За развитие на община омуртаг за периода 2005 – 2013 Г
Изтегляне 1.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.2. Състояние и тенденции в развитието на аграрния сектор и горското стопанство
- Горско стопанство
- 3.2.3. Състояние и тенденции в развитието на промишлеността
- 3.2.4. Други икономически дейности
3.2. Икономическо развитие3.2.1. Икономически профил на общината
Социално-икономическият комплекс на община Омуртаг се анализира и оценява по три основни показателя: брой на активните стопански субекти; бруто продукция (в хил. лв.) и брой на заетите лица. При характеризиране на социално-икономическия комплекс се прилага секторно-отрасловият подход. В първичния сектор се включват аграрният сектор и горското стопанство (вкл. лов и риболов). Вторичният сектор включва индустриалните отрасли (добивна и преработваща промишленост), а в третичния сектор – всички обслужващи отрасли (т.нар. сектор на услугите). Представа за секторната структура на общинския социално-икономически комплекс към 2003 г. дават данните от таблица № 4. Таблица №4 Основни показатели по икономически сектори на социално-икономическия комплекс на община Омуртаг - 2003 г.
Източник:Териториално статистическо бюро Търговище Анализът на данните от таблица № 4 показва, че с водещи икономически функции в община Омуртаг е обслужващият сектор, допълвани от индустрията и аграрния сектор. Аграрният сектор е с по-слабо участие в икономическото развитие. Броят на икономическите субекти, осъществяващи дейност в селското стопанство, е малък – около 40. Като организационно-стопански структури в земеделието съществуват голям брой семейно-фермерски стопанства 190, 20 земеделски кооперации, 4 сдружения. Наред с тях са създадени и 10 частни ферми. Индустриалният сектор играе важна роля при определяне на икономическия облик на община Омуртаг. Водещо място в него имат отделни отрасли на преработващата промишленост – производство на храни, напитки и тютюневи изделия, производство на текстил и изделия от него, производство на дървен материал и изделия от него, производство на изделия от каучук и пластмаса и др. Добивната промишленост е представена символично от добива на дървен материал. Индустриалният сектор е представен от около 40 стопански субекта. Техният брой варира в незначителни граници в отделните години на периода 2000-2003 г. – 44 бр. (2000 г.), 40 бр. (2002 г.) и 43 бр. (2003 г.) Третичният сектор (сектора на услугите) е с параметри, подчертаващи степента на развитост на обслужващите функции на община Омуртаг. Броят на регистрираните субекти в обслужващата сфера (2003 г.) е 410 и в тях са били ангажирани 2795 д. (70,9 % всички заети в общината). Отрасловата структура на стопанските субекти в третичния сектор показва, че водещ е отрасъл „Търговия и ремонтни услуги” с 284 от общо 473 субекта. Относителният дял на приходите от продажби в този сектор е нисък, тъй като в редица отрасли – образование, здравеопазване, култура, управление, социално подпомагане и др., не се реализира икономическа дейност. За проучвания петгодишен период не се очертава съществена динамика в броя на стопанските субекти и на заетите лица в третичния сектор. В макроикономически план (в границите на област Търговище), община Омуртаг се очертава като един от потенциалните опорни центрове на областната икономика, с недостатъчно използвани възможности за развитие, поради по-слабите й адаптивни възможности към пазарните условия и все още непреодолени напълно последици от икономическата криза. Независимо от това, тя е важен опорен център на областната икономика. Аргументи в полза на подобна констатация са данните за размера на БВП на лице от населението. По този показател, по изчисление на ПРООН и заложен в Стратегията за развитие на област Търговище за периода 2007-2013 г., община Омуртаг (с 2154,1 лв. на човек) се нарежда непосредствено след общини Търговище и Попово.
Важна отличителна черта на съвременния социално-икономически комплекс на община Омуртаг е засилената роля, която се пада на малкия и средния бизнес. Оценките и характеристиката на общинската икономика показват, че наред с мястото, което имат по-големите търговски дружества, играещи важна роля за определяне на икономическата структура и производствената специализация на общината, не по-малка е и значимостта на малкия и среден бизнес. В таблица № 5 са включени данни за структурата на стопанските субекти по броя на заетите в тях лица и някои основни икономически параметри за дейността им. Таблица № 5 Динамика в основните показатели за стопанските единици в община Омуртаг според броя на заетите за периода 2001 -2003 г.
Източник:Териториално статистическо бюро Търговище Анализите на данните от табл. № 5 показват, че и на територията на община Омуртаг се наблюдава ситуация, характерна като цяло, както за страната, така и за останалите общини – висок брой на много малките предприятия. Тази особеност в създаването на малки търговски дружества (с персонал под 50 д.) в първите години на прехода и днес е отличителна черта на икономическите структури в сферата на производството и обслужващия сектор. Класификацията на търговските дружества, по брой на заетите лица (по действащата в България законова уредба) на „микро”, „малки”, „средни” и т.н. дава възможност да се оцени ролята на т.нар. малък и среден бизнес за икономическото развитие на отделните териториални единици. За периода 2001-2003 малкият и среден бизнес има определена роля в икономическото развитие на общината. В това отношение могат да бъдат направени следните констатации:
Периодът на преструктуриране на икономическия комплекс на община Омуртаг в края на 90-те години на 20 в. се отрази неблагоприятно върху инвестиционната активност на стопанските субекти. Процесите, протичащи през този период са свързани с промяната в собствеността на активите, с продуктовото преструктуриране в отделните търговски дружества, с ликвидиране на неефективни производства. Като резултат от това се задържа инвестиционния процес. През последните пет години се наблюдава тенденция на нарастване на размера на придобитите материални активи, което личи от следните данни:
Посочените данни показват, че с изключение на 2001 г., през останалите години е налице трайна тенденция на увеличаване на средствата, които икономическите субекти са разходвали за придобиване на материални активи. За посочения петгодишен период техният размер е нараснал повече от 2,5 пъти, което личи и от фиг.2. 
Фиг. 2.
Инвестиционната привлекателност на общината за чуждестранния инвестиционен капитал е ниска. За последните две години, за които има данни за размера на чуждестранните инвестиции (2002 и 2003 ), в община Омуртаг са инвестирани 16 хил. лв. От тях 6 хил. лв. са насочени в преработващата промишленост и 10 хил. лв. в обслужващи отрасли от третичния сектор (основно в отрасъл „Търговия и ремонтни дейности”). Независимо от очертаната тенденция на нарастване, ръстът на инвестициите в община Омуртаг все още е недостатъчен. В повечето отрасли на преработващата промишленост те са недостатъчни за постигане на високотехнологичен прелом в дейността им. Това засяга особено силно малките и средни предприятия, които осъществяват своята производствена дейност в агресивна конкурентна пазарна среда. Друг недостатък на инвестиционната активност е все още ниският дял на инвестиционния ресурс, насочван към придобиване на съвременните технологии. Преобладават средствата, вложени за закупуване на терени и оборудване.
Един от процесите на преструктуриране на социално-икономическия комплекс на община Омуртаг е свързан със значимата промяна във формите на собственост на капитала на отделните търговски дружества. Към настоящия момент доминираща е частната форма на собствеността. В секторно-отраслов аспект се открояват няколко отрасъла, в които частната форма на капитала е над 95%. Такива отрасли са „Селско стопанство”, „Търговия и ремонтни услуги”, „Транспорт” и др. От отраслите на преработващата промишленост голяма част от капитала също е частна собственост. Общинска собственост (публична и частна) са общинските фирми „Общински пазари”, „Агро 2002”, „Общински имоти”, „Омуртаг - инвест” и „Омуртаг – транс” ЕООД. Частната собственост на капитала на отделните търговски дружества се контролира основно от местни лица – физически и юридически. Към 2003 г. такива са общо 464 фирми. Със собственост на капитала изцяло под чуждестранен контрол през 2003 г. са 2 фирми, а със смесено участие (местни и чуждестранни лица) са 38 фирми. От останалите общини в област Търговище с по-голям брой фирми с подобно смесено участие в собствеността на капитала, освен община Омуртаг, е община Търговище – 164. 3.2.2. Състояние и тенденции в развитието на аграрния сектор и горското стопанствоСелско стопанство
Върху развитието на селското стопанство в община Омуртаг оказва влияние комплекс от разнообразни фактори:
Към първата група фактори се включват характеристиката на релефа и почвено-климатичните условия. Преобладаващият хълмист характер на релефа с мозаечно проявление, характера на вертикалното и на хоризонталното му разчленение до голяма степен предопределят и структурата на земеделските територии. Земеделските земи са относително разпокъсани, в определени части от територията на община са с ограничени (малки и средни) размери. С тази структура на земеделските земи, повлияна от физикогеографските условия, са съобразени и възможностите за развитие на определени селскостопански подотрасли. Тази характеристика на земеделските земи има отношение и към възможностите за интензификация на селскостопанското производство, към условията за развитие на хидромелиорациите и т.н. Климатичните условия не са сериозна пречка за развитие на традиционно утвърдени производства в сферата на растениевъдството и за отглеждане на селскостопански животни. Ограничители в това отношение са случаите на късни слани и ранни мразове, които не позволяват отглеждането на ранни и късни зеленчуци и други топлолюбиви култури. От друга страна, сравнително по-добрите условия на овлажняване на въздуха и почвите са добра предпоставка за развитието на овощните градини, малиновите и ягодовите насаждения, естествените ливади и пасищата. Почвите в по-голямата част от територията са светлосивите горски почви. Характеризират се с рохкав хумусен хоризонт със средно до тежкоглинест механичен състав, с хумусен хоризонт 20-30 cm и хумусно съдържание 1,5 до 2,3 %, средно до силно кисела реакция и не много високо естествено плодородие. Подходящи са за отглеждане на някои овощни видове, на ягодоплодни, за отглеждане на тютюн, както и за някои по-невзискателни зърнени и фуражни култури. От факторите с исторически и икономически характер върху развитието на селското стопанство, определящо влияние оказват традициите, производствения опит на населението, възможностите за заетост на населението в отрасъла и за реализация на селскостопанската продукция. Организационните форми прилагани в селскостопанското производство включват земеделските кооперации, земеделски сдружения, ферми и лични производители. На територията на общината през 2003 г. функционират 20 земеделски кооперации, 4 сдружения, има 10 частни ферми и 190 лични стопанства. От съществуващите земеделски кооперации с водещо значение са ЗК “Сакар Балкан” ( с. Зелена Морава ), ЗК “Единство” (с.Врани кон), ЗК “Обител” (с. Обител), ЗК “Рай” (с. Веренци), ЗК “Единство” (с. Плъстина) и др. Поземлените ресурси, използвани за целите на селското стопанство – основно обработваеми земи (в т.ч. ниви, трайни насаждения, ливади и др.) са материалната основа за развитието на сектора. В структурата на обработваемите земи (по данни за 2001 г.), основен дял (89,5%) заемат нивите. След 1999 г. продължава неблагоприятната тенденция на намаляване размера на стопанисваната земя, което се отразява и на структурата на обработваемите земи. От общия размер на нивите - 34511 дка, намалява относителния дял на посевната площ (от 85,3% в 1999 г. на 67,0% в 2001 г.) за сметка на незасетите площи, т.е. нараства площта на пустеещите земи. Трайните насаждения участват с 9,0%, а естествените ливади – с 1,5%. Трайните насаждения, които са едно от перспективните направления в растениевъдството също намаляват своята площ – от 4135 дка (1999 г.) на 3485 дка (2001 г.). Илюстрация на тази тенденция е фиг.3. 
Фиг.3
Мерите и пасищата, които заедно с естествените ливади са част от фуражната база за развитие на животновъдството, в общи линии, запазват своите площи. Мерите и пасищата намаляват незначително своята площ – от 79972 дка (1999 г.) на 76010 дка (2001 г.). При естествените ливади се забелязва определено разширение на площта им. В структурата на стопанисваната земя мерите, пасищата и естествените ливади увеличават относителния си дял – от 56,7% на 66,4%. Степента на изграденост на хидромелиоративните съоръжения в община Омуртаг е друг важен фактор за интензификация на растениевъдния отрасъл. Хидромелиоративният фонд включва напоителна система “Красноселци”. Тя е с капацитет за напояване на 11 744 дка, от които 4 993 с помпено и 6 751 дка с гравитачно формиран напор за напояване. Напояват се част от землищата на селата Плъстина, Обител, Рътлина, Чернокапци и Церовище. Водата за напояване се осигурява изцяло от яз. „Красноселци”. С по-малък потенциал е напоително поле „Врани кон” с възможности за напояване на 363 дка в землищата на селата Врани кон и Величка. Поради разграбването и унищожаването на помпената станция напоителното поле в момента не се използва.
Данните за площи и производство от земеделските култури (по информация на Общинска администрация) показват, че през 2001 г. около 11392 (29,6% от обработваемата земя) не е използвана. Специализацията в растениевъдното производство е в отглеждането и производството предимно на зърнени култура (пшеница, царевица, ечемик, овес, ръж), на технически (тютюн и слънчоглед), на картофи и др. От зърнените култури преобладава производството предимно пшеница, което в различните години е от 13 до 15 хил. т., на царевица (между 6 и 7 хил. т.) , на ечемик (между 5 и 6 хил. т.). По - малко е производството на овес и ръж. Територията на общината е включена в един от тютюнопроизводствените райони в страната. Картофопроизводството е по-добре развито в по-високите части на общината. Трайните насаждения са от овощия (сливи, вишни, череши и от по-слабо застъпените насаждения от круши) и ягодоплодни култури (ягоди и малини). В миналото е имало и черничеви насаждения, които днес са ликвидирани.
Животновъдството в община Омуртаг е с многоотраслов характер. Отглеждат се говеда, овце, кози, птици. Специфични подотрасли са биволовъдството и пчеларството. За развитието на животновъдството благоприятен фактор се оказва наличието на земеделски земи, използвани за производство на фуражи. Подобно и на останалите общини в страната и в област Търговище животновъдството е развито основно в частния сектор – в семейното стопанство и в някои от земеделските кооперации. Част от произведената от животновъдството продукция е със стоково предназначение, а друга – немалка част се използва за самозадоволяване на населението. Към 2004 г. броят на основните селскостопански животни в община Омуртаг е както следва:
По населени места, броят на говедата е най-висок в селата Камбурово (750), Веренци (435) и Врани кон (320), а на биволите – в селата Звездица (25), Д. Новково (20) и Г. Църквище (15). С над 1000 бр. отглеждани овце са селата Врани кон (1456), Пъдарино (1330) и Камбурово (1230). В резултат от реформите в селското стопанство, в последните 15 години е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни, главно в овцевъдството и в говедовъдството. Намаленото поголовие в овцевъдството се компенсира до известна степен от увеличения брой на козите, предпочитани за отглеждане от дребните стопани, при по-примитивни условия и по-малко разходи. Независимо от това, във всички селища от общината броят на овцете надвишава неколкократно този на козите. Сравнително добра представа за възможностите на животновъдството в общината за производството на основни животновъдни продукти, дават данните от таблица № 6. За посочения период произведените количества мляко, месо, яйца, вълна показват стабилни тенденции. По-значително нарастване се наблюдава при производството на вълна и на овче мляко. Таблица № 6 Динамика в производството на животновъдни продукти в община Омуртаг за периода 2000-2004 г.
Горско стопанствоГорското стопанство е с подчинено значение (след селското стопанство) в първичния сектор на общинския социално-икономически комплекс. Освен със специфичното си предназначение, свързано с наличния горски фонд, с който разполага общината (добив на дървесина), то е резерв за развитието на редица други допълващи и странични дейности като туризъм, лов и риболов, добив на тревни фуражи, рационално и екологосъобразно ползване на диворастящите билки, горски плодове и гъби и т.н. Площта на горския фонд в Община Омуртаг възлиза на 95 799 дка. В него преобладават площите заети от иглолистни гори - 28 452 дка, широколистни високостеблени - 3 880 дка, нискостъблени гори - 5 342 дка, гори за реконструкция - 3 442 дка. Издънковите гори са с площ 48 357 дка. Горският фонд се стопанисва от Държавно лесничейство, град Омуртаг. То включва 27.3 хектара територия. Годишното ползване от горите на територията на Община Омуртаг до 2002 година е определено средно на 16 500 куб. м. По лесоустройствен проект годишно се залесяват 209 дка. По отношение на основното направление на страничните ползвания – добив да тревни фуражи и паша на домашни животни (на овце и говеда) са определени 66 788 дка. Стопанската дейност в горите на територията на общината се осъществява от "АЛТЕЯ” ООД и "ПРЕСТИЖ 2000" ЕООД. Общата площ на горите, които са с признато право на собственост в община Омуртаг към 2004 г. възлиза на 19203 дка. Издадени са 1596 решения за възстановяване на собствеността върху 19069 дка гори. От тях 18131 дка са възстановени на физически лица. В основната си част собственици на горите, които са придобили правата си като такива са физически лица и 205 дка – на юридически лица – училища, читалища, религиозни настоятелства и др.
Отрасъл „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” през 2003 г. е с висок размер на произведената продукция. Той е представен от производства в сферата на млекопреработването (мандра “СиВиЕс”ООД гр. В.Търново), месопреработката (ЕТ “Стезис” гр. Омуртаг), мелничарската промишленост и хлебопроизводството и др. Отрасъл „Производство на изделия от каучук и пластмаса”, е свързан основно с производството на чехли (“Бомеранг – Слипер” ООД, “Интер – BG” ООД и ЕТ “ЕСПА-2005”). Сред фирмите, извършващи дейност в посочения отрасъл с най-голям потенциал е “Интер – BG “ ООД. Производственият капацитет на фирмата, при двусменен режим на работа, е около 7 хил. чехли дневно. По брой на заетия персонал тя попада в групата на средните предприятия (от 51 до 100 д.). Част от продукцията се изнася в ЕС.
Източник: Териториално статистическо бюро Търговище Отрасъл „Производство на дървен материал и изделия от него” е свързан с дейността на “Лескомекс – ООД” (с регистрация в гр. София) и “Алтея – ООД “- гр. Омуртаг. Основната част от произведената продукция на “Лескомекс – ООД” (детайли за кухненско обзавеждане от рядка дървесина – орех, липа, клен) е предназначена за износ. Цехът на фирмата в с. Камбурово е с добро оборудване – италиански дървообработващи машини и сушилня за дървен материал с голям капацитет. Другата фирма “Алтея – ООД “ преработва дървен материал и произвежда паркет и паркетина, част от които също се изнасят за Турция и частично за Кипър. Машиностроителният отрасъл (производство на машини и оборудване) е за производство на транспортни средства. Основно предприятие е „Кента”АД. Производството е осигурено с необходимите инструменти и приспособления, универсално оборудване за механична обработка, както и за обработка на листова стомана. Производствената дейност на фирмата изисква наличието на сграден фонд специфичен за автобусостроенето. Изграденият такъв се намира в индустриалната зона на гр. Омуртаг.
Регистрираните стопански субекти, които осъществяват строителна дейност на територията на общината към 2003 г. са 5. По-голямата част от тях са с персонал до 10 д. В отрасъл „Строителство” през 2003 г. са били заети 235 д. (6,0 % от общия брой на заетите лица в общината). Броят на заетите в частния сектор на строителството е само 14 д., което потвърждава, че част от регистрираните стопански субекти са от групата на микропредприятията. В основната си част строителната дейност на територията на общината се осъществява от фирма “ Лисец” ООД. Предмет на дейността й е високото и ниското строителство, производството на строителни материали (варо - циментови разтвори, стомано - бетонни изделия и др.), търговия със строителни материали.
Туристическите функции на община Омуртаг са слабо развити и неизползвани за целите на социално-икономическото й развитие. Основната причина за това е липсата на достатъчно туристически ресурси от природен и антропогенен характер. От друга страна, макар и не много атрактивните и ограничени налични ресурси, които могат да бъдат използвани за целите на туристическото развитие по различни причини не се използват. Туристическите ресурси са специфични дадености на територията на община Омуртаг, които са с потенциал да предизвикват определен туристически интерес не са много. Това налага същите да бъдат добре експонирани с цел тяхното ефективно използване. Характеристиката на същите показва, че те са пригодни за развитие на алтернативни форми на туризъм - излетен туризъм, ловен и риболовен, фото, еко, ваканционен туризъм и др. Фактор за развитието на посочените форми на туризъм са качествените характеристики на природната среда в общината. Наред с качествата на природната среда, допълнителен фактор за развитие на туристическата функция е използването на културно-историческото наследство, базирано основно на традиционните обичаи и народните празници на двата основни етноса в общината. Те могат да бъдат регионализирани като празници и обичаи в обхвата на двете историко-географски области Герлово и Сланик. Наличната туристическа инфраструктура, изградена на територията на общината, е със скромни параметри. Тя включва няколко хижи “Кайника” “Средище”, “Лисец” и “Царевци”. От тях само хижа «Кайника» е с добри възможности за използване за целите на туризма. Средствата за подслон на територията на общината, функциониращи към 2003 г. (с капацитет над 20 легла) са само 1 хотел с 30 легла. Това е хотелски комплекс Замък "ИНТЕР". В него през 2004 г. са реализирани 750 нощувки, като средната продължителност на престоя на 1 турист е 1,2 дни, а използваемостта на легловия фонд е едва 8,9%. Броят на чуждестранните туристи, ползвали средствата за подслон в общината през 2004 г. е 145 и те са реализирали 573 бр. нощувки. Съпоставката между посочените данни показва, че основната част от реализираните нощувки (76,4% от общия им брой) е осъществена от чуждестранни туристи. С потенциали за бъдещо използване за целите на туризма като средства за подслон (след съответно реновиране) са още хижа „Кайника”, бившият пионерски лагер в с. Зелена морава и бившият санаториум в гр. Омуртаг. Каталог: raw -> uploads uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Програма за развитие на читалищната дейност в община антоново за 2014 година uploads -> Municipality of kaolinovo uploads -> Информационен лист национален Референдум uploads -> Избирателен списък (за публикуване на интернет страницата на общината) uploads -> Избирателен списък част I (за публикуване) Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||