архитектура. Това откриваме при запазените къщи и до днес.

С. Бръшлян е обявен през 1982 г. за архитектурен и исторически резерват. Той се състои от 76 къщи – архитектурни паметници на културата, 9 от които са с национално значение, 22 – ансамбли, а останалите са от местно значение. Църквата “св. Димитър” с килийно училище и параклисът “св.Пантелеймон”.

Етнографски особености като ресурс за туризма – домашни и производствени занаяти Странджа е наситена с много и разнообразни ресурси за туризъм.

Организират се ежегодно разнообразни културни спектакли, прояви – асамблеи, семинари, редица фестивали и други подобни изяви.

Добре съхранени са колоритни и оригинални обряди, които се изпълняват във връзка с определени събития и празници.Те възставяват древните традиции и поверия за здраве, плодородие, изгонване на злите духове и др.

6. 
   Съществуващи проблеми на околната среда в чувствителни от екологична и здравно-хигиенна гледна точка зони, които са от значение за реализирането на инвестиционното предложение
   

1. 
   Кратко заключение за съществуващите проблеми по гореизброените компонентите на околната среда
   

В близост до разглеждания поземлен имот няма значителни промишлени източници, водещи до замърсяване на атмосферния въздух в района. Теренът е ненарушен, незастроен, не са наблюдавани неблагоприятни геоложки процеси. На изследваната територия няма открити защитени растителни видове, т.к. тя и прилежащите територии са земеделски земи.

2. 
   Територии и/или зони със специфичен хигиенно-охранителен статут
   

- При строителството и нормалната експлоатация на обекта, въздействието върху качеството на атмосферния въздух е незначително;

- Експлоатацията на обекта не се очаква да предизвика неблагоприятно въздействие върху подземните води в района при изпълнение на заложените препоръки в раздел „Води”;

- Експлоатацията на обекта не се очаква да доведе до промяна на шумовото натоварване на района, при изпълнение на посочените, в съответния раздел мероприятия.

На основание долу изброените мотиви, а именно:

- Предвидените възможни мероприятия за намаляване на вредните емисии по отношение на атмосферния въздух, повърхностните и подземни води, за намаляване вредното въздействие върху растителния и животински свят са възприети от Възложителите, които следва да се разработят в работното проектиране и изпълнят;

- Предвидени са мероприятия за ограничаване вредното въздействие от отпадъците и емитирания шум, които задължително трябва да се изпълнят в следващите етапи на проектиране.

2. 
   . Територии подлежащи на здравна защита; съществуващи санитарно-охранителни зони за питейни и минерални води
   

Във връзка с внесеното задание за обхвата на доклад за ОВОС, БДЧР-Варна с изх №05-10-127/4 от 12.3.2015г., Приложение №1, дава следното становище:

• 
  ИП попада в обхвата на водно тяло ВG2VE109R001 – IV Участък: река Айдере – от извор до вливане в Черно море. Съгласно Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/, водното тяло е определено в добро екологично състояние. За него е поставена цел: поддържане на добро състояние;
  
• 
  За конкретния поземлени имот няма забрани и ограничения, произтичащи от наличието на санитарно-охранителни зони и водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Съгласно чл.198о от Закона за водите /ЗВ/, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извършва единствено от ВиК оператор по реда на ЗВ и Закона за утсройство на територията. Присъединяването на имота към водопроводната мрежа да се извърши след сключване на писмен договор между инвеститора и лицензиран ВиК оператор;
  
• 
  Предложеният вариант за изграждане на водоплътен черпателен резервоар противоречи на изискванията на ЗВ. Реализирането на предложението е свързано с извършването на стопанска дейност. При липса на канализационна система е необходимо да се изградят пречиствателни съоръжения, в съответствие с изискванията на ЗВ за заустване във воден обект. За извършване на дейността е необходимо издаване на разрешително по чл.46, ал.1, т.3 от ЗВ.
  

Добрата ефективност на системите за регенериране на парите осигурява ниски загуби от горива при зареждане и има сериозен ефект по отношение на замърсяването на приземния въздух. Прилага се масово в последните няколко години от големите компании на нашия пазар на продажби на горива, при което е възможно изграждането на детски площадки, тераси към заведения за обществено хранене и пр. на територията на самата бензиностанция.

1. 
   Атмосферен въздух
   
   1. 
      Характеристика на източниците на замърсяване, количество и концентрация на емитирани замърсители по време на строителството и при експлоатацията на сградата
      

По данни на Европейска агенция по околна среда емисиите на прах и ФПЧ₁₀ при строителни дейности са както следва:

Източник	Общ прах	ФПЧ10
	г/м2с	г/м2с
ЕАОС	0.000005	0.00000022

Влиянието на автомобилния транспорт върху качеството на атмосферния въздух е пряко свързано с множество фактори и специфични особености, най-важните от които са:

• 
  Вид и тип на превозните средства;
  
• 
  Интензивност на движението през различните часове от денонощието и различните сезони;
  
• 
  Метеорологичните условия, характерни за населеното място.
  

Източник на емисии във въздуха ще бъдат МПС на посетителите и персонала на обекта. При предвидените 10 броя паркоместа може да се приеме, че максимално часовата интензивност ще бъде от порядъка на 10 МПС/час при следното разпределение: 6 бр. леки автомобили среден клас, 5 бр. лимузини, 5 бр. средно тежки товарни МПС, 5 карбураторни и 5 дизелови, 2 бр. мотоциклети >50 см³. Мощностите на емитираните от МПС замърсители са определени чрез модула за изчисляване на емисиите “Emissions” от програмния продукт “Трафик оракул” и са представени в следващата Таблица 4-02:

Замърсител	Мощност на емисията, г/с
Азотни оксиди	0.0034
ЛОС	0.0088
СН4	0.0001
СО	0.0572
РМ (сажди)	0.0002