Преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на водите

Няма регистрирани точкови източници на замърсяване на водите.

Няма интензивно земеделие в района.

Не са извършени корекции. Водният участък не е обхванат от диги. Не е регистрирано отлагане и добив на инертен материал.

Констатира се следното състояние на водите на реката:

Канализация гр. Малко Търново – Отпадъчни води от заустване № 1,2 и 3 се заустват в сухи дерета от водосбора на р. Малкотърновска II категория водоизточник, приток на р. Велека.

Няма превишение на индивидуалните емисионни ограничения на показателите по разрешителен режим 2007г.
Дифузни източници на замърсяване на водите

С битов характер – от население места под 2000 е. ж. без ПСОВ. Няма интензивно земеделие в района.

Не са извършени корекции. Водният участък не е обхванат от диги. Не е регистрирано отлагане и добив на инертен материал.

Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи.

Подземните води в общината се наблюдават в четири пункта при карстовите извори Докузак, Църногорово, Катун и карстовия извор западно от с.Евренозово, които са част от опорната хидрогеоложка мрежа на НИМХ.

Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р.Велека възлизат на 160 л/сек (в т.ч. привлекаеми от реката 70 л/сек). От водовземните съоръжения на населените места по поречието на реката се черпят общо 21 л/сек, или потокът е със значителен свободен капацитет.

Водно тяло р. Резовска – държавна граница на Р България с Р Турция до вливане с Черно море не е в риск.

Пункт р. Резовска до с. Сливарово.

Състояние качеството на водите.

Констатира се следното състояние на водите на реката:

Преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на водите:

Няма регистрирани точкови източници на замърсяване на водите.

Няма интензивно земеделие в района.

На територията на Р Търция е изграден язовир с вместимост 1,5 мил. Куб. м.

Не са извършени корекции. Водният участък не е обхванат от диги.Не е регистрирано отлагане и добив на инертен материал.

Констатира се следното състояние на водите на реката

Няма регистрирани точкови източници на замърсяване на водите.

С битов характер – от население места под 2000 е. ж. без ПСОВ

В отделни участъци има изградени бетонови корекции, разделящи реката по дължина. Не е регистрирано отлагане и добив на инертен материал.

По-известни са също изворите Големият врис (10-40 л/сек) и Махленски врис (11-36 л/сек) в гр.Малко Търново, извори Църногорово (средномногогодишен дебит - 10 л/сек) и Езерото, разположени югоизточно от града, извор Катун (средномногогодишен дебит – 123 л/сек), разположен северно от с.Бръшлян, Бакъджишкият врис и др. Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М.Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

В неразчленения странджански тип триас са формирани води с по-пъстър състав. Особен интерес от тази група представляват карстовите извори при с.Младежко. По състав водата тук е изключително хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0.5 г/л и обща твърдост 5.6 мг.екв/л. Счита се за лековита по отношение на опорно-двигателния апарат.

Велека е сравнително чиста река. Тя попада в района на така наречената “забранена” зона преди 1990 г. В този регион особено стопанско развитие не се е наблюдавало. За извършване на категоризация на водите, р.Велека е разделена условно на 8 участъка. Дължината на всеки от тях е определена от възможностите за вземане на хидрохимични проби. Река Велека е трудно достъпна с оглед на едно пълно описание на качеството на водите.

Кислородното съдържание във водите на Велека е високо и това се поддържа до заустването й. Спрямо кислородните показатели е I категория по цялото й протежение.

При такъв кислороден режим и отдалечеността на реката от населени места се наблюдава и ниско органично замърсяване. По показателите БПК5 и Ок реката е I категория. Аналогично е състоянието на водите на р.Велека по съдържание на нитратен азот (N-NO3), фосфати (PO4) и разтворени вещества.

Надлъжното изменение на нитритния азот (N-NO2) и амониевия азот (N-NH4) показва следната картина: до с.Звездец (с.Бръшлян) водите са I категория, а след това до заустването са II категория. Относно съдържание на неразтворени вещества до с.Звездец водите на р.Велека са II категория, в следващите участъци те преминават в I категория и накрая отново във II категория. Тези условия отговарят на изискванията за риборазвъждане и напояване.

Следенето на качеството на повърхностните води по отношение на физични и неорганични химични показатели се извършва в четири пункта за пробонабиране както следва:

Данните за състоянието на речните води са от проведени анализи през 2007г.

През този период концентрациите на желязо и манган са под нивата на ПДК с еднократно завишение на желязо над ПДК за категория водоприемник в р.Велека. Регистрирано е минимално завишение на водородния показател рН над ПДК през летните месеци в участъците на горните течения на двете реки, което се дължи основно на сезонна интензивност на фотосинтезата.

Стойностите на показателите за електропроводимост и неразтворени вещества са в нормите за І категория води.

По отношение на биогенните компоненти се наблюдават завишени концентрации през лятото на амониев азот над ПДК за първа категория в съответните участъци и на двете реки и на фосфати – единствено за р.Резовска. Общите показатели за органични замърсяващи вещества са в допустимите норми. Радиационното състояние на водите на анализираните проби е значително под ПДК за питейни води.

Състоянието на повърхностните води по отношение на микробиологични показатели се следи в 7 пункта, покриващи горното и средно течение на реките Велека, Айдере и Младежка. Обследванията показват изключително високо качество на водите по отношение на този показател.

Състоянието на речните води като цяло е добро и отговаря на проектната категория на реките, а по отношение на микробиологичните показатели е установено много високо качество на водите и в трите реки Велека, Младежка и Айдере. Потенциална опасност представляват източниците на замърсяване – производства и незаконните сметища във водосбора на Велека. Разположението на хвостохранилището върху карстов терен води до проникване на отпадните води от флотационната дейност по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере - притоци на Велека. Независимо че към настоящия момент р.Велека отговаря на проектната си категория, наличието на действащи и потенциални замърсители определя участъка непосредствено след М.Търново като критичен.

2. 
   Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците
   

Като цяло водните ресурси на територията на община Малко Търново са сравнително ограничени в сравнение с други части на страната. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води е неравномерното разпределение на наличността им през годината.

Реките на територията на общината принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Най-важните реки, които минават през територията й са Велека и Резовска. Река Велека е с дължина 147 км, от които плавателна на повече от 9 км. Отличава се с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол,

Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най-дълга е Младежка река (30.4 км, с водосборна площ 232.2 км2). Някои от по-малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация.

За град М.Търново са каптирани изворите: Езерото, Махленски врис, Пресвета, Манастирчето и Пенгьово, а за нуждите на ГКПП – М.Търново са каптирани 3 бр. извори. Максималното водно количество, което се подава на града е около 20 л/с. Водите са пресни с типичен за района хидрокарбонатно-калциев състав. Водовземните съоръжения са площни дренажи и каптажи.

Селата Граматиково, Визица и Заберново са водоснабдени чрез шахтови кладенци, изградени в терасата на р.Велека с общ експлоатационен дебит 21 л/с. Водоснабдяването на останалите селища се осъществява чрез каптажи на извори в околностите им и площни дренажи. За много от водите, особено тези от терасите на реките Велека и Младежка, е характерно високо съдържание на манган.

Около всички водохващания са учредени и устроени СОЗ – пояс “А”.

Община Малко Търново кандидатства по Оперативна програма околна среда , приоритетна ос 1 за „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 е.ж. и в населени места с под 2 000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали”, процедура - “Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти».

Инвестиционното предложение е свързано с изискванията на Директива 91/271/ЕИО, относно пречистването на отпадъчни води от населените места за всички агломерации с над 10 000 е.ж. до 31.12.2010 г., и за агломерации от 2000 до 10 000 е.ж. – до 31.12.2014 г.

Инвестиционното предложение е свързано с изискванията на Директива 2000/60/ЕС за водите, както и с изискванията на Закона за водите.

В населените места от общината има частична изградена канализационна система за отпадни битови води в селата Звездец 40%, Бръшлян 40% и Граматиково 90%, като формираните битово-отпадни води се пречистват чрез септична яма и отвеждат в съществуващо дере.

Към момента Община Малко Търново подготвя работни проекти за изграждане на канализация за биотови отпадни води за селата Младежко, Стоилово, Бръшлан, Граматиково, Заберново и Звездец, като формираните битово-отпадъчни води ще се пречистват през Пречиствателна станция. За пречистване на отпадните води е предвидено изграждане на Модулна Пречиствателна станция /ПСОВ/. Заустването на отпадните води да се предвиди в съществуващо дере.
Подземни води

Съдържанието на нитрати във водите от терасите на р.Велека е под 10 mg/dm3, а на манган над ПДК - 130-230 mg/dm3, което най-вероятно се дължи на остатъчни замърсявания от рудодобива при гр.Малко Търново и с.Граматиково, но е възможно да се обуславя от естествен фактор.

3. 
   Земи и почви. Геоложка основа
   
   1. 
      Характеристика и състояние на почвите в района на обекта и в граничещите с него земи
      

Почви Територията на Община Малко Търново попада в Средиземноморската почвена област на Европа и е част от Странджанската почвена провинция на Балкано- Апенинската подобласт.

Почвообразуването в Странджа е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горскодървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридовохълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения.

В състава на почвената покривка се наброяват 7 почвени типа от 22, известни в България. Те са съставени от 12 подтипа с множество комбинации от асоциации, фази и разновидности. Преобладават лесивираните канеленовидни почви (излужените канелени горски почви), планосолите (оподзолени канелени горски и псевдоподзолисти канелени почви), жълтоземите и плитките почви (рендзини, литосоли и ранкери). Тук се срещат и

червеноземите, които заедно с жълтоземите представляват рядкост за България и за Европа.
Наносни почви– (Алувиални)

Условията в парка не благоприятстват развитието на обширни площи този тип почви, поради което те заемат едва 4.09% от неговата обща площ. Представени са от два подтипа – алувиално-ливадни и алувиално-делувиални почви.

Алувиално–ливадните почви (Eutric Fluvisols, FLe) са по-разпространеният подтип. Алувиално-делувиалните почви (Dystric Fluvio-Colluviosols) имат малка разпространеност в парка, като се срещат главно по средното и горното течение на р.Велека и в долината на р.Младежка. Тези почви се намират в начална фаза на почвообразуване. Бедни са на хумус и се характеризират с ниско плодородие и биоразнообразие.
Плитки почви (Leptosols, LP)

Почвите от този тип се намират в примитивен стадий на развитие. Площта им представлява 10.0% от площта на общината. Тези почви с топлия си и сух педоклимат са характерни само за европейските средиземноморски региони.

Профилът им е с прост строеж и се състои само от хумусен хоризонт, лежащ непосредствено върху масивна или слабо напукана коренна скала.

Представени са от три подтипа – рендзини, литосоли и ранкери, които заемат общо 10% от площта на парка.

Най-характерни в Странджа са кафявите планинско-горски почви, които са с висок бонитет. Ненаситените кафяви планинско-горски почви (Dystric Cambisols, CMd) са широко известни като кафяви горски почви. Образувани са върху силикатни почвообразуващи скали. Профилът им е с дълбочина от 40 до 60 см. Имат рохкав строеж, висока аерация, добър дренаж и висока биологическа активност.

Лесивираните почви са генетично най-старите почви у нас. Това са най-широко разпространените почви в общината и заемат 45.93% от нейната територията. Образувани са от разнообразни почвообразуващи скали. Обрасли са с дъбови гори от цер, благун, горун и лъжник с подлес от вечнозелени и листопадни южноевксински храсти.

Лесивираните почви са с голямо разнообразие, представено от 2 подтипа – канеленовидни и светли лесивирани, с много фази, разновидности и асоциации с други почви.

Канеленовидните лесивирани почви (Chromic Luvisols, LVx) (излужени канелени горски почви) са представителни за Странджа и страната. В чистия си вид този подтип е разпоространен около селата Близнак и Евренозово, където се обработват. Имат добро плодородие по отношение на земеделските култури.

Плитките канеленовидни почви (Chromic Luvisols – lithic phases, LVx-l) са най-широкоразпространените почви в общината. Поради плиткия си профил се отличават и с по-ниски запаси на хумус, по-неблагоприятен воден режим, по-ниско плодородие и висока податливост на ерозия.