Възраждане
Периоди на Българското възраждане
Изтегляне 1.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Начало на Българското възраждане
Периоди на Българското възраждане Долна граница: В миналото долната граница на българското възраждане е била тема на усилени дискусии. Според възрожденските българи то започва в 20-те години на 19 век. По-късно Марин Дринов изказва мнение, че Възраждането започва с Паисий Хилендарски и написването на История славянобългарска. Още по-късно Христо Гандев сваля долната граница до началото на 17 век. В съвременната историография се приема че началото на българското възраждане започва с първите ясни процеси на разлагане на Османската империя. Горна граница: В по-голямата си част Възраждането завършва с Освобождението на България през 1878 г. Според други историографи процесите на Българското възраждане продължават и след това и приключват с Балканските войни, като тези историци визират преди всичко обществено-политическите процеси сред българите в Македония и Одринско. Вътрешна периодизация: Разделя се на три периода:
Начало на Българското възраждане Периодът от ХІІІ и ІХ век е известен в националната ни история под името “българско възраждане”.Терминът “Възраждане” се утвърждава за този период не само за българската история,но и за историята на другите народи,поради сходни исторически събития и процеси. Това е началото на новата българска история,време на преход от феодализъм към капитализъм,от Средновековие към Ново време.Българското възраждане е период на интензивни промени и развитие във всички области на българския живот,едно от класическите преходни епохи в българската история. Преходът в българските земи през 18-19 век се осъществява по еволюционен и революционен път,в условия на подготовка,съзряване и провеждане на буржоазно-демократична революция.Тя протича в условията на преплитане на външни и вътрешни противоречия,с участието и вмешателството на Великите сили и балканските съседи на българите,в непрекъснати драматични обрати,в дипломатически игри,действия и въоръжени конфликти в хода на решаването на Източния въпрос. Ако същността на българското възраждане се изразява главно в прехода от феодализъм към капитализъм,от Средновековие към Ново време,то неговото съдържание са промените в ежедневието на българина във всички области, промени,които обославят прехода. Изворите, от които черпим сведения за разглеждания период са два вида-домашни и чужди.Домашните са 4 групи.Първата група са лични и обществени архиви на възрожденски дейци и организатори.Втората група е периодичният печат / 90 издания и 1800 книги /. Третата група са спомени на възрожденци-П.Хитов, З.Стоянов,Иван Касабов.Четвъртата група се веществени паметници като къщи,църкви и др. Чуждите извори са 3 групи.Първата група са османо-турски документи. Втората група са документите на Цариградската патриаршия. Третата група са документите на балканстите страни,Европейските Велики сили,САЩ. Изследванията на българското възраждане преминават през 3 етапа.Първият етап обхваща част от Възраждането и продължава до Първата световна война.Изследват се предимно културните промени през Възраждането от Васил Априлов, Марин Дринов,Иван Шишманов.Вторият етап е периодът между Първата и Втората световна война.Проучват се основните възрожденски процеси от Иван Сакъзов,Жак Натан,Христо Гандев.Третият етап е след Втората световна война.Проучват се всички проблеми на възрожденската епоха.Изследвант се много извори,създават се обощаващи изследвания от николай Генчев,Кр.Шарова,Ал. Бурмов. Българското възраждане е част от общия европейски процес,осъществил прехода от Средновековието към буржоазния свят.На Запад епохата на Възраждането /Ренесанс/ разбирана като връщане към античните образи на реалистичност,като поврат от догматичното мислене към светската наука и култура,започва много по-рано през 15 век.Българите изостават от тези процеси поради завладяването от османците,което откъсва българските земи от стопанските и културни промени на Запад и ге обрича на мъчително съществуване в рамките на средновековните азиатски икономически форми.Това определя и спецификата на възрожденския процес в българските земи,макар че тук като цяло Възраждането следва общите закономерности на прехода от феодализъм към капитализъм. Преходът на Запад протича през три основни етапа.Първият обхваща 15-16 век / Ренесанс/ и представлява революция в материалния и духовния живот на хората;време,през което се изгражда икономическата база на буржоазното общество и се оформя неговата структура,скъсва се със средновековатата догматика и схоластика и се поставят основите на модерната буржоазна наука и философия.Вторият етап е епохата на Просвещението.Тогава окончателно се изграждат буржоазните отношения,оформят се осоновите на съвременната наука,тържествува обективизма и рационализма.Този етап обхваща целият 18 век.Третият етап е преходът към новото време.За своя характеристика той има буржоазния революционен преврат,призван да узакони правата на буржоазията като управляваща сила.Това става с революциите в Нидерландия, Англия, Франция и САЩ. Българското възраждане започва и завършва по-късно от западноевропейското и протича в условията на политическото господство на една чужда за българите държавна власт.При това Турция със своята изостаналост и ислямска култура се оказва неспособна да се интегрира с християнска Европа и сама по себе си е бариера за пробщаването на поробените народи към постиженията на европейската цивилизация.Обновителните процеси в българското общество се затрудняват и от липсата на независима църква и самостоятелен духовно-просветителски живот.Това означава,че националните идеи си пробиват път в условия на чуждо духовно влияние и опити на народностна асимилация. Забаветите темпове на българското възраждане се определят в голяма степен от политическата обстановка.Българските земи през целия възродителен процес са арена на дипломатически и военни противоборства между европейските държави и Турция.Сърбия и Гърция по-рано се докосват до постиженията на Западна Европа.Доста по-рано в тези държави се появяват националистически идеи,насочени срещу културно-политическото обособяване на българския народ в неговите есетсвени етнически граници.Разбира се,контактите на българите с съседните им балкански народи има и стимулираща роля за собственото им развитие.Става дума за пренасяне на нови форми и движения,които ускоряват процесите на национално съзряване.Положително в това отношение е влиянието на Гърция,чието национално възраждане започва по-рано от българското. Контактите с нея, дейността на гръцките народностни общности в българските земи довеждат до европеизация и обуржоазяване на градския живот. Историческите условия, при които се осъществява възрожденските процеси в България,съдържат една важна особеност-налице е тясната връзка между буржоазията и другите прослойки в българското общество.Тази социално-политическа сближеност се определя от еднакво неприемливата за целия български народ чужда политическа система.Общата безпереспективност на османския политически живот обединява усилията на всички прослойки на бълтарското общество в стремежа на главната цел на Възраждането-освобождение от робството и създаване на самостоятелна българска държава. В социално отношение промените през епохата са постепенното оформяне на слаборазвито буржоазно общество в българските земи.В основата на формиращата се буржоазия са дребни стокови производители–селяни и занаячии.Със зараждането и развитието на елементите на буржоазните отношения и поради необходимостта обяснението на същността на явленията в природата и в обществения живот,както и от нов тип обществена дейност,възникава нуждата от творчески решения,които влизан в противоречие с установениет догматични норми и канони.Постепенно в българското общество се заражда тенденцията на откъсване от примитивизма,за вземане на решения и осъществяване действията в синхрон със създаващите се буржоазни отношения.Започва формрането на интелигенция от буржоазен тип,която според изискванията на практикато трябва да има по-високо образувание,за да може да изпълнява новите идейно-политичеки и културни задачи и да удовлетволява новите социални изисквания.След османското завладяване зараждащата се българска буржоазия е първата социална сила в обществото със самостоятелна роля и функции в производствения,социалния и културния живот .Обособяването й определя и появата на нов тип интелегенция,която вече е материално осигурена,може да задоволява нуждите на буржоазята,да обновява теоретически и идейно стремежите й към политическо, духовно и културна признание. Промените в културната и духовната област са в две основни насоки:новобългарско просветно движение и борба за църковно обособяване.Стремежът за освобождаване на образуванието и културата от елинското влияние и поставяне основите на новата материална и духовна култура.Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката власт за независима църква. Дълбоките промени в обществото,свободата за стопанска инициатива и духовен избор водят до оформяне на българската нация.Тя се изгражда в етническите граници на обща територия,обхваща земите на Мизия,Тракия и Македония,с еднакъв книжовен и говорим език,с обновяващо се съзнание и единна културна традиция,с единен национален пазар. Най-съществена проява на националния подем на българите са борбите за политическо освобождение.Отражение върху тях дават противоречията между европейските сили на Балканите и отношенията им с Османска Турция.През възрожденската епоха в българското освободително движение се създавата общонационални програми,образуват се национални организации и центрове,които застават начело на освободителната борба. . Границите на една епоха са винаги повече или по-малко условни,защото е почти невъзможно да се постави точен разграничител на различвите периоди в развитието на човешкото общество или отделен народ.Условността на границата трябва да се приеме като нещо напълно нормално особено тогава,когато отсъстват събития,които се приемат като начало на качествино ново стопански и обществено развитие.Проблемът за това кога започва Възраждането вълнува още съвременниците на тази епоха.Според Васил Априлов и Георги Раковки началото на този процес трябва се се свърже с реформите в Османската империя започна1ли 20те години на 19 век. През 1871 Марин Дринов публикува статията “Отец Паисий,неговото време,неговата история и учениците му”,в която отнася началната граница в 1762 и я свързва с делото на хелендарския монах.това мнение,предвид авторитета на неговия създател,остава господстващо десетилетия наред.Въпреки някои несъгласия и опити за ревизирането му то се приема от Иван Шишманов,М.Арнаудов,П.Ников и други изследователи на този период. През 30те години на 20 век Христо Гандев измества началната граница към края на 16 век и началото на 17 век.Въз основа на някои проблясъци в духовно-културния живот на българите и на разложителните процеси в Османската империя Гандев поставя началото в 1600г.Този опит на съвместяване на процесите с тези в Западна Европа се указва неудачен. Съвременните историци свързват възрожденската епоха с материалните,социалните и културно-духовни промени,които настъпват сред българите в резултат на вътрешното развитие и в резултат на външните явления,проникващи от развитите страни.Дълго време първите признаци на тези промени се търсят и отнасят към началото на втората половина на 18 век.При съпоставяне на двете половини на 18 век се оказва,че между тях несъществува качествена разлика.Нещо повече,новите процеси са ярко изразени през първата половина на века,докато втората половина е белязана с феодални размирици и кърджалийското време.Поради тези причини в историческата наука в днешно време е наложено мнението,че началото на българското възраждане трябва да се отнася за началото на 18 век Крайната граница на Възраждането се определя по-лесно и точно. Въпреки това и тук съществуват различни мнения,поради различното съдържание, което изследователите влагат в понятиета Възраждане.Тези,които идентифицират възрожденските процеси с борбата за духовна и културна еманципация на българите с останалите народи,твърдат,че епохата завършва с края на борбата за самостоятелна българска църква 1870.Такова е мнението на Иван Шишманов и П.Ников.Според М.Арнаудов краят трябва да се постави 1912-1915,а по-късно той променя границата до 1941,в коята към територията на България се присъединяват Беломорска Тракия,Вардарска Македония,Южна Добруджа. Съвременната историческа наука приема за крайна граница Руско-Турската война1877-1878,но това се отнася само за освободените земи.Възрожденските процеси продължават да се развиват,макар и с различен интензитет в останалите земи,които са все още пов османска власт-Северна Добруджа, Нишко, Пиритско, Вранско, Македония, Западна и Източна Тракия, чак да края на Първата Световна война. Като се съобразяват с реалните изменения и историческото развитие на обществото през 18-19 век изследователите разделят българското възраждане на 3 периода. Първият започва он началото на 18 век и завършва през 20 те години на 19 век. Той се характеризира с разложението на турската стопанска и военнополитическа система,с постоянно заселване на стоково-паричната циркулация,със зараждане на буржоазните отношения.През този период се появяват и утвърждават нови обществени сили,заражда се националната буржоазия. Вторият период завършва с Кримската война 1853-1856 и съвпада с реформите в Османската империя,започнали през 20 те години.Въпреки своята ограниченост но време,този период е наситен с процеси,които задълбочават промените в българското общество.Силен тласък на тези промени дават реформите в Турция,които макар и половинчати в много случаи катализират зародилите се в предния век отношения.Ускорено върви материалното производство,стабилизира се българската буржоазия,която заства начело на движението за независима светска просвета и независима българска църква. Третият перод обхваща 50-70 те години на 19 век и завършва с Руско-Турската война.До този период възрожденските процеси достигат до пълна зрялост. Окончателно се формира българската нация,която получава офицялно признание в действителните си граници не от някой друг,а от самата Османска империя.Ако в предходите периоди борбата е твърде хаотична и често под ведиза “борба за вяра”сега признатата нация открито посатвя въпроса за своята политическа самостоятелност.Това е времето на организирано национално-революционно движение и на кулминацията на борбта за свобода –Априлското въстание.Този период завършва с Руско-Турската война ,след коята България възкръсва за втори път. През 18-19 век силната някога империя се превръща в “болния човек”,към когото са отправени погледите на всички заинтересовани относно Източния въпрос.Разложителните процеси обхванали всички етажи и посоки на господстващата система се появяват и развиват много по-рано от началото на Българското възраждане. Още в края на 16 век могъщата и страшна империя започва да среща препядствия,в които в предходните столетия е преодолявала без проблеми.Успехите на бойното поле започват да намаляват,армията търпи поражение след поражение и най-доходният източник на средства пресъхва.Същността на новия феодализам се изправя пред нови реялности,които налагат промяна на механизмите на източноазиатския деспотизъм.,но въпреки всичко той се запазва токъв какъвто е.В същото време в Западно европейските страни настъпват чувствителни промени,които се отразяват и във военното дело-изграждат се нови,редовни армии,променя се въоръжениети и се въвеждат нови тактики.Спахийското опълчение и еничарският корпус обаче продължават да използват старото въоръжение и тактики,които при настаналите промени водят само до поражения.при това положение Османската империя понася само поражения от своите съперници. Особено очетливо необходимостта от турската армия се проявява през следващите векове.Войните с Австрия и Русия за пряко доказателство за това отношение.Само през 18 век Турция води 5 неуспешни войни,а всичко това води до увеличаване на данъците,разпространяване на епидемии и редица още несгоди. Военните неуспехи рефлектират върху всички сфери на живот в империя. Спахиите започват да се отклоняват от задълженията си. Те търсян начен за превръщане на леновете си в частни владенияи насочват погледа си към най-сигурният източник на доходи - земята. Същото правят и останалите категории от османското общество, свързани с по служебното владеене. Всичко това води до сериозно дестабилизиране на традиционния живот в империята. Разложителните процеси в Турция се засилват още повече от включването й в общоевропейския стопански живот. Сключването на серия неравноправни договори и налагането по този начин режима на капитулации се отразяват негативно върху икономиката й. През 1535 Франция първа от европейските страни се облагодетелства от подобен договор. Следва Англия-1581,Холандия 1600,.Ниските вносни и високите износни мита затормозяват развитието на промишлеността и стопанството. Отсъствието на държавен протекционизъм и покровителственото отношение към външно търговските партньори спъва и без това изостаналата икономика. Следващите векове този негативизъм се задълбочава още повече. След победоносните войни на Русия през 18 век ,тя също се облагодетелства от наложения търговски режим и получава същите привилегии каквито имат и западните страни. Важно място в разложителните процеси обхванали Османската империя,заемат демографските промени, свързани с изключителният прираст на населението през 16-17 век. В същото време завоеватeлните походи най-често завършват без успех и вместо очакваното разширеие, империята губи значителни територии. Това води до стесняването на жизненото пространство и до жестоки междуособни войни. Феодалните размирици,съпътстващи империята през 17-18 век усложняват и без това незавидното й положение.Претенциите към самостоятелност,към престола и стремежът към отцепване от държавата осслабва престижа на върховната власт.Особен дял в тези процеси има аянският институт,създаден от Османската империя за посредничество между представителите на изпълнителната власт и населението.Според Оливие аяните /това е арабска дума и означава очи/ са обикновено известни хора,най-добродетелните,посочени от населението,които се нагърбват с тази почетна длъжност.Още в своя замисъл аянлъкът има за задача да покровителства богатството на лица,които не са част от военноленната система.И още-от самото начало на аянският институт е противопоставен на администрацията по места.Чрез него централната власт цели да контролира едрите военноленници из провинцията. Аянството е предизвикано и наложено от централната власт с цел да се укрепят устоите на тази власт по места..Но когато тази провинциална институция става опасна за империя,тя се оказва безсилна да я премахне.А това е така,защото политическата мощ на аяните и покровителстваните от тях богаташи от нов тип нараства непрекъснато и в редица области заема връх над полуслужебното феодално земевладение. Феодалната анархия се засилва особено много през втората половина на 18 век и първите дестилетия на 19 век.По това време империята не е в състояние да наложи своята воля в значителна част от балканските си провинции.Аяните се разпореждат като независими владетели.В Тесалия,Епир и Албания господства Али паша Темеделенли. В Беломорска тракия се разпорежда гюмюрджинският аянин Текаджик.Най-тежка и продължителна е борбата на централната власт с видинския отцепник Осман Пазвантоглу. Заплахата от пълно разложение на феодалния строй,военните неуспехи и анархията пробуждат Селим ІІІ /1789-1807/ към реформи.С тях се цели засилване на централната власт и създаване на нова редовна войска,тъй като последните войни с Русия и Австрия показват,че спахииството и еничарството са отживели. Рефрмите на Селим ІІІ на зесягат основите на феодалния строй.Самия султан остава най-едрия феодал в държавата.Независимо от това срещу дейността му се обявява по-голяма част от османското общество,в резултат на което управлението на Селим ІІІ е изпълнено с непрекъснати бунтове,размирици,разбойнически нападения, кърджалийски и даалийски нашествия,които се извършват с голяма сила в европейските владения на империята. Важна причина за разложението на османския феодализъм през 18-19 век са национално освободителните борби на покорените християнски народи.Като последица от промените,настъпили в империяте ,сред християнското население започва развитието на процеси свързани със засилването на стоковото обръщение и с постепенната имуществена диференциация.Новите отношения си пробиват път изключително бавно и мъчително като преодоляват неимоверни трудности.Появява се националната буржоазия,която в началото е неуверена,дезориентирана,податлива. С течение на времето обаче тя укрепва и започва да формира свои собствени идейни възгледи.Именно тя застава начело на борбите за национално освобождение . Лепсата на победоносни войни и нахлуването на европейското стопанство довеждат до оживление в икономическият живот на империята.,до обособяване на регионални национални пазари и най.-вече до разрушаване на спахийната и военно-ленна система.На фона на традиционното земевладеене през миналия период се появили владения от нов тип,с необремененост към централната власт.Условните форми на владеене на земята по пъта на покупко-продажбата изменили своя характер,като се превърнали в реално притежавана земя.Чрез заграбване или закупуване на земясе уедряват поземлените владения и се изграждат т.нар. чифлици.В своята завършена форма,чифликът е голям стопански комплеск, разположен върху един или два тимара, обработващ се с наемна работна ръка,а заплащането става главно с раздаване на малки парчета земя. Големи промени настъпили в селското и градското стопанство.Една част от селянети пряко се обвързаи с господарския чифлик,и загубили напълно или частично своите вадетелски права върху земята.Друга част бели лишени от плодородната земя и разорени от традиционните и допълнителните данъци.Едновременно с това с навлизането на стоково-паричните отношения се засилили процесите на разкрепостяване и движение на селяните,ограничаващи функцията на селската община.Създавали се условия някои представители на българското население да се включват с стоково-пазарния оборот и да натрупат известен капитал,с който да организират собствено селско производство,обвързано с пазара.В своите стопанства те използвали различни форми на наемен труд /изполици и кесим/ ,обособявали се и някои категории наемни работници-кесимджии,изполичари,аргати.Наемничеството обаче не било в чист вид.Споменатите категории работници се наемали за част от годината или заедно с наетата земя. Промени настъпили в градското стопанство. Градът станал център на икономическият живот. През 18 век започвало ново оживление в занаятите и търговията,което се дължи на засиленото търсене на произведените в България суровини,полуфабрикати и занаечийски произведения.Българските зърнени култури,спиртни напитки,месо,кожи,аби,шаяци,гайтани намират добър пазар в границите на Османската империя,а и извън нея.Тази тенденция съществува трайно и въпреки,че е смущавана от редица външни и вътришни фактори и обстоятелства като анархия,беззаконие,дискриминация и конкуренция,продължава до 1787 година. Оживлението в икономиката на империята започва през 18 век,а зесилването интереса към българското стопанство води до промени в социалната структура на българското общество.Занаячийте и възродените еснафски организации започават да оформят различни групи не само по кфалификация и старшинство –майстори,калфи,чираци,но и по имуществено-социални принципи.Сред търговците също става разслоение на дребни,средни и едри търговци,прекупвачи,предприемачи и посредници. Каталог: webftp -> Albena -> %D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 Albena -> Тест по български език– 5 клас 1ва група Име: в коя от думите има грешка? Albena -> Тест по български език– 5 клас 2-ра група Име: в коя от думите има грешка? Albena -> Страница 52 Зад. 1 Отг. Б рами се хвана за решетката и Albena -> British international school classic Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|