Психологически особености на обиска

Чрез това следствено действие следователят има възможност да открие вещи, предмети и оръжие, които извършителят на престъплението укрива. Укриването и унищожаването на такива предмети много често се използува като опит за прикриване на престъпни ангажименти.

Укриването на вещи и предмети, на оръжия, свързани с престъпна дейност се използува както от опитни, така и от неопитни престъпници. По принцип престъпния опит помага да се реализира по-добре самото укриване.

Като следствено действие обискът винаги е свързан или с получаване на информация за укрити вещи и предмети, или е прогноза от страна на следователя, че е напълно възможно материалния резултат от престъпната дейност да се укрива на определено място. И в двата случая следователят извършва предварително проучване на мястото, където се предполага, че са укрити вещи, предмети и оръжия.

Напълно възможно е укриването да се реализира в превозни средства или в отделни лица. В такива случаи обискът трябва да се насочи към тези обекти.

Точното място на укриването понякога е свързано и с използуване на тайници може да се открие по време на обиска. Индикатори за тези тайници могат да бъдат:

 необичайно разположение на мебели или други предмети;

 поведението на лицата, които са съпричастни към укриването.

 предварително проучване на обекта, където се реализира обиска;

 предварително уточняване на вещите, предметите и оръжията, които ще се търсят по време на обиска;

 уточняване на времето и лицата, които ще вземат участие в това следствено действие;

 прецизиране на плана за провеждане на обиска;

 последователно провеждане на обиска по набелязания план под ръководството на следователя.

Добрата подготовка и добрата организация на работата са предпоставка за успешно реализиране на обиска.

В психологическата подготовка за обиска трябва да се прецизират очакваните реакции на лицата, които са съпричастни към укриването.

В правните и в психологическите науки се отделя специално внимание на юношеския период от развитието на човешката личност. За психологическите науки това е период на интензивно развитие на психичните процеси и на личностните качества, които осигуряват нейната успешна социална реализация и социално утвърждаване.

Развитието на психичните процеси и на личностните качества дава възможност на юношите да осъзнаят и да осмислят перспективите на своя живот, свързан и със създаването на определени отношения със социалната среда. През този период те се научават и да спазват правилата на човешкото общежитие. Постепенно осъзнават, че техният живот е свързан и с задължителното спазване на определени социални норми: нравствени, правни, религиозни, културно-битови и др.

Това е преходен период, през който юношите не всичко знаят и не всичко могат да направят както повеляват нормите на човешкото общежитие. Грешат и поради липса на знания и опит, и поради смущения в своето психично развитие и поради трудности в упражняването на самоконтрол върху своето поведение. Главно по тези причини през този период те могат да извършат действия, за които през следващите възрастови периоди дълбоко да съжаляват.

Липсата на знания и социален опит налага като жизнена необходимост през този период да се полагат специални грижи за подготовката им за активна жизненодеятелност. Наред със семейството, училището играе много важна роля за подготовката на юношите за пълноценен социален живот. Това включва и специфични грижи за отстраняване и преодоляване на всичко, което пречи за тяхното пълноценно психично и социално развитие.

Допускането на отклонения в поведението, на девиантни и деликвентни прояви винаги е било показателно както за смущения в психичното развитие и формирането на личностните качества, така и за трудности в организацията на учебно-възпитателната работа, подпомагаща социалната реализация и социалното утвърждаване на личността.

Развитието на психологическите науки даде възможност да се изяснят основните психологични закономерности, които обуславят този основен жизненоважен процес за развитието на човешката личност. Те помагат и за определяне на възможните изненади в поведението, свързани с неусвояването и неспазването на социалните норми.

Правните науки, разработвайки проблемите на престъпността и на противодействието на обществото срещу правонарушителите се съобразяват с постиженията на психологическите науки. Отдавана в правоприлагането се използува диференцирания подход по отношение на правонарушителите.

Наказателна отговорност по отношение на подрастващите се търси след достигането на определени показатели в тяхното психично развитие и във формирането на техните личностни качества. Това реално е възможно в края на пубертета, когато те са в състояние не само да осъзнаят смисъла и значението на правните норми, но и да ги спазват в своята дейност и при общуването със социалната среда. До тогава всяко нарушение на правните норми не се санкционира по съдебен ред. Допустимо е само предприемането на специализирани възпитателни мерки.

Пак под влияние на постиженията на психологическите науки е най-вече на генетичната психология в правните науки е обоснована необходимостта от така нареченото “редуцирано наказание” . Това се отнася главно за юношите (непълнолетните) които са с ограничени възможности за самоконтрол и за стриктно спазване на изискванията на правните норми. Главно при тях е допустимо при престъпления с по-лека степен на обществена опасност наказанието да се заменя със специализирани възпитателни мерки. В този случай законодателя е преценил, че лишаването от свобода може да внесе допълнителни смущения в тяхното психично и социално развитие.

При организирането на превантивната работа с непълнолетните винаги се отчита и необходимостта от вземането на специални мерки за гарантиране на тяхното психично и социално развитие и за приобщаването им към пълноценен социален живот.

Незавършеното психично развитие на личността и неоформените личностни качества са дали основание в законодателството по отношение на непълнолетните да се предвиждат и по-специални изисквания при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия, на процесуално-следствени и съдебни действия. задължително е изискването оперативните работници, следователите, съдиите и прокурорите не само да познават техните психични и личностни особености, но и да се съобразяват с тях. В редица страни по отношение на тях е задължително използването на съдебно-психологическа експертиза още на етапа на предварителното производство.

Главно по отношение на непълнолетните правонарушители в специализираните държавни органи се създават звена за превантивна, корекционно-възпитателна работа. Всички, които проявяват склонност към неправомерни изяви се водят на профилактичен отчет като по отношение на тях се предприемат главно мерки за корекционно-възпитателно въздействие.

Всички тези особености в наказателно-правния статус на непълнолетните правонарушители са достатъчно основание в юридическата психология са се предприемат специални усилия за разработване и обосноваване на специфични психологически изисквания при реализиране на наказателно-процесуални действия с тях.

При разработването на тези изисквания юридическата психология се съобразява и използува постиженията на психологическите науки и най-вече на генетичната психология. Освен това като приложен клон на психологията тя е задължена да изясни и редица специфични особености на психиката и поведението на непълнолетните, извършили правонарушения и станали обект на процесуално-следствени и съдебни действия.

При научното изясняване на тези проблеми, освен постиженията на психологическите науки, в юридическата психология се вземат под внимание и промените в живота и дейността на непълнолетните, предизвикани (породени) от непрекъснатите изменения в обществените отношения и социалната практика. В случая се имат предвид и настъпилите промени в техните девиантни и деликвентни действия.

При използуване на постиженията на фундаменталните клонове на психологията, в юридическата психология се приема диференцирания подход. Използуват се главно онези постижения, които помагат по-добре и по-пълно да се изяснят промените в поведението на непълнолетните, извършили правонарушения и станали обект на наказателно-процесуални действия.

Научните изследвания по юридическа психология и наказателно-процесуалната практика показват, че особено внимание заслужават следните постижения на генетичната психология:

 През юношеския период от развитието на личността завършва биологическото съзряване на организма. Всички системи, включително и главния мозък започват да функционират нормално. През този период се преодоляват дисбалансите в анатомофизиологическото развитие. Създават се благоприятни предпоставки за психическа и социална активност;

 През този период завършва първия етап от социализацията на личността. Започва подготовката за трудова реализация. Самият труд все още има главно учебен и възпитателен характер. Слага се началото на по-сериозни социални ангажименти в семейството и извън него;

 Техният живот излиза извън рамките на семейството. Те търсят активно нови социални връзки. Промените в общуването със социалната среда им помагат да осмислят необходимостта от спазване на определени социални норми – главно морални и правни. Все по-добре разбират, че това им гарантира както сигурност, така и по-големи успехи в живота.

Възможността да усвояват социалните норми и да ги спазват е достатъчно основание по отношение на тях да се търси и наказателна отговорност. Макар и с редуцирано наказание, тяхното поведение (неправомерни деяния) се санкционират по съдебен ред.

 През този възрастов период изключителен актуален проблем за социалната практика са т.н. “трудни деца”. Това са всички онези юноши, при които се забавят процесите на социализация и поради това сравнително лесно могат да извършат асоциални и антисоциални действия.

Смущенията в социализацията реално водят до извършване на аморални и противоправни действия. Последиците са свързани и с разширяване и задълбочаване на конфликтите със социалната среда.

 “Трудните деца” са незрели в социално отношение. Те не са подготвени за по-свободен и по-независим живот през периода на юношеството (непълнолетието). Те не са се освободили напълно от детския начин на възприемане на света. Главно поради това трудно осмислят своята жизнена перспектива, свързана с усвояване на знания и активно включване в социалния живот. По-лесно им е да играят, но не и да се трудят системно и упорито. Развлечението играе водеща роля в тяхното ежедневие.

 Този възрастов период е характерен и с активен стремеж за промяна на социалния статус. Юношите постоянно се стремят към постигане на по-голяма самостоятелност и независимост както в семейството, така и извън него. Твърде болезнено приемат подценяванията, незачитането и обидите. Този проблем става особено остър, когато юношите не са подготвени за самостоятелна и активна дейност в училището и извън него.

Изоставането в училище е сериозна пречка за успешното решаване на този проблем. Тогава самоутвърждаването им обикновено тръгва в погрешна посока. Те сравнително лесно се приобщават към т.н. маргинални общности от улицата. Тези юноши се нуждаят от активна помощ. Малцина от тях успяват да се справят самостоятелно със своите жизнени проблеми.

 Социалната активност на юношите е насочена към тяхното самоутвърждаване, т.е. към намиране на своето място в социалната среда.

Тяхната неподготвеност за активна и самостоятелна дейност пречи на този процес. Такива юноши нямат ясни критерии за това каква среда им е нужна. Те се страхуват от самоизолация и затова много често се присъединяват към неподходяща и нездрава социална среда.

Самоутвърждаването на юношите трудно се реализира и когато са налице нервнопсихични разстройства, умствена изостаналост, различни акцентуации и др.

Смущения в процеса на самоутвърждаване на юношите могат да възникнат и при злоупотреба с алкохол и наркотици. Смущения в този процес могат да възникнат и при ранното полово общуване. И в този случай, както и при алкохола и наркотиците юношите трайно се приобщават към неблагоприятна социална среда.

 За този възрастов периода са изключително актуални и нервно-психичните разстройства. Те могат да бъдат свързани със смущения в нервната система, но могат да бъдат повлияни (предизвикани) от начина на живот.

Самите нервно-психични разстройства затрудняват общуването и социалното утвърждаване на личността. Те са и предпоставка за конфликти и за самоизолация.

Предотвратяването на тези разстройства е необходимо условие за успешната социализация и за предпазване на юношите от нежелателни увлечения.

Всичко, което внася по-малки или по-значителни смущения в психическото и социалното развитие на юношите може косвено да ускори тяхното приобщаване към неправомерен начин на живот.

Комплексният анализ на тези смущения в психическото и социалното развитие на юношите показва, че техните неправомерни изяви са свързани (обусловени) главно от недоразвитост на личностните качества и на възможностите за пълноценна социална активност, а не с деформирането на такива качества, както често се случва при възрастните.

Техните правонарушения са по скоро обусловени от незнание и безсилие при намиране на реална житейска перспектива, отколкото с формиране на негативно отношение към социалните норми. Техния начин на живот им е попречил да осъзнаят дълбокия смисъл и значение на тези норми. Главно по тази причина поведението им има подчертано импулсивен характер.

Така очертаните особености в психическото и социалното развитие на юношите, както и възможните отклонения и смущения се отразяват върху тяхното престъпно поведение. Техните престъпни прояви отличават твърде съществено от тези на възрастните.

Проведените изследвания върху престъпните деяния на обвиняемите дават възможност да се изяснят някои типични особености на техните престъпни деяния. В основни линии те се свеждат до следното:

 В преобладаващата част от случаите престъпните им ангажименти са мотивирани и реализирани под силното влияние на такива психични състояния като: озлобление, неудовлетвореност, враждебност, самотност, страх, недоверие и др.;

При неясна жизнена перспектива те сравнително лесно възприемат отрицателното влияние на социалната среда.

Такива състояния могат да споходят както добре обезпечени непълнолетни, така и такива, които живеят при неблагоприятни условия. И в единия и в другия случай липсата на ясна жизнена перспектива прави ежедневието твърде скучно. Такива непълнолетни трудно могат да определят какво искат да постигнат в своя живот. При това положение, самото престъпно деяние много често се явява своебразен отдушник от ежедневната скука.

 При непълнолетните правонарушители липсва трезва оценка за това какво могат и какво не могат. На тази база при една немалка част от тях се актуализират потребности, които трудно могат да задоволят.

При ангажирането им в престъпни дейности те много рядко се замислят за последиците и за това, че могат да бъдат разкрити и наказани. Те трудно оценяват и грозящата ги опасност, когато се насочват към задоволяване на потребността от самоутвърждаване в неблагоприятна социална среда. На един по-късен етап те съжаляват за загубеното време и пропуснатите възможности.

Нереалната самооценка прави юношите лесно податливи на различни увлечения, включително такива, които лесно ги подтикват и към извършване на правонарушения. Това е социална активност, но с обратен знак.

Неуспехите в живота, свързани с неприятни преживявания подтикват част от юношите и към “бягство от живота”, към уединение. Своя комплекс за малоценност те могат да преодолеят с различни форми на ретризъм. Това е явление, при което младите бягат от реалния свят като търсят спасение и успокоение чрез различни заместители – алкохол, наркотици, суицидни опити и др.

На базата на ретризма сред непълнолетните могат да се формират групи със специфична субкултура. Особено силна е сплотеността при наркоманите.

На един по-късен етап тези групи могат да извършат престъпления. Мотивът при техните деяния е свързан с набавянето на средства за наркотици и алкохол.

 За разлика от възрастните, непълнолетните са по-склонни към престъпно сдружаване. Престъпната група компенсира липсата на натрупан опит. Престъпното сдружаване им гарантира о по-големи успехи на престъпното поприще.

 случайна група – събират се на места за развлечения, в дискотеки и питейни заведения. Влизат в конфликти . извършват предимно хулигански прояви. Спазват определени принципи (норми) във взаимоотношенията си;

 ретриска група – търсят активни възможности за развлечение. Бягат от пълноценен социален живот. Злоупотребяват с алкохол и наркотици;

 агресивна група – примитивен начин на живот и примитивни взаимоотношения.

Над 70% от престъпните прояви на непълнолетните се извършват от престъпни групи. Над 2/3 от техните престъпления са посегателства върху чужда собственост.

Налице са и специфични отличителни особености и на изнасилванията, извършени от непълнолетни лица. В повечето случаи половото насилие е своебразно продължение от съвместното участие на момичета и момчета в различни инициативи за развлечение. Алкохолното опиянение стимулира сексуалните желания, включително и тяхното реализиране по насилствен път.

Повечето от потърпевшите поддържат активни полови връзки. Не са малко и онези от тях, които многократно са били обект на сексуално насилие.

Сравнително малко са случите, които извършителят (извършителите) на такива престъпления се подготвят предварително, т.е. търсят подходящи условия за реализиране на своите престъпни намерения. Това е по-характерно за възрастните лица, извършители на сексуални престъпления.

В подкрепа на тази теза могат да се дадат и данни от разследвания на сексуални престъпления, извършени от непълнолетни. Преобладават т.н. “развлекателни изнасилвания”:

• 
  при над 15% от случаите престъпника и жертвата са били в питейно заведение и са консумирали алкохол;
  
• 
  при над 12% от случаите извършителят на престъплението знае, че потърпевшата е била изнасилвана и преди;
  
• 
  при над 10% от случите потърпевшата се е съгласила да се уедини с обвиняемия, въпреки че обвиняемия е бил пиян;
  
• 
  при над 20% от случите потърпевшите са допуснали по-голяма интимност, което е стимулирало обвиняемите към реализиране ма полов контакт.
  
• 
  само при около 1/3 от случаите потърпевшите са станали обект на полово насилие при случайно стекли се обстоятелства.
  

Специфични отличителни особености се наблюдават и при престъпленията на непълнолетните, свързани с извършването на агресивни действия. Не винаги и не при всички случаи тези престъпления се извършват под влиянието на ясно осъзнати мотиви. Агресивните им действия възникват и се реализират стихийно, при което е силно стеснена ролята на съзнанието. Едва след извършване на деянието те могат да си дадат реална сметка за това, което са направили.

В тези случаи действията се регулират с така наречените подсъзнателни механизми. Те могат да се стимулират чрез:

 изтласкване на някои психотравмиращи обстоятелства от съзнанието;

 формиране на различни установки през ранните периоди от развитието на личността чрез подражание, внушение и др.

И при двата случая агресивните действия се стимулират от самата обстановка, а не от някаква актуализирана потребност, за която обвиняемия може да даде ясен отчет.

Събирането на сведения за предишния живот на обвиняемите дава възможност да се намери прецизно обяснение на този специфичен механизъм за реализиране на част от агресивните престъпни прояви на непълнолетните.

Така очертаните отличителни особености в престъпната реализация на непълнолетните правонарушители показват, че при значителна част от тях престъплението не се е превърнало в смисъл и съдържание на техния живот. При значителна част от обвиняемите престъпния ангажимент не съответствува на общата насоченост на личността.

Отчитайки всичко това обвиняемите непълнолетни лица бихме могли да разделим на четири групи:

 случайни правонарушители – престъпният им ангажимент противоречи на общата позитивна насоченост на тяхното поведение;

 ситуативни правонарушители – престъпният им ангажимент е силно повлиян от конкретно сложила се ситуация. При тях се откриват и смущения в насочеността на личността, която им пречи при избора на вариантите на поведение;

 извършители на престъпления с негативна насоченост на поведението – престъпните им действия са силно повлияни от деформации в основни личностни качества и трайни вреди от криминализирана социална среда;

 извършители на престъпления, трайно приобщени към престъпен начин на живот. Те са привикнали с престъпния начин на живот. Активно търсят възможности за престъпна реализация.
Към първите две групи принадлежат около 50% от непълнолетните лица, обвинени за извършване на престъпления. Към третата – около 30%, и към четвъртата – около 20%.

Така очертаните особености на непълнолетните правонарушители предполагат и специфичен подход при разследване на техните престъпни деяния. По принцип това са правонарушители с недостатъчен социален опит и с неоформени социални позиции. Тяхното поведение все още не се е освободило от импулсивността. Те са податливи на психични разстройства, обусловени от конфликти и от неправилни подходи при оценка и санкциониране на поведението им.

Изборът на тактическите прийоми при разследване на непълнолетни лица, обвинени в извършване на конкретни престъпления трябва да започне с задължително проучване на техните психични и личностни особености. Още на този предварителен етап следователя трябва да наясно за смущенията в живота, в психичното и социалното развитие на правонарушителя.

При събиране на информация за живота, за поведението, за психичните и личностните особености на обвиняемите, следователят трябва да обърне внимание на следното:

 смущения в психичното и социалното развитие на обвиняемите, включително и такива с патологичен характер;

 нозоология и причинна обусловеност на смущенията;

 взаимоотношенията в близкото социално обкръжение на обвиняемите. Възможни конфликти и тяхното отражение върху психиката и поведението на обвиняемите;

 личностни особености на обвиняемите: характерови и темпераментови особености, диспозиционна система, мотиви и мотивация на поведението, включително и мотиви за извършеното престъпление;

 правосъзнание.
Тези проучвания дават възможност на следователя предварително да се ориентира в характера и причинната обусловеност на смущенията в поведението на обвиняемите и да изберат най-правилните тактически подходи при реализацията на разследването.

При изясняването на всички тези въпроси следователите трябва да имат в предвид, че през този възрастов период все още не са формирани напълно техните нравствени позиции. Напълно възможни са смущения в тяхното поведение, предизвикани от неправилни нравствени оценки. Много често това пречи да направят реална и трезва оценка на други лица, включително и на свои близки приятели.

Спазването на тези изисквания обективно налага разпитът на тези лица, привлечени като обвиняеми да се раздели на пет етапа:

 опознавателна среща с обвиняемия. При тази среща се доизясняват някои индивидуални особености на обвиняемите и се полагат основите на доверието между следовател и обвиняем;

 постепенно разширяване на психологическия контакт с обвиняемите. Това практически може да стане чрез демонстриран интерес към живота им преди извършване на престъплението. На този етап следователят уточнява и прийомите на разпита;

 на третия етап следователя се стреми да получи пълна и изчерпателна информация за инкриминираното деяние;

 анализ на получената информация и отстраняване на всички непълноти и неточности в нея;

 прецизиране на събраната информация от проведения разпит и нейното отразяване в протоколи.

При отразяване на резултатите от разпита е недопустима литературна обработка. Нужна е пълна автентичност на разказа на обвиняемите.

Подготвяйки се за разпит на обвиняемия следователят трябва да се опита предварително да прогнозира възможните изненади и да се подготви за тяхното преодоляване с конкретни тактически средства и прийоми.

На всички етапи от разпита непълнолетните трябва да се насочват към искреност и към критична самооценка на своето поведение. следователят трябва да поощрява тяхната искреност.