Местоположение
Община Омуртаг е разположена в югоизточната част на област Търговище.Тя включва части от историко-географските области Герлово и Сланик. Има общи граници с общини Търговище и Антоново от област Търговище. На изток граничи с община Върбица от област Шумен, а на юг – с община Котел от област Сливен. Така очертано местоположението на общината предполага оползотворяване на възможностите за общи действия със съседните общини, както в границите на област Търговище, така и в Североизточния район за планиране. Конкретна илюстрация на подобна възможност е включването на общината в обхвата на един от районите за целенасочено въздействие в Североизточния район за планиране. Територията на община Омуртаг се пресича от важни пътища с национално и регионално значение. Такива са първокласен път І-4 (София – Варна) и пресичащият я меридионално второкласен път 2-48 (Търговище – Сливен). Пресечната точка на двата пътя превръщат гр. Омуртаг в транспортен център. Чрез посочените пътища се осъществяват транспортните връзки на общината с останалите общини, включени в област Търговище, Североизточния район за планиране и в националната територия.
Природни ресурси
Анализът и оценките на релефа като един от важните компоненти на природните ресурси засягат неговите качества от гледна точка на използването му за целите на селищното, транспортното и социално-икономическото развитие на общината.
Релефът е с разнообразен характер, което е резултат от неговия генезис, включващ непрекъснатото взаимодействие между геоложката основа, земекорните движения и екзогенните процеси. Обликът на съвременния релеф е с мозаечен характер – хълмисто-ридов, плоско-хълмист, равнинско-планински. Този характер на релефа се обуславя с включването в териториалния обхват на общината на части от северните склонове на Източна Стара планина и части от Предбалкана. Омуртагов рът служи едновременно и като връзка, и като граница между Лиса планина и Преславска планина. Чрез него се отделят и историко-географските области Герлово и Сланик.
Показател за пригодността на релефа за стопанското усвояване на територията на общината е неговото вертикално разчленение. Показателите за това са в границите на 50-100 м/км2 територия, като рядко се достигат стойности от 150-200 м/км2. По отношение на хоризонталното разчленение на релефа, най-масово срещаните територии са с показател 0.5 – 2км/км2.
Друг важен показател за стопанското използване на територията са средните наклони, които не са с високи стойности за териториите с ридово-хълмист, плоско-хълмист и друг характер на релефа.
Община Омуртаг е бедна на полезни изкопаеми. Не са разкрити находища на минерално-суровинни източници с важно стопанско значение. На няколко места в общината има находища на глини и на строителни (инертни) материали, които не се експлоатират. При геоложки проучвания през 70-те години на миналия век, в общината са открити високо минерализирана вода и каменна сол. Залежите са на голяма дълбочина и разработката им засега е икономически неизгодна.
Оценките на климатичния ресурс също са с целева насоченост. За целите на плана за развитие на община Омуртаг, акцентът е върху онези елементи на климата, които имат непосредствено отношение към социално-икономическото и инфраструктурното й развитие. За климатичната характеристика на общината са използвани данни от дългогодишни наблюдения в климатична станция Омуртаг.
Климатът на територията на общината е умерено – континентален, с горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Средната многогодишна температура на въздуха (клим. ст. Омуртаг) е 10,20 С. С увеличаване на надморската височина средногодишната температура е с по-ниски стойности – от 7,00 до 1,50 С в най-високите планински части на общината. Зимата е студена и средните януарски температури се движат около -1,20С. Лятото е сравнително хладно. През м. август температурата на въздуха достига средно +20,50С.
Средногодишната сума на валежите е 714 мм. Те са с проявление на подчертан летен максимум и есенно-зимен минимум. Снежната покривка се задържа 40-67 дни. Типично явление през пролетта и есента са мъглите. Те са най-продължителни за град Омуртаг - средногодишно 53 дни. Режимът на мъглите и относителната влажност на въздуха имат съществено влияние върху качеството на въздуха.
През последните няколко години, обект на особено внимание е един от климатични компоненти – включващ посоката и скоростта на вятъра . Отчитането на посочения климатичен елемент е свързано с оценките на неговото екологично проявление и на възможностите за използване силата на вятъра за целите на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). За територията на общината са характерни ветрове със скорост около 4 м/сек. Те са с относителен дял 47% от всички проявления на вятъра. В определени сезони се наблюдават и по-високи скорости на вятъра. Посочената скорост на вятъра се отнася за височината на уредите за нейното измерване.
Според констатациите в актуализираната Общинска програма за опазване на околната среда са разкрити четири степени на потенциал на замърсяване, обусловени от случаите на вятър с определена скорост, а именно два ниски и два високи:
-
нисък потенциал-0-25% от случаите с вятър при скорост до 1 м/с;
-
нисък потенциал - 26-50%;
-
висок потенциал - 51-75%;
-
висок потенциал - 76-100%.
Експерименталните замервания във връзка с проучванията за изграждане на ветрови генератори с височина на същите над 30 м. от земната повърхност отчитат по-високи скорости на вятъра.
Водният ресурс на община Омуртаг се формира от повърхностно течащи, акумулативни (язовирни) и подземни води. Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води Речната мрежа в териториалния обхват на община Омуртаг включва участъци от основните отводнителни артерии – р. Тича и Голяма река. Първата е приток на р. Голяма Камчия, а втората – на р. Янтра. Реките се характеризират с изразено валежно подхранване, допълнено с отточен ефект на снеготопенето. Те са с дъждовно – снежен режим с максимален отток през пролетта и лятото, когато падат 56% от годишното количество на валежите. Речният отток е непостоянен.
Притоци на Голяма река (водеща началото си от водослива на Птичевска река и Хилядата дола) са Великденска река, Долната река, а на р. Тича – малките реки Гюрла и Усойката.
Характерът на релефа в общината дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа. Тя може да бъде характеризирана като средна, с количествени параметри между 0,5 до 2,0 км/км2 площ. По степен на поройност реките от територията на общината попадат в групата на слабо поройните.
Определен дял във водния баланс на общината имат изкуствените водоеми. На територията на община Омуртаг се намират няколко язовира. Тук попадат част от яз. „Ястребино” и микроязовирите в землищата на гр. Омуртаг и селата Камбурово, Беломорци, Кестеняво, Горно Козарево, Царевци и Красноселци. С по-голям обем са язовирите „Омуртаг” (1,24 млн. м3 водна маса) и „Красноселци” (3,16 млн. м3).
Община Омуртаг се намира в Източнобалканският пояс на Долнодунавската почвена подобласт. Почвеното разнообразие е представено от лесивирани (сиви и хромови) почви, които на места са в комплекс с ранкери и литосоли. По старата почвена класификация това са сивите почви (с трите си подтипа – сива светла, сива и сива тъмна) и плитките скелетни и песъкливи почви - силно засегнати от ровинна ерозия. Почвените ресурси са със средни агротехнически качества. Механичният състав е средно – песъчливо глинест. Същите са от ІV бонитетна група. Почвената реакция е средно кисела.
Естествената растителност до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дървесните видове най-често срещани са цер, благун, зимен дъб, габър, бук, сребриста липа. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина. Често те се представят под формата на подлес в горския фонд, като същевременно са разпространени и в обхвата на земеделските земи. Горите са чисти и смесени от посочените дървесни видове. Срещат се и изкуствено създадени масиви от смърч, бял и черен бор. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.
Най-съществената констатация от анализа и оценката на релефа е, че преобладаващият за община Омуртаг хълмист характер на релефа благоприятства развитието на селищното развитие, на транспортната инфраструктура, благоприятства (в съчетание с почвеното разнообразие) развитието на аграрния сектор.
Обобщените констатации засягащи климатичния ресурс на общината показват, че в температурно отношение не съществуват сериозни климатични пречки за нормално протичане на стопанската и транспортната дейност и за функциониране на нормалния жизнен цикъл на територията. Ветровата енергия може да бъде използвана за целите на ВЕИ при наличието на инвестиционен интерес и при доказана ефективност от използването на този природен ресурс.
Поземлени ресурси
Поземлените ресурси са материално-веществената среда, в която се осъществяват основните дейности на територията – развитие на селското и горското стопанство, селищното изграждане, създаването на техническата инфраструктура и т.н. От тази гледна точка се налага да бъде анализирана и оценена тяхната структура.
Структурата на поземлените ресурси на община Омуртаг (по основни видове територии) е представена с данните от таблица № 1а.
Таблица №1а
Структура на поземлените ресурси на община Омуртаг по видове територии към 2000 г. (дка)
Видове територии
|
Площ
|
%
|
Общо територия
|
400831
|
100,0
|
в т.ч. земеделски земи
|
269997
|
67,4
|
от тях обработваема площ
|
192619
|
|
горски територии
|
95899
|
23,9
|
населени места и други урбанизинари
територии
|
27607
|
6,9
|
водни течения и водни площи
|
4708
|
1,2
|
за добив на полезни изкопаеми
|
168
|
0,0
|
за транспортна инфраструктура
|
2452
|
0,6
|
Източник: Агенция по кадастъра
Земеделските земи са с най-голям абсолютен размер и относителен дял в структурата на поземлените ресурси на общината. На тях се падат 69,3% от цялата площ на общината. Те са със своя вътрешна структура, като от общия им размер, обработваемата площ заема 69,4%.
На второ място по размер на площта са териториите, заети от горския фонд. На тях се падат 23,9% от територията на общината. Останалите територии, заети от Фонд населени места, от водни течение и водни площи и др. са с по-малък относителен дял от общата площ на общината.
Сподели с приятели: |