Юридическа психология

 лицата, ангажирани със специфична дейност, свързана с противодействие на престъпността;

 самите правно регламентирани действия, чрез които се постига противодействие на престъпността – разкриване и предотвратяване на престъпления, санкциониране на извършители на престъпления;

 ситуациите, условията, при които се реализират правно-регламентираните действия за противодействие на престъпността. В ситуациите се включват и три категории лица – правонарушители, потърпевши и свидетели.

В преобладаващата част от психологическите изследвания по юридическа психология се включват и трите компонента, както безспорно се акцентира на правно регламентираните оперативно-издирвателни, следствени и съдебни действия. При тези изследвания могат да се наблюдават (изследват) всички или само определени действия, предварително прецизирани от изследователя. В първия случай изследванията имат монографичен характер, а в втория – типологичен.

При монографичните изследвания се сбира информация от всички действия, които се реализират от даден орган. Изследователят не се намесва, а само събира и систематизира информацията за действията, за обстоятелствата и за резултатите, които се постигат.

При типологичните изследвания се извършва предварителен избор както на органите, в които ще се извърши изследването, така и действията, по отношение на които ще се събира конкретна информация. Това може да се отнася за оперативно-издирвателни, следствени и съдебни действия.

И при двата изследователски подхода се събира и систематизира психологическа информация за поведението на субектите и обектите на тези действия. при това се обръща специално внимание на обстоятелствата, които облекчават или затрудняват събирането и систематизирането на информация за извършени престъпни деяния.

Специален научен интерес за юридическата психология представляват лицата субекти и обекти на правно регламентирани дейности, насочени към противодействие на престъпността. Обикновено тези изследвания са насочени към по-голям брой лица. Това налага да се извършва предварителен подбор на лицата за изследване. В повечето случаи тези изследвания имат представителен характер. Психологическата информация при тях се събира чрез използването на въпросници, на анкетни и тестови методики.

Обектите за изследване при този подход се подбират лотарийно или стъпково.

В юридическата психология могат да се реализират и експериментални психологически изследвания. Този подход предполага предварително търсене на точно определени промени в средствата и прийомите за реализиране на едно или друго действие или в условията, при които се реализира.

С тези изследвания се цели постигането на по-голяма ефективност в дейността на оперативните работници, следователите, съдиите и прокурорите. При тези изследвания е недопустимо нарушаването на изискванията на наказателно-процесуалния кодекс.

Самото изследване е свързано с паралелното наблюдение на действията на два органа с едни и същи правни ангажименти. Единият работи по принципно приетия начин, а другият при промени условия, предварително уточнени от психолога, провеждащ дадено изследване.

Освен насочеността и методологическите подходи, актуален проблем за юридическата психология са методите за събиране и систематизиране на емпиричната психологическа информация. По принцип тези методи трябва да гарантират събирането на надеждна информация за лицата и за техните действия, свързани с противодействие на престъпността.

Методите за събиране на емпиричната психологическа информация се разделят на две подгрупи: директни и индиректни или преки и косвени.

Към първата подгрупа освен класическите методи за събиране на психологическа информация – наблюдение, беседа и интервю, се използват и различни видове анкети и тестови методики.

Към втората подгрупа се отнасят документния и аналитичния (биографичния) метод. Събраната информация чрез използуването на тези методи може да се систематизира и обработва чрез предварителното разработване на различни въпросници.

По принцип при тези изследвания е за препоръчване да се използват повече методи за събиране на емпирична информация. Това гарантира нейната надеждност и улеснява изследователите при анализа на получената информация.

При провеждането на масови (представителни) изследвания трябва да се положат усилия събраната информация да се пригоди предварително за компютърна обработка. Това се отнася и за събраната информация чрез използването на тестови методики.

Що се отнася до подготовката на изследователите за изследванията, те трябва задължително да се стремят към постигане на следното:

 установяване и поддържане на доверителни отношения с изследваните лица;

 гарантиране на анонимност на изследването;

 отстраняване на всички фактори, които биха могли да окажат негативно влияние върху изследването.

Психологическите изследвания по юридическа психология освен чисто научни, задоволяват и определени практически нужди. Това е една от съществените причини интересът към тях нараства непрекъснато.

Този интерес трябва да се използва за популяризиране на юридическата психология сред практическите работници, работещи в органите на МВР или в съдебната система.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБВИНЯЕМИТЕ

Юридическата психология се интересува от психичните и личностните особености на четири групи лица:

 обвиняеми – лицата, извършили едно или друго престъпно деяние;

 потърпевши (пострадали) – лицата, засегнати от извършването на дадено престъпление;

 свидетели – лицата, които са очевидци на престъплението или разполагат с определена информация за него и за лицата, които са го извършили;

 служители от специализираните държавни органи, ангажирани с разкриването, разследването и съденето на лица, извършили престъпления.

Научният интерес на юридическата психология към психичните и личностните особености на обвиняемите пряко произтичат от предмета на тази наука.

Реално е невъзможно да се изяснят психологическите закономерности, специфични за дейността на органите, противодействащи на престъпността, без разкриване на психичните, личностните и поведенческите особености на обектите на тази дейност.

Извършителите на престъпления са специален обект на изследване от криминалната психология. Тя изследва психичните и личностните предпоставки за извършване на престъпления.

Юридическата психология разглежда проблемите в психиката, в личностните качества и в поведението на правонарушителите като даденост, с която трябва да се съобразяват служителите от специализираните държавни органи – оперативни работници, следователи, съдии, прокурори, адвокати и др. Като наука тя се интересува главно от специфичните промени в поведението на правонарушителите, които са обект на специализирани действия, свързани с изясняване на тяхната съпричастност към дадено престъпление, на тяхната вина и отговорност.

Юридическата психология изследва извършителите на престъпления като обекти на наказателно-процесуални действия, т.е. като заподозрени или обвинени лица.

Извършването на всяко конкретно престъпление, свързано с нарушаването (неспазването) на едни или други правни норми е причинно обусловено явление. За неговото извършване влияят както външни (екзогенни), така и вътрешни (ендогенни) фактори. Извършителите на престъпления или не са подготвени или не са в състояние да направят реална оценка на ситуацията и на своите задължения да се съобразяват с изискванията на нравствените и правните норми.

Процесуалното задължение на следователите, съдиите, прокурорите и адвокатите за реална и обективна оценка на причините, стимулите, мотивите и на възможностите на обвиняемите за адекватна оценка на ситуацията и за недопускане на правонарушение, може да се изпълни само на базата на добро познаване на психичните и личностни особености на правонарушителите, както и на прецизен анализ на ситуацията, в която са действували и са извършили правонарушенията.

Проведените научни изследвания по юридическа психология показват, че подготовката на личността за пълноценен социален живот е съществена причина не само за трудности по пътя на нейната социална реализация, но и за неспазването на социалните норми. Това най-често се свързва със смущения в диспозиционната система и в деонтичното отношение към действителността.

Практиката на специализираните държавни органи показва, че правонарушения могат да се извършат и от лица с ограничени психични възможности за оценка на ситуацията, а следователно и на стимулите за извършване на едно или друго действие. Това най-често е свързано с временни или трайни разстройства на психичните процеси и на съзнанието. При една част от тези смущения (патологични разстройства), извършителите се определят за невинни и с тях не се провеждат следствени и съдебни действия. Могат да се предприемат само мерки за изолация и принудително лечение.

Престъпното действие може да бъде стимулирано (провокирано) и от противоречивия характер на изискванията, свързани с изпълнението на една или друга социална роля. В този случай въздържанието от извършване на неправомерни действия зависи както от трезвата оценка на ситуацията, така и от очакваните последици и невъзвратимостта на наказателното преследване. Провокиращата роля на ролевия ангажимент е особено характерна за престъпления, свързани с битови конфликти и за участието в престъпления, извършени от престъпни групи.

Негативната провокираща роля на социални ангажимент е особено силна при лица с нестабилни социални позиции. Такива лица се интересуват повече от бързото постигане на “напредък” и по-малко от това на каква цена ще бъде решен този проблем.

В юридическата психология при анализа на специфичното негативно влияние на социалната среда се използуват два подхода:

 социално-типологичен;

 социално-ролеви.

В първия случай става дума за отражението на обществените отношения и обществената практика върху позициите на личността. Това засяга главно нейното оценъчно отношение към действителността.

Във втория случай се отчита специфичното негативно или позитивно влияние на ангажиментите на личността, произтичащи (свързани) с изпълнението на определена социална роля. Като явление това е особено характерно за по-младите правонарушители, които проявяват по-голяма склонност към престъпно сдружаване.

Двата подхода имат както научно, така и практическо приложение. Те дават възможност да се направи диференцирана оценка на обществената практика и на реалните социални връзки за приобщаването на гражданите към престъпен начин на живот и за ангажирането им в извършване на конкретни престъпления.

В юридическата психология и в практиката на оперативните работници и следователите при анализа на личностните особености и поведението на обвиняемите, специално внимание се обръща на три съществени неща:

 разкриване на личностните качества и особености, които имат пряка връзка с престъпното поведение. В случая най-често става дума за дефиниране на определени личностни качества;

 разкриване на деформиращото влияние на определена дейност или дейности, с които е ангажирана личността;

 разкриване на деформиращата роля на микросредата, с която е свързана личността.

Изясняването на тези проблеми не е свързано пряко с доказване на престъплението, т.е. те нямат доказателствена стойност. Те са необходими обаче за изясняване на склонността към престъпен ангажимент и обществената опасност от извършеното престъпление. Изяснени прецизно, те улесняват специализираната дейност на правозащитните органи, свързана с предотвратяване на извършването на нови престъпления.

Изясняването на личностните особености на обвиняемите на етапа на предварителното производство (разследването на престъпленията) дава възможност за по-успешното практическо решаване на четири основни задачи:

 правилна квалификация на престъплението – специфично стимулиращо влияние на различни психични състояние, мотиви и мотивация на деянието, роля и ролеви ангажименти в престъпната група;

 правилен подбор на тактическите прийоми при провеждане на следствените действия и най-вече на разпита на обвиняемите;

 правилно насочване на възпитателното въздействие върху обвиняемите по време на предварителното производство;

 правилно и успешно изясняване на причините за извършването на дадено престъпление.

Самото изучаване на личностните особености на обвиняемите на етапа на предварителното производство има подчертано практико-приложен характер. Насочено е към изясняване на три групи проблеми:

 насоченост на личността и главно деформации в нейните социални позиции, т.е. в отношението й към основните социални задължения;

 познавателни възможности на личността;

 характерови и социално-волеви особености.

Значителна част от информацията, която следователят събира при изучаване на психичните и личностните особености на извършителите на престъпления няма доказателствена стойност, но ги улеснява при подбора на тактическите прийоми за реализиране на разследването. Събраната психологическа информация дава възможност на следователя не само да изясни и докаже съпричастнотстта на обвиняемия към даденото престъпление, но и да прецизира редица проблеми, улесняващи съдопроизводството и корекционно-възпитателната работа с лицето, извършило престъпното деяние.

Изучаването на психичните и личностните особености на обвиняемите се реализира като чрез използуването на процесуални средства и методи, така и чрез извънпроцесуални:

 процесуални средства – показания на потърпевши, свидетели и заподозрени, експертизи, веществени доказателства и др;

 извънпроцесуални средства – данни, събрани чрез оперативно-издирвателни мероприятия, различни сведения, характеристики и др. Към извънпроцесуалните източници на информация се отнасят и предварителните контакти със заподозрените и обвиняемите, улесняващи и облекчаващи самото разследване.

Изучаването на психичните и личностните особености на извършителите на престъпления дава възможност на следователя да реши успешно няколко задачи, необходими за разследването, но с чисто психологично съдържание. Те са:

 установяване на вменяемостта на лицето (обвиняемия);

 установяване характера на вината (умишлено, или престъпление, извършено по непредпазливост);

 мотиви и мотивация на престъплението;

 емоционално състояние на обвиняемия при извършване на престъплението и др.

Освен вменяемостта, следователят е длъжен да изясни и всички свои съмнения относно психичната пълноценност на обвиняемия в познавателни и емоционално-волево отношение и при общуването със социалната среда.

Мотивът, както и стимулът за извършване на дадено престъпление дават възможност да се прецизира самото престъпление, вината на извършителя, смекчаващите вината обстоятелства, обществената опасност от извършеното деяние и др. Изясняването на всички тези проблеми е от съществено значение както за предварителното съдопроизводство (разследването), така и за съдебния процес.

В психологията мотивът за извършване на едно или друго действие се свързва с осъзната потребност това да бъде направено в момента или след определен период от време. При осмислянето на самата потребност извършителят си поставя и конкретна цел – да придобие нещо, да се защити или защити друго лице, да отмъсти на някого, да демонстрира сила и възможности.

Възникването на мотив за извършване на конкретно престъпно деяние най-често се стимулира от:

 актуализирана потребност или потребности;

 определен предмет;

 осъзната възможност да се постигне нещо чрез извършване на престъпно действие.

Всички тези особености на мотивите и мотивацията на човешките съзнателни действия се имат предвид и се отчитат в наказателното право и наказателния процес, но се използуват по-специфични понятия за характеризирането им. Тези понятия дават възможност да се постави по-прецизна наказателно-правна оценка ма деянието и дееца.

При определянето на тези специфични понятия законодателят е отчел както специфичните особености на стимула, така и конкретната цел на извършеното престъпно деяние. Не винаги престъпния резултат съответствува (съвпада) с целта на извършителя при замислянето на дадено престъпление.

За характеризиране на мотивите за извършване на престъпни деяния се използуват такива понятия като: отмъщение, корист, хулигански подбуди, завист, различни влечения, неприязнени отношения и др. Чрез тези понятия се улеснява наказателно-правната квалификация на деянието.

Психологическото изследване на мотивите за извършване на дадено престъпление дава възможност да се диференцира отговорността на членовете на определена престъпна група. Изследванията показват, че много често мотивите им за участие в извършеното престъпление се различават съществено.

Така например при извършване на грабеж от дадена престъпна група не всички нейни членове свързват престъпния си ангажимент с користни намерения. Освен осигуряване на материална облага, някои от членовете могат да търсят възможност демонстриране на смелост, а други да се страхуват от възмездие или да се ангажират под силното влияние на приятелската солидарност.

Самите мотиви мога да имат траен характер, т.е. да са свързани с трайни стремежи и желания на извършителите, но могат да имат и временен и ситуативен характер. Обикновено преходните и ситуативните мотиви са силно повлияни от различни емоционални състояния.

Всички престъпления са мотивирани. Различието е само това, че при едни мотиви се установяват по-малко, а други по-трудно.

В реалната практика на следствените органи много трудно се установява специфичната роля на различните емоционални състояния за актуализиране на определена потребност за действие. Това се отнася и за влиянието на физиологичния афект.

Наред с влиянието на емоционалните състояния, успешното изясняване на мотивите за дадено престъпление може да се постигне и чрез прецизиране целта на престъплението, на интересите и жизнените планове на личността, нейната насоченост, особености на характера и др.

Разкриването на истинските мотиви за извършване на дадено престъпление може да се улесни и чрез детайлно проучване на способите за неговото извършване. Например проявената жестокост е твърде показателна за неприязнено отношение, за стремеж към отмъстителност.

Всички тези възможности, улесняващи и облекчаващи установяването на мотивите за дадено престъпление, трябва да се използуват комплексно, а не независимо една от друга. Всяко предположение трябва да се проверява и доизяснява чрез използуването на повече информация за личността, за нейния начин на живот и за нейното поведение.

Многократното проучване на мотивите е нужно, тъй като извършителите или не желаят, или не са в състояние да изяснят реалните мотиви на техните престъпни деяния. Крайно погрешно е при решаването на този проблем следователите да разчитат главно на самоотчета и самооценката на самите извършители.

Изследванията върху различни категории извършители на престъпления показват, че те се различават съществено както по своите психични и личностни особености, така и в поведението си като обвиняеми. Разкриването на тези различния улеснява и облекчава работата по разкриването на извършени престъпления.

 предварително съдопроизводство (разследване)

 съдопроизводство (съдебен процес)

През първия етап се изяснява същността на извършеното престъпление, изяснява се вината и отговорността на извършителя (извършителите).

През първия етап се установяват (идентифицират) извършителите на дадено престъпление. Събират се и се прецизират доказателствата за неговото участие в извършеното престъпление. Изясняват се причините и мотивите за тяхната престъпна ангажираност.

През втория етап основно внимание се отделя на проверката на събраните доказателства. Дава се възможност на обвинението и защитата да изяснят своите позиции относно извършеното престъпление, както и относно вината и отговорността на извършителите.

Съдът е длъжен да оцени вината и отговорността на извършителите и да наложи съответни наказания. Всяка присъда може да се обжалва пред по-висша инстанция.

От чиста психологическа гледна точка разследването е свързано със специфична познавателна дейност, извършвана от следователи. Самата познавателна дейност реално е свързана с целенасочени усилия на следователите да реконструират събитие (престъпно деяние), реализирано преди определен период от време. Реконструират се както условията, при които е протекло събитието, така и действията на хората, взели участие в него.

 реконструкция на престъплението и на обективните условия, при които е протекло. Тези условия в някаква степен са допринесли за неговото реализиране;

 изследване на личностните особености на престъпника и на психологическите механизми, обусловили извършването на престъпление.

Престъпния замисъл се формира както под влиянието на всичко онова, което личността е придобила, което й дава възможност да взема решения и да избира варианти на поведение, така и под влияние на всичко онова, което възприема или преживява в момента.

В стимулирането и реализирането на всеки поведенчески акт има както стереотипизирани неща, т.е. такива, които се повтарят, така и такива, които се срещат само веднъж в поведението.

Престъпленията се повтарят, могат да се използват едни и същи средства за тяхното реализиране, но условията при които се постига това винаги са различни. Различия могат да се открият и в психичните състояния на извършителите.

Реконструирането на престъпление (инкриминираното събитие) се извършва на базата на издирването, откриването и идентифицирането на различни видове следи, оставени на местопроизшествието или свързани с него.

Следователя работи с два вида следи:

 материални – това е обективна информация за престъплението, която може да бъде изследвана чрез естественонаучни методи. Това са следи от ръце, от крака, от кръв, следи от различни оръдия и предмети, свързани с извършеното престъпление.

 идеални – това е информация от живи хора за престъплението. Те са наблюдавали конфликта или престъпното действие и могат да дадат информация за това.

Съдебната психология изследва психологическите закономерности, които обуславят възприемането, съхраняването и възпроизвеждането на информация, свързана с извършването на определени престъпления. Съдържанието и качеството на тази информация е много силно повлияно от психичните състояния, при които е възприето. Свидетелите и потърпевшите не всичко могат да възприемат и съхранят в паметта, а след това и го възпроизведат при даване на показания.

 това е правно регламентирана дейност. Всяка инициатива и всяко действие на следователя трябва да бъде съобразено с изискванията на наказателно-процесуалния кодекс;

 успешното реализиране на реконструктивната дейност предполага следователите да имат знания от различни области на социалната практика;

 следователите трябва да познават особеностите на човешкото поведение при извършване на обичайни професионални и битови задължения и при извършване на престъпления.;

 реконструктивната дейност се затруднява от активната съпротива на заинтересовани лица. Те полагат усилия да затруднят и противодействат на дейността на следователите. При това освен заплахи е възможно и замислянето и реализирането на различни конфликти.

Съпротивата създава емоционално напрежение, което може да доведе до забавяне и затрудняване на разследването и реконструктивната дейност на следователите.

 реконструктивната дейност предполага добро познаване на поведението на разпитваните лица, както и промените в него, повлияни от различни психични състояния.

Добрата психологическа подготовка на следователите им дава възможност и да използуват по-ефективни методи за психологическо въздействие върху разпитваните лица: обвиняеми, потърпевши, свидетели.

 в основни линии реконструктивната дейност на следователите се реализира при недостиг на информация. Това налага в процеса на реконструирането на дадено престъпление да използуват логически методи и евристични методи. Този подход им помага да формулират различни хипотези за инкриминираното събитие и неговите извършители.
Чрез реконструктивната дейност следователят трябва да прецизира какво е станало и какви са били конкретните действия на участниците в инкриминираното събитие.

Самото разследване, свързано и с изясняване на вината и отговорността на извършителите, предполага и прогнозиране на поведението на разследваните лица при провеждане на отделните следствени действия.

Самото престъпно деяние и поведението на лицата, ангажирани в него, реконструирането и доказването на вината и отговорността на извършителите оформя следствената ситуация, при която работи следователят.

Както всяко престъпление, така и всяка следствена ситуация, свързана с него, са неповторими. Те са неповторими и като ситуация, и като поведение на ангажираните лица по време на реализирането на престъпния замисъл и по време на провеждане на основните следствени действия. на практика това означава, че при решаването на всяко следствено дело е нужен творчески подход от страна на следователите.

Творчество е нужно както при анализиране на ситуацията и определяне на следствените версии, така и тяхното изясняване. Опитите за рутинно решаване наследствените задачи много често водят до грешки, до забавяне на разследването, а понякога и до извършване на нови престъпления.

Творчески подход е нужен и при подбиране на следствените действия и при определяне на тактическите подходи за тяхното провеждане. Това се отнася и за подбора и използуването на средства и методи за психологическо въздействие върху обвиняемите и потърпевшите.

Творческия анализ на всеки един етап от разследването дава възможност на следователя своевременно да открие опитите за лъжесвидетелствуване и вземе необходимите мерки за тяхното предотвратяване.

Така очертаните специфични особености на разследването, включително и неговите психологически аспекти съществуват и могат да бъдат открити във всяко следствено действие. Ще се спрем последователно и ще разкрием специфичните психологически особености на основните процесуални-следствени действия: