Психични особености на потърпевшите от престъпна дейност

Нанесените вреди от престъпното деяние могат да бъдат морални, материални и физически. В повечето случаи извършителят, т.е. субекта на престъплението иска да ги постигне. Разбира се не са малко и случаите при които размерът на вредите значително надхвърля по обем онова, което престъпникът е замислил, което е искал да постигне.

Освен потърпевши от престъплението могат да пострадат и други лица, към които то не е пряко насочено. Те са жертва на престъпното деяние. В такива случаи потърпевшите са само част от жертвите на престъплението.

“Потърпевши от престъплението” е наказателно-процесуално понятие. “Жертви на престъплението” е криминологическо понятие.

Решаването на всеки конкретен казус в наказателно процесуалната практика, разкриване, разследване и наказателно преследване на лица извършили престъпления задължително налага да се изясни и поведението на потърпевшите, т.е. неговите действия обективно свързани с реализиране на престъпното деяние.

Процесуалната практика показва, че потърпевшите много често играят специфична роля при мотивирането и реализирането на дадено престъпление. Всичко това налага при разследването да се отделя специално внимание и за проучване на личностните качества и поведението на потърпевшия. Това е крайно необходимо при разследване на престъпления против личността.

Анализът на процесуалната практика, свързана с разследването на престъпления против личността показва, че на базата на съпричастност към престъплението, потърпевшите биха могли да се разделят на три подгрупи:

• 
  Потърпевши с неутрално поведение, т.е. лица с нищо не предизвикали и не стимулирали мотивирането на престъплението и реализирането на престъпния замисъл;
  
• 
  Потърпевши, стимулирали и улеснили извършването на престъплението. В тези случаи става дума за такива прояви на потърпевшите като доверчивост, наивност, допускане на нежелана близост и интимност и др.;
  
• 
  Потърпевши, пряко допринесли за мотивирането на престъплението и реализиране на престъпния замисъл. В тези случаи става дума за скандали, заплахи, опити за физическа саморазправа, свързани и с използване на хладно и огнестрелно оръжие.
  

В чисто личностен план съпричастността на потърпевшия към престъплението може да бъде обусловено от липса на социален опит, от характерови и други личностови особености. Под влиянието на тези качества те могат да бъдат лесно внушаеми, подчертано наивни и доверчиви.

При една не малка част от потърпевшите се наблюдават и сериозни деформации на основни личностни качества, включително и такива, обусловени от акцентуации на характера и темперамента. Те лесно се обиждат. Проявяват невъздърност. Конфликтите са често използвани в афективни състояния.

Такива лица и по-незначителни поводи могат да предизвикат скандали, да се сбият и да предизвикат извършването на тежки престъпления.

Алкохолното опиянение играе ролята на особен фактор, които поражда сериозни смущения в поведението. Лицата изпаднали в алкохолно опиянение са по-доверчиви. Трудно могат да оценят грозящата ги опасност и да окажат съпротива. Не са малко и онези, които в състояние на алкохолно опиянение стават по злобливи, по-невъздържани и по-агресивни.

Скандалите в пиянските компании най-често възникват по незначителни поводи, внезапно и неочаквано. Потърпевши при тези скандали могат да станат и лица, които макар и пийнали са се опитали да неутрализират конфликта.

Най-често тези скандали, конфликти и престъпления се реализират в питейни заведения или в близост до тях. Потърпевши при такива престъпления могат да станат и граждани, които не са участвали в конфликта, но се положили усилия да предотвратят настъпването на опасни последици.

Всички тези особености налагат по време на предварителното производство да се отдели специално внимание за изследване на личностните качества и на психичните особености на потърпевшите. Тези изследвания дават възможност: правилно да се квалифицира престъплението, по прецизно да се изясни вината и отговорността на извършителя, причините и условията за извършване на престъплението.

При практическото решаване на тези проблеми следователя може да използва както процесуални, така и извън процесуални средства и методи. При възникване на затруднения задължително трябва да се използва и компетентната помощ на съдебни психолози чрез възлагане на съдебните психологически експертизи.

Изследването на личността насочва и психичните особености на потърпевшите предполага предварително решаване на няколко основни въпроса:

• 
  Определяне на съпричастността на потърпевшия към престъплението чрез уточняване на криминалната ситуация, при която е реализирано;
  
• 
  Уточняване на основните източници на психологическа информация за потърпевшия, както и на подходите, на средствата и методите за нейното събиране;
  
• 
  Анализ на събраната информация и уточняване на основните причини, обусловили съпричастността на потърпевшия към извършеното престъпление.
  

Извън-процесуалните средства и методи дават възможност на следователите да съберат повече обективна информация за живота и поведението на потърпевшите преди реализиране на престъпното деяние. При това констатираните отклонения в поведението би следвало да се обяснят и с наличието на негативни промени в личностните качества и в психиката на потърпелите.

Част от тези задачи следователят решава лично по време на разследването. Това се отнася главно за събирането на повече обективна информация за поведението на потърпевшите извън инкриминираното деяние. В това отношение той има право да извърши целенасочено наблюдение, да проведе срещи и да разговаря с лица, които познават потърпевшия, да изисква и да получи характеристика за него от учебни заведения, от детски педагогически стаи и др.

При възникване на трудности, свързани с изясняване на личностните качества и психичните особености на следователя може да потърси помощта на криминален психолог, включително и да възложи съдебно-психологическа експертиза.

Много ценна информация за деформации в поведението и в личностните качества на потърпевшите може да се получи чрез изискване на характеристики за тях от различни източници. Руския психолог К.К. Платонов изтъкна, че тези източници трябва да бъдат не по-малко от три ида са независими един от друг. Това дава възможност да се преодолеят по успешно противоречията в събраната информация.

Методът на Платонов за независимите характеристики може да се използва и от криминалните психолози при провеждане на съдебно-психологически изследвания. Освен него те задължително трябва да съберат психологическа информация и чрез използване на тестови методики. Това е крайно необходимо, когато трябва да се установят и да се изяснят деформации в основните личностни качества в психиката.

За постигане на по-голяма прецизност при обяснение на поведението и проявите на потърпевшия следователят самостоятелно или с помощта на криминален психолог трябва да изясни:

• 
  Фрустрационна реакция на потърпевшия. Това изследване дава възможност да се оцени дали потърпевшия е могъл да преодолее възникването на напрежение или то е блокирало неговата съпротива;
  

Тест на Розенвич – възможности за реална самооценка на поведението.

Нереалната самооценка на личността (завишена или занижена) и пречи да направи реална оценка на от конкретното сложилата се критична или криминогенна ситуация.

Занижената самооценка реално води до блокиране на активността в критични ситуации, до неувереност в своите сили, до психични напрежение.

Лицата със завишена самооценка обикновено надценяват своите реални възможности. Склонни са към риск. Проявяват необикновена самоувереност.

Такива лица трудно оценяват грозящата ги опасност в конкретна ситуация.

Изследването на самооценката на потърпевшите може успешно да се реализира чрез тестовата методика на Айзенк и Кетел.

Тези изследвания са крайни при възлагане на експертизи за полово насилие.

• 
  Наличие на тревожност
  

Напълно възможно е такива лица да получат и сериозни нервни и психични разстройства под влияние на реализираното престъпно деяние.

• 
  Деформации в нервната система
  

Много често потърпевшите са лица с криминално минало. Престъпления се реализират при междуличностни конфликтни на лица, участващи в извършване на едно и също престъпление преди това.

Склонността към конфликт също може да бъде обусловен от деформации в ценностната система.

Изследваното на ценностната система на потърпевшите се реализира чрез тестови методики.

• 
  Мотиви на поведение в конкретно сложилата се ситуация
  

За нуждите на разследването трябва да се изяснят две съществени неща:

• 
  Обща насоченост на мотивационната система на потърпевшия;
  
• 
  Конкретни мотиви на поведението, които са изиграли съществена роля за възникване на конфликтната ситуация или които са допринесли потърпевшия да стане лесен обект на престъпно посегателство.
  

Склонността към конфликти е друг фактор, които прави потърпевшите сравнително лесни обекти на престъпни деяния.

Този процес се облекчава и улеснява, когато личността е склонна и към извършване на аморални прояви.

Общата насоченост на мотивационната сфера е много близка при лица от така наречената криминално заразена социална среда. Различия има само в конкретните мотиви, които ги противопоставят в конкретно сложила се криминална ситуация.

Благоприятни условия за попадане в полезрението на престъпния контингент се създава и тогава, когато макар и да има сериозни различия в общата насоченост на мотивационна сфера, индивидуалните мотиви за дейност и съответните действия, правят лицата много удобни за престъпни посегателства. Благоприятни условия в това отношение се създават при лицата, слонни към хедонистични (удоволствени) действия. Това се отнася както за злоупотребата със спиртни напитки и наркотици, така и за активно търсене на полови различия.

• 
  При значителна част от потърпевшите когато общата насоченост на мотивационната сфера, така и насочеността на мотивите конкретно сложилата се криминална ситуация се различават съществено. В такива случаи за потърпевшия са възможни два варианта на поведение, при което мотивите и съответните действия са ситуационно обусловени;
  
• 
  Или да направи усилия да избегне конфликта;
  
• 
  Или да се опита да се защити, включително и чрез използване на чужда помощ.
  

Човешката наивност и доверчивост е особено благоприятна психологическа предпоставка за успешното извършване на престъпления, когато интересите, потребностите и мотивите на извършителя и на жертвата се различават. Главно в такива случаи опитните престъпници използват така наречените “ролеви игри” за създаване на доверие и за притъпяване на бдителността.

В наказателния процес показанията на потърпевшия имат особено място и значение.

Потърпевшият е страна в наказателния процес. Той има право да търси удовлетворяване на свои законни интереси, засегнати с извършеното престъпление.

Показанията на потърпевшите са не само източник на доказателства, но и своеобразна защита на лични интереси. В това отношение важни са не само фактите, които съобщава потърпевшия, но и обясненията, които дава за инкриминираното събитие.

Следователят не само изисква и поощрява потърпевшите да дават пълни и точни показания за действията на извършителя на престъпни действия. Той трябва да ги поощрява и в случаите, когато се опитват да дадат свое обяснение за техните желания, намерения и мотиви.

• 
  Обстоятелства, при които е реализирано престъплението;
  
• 
  Ангажиментите на всяко от лицата, участвали в престъплението;
  
• 
  Характер и размер на вредата, причинена от престъплението;
  
• 
  Връзки и взаимоотношения с обвиняемия.
  

Събраната информация (факти, а не умозаключенията) дава възможност правилно да се квалифицира престъплението и да се установи отговорността на обвиняемия.

Събирането на точна и прецизна информация от потърпевшите зависи в значителна степен от умението на следователя да ги предразположат и да им помогнат да преодолеят емоционалното напрежение, което твърде често съпътствува участието им в следствените действия (разпит, очна ставка, разпознаване и др.)

Качеството на информацията, което дават потърпевшите зависи твърде от индивидуалните особености на техните възприятия, памет, мисли. Зависи и от психичните състояния, които са съпътствали възприемането и съхранението на информацията за инкриминираното събитие.

Емоционалното напрежение и отдалечеността на събитията се отразява както на качеството, така и на обема на информацията, която се запомня и възпроизвежда. Зависи твърде много и от психичното здраве на потърпевшите.

При съмнения за смущения н паметта се назначават съдебно-психични или съдебно-психиатрични експертизи.

Разкриването и доказването на всяко извършено престъпление преминава през два етапа:

 предварително производство (разследване);

 съдопроизводство (съдебно дирене).

По време на предварителното производство се издирват, установяват и използуват различни източници на информация за престъплението и неговите извършители.

Първият етап завършва с изясняване на вината на извършителите и с възбуждане на наказателно преследване. Последното се реализира от прокурорските органи.

Вторият етап, съдопроизводството, е свързан с проверка на събраните доказателства и тяхното обсъждане в съдебно заседание. На втория етап съдът може да използва и допълнителни източници на информация – нови свидетели, експертизи и др.

На втория етап се проверява както истинността на събраните доказателства, така и коректното спазване на процесуалните изисквания при тяхното събиране.

Допуснатите процесуални грешки се отстраняват, включително и чрез връщане на делото за доразследване.

Водеща роля в съдебния процес има председателя на съдебния състав. Той ръководи съдебното заседание и обезпечава порядъка в съдебната зала.

Проверката на събраните доказателства в съдебното заседание се чрез разпити на обвиняеми, потърпевши и свидетели. Освен това с съдебното заседание се изслушват и всички възложени експертизи. Освен председателят на съдебния състав, въпроси към разпитваните лица могат да задават прокурорът и адвокатите.

Чрез въпросите, зададени на обвиняеми, потърпевши и свидетели се цели изясняването на определена информация по същество, т.е. нейната достоверност, а също така и доколко са спазени определени процесуални изисквания при нейното събиране.

Вторият специфичен момент в съдебния процес от чисто познавателна гледна точка е обсъждането на събраната информация. Това се постига чрез обвинителната реч на прокурора и пледоариите на адвокатите. Прокурорът се стреми да обоснове по-добре и по-пълно своето обвинение. Адвокатите, които защитават обвиняемите, търсят възможности за намаляване на тяхната вина и отговорност за извършеното престъпление.

И двете страни се аргументират чрез конкретните обстоятелства по извършеното престъпление и чрез позоваване на някои личностни и поведенчески особености на извършителя. И двете страни се подготвят предварително. Стремят се към по-пълно и по-прецизно обосноваване на своите позиции.

По време на съдебния процес извършва специфична познавателна дейност. Проверява се събраната преди това информация. Проверяват се и начините, методите и средствата, които са използувани при нейното събиране.

И двете страни (обвинението и защитата) има право да представят на съда и нова информация под формата на свидетелски показания.

Фактите, т.е. доказателствата се обсъждат както по същество – верни, неверни, така и по начин на събиране и интерпретиране. Самата проверка и свързаната с нея дискусия се води при стриктното спазване на определени процесуални изисквания, регламентирани в НПК. Председателят на съдебния състав дава възможност и на двете страни да дадат своите оценки и обосноват своите позиции.

 много добра предварителна подготовка за заседанията;

 предварително уточняване на въпросите, които трябва да бъдат изяснени по време на съдебното заседание;

 много добре обмисляне и прецизиране на доводите, чрез които ще се обоснове една или друга позиция;

Освен от добрата подготовка на страните за съдебното заседание, крайните резултати зависят още и от следните фактори:

 от психоатмосферата, при която се провежда съдебното заседание;

 от стремежа на страните към сътрудничество при изясняване на фактите и събитията, около дадено престъпление;

 от недопускането на ексцесии и конфликти по време на съдебното заседание.

По време на съдебното заседание са напълно възможни отклонения от предварително дадените показания. Не винаги тези отклонения са умишлени. Определена информация може да се забрави. Напълно възможни са и отклонения, предизвикани от неправилно поставени въпроси. Корекции могат да се постигнат чрез задаване на допълнителни въпроси.

Напълно възможни са и опити за умилена подмяна на показания. Това най-често става под влиянието на заинтересованите лица. В тази дейност могат да се включат и адвокати. Съдът е длъжен да констатира тези случаи и да изясни причините. Умишлените опити за лъжесвидетелствуване подлежат и на наказателно преследване.

Председателят на съдебния състав не само дава възможност на страните да реагират на всички опити за лъжесвидетелствуване, но и сам следи да не се поставят подвеждащи въпроси и да не се внушават отговори на вече поставени въпроси. Председателят на съдебния състав трябва своевременно да парира всеки опит за подвеждане на разпитваните лица.

Успешното протичане на съдебното заседание зависи от правната и психологическата подготовка на съдиите, прокурорите и адвокатите. Твърде много зависят също така и от техните нравствени качества и професионален опит.

Както подчертах още в началото, крайният благоприятен изход от всеки съдебен процес зависи твърде много организацията и управлението на разпитите в съдебното заседание. Последните дават възможност не само да се изясни съдържанието на събраната информация, но и да се прецени нейното качество с оглед решаването на конкретен наказателно правен казус. Всички проблеми, недостатъци и неточности трябва да се решат на този първи етап на процеса.

На втория етап всяка от страните по делото (защита и обвинение) взема отношение както по събраните доказателства за престъплението и извършителите, така и по отношение на тяхната вина и отговорност. Това се постига чрез полемиката (дискусията) в съдебните заседания. И прокурорът и адвокатите излагат своето становище преди съдът да се оттегли и да вземе решение, т.е. да наложи определено наказание за извършеното престъпление.

Дискусията в рамките на съдебния процес дава възможност на двете страни не само да изразят своето становище по събраните доказателства и вината и отговорността на обвиняемите, но и да оборят становище на противната страна. В дискусията и двете страни демонстрират своята научна и практическа подготвеност и своето умение да анализират задълбочено определени факти и събития.

За постигането на своята цел всяка от страните се подготвя както чрез проучване на резултатите от предварителното производство, така и чрез активно и целенасочено участие при разпитите на обвиняеми, потърпевши и свидетели. Това е особено съревнование, при което всяка от страните полага усилия да направи по-прецизна и по-компетентна оценка на наказателно-правния казус. Всяка от страните решава тези проблеми с интелектуални и емоционално-волеви усилия. Тези усилия са необходими както при подготовката, така и при реализирането на процесуалната дискусия.

Самата дискусия има публичен характер и това налага стриктно да се спазват определени нравствени и правни норми. Участниците в дискусията трябва да демонстрират взаимно уважение, да не се обиждат и да не се заплашват. Те трябва да събират и да интерпретират доказателствена информация само в рамките на закона. Всички техни действия по време на съдебното заседание трябва да бъдат стриктно съобразени с изискванията на наказателно процесуалния кодекс.

При подготовката на дискусията те обръщат специално внимание на фактическото съдържание на събраните доказателства и на процесуалните грешки при тяхното събиране, т.е. при практическото реализиране на процесуално-следствените действия.

В съдебното заседание и двете страни насочват усилията си да изяснят всичко онова, което не е ясно, което буди недоумение и което засяга в някаква степен интересите на обвиняемия или на потърпевшия. В това отношение по време на разпитите в съдебното заседание те взаимно се контролират. Обръщат внимание на председателя на съдебното заседание за нарушени процедурни правила (процесуални изисквания) при поставянето на въпроси към разпитваните лица.

И макар, че и двете страни са заинтересовани от пълното и всестранно изясняване на истината за извършеното престъпление, между тях може да възникне напрежение. Това се обуславя от техните противоречиви интереси:

 много често прокурорът се стреми да защити своята теза даже и в случаите, когато чувства, че са допуснати процедурни грешки;

 адвокатите търсят активно допуснати процедурни грешки, тъй като това им дава възможност за отлагане на съдебното заседание, за оневиняване или за по-леко наказание.

В дискусията и главно в пледоариите двете страни се стремят към решаване на два основни проблема:

 да оборят теза, т.е. становище на противната страна;

 да обосноват свои тези по отделни страни на деянието и на събраните доказателства и по този начин да пледират за промяна в оценката на вината, на отговорността и наказанието.

Обосновката на една или друга теза много зависи и от умението на юриста да говори, т.е. от неговите риторични умения. В реалната практика прокурорите и адвокатите използуват различни риторични методи. По-известни от тях са следните:

 фундаментален метод – този метод е свързан с използуването на точни факти и аргументи за оборване на тези на противната страна. При използването на този метод и двете страни обръщат особено внимание на експертните заключения;

 метод на противоречието – обръща се внимание главно на противоречията в тезите на противната страна;

 метод “извличане на доводи” – всяка от страните се стреми да обърне внимание на всички конкретни доводи, които й помагат да обоснове своята теза. Това е метод, чрез който адвокатът или прокурора се стреми към детайлна обосновка на своята теза;

 метод на сравнение, на съпоставяне – в този случай в речта си адвокатът или прокурорът се насочва към сравняване на две тези, две становища като изтъква техните силни и слаби страни. Този метод се използува, когато ораторът е убеден, че аргументите на противната страна са слаби;

 метод на алтернативата – при този метод се признават определени факти, но се оспорва изводът. Изтъква се друг извод, който е по-правдоподобен при наличните факти, които се приемат за безспорно дадени.

 метод на диференцираната оценка – приемат се само определени заключения и изводи на противната страна, а останалите се приемат частично или се отхвърлят;

 метод на игнорирането – приемат се определени факти и тези на противника, но се полагат усилия за тяхното омаловажаване, игнориране. Изтъква се, че това е истина, но тя не е от съществено значение за доказване на престъплението или за изясняване на вината и отговорността на извършителя;

 метод на видимата поддръжка – приема се тезата на противника, даже се прибавят и нови аргументи в нейна подкрепа. В заключение ораторът изтъква такива контрааргументи, които я омаловажават или сериозно я обезсилват.

Този метод се използва, когато юристът разполага с много силни контрааргументи. “Аз не отричам въобще аргументите, напротив, приемам ги изцяло и без възражения, но има и много други неща, които не ми дават основание да ги считам за напълно достатъчни да се реши даден наказателно-правен казус”;

 метод на възбудата, на разочарованието и размисъла – това е метод, при който ораторът се стреми да стимулира чувствата и мислите на слушателите, и подтикне към преоценка на определени свои становища и позиции.

При този метод ораторът обикновено обръща внимание на трайните негативни последици от извършеното престъпление или на неискрените и нечестни отношения между лица, пряко или косвено свързани с неговото извършване.

Напълно възможно е при една добре подготвена пледоария обвиняемите, потърпевшите и свидетелите да пожелаят да споделят нови факти около инкриминираното събитие.

Съдебният състав не е просто арбитър в съдебния процес. Той, както и обвинението и защитата анализира и оценява събраните доказателства, търси и пледира за допълнителна информация, ако това е нужно за изясняване на истината относно извършеното престъпление. Дебатите в съдебната зала са допълнителна възможност за съдебния състав за изясняване на истината чрез съпоставяне на своето становище с това на страните по делото.

За съдебния състав е много важно да се прецени всяко съмнение за недостоверност на събраните доказателства. Той има право и да отложи съдебно заседание, ако това ще помогне да се изясни напълно истината около дадено престъпление. Съдът може да върне делото за доразследване ако обстоятелствата налагат това.

Формирането на убеждението на съда за престъплението и за вината и отговорността на извършителите преминава през няколко етапа:

 предварително изучаване на материалите по наказателното дело

 прецизиране и реализиране на съдебния процес;

 проверка на събраните доказателства в хода на съдебния процес;

 съдебна дискусия и нейното използване за сравняване на становищата на съдебния състав с тези на обвинението и защитата;

 окончателно оформяне на становището на съдебния състав за престъплението, за вината и отговорността на извършителите;

Самият анализ завършва с налагане на наказание или с освобождаване от отговорност на привлечените лица.

Съдебният състав не само взима решение и налага едно или друго наказание, но е длъжен и да го мотивира.

Върху становището на съдебния състав основно влияние оказват събраните доказателства на етапа на предварителното производство и на етапа на съдебното дирене. Специфично влияние може да окаже и общественото мнение, изразено чрез средствата за масова информация. Влияние може да окаже и поведението на обвиняемите в хода на съдебния процес.