За развитие на община омуртаг за периода 2005 – 2013 Г


Секторни анализи и анализ на социално- икономическото развитие на общината



страница4/16
Дата13.10.2018
Размер1.66 Mb.
#85452
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

3.Секторни анализи и анализ на социално- икономическото развитие на общината

3.1. Население и демографска ситуация


Демографският фактор има отношение към цялостното социално-иконо­мическо и инфраструктурно развитие на общината, както и към състоянието на околната среда. Населението се анализира и оценява като:

  • потребител на материални блага, социални, духовни и други услуги, благоустройствени дейности и др.;

  • трудов ресурс, пряко използван за развитието на общината.

В аналитичната част на Общинския план демографското състояние на община Омуртаг се представя в два разреза като:

  • количествена оценка – брой на населението, естествен прираст (раждаемост, смъртност) и механичен прираст (заселени, изселени);

  • качествена характеристика - анализи и оценки на различни структури на населението – полова, възрастова, образователна и др., както и етническа принадлежност.

Брой на населението


През 2003 г. на територията на община Омуртаг живеят 25298 д., което е 18,3% По този демографски показател, общината попада в групата на малките общини в страната. Гъстотата на населението й към 2003 г. е 63,1 д. на км2, която е по-ниска от средната за страната (71, км2) и за област Търговище.

Демографската криза, засегнала страната през последните 2 десетилетия, има своите проявления и върху броя на населението на община Омуртаг. Тенденцията на намаляване на неговия брой продължава и през последния петгодишен период – обект на аналитичната част на Общинския план. Динамиката в броя на населението в периода 1999 – 2003 г. е в посока на намаляване на числеността му. При общ брой на населението на общината 27045 д. (1999 г.), същия през 2003 г. е 25298 д. Посочените данни показват, че за проучвания петгодишен период населението е намалило своя брой с 1747 д., което формира средногодишен спад по около 350 д. В този смисъл се очертава отрицателен средногодишен прираст -1,8% средно за общината. Посочената тенденция на намаляване на броя на населението и на формиране на отрицателен средногодишен прираст на населението е валидна и за останалите общини в област Търговище и в Североизточния район за планиране. От общините в област Търговище само едноименната община е с по-нисък отрицателен средногодишен прираст (- 1,2%), а останалите три общини – Попово, Опака и Антоново) са с по-неблагоприятен от община Омуртаг средногодишен прираст ( от -3,1 до – 2,6%).



Териториалната диференциация в броя на населението по населени места в общината показва, че 35,9% от него е концентрирано в гр. Омуртаг (9,1 хил. д.). Агломeрирането на населението по населени места в общината показва, че се оформят следните групи населени места по броя на населението им:

  • до 200 д. - 10 села;

  • от 201 до 500 д. - 18 села;

  • От 501 до 1000 д. - 11 села;

  • От 1001 до 2000 д. - 1 село;

  • Над 5000 д. - гр. Омуртаг.

Едно селище е без население, но не е заличено от Единния класификатор на населените места в Р. България. С по-висок брой на населението са с. Камбурово (1216 д.), с. Звездица (781 д.), с. Врани кон (766 д.), с. Обител (644 д.) и др. Без население е с. Железница.

Естествено и механично движение


  • Естествен прираст

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. Броят на населението е резултат и от естествения прираст, т.е. същият е резултативна величина от раждаемостта и смъртността.

Раждаемостта в община Омуртаг през 2003 г. е с коефициент 10,87 ‰, кой­то е малко по-висок от средния за страната (8,5‰) и от средния за област Търговище (9,4 ‰). В сравнение с 1999 г. (10,98 ‰), раждаемостта в об­щината запазва едно стабилно състояние. В абсолютен брой в община Омуртаг през 2003 г. са родени 308 деца, от които само в гр. Омуртаг – 109, което формира коефициент на раждаемост 11,89 ‰.

В териториален аспект (по населени места) се наблюдават съществени териториални диспропорции в състоянието на раждаемостта. Само в четири от най-малолюдните населени места през 2003 г. няма раждания. С висок коефициент на раждаемост - над 15-20 % са редица села – Плъстина (15,7 ‰), Беломорци (16,13 ‰), Българаново (16,26 ‰ ‰), Илийно (16,67 ‰ ) и др. В някои села с малък брой население (Царевци, Тъпчилещово, Рътлина и др.) коефициентът на раждаемост е още по-висок – между 20 и 30 ‰ . На практика в тези населени места се раждат по едно-две деца, които отнесени към 1000 д. от населението формират и посочените високи коефициенти на раждаемост.



Смъртността на населението е вторият важен демографски елемент, влияещ върху количествените параметри на естественото движение на населението. И по отношение на смъртността, община Омуртаг е в по-добра ситуация от средните за страната и за общините от област Търговище коефициенти. В абсолютен размер за периода 1997-2003 г. средногодишният брой на умрелите лица е 285 д. В отделните години от посочения период колебанията в броя на умрелите не са с големи отклонения. Очертава се тенденция на относително стабилизиране по разглеждания демографски показател. За сравнителни цели се използва коефициентът на смъртност (изразен като съотношение на броя на умрелите към 1000 д. от населението). Данните за 2003 г. показват, че за община Омуртаг стойността на коефициента на смъртност е 10,47 ‰, при 14,35 ‰ за страната и 15,70 ‰ средно за област Търговище. Средногодишният коефициент на смъртност в община Омуртаг не се различава съществено от този за 2003 г. – 10,49 ‰, което личи и от фиг.1.



Фиг.1

Както и при раждаемостта, така и при смъртността на населението могат да бъдат откроени определени териториални различия в количествените параметри на коефициента на смъртност в отделните населени места. С висок коефициент на смъртност – над 15-20 ‰ - са някои от селата – Могилец (23,14 ‰ ), Обител (19,58 ‰), Козма Презвитер (17,68‰) и др. За гр. Омуртаг коефициентът на смъртност е 8,14‰. Формиралите се различия в смъртността между градското и селското население в общината до голяма степен са повлияни и от формиралата се по-неблагоприятна възрастова структура на населението на селата в сравнение с това в общинския център.



Детската смъртност е другият важен демографски показател, който се разглежда като индикатор за условията на живот на населението и за ефективността на дейността на здравната система. Средногодишната смъртност за изследвания 5 годишен период сред родените деца до навършване на 1 годишна възраст в община Омуртаг (21,1 на 1000 новородени деца) е с по-високи количествени параметри от средната за страната (13,2 на 1000 новородени деца) и за област Търговище (19,1 на 1000 новородени деца за 2003 г.).

Естественият прираст в община Омуртаг за периода 1999 – 2003 г. е с положителна, макар и символична, средногодишна стойност - 0,4‰ при отрицателни стойности за страната и за област Търговище. За периода 1999-2003 г. се наблюдава колеблива тенденция в параметрите на естествения прираст. Той е с положителни стойности за 1999 и 2002 г., а с отрицателни през останалите три години. В повечето от населените места в общината се наблюдават и относително по-високи отрицателни стойности на коефициента на естествения прираст, наблюдавани през послед­ните години. В таблица №2 са представени стойностите на различни коефициенти за демографско развитие на общината

Таблица №2

Коефициенти за демографско развитие на община Омуртаг – 1999-2003 г.

Показатели

Години

1999

2000

2001

2002

2003

Брачност

2.6

6.1

3.2

2.7

3.3

Раждаемост

11.0

10.8

10.0

10.9

12.1

Смъртност

10.0

11.2

10.5

10.5

12.3

Детска смъртност

16.8

17.1

11.4

21.7

26.0

Естествен прираст

1.0

-0.4

-0.5

0.4

-0.1

Източник: Териториално статистическо бюро Търговище

  • Механичен прираст

Механичното движение на население, отчита броя на заселените и изселените.

Заселванията в община Омуртаг през последните 5 години са с количествени параметри, които подкрепят извода за значителни миграционни процеси. За петгодишният период, обект на аналитичната част на Общинския план, в общината са се заселили общо 4552 д., или по 910 д. средногодишно. Посочените данни формират коефициент на заселване 34,97‰. Притегателни пунктове за заселване са гр. Омуртаг и селата Илийно, Беломорци, Зелена морава, Камбурово и др.

Изселванията от община Омуртаг също са с количествени параметри, подчертаващи значимостта на миграцията на населението. Броят на изселените от населените места от община, общо за периода 1999-2003 г. възлиза на 4288 д., или по 857 д. средногодишно. Посоченият абсолютен брой на изселилите се определя и коефициента на изселване – 32,93‰. Динамиката на изселванията през посочения петгодишен период е със слабо изразен пик през 2000 г. (1095 д.). През останалите години не се наблюдават съществени колебания в броя на изселените. С по-висок брой изселили се са гр. Омуртаг и селата Врани кон, Илийно, Пъдарино и др.

Механичният прираст за общината е с положителен коефициент – 2,00‰. Като динамика само през 2003 г. същият е с отрицателна стойност. През останалите 4 години от проучвания период механичният прираст е с положителни стойности, които не са високи.

В териториален разрез (по населени места в общината) механичният прираст е с положителен коефициент за 17 населени места, сред които гр. Омуртаг и селата Царевци, Рътлина, Кестенево, Илийно, Звездица и др.


Структурни характеристики на населението


Структурните характеристики на населението на община Омуртаг, вклю­че­ни в Общинския план, имат за цел не само да дадат определена представа за качествения състав на населението. Другата важна задача на този вид демо­графски характеристики е да се предложат обективизирани аргументи за фор­мулиране на задачи и други мероприятия на политиката за равно­пос­та­веност на отделните слоеве от населението в жизнения цикъл, протичащ на територията на общината. Регламентите на провежданата в тази връзка поли­тика в Европейския съюз (за равнопоставеност между половете, между различ­ните възрастови групи и между етносите), при трудовата им ангажираност, в обра­­зованието, в получаването на социални услуги и др., ще бъдат обект на целенасочена политика и от местните власти.

  • Полова структура.

Анализите и оценките на тази качествена характеристика на населението на община Омуртаг показват, че тя не е много по различна от съответната и за страната. Отклоненията от стандартната полова структура (в полза на жените) се на­блюдават и за община Омуртаг. През 2003 г. броят на жените (12702 д.) превишава този на мъжете (12596 д.) със 106 д. Половата структура на населението през 2003 г. (мъже/жени) е 49,8:50,2. За периода 1999-2003 г. няма съществени промени в половата структура на населението. Териториалните различия в половата структура на населението в общината (по населени места) също не са силно подчертани.

  • Възрастова структура

Възрастовата структура на населението е важен демографски компо­нент, който има отношение както към контингента от население в трудоспо­собна възраст, така и към контингентите от деца, подлежащи на предучилищно възпитание и в учебна възраст, на икономическо активното население и т.н. По отношение на възрастовата структура на населението на община Омуртаг се анализират трите стандартно възприети възрастови структури: насе­ление в подтрудоспособна, в трудоспособна и в надтрудоспособна въз­раст.

През 1999 г. населението на община Омуртаг в подтрудоспособна въз­раст е 5896 д., или 21,8 % от общия му брой. През 2003 г. населението в подтрудоспособна възраст е 5136 д., което е вече 20,3 % от общото население на общината За област Търговище населението в разглежданата възрастова група е с по-нисък относителен дял - 16,4%, а за страната – 15,9%. Спрямо данните от 1999 г., в община Омуртаг се очертава тенденция към намаление на броя на лицата в под­трудоспособна възраст със 760 д. Това е резултат от очертаните тенденции в развитието на раждаемостта.



Таблица №3

Динамика във възрастовата структура на населението от община Омуртаг за периода 1999-2003 г.

Години

Брой на населението

Общо

В т.ч. по видове възрастови контингенти

подтрудоспособна

Трудоспособна

надтрудоспособна

1999

27045

5896

15577

5572

2000

27115

5762

15677

5676

2001

25240

5164

14927

5149

2002

25401

5226

15077

5098

2003

25298

5136

15176

4986

Източник:Териториално статистическо бюро Търговище

Един от най-важните показатели за развитието на една община е населението в трудоспособна възраст. Тази група е изключително важна, тъй като е основен фактор за развитието. По данни за 1999 г., в община Омуртаг лицата в трудоспособна възраст са 15577 д., което е 57,6 % от населението. Към 2003 г. лицата в трудоспособна възраст са по-малко - 15146 д. (т.е. броят им е намалял с 401 д.). Като относителен дял населението в трудоспособна възраст през 2003 г. е 60,0 %.

През 1999 г. населението в община Омуртаг, което е в надтрудоспособна възраст, е 5572 д., или 24,3 % от общия му брой. Към 2003 г. населението в надтрудоспособна възраст в община Омуртаг е 4986 д., което е 19,7% от насе­ле­нието на общината.

За последните 5 години (в противовес на тенденциите, характерни за повечето общини в страната за леко увеличение на хората в трудоспособна възраст) за община Омуртаг се очертава друга тенденция на запазване относителния дял на възрастното население. В този смисъл, симптомите за застаряване на населението в общината не са силно очертани. При наблюдаваната (макар и слабо изразена тенденция на спад на раждаемостта) съществуват основания да се очаква процесът на плавно застаряване на населението да става по-отчетлив.

Детайлната възрастова структура на населението на общината (по 5 годишни възрастови групи) и настъпилите количествени промени в съответните възрастови контингенти (на децата в предучилищна възраст, на децата в училищна възраст и т.н.) дават възможност да се очертаят и насоките за потребността от съответния тип социална инфраструктура – например от детски заведения, от училища и т.н. Данните за възрастовата структура по петгодишни възрастови групи показват, че през последните 5 години (1999 -2003 г.) има колеблива тенденция в броя на децата, формиращи контингента на подлежащите на предучилищно обучение (възпитание). Във възрастовата група от 0-5 години, броят на децата намалява от 1516 (1999 г.) до 1272 (2001 г.), след което започва бавна да нараства, за да достигне 1370 в 2003 г.

По аналогичен начин е и проявлението в динамиката в броя на децата и юношите в училищна възраст. Налице е тенденция на намаляване на броя на децата от възрастовата група от 5 до 9 годишна възраст с 475 д., а в групата от 10 до 14 годишна възраст – със 72 деца. При задължителен обхват на децата за основно образование (от 7 до 15 годишна възраст) посочената тенденция на намаляване на броя на децата пряко се отразява и върху броя на учениците. Това поражда проблеми с пълняемостта на паралелките в началните и основните училища, до появата на паралелки със слети класове и т.н.

Промените в по-високите възрастови групи (над 40 години) са много по-слабо изявени, от тези в ниските възрастови контингенти.Това е резултат от по-високата раждаемост преди 3-4 десетилетия.


  • Образователна структура

Образователното равнище на населението е един от основните индикатори за качествата на човешкия ресурс. То има отношение и към квалификацион­ните умения на работната сила. Данните от преброяването на населението през 2001 г. показват, че по образование населението на община Омуртаг е с показатели, под средните за страната.

Относителният дял на населението от общината с високо образователно ниво - висше и полувисше (4,4 % от цялото население) е по-нисък от средния дял съответно за страната (13,2%) и за област Търговище (8,4%). В гр. Омуртаг високо­образованото население е 9,7 % от общия му брой. От всички лица с висше и полувисше (колежанско) образование в общината – 1099 д. в гр. Омуртаг живеят 851 д. Това е 81,1% от общия брой на най-високообразованото население на общината. Със средно образование (средно специално и средно общо) са 5239 д., или 20,8% от жителите на общината. Диференциацията на населението със средно образование в гр. Омуртаг и останалите населени места също е подчертана, както при населението с висше и полувисше образование.



По-ниско образованото население – с основно и по-ниско образование, как­то и неграмотните лица, обхваща около 68% от неговия брой. Населението с нисък образователен статус преобладава в селата на общината, но и за общинския център неговият дял е висок. Неграмотните лица като абсолютен брой са 828 д., от които 189 д. в гр. Омуртаг. Неграмотните са 3,3 % от населението на общината, при среден за страната относителен дял за страната - 1,6% и за област Търговище – 1,9%. Ниско образованото население и неграмотните са един от рисковите контингенти – в неравностойно положение и на пазара на труда.

  • Етническа структура

Разпределението на населението на община Омуртаг по етническа група по данни от последното преброяване през 2001 г. показва, че преобладава турската етническа група. Тя съставлява 67,4% от общия брой на населението на общината. Към българската етническа група се е самоопределило 20,5% от общото население на общината, а към ромската – 11,2%. Около 0,5% от населението не е определило своята етническа принадлежност. Основните вероизповедания в общината са мюсюлманското и източноправославното християнство.

Основните изводи от демографския анализ са свързани с особеностите на демографски процеси, протичащи на територията на общината:

  • За изследвания петгодишен период, в община Омуртаг се наблюдава протичане на демографски процеси, които се отличават от процесите на демографското развитие на повечето от останалите общини в страната. Макар и с относително невисоки количествени параметри, общината е с положителни коефициенти на демографско развитие, които са по-благоприятни от средните за страната и за област Търговище;

  • Степента на деформиране на възрастовата структура на населението, характерна за преобладаващата част от българските общини е с много по-слабо проявление в община Омуртаг. В този смисъл, застаряването на населението в общината е в по-начален стадий и все още не се е оформило като сериозен демографски проблем, застрашаващ бъдещото му възпроизводство по естествен път;

  • Образователната структура на населението е с характеристики, които са по-неблагоприятни от средните за страната и за област Търговище. Делът на високообразованото население не е висок, за разлика от абсолютния брой и относителния дял на ниско образованото и неграмотно население. Този проблем има пряко отношение към качествената характеристика на човешкия ресурс и изисква с Общинския план да се реализират съответните мерки и действия за постепенното му решаване.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница