За развитие на община омуртаг за периода 2005 – 2013 Г



страница6/16
Дата13.10.2018
Размер1.66 Mb.
#85452
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

3.3. Социално развитие

3.3.1. Пазар на труда – заетост и безработица


Ролята на населението на община Омуртаг като трудов потенциал се ана­лизира и оценява от гледна точка на възможността за участието на части от него в развитието на производствените, обслужващите и други селищни фун­к­ции. При оценяване на населението, от гледна точка на прякото му участие в социално-икономическото и инфраструктурното развитие на общината, се отчитат възможностите на контингентите в трудоспособна възраст, както и на части от контингентите в подтрудоспособна и надтрудоспособна възраст да участват в пазара на труда. Основна роля в това отношение играе населението в трудоспособна възраст. Възрастовият диапазон на тази категория от насе­лението е законово определен, като през последните години с повишаване на пенсионната възраст нараства и горната възрастова граница до 64 години.

Работната сила включва текущото икономически активно население, т.е. лицата над 15 годишна възраст, които реално участват в производствения и обслужващия цикъл на територията на общината. С други думи, това са реално заетите лица, чийто брой е различен от икономически активното население



Пазарът на труда в община Омуртаг включва два основни компо­нента: трудова заетост и безработица.

  • Заетост

Коефициентът на икономическа активност за общ. Омуртаг, изразен като съотношение между работната сила и населението на 15 и повече години е 45,0%. Този показател за общината е по-нисък от средния за страната (49,6%), Североизточния район за планиране (47,7%) и за област Търговище (41,3%). По-слабо проявените демографски процеси на изменения във възрастовата структура на населението от община Омуртаг не оказват голямо влияние върху изменението на броя и дела на икономически активното население. Икономически активното население на общината през 2003 г. е 15,2 хил. д. Работната сила (реално заетите и безработните лица) наброява 9468 д. Показателите за реалния брой на работната сила в община са по-благоприятни, ако се отчитат и заетите извън границите й. За съжаление липсата на статистически и други наблюдения върху трудовите пътувания не дават възможност да се отчита и този трудов ресурс. Коефициентът на заетост за община Омуртаг през 2003 г. е 25,7%., което е индикатор за определено напрежение на пазара на труда.

Данните за заетостта на населението в социално-икономическия и инфра­структурен комплекс на община Омуртаг са отразени в таблица № 8



Таблица №8

Брой на заетите лица по отрасли в община Омуртаг – 2003 г.

Отрасли

Заети лица общо и по сектори (брой)

Общо

В в.ч. общ. сектор

Частен сектор

Общо

3942

1766

2176

Селско, ловно и горско стопанство

142

*

111

Преработваща промишленост

1005

0

1005

Строителство

235

*

14

Търговия и ремонтни услуги

282

0

282

Хотели и ресторанти

41

0

41

Транспорт, складиране и съобщения

127

115

12

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване

279

279

0

Образование

695

695

0

Хуманно здравеопазване и социални дейности

354

309

45

Други дейности обслужващи обществото и личността

82

32

50

Източник: Териториално статистическо бюро Търговище

Забележка: * Конфиденциална информация

Секторно - отрасловата структура на заетостта в община Омуртаг сочи, че с най - висок абсолютен брой и относителен дял са заетите в третичния сектор на общинския социално-икономически комплекс. През 2003 г. в отраслите от този сектор са били трудово ангажирани 2975 д., което е 70,9% от общия брой на заетите лица. Първичния сектор осигурява трудова заетост на 142 д. (3,6% от общия брой на заетите), а вторичния – на 1005 д., или 20,9%. Така формиралата се структура на заетостта в общината е типична за добре развитите териториални социално-икономически комплекси – на ниска заетост в първичния сектор и висока в третичния. В случая, причините за ниската трудова заетост в първичния и вторичния сектори и високата заетост в третичния е продължаващото кризисно развитие в първите два сектора. А в тях именно се генерира брутния вътрешен продукт, чийто размер е един от основните индикатори за степента на социално-икономическото развитие.

Заетостта в многоотрасловата преработваща промишленост (вторичния сектор) на община Омуртаг е силно диференцирана. С най-висок брой да заетите в отрасъл „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” (позната като хранително-вкусова промишленост по отменения Национален отраслов класификатор). Причините за това са в големия брой на стопанските субекти в този отрасъл и в относително доброто им икономическо състояние, което генерира и по-висока заетост. Липсата на подробна и достатъчно достоверна статистическа информация за броя на заетите в останалите отрасли на обработващата промишленост не дава възможност да се разкрият по-добре диспропорциите в заетостта.

От обслужващите отрасли, включени в третичния сектор, по отношение на заетостта доминират три от тях - „Образование”, „Здравеопазване и социални дейности” и „Управление”. В тях намират трудова заетост общо 52,3% от всичко заетите в общината.

Характеристиката на заетостта по сектори от гледна точка на собствеността на капитала на субектите (обществен и частен сектор), показва че като водещ се очертава частния сектор. В него са ангажирани 2176 д. (55,2%), а в обществения – 1766 д., или 44,8% от всичко заетите. Във всички отрасли от обработващата промишленост, в отрасъл „Хотели и ресторанти” и отрасъл „Търговия и ремонтни услуги” също заетостта е изцяло в частния сектор. Публичният характер на дейностите в отраслите „Държавно управление, сигурност и обществен ред”, и „Образование” предопределя и заетостта изцяло в обществения сектор. С реформата в здравеопазването и с появата на лекарските практики (личните лекари) част от заетите в този отрасъл са в частния сектор.

Графична представа за структурата на заетостта в община Омуртаг през 2003 г. по отношение на собствеността на активите на отделните фирми (обществена и частна) дава фиг. 4.



Фиг. 4


  • Безработица

Безработицата е вторият елемент на пазара на труда. От основните па­раметри, характеризиращи безработицата на територията на община Омуртаг, също се очертават проблемите на пазара на труда. Най-добра представа за състоянието на това социално явление дава коефициентът за равнище на безработица. От неговата величина може да се съди за състоянието на пазара на труда. Проявлението на безработицата като социално-икономически процес е резултат от протичането на преструктурирането на социално-икономическия ком­плекс на община Омуртаг. Тези процеси продължават, макар и с по-отсла­бени темпове и в периода 1999-2003 г.

Община Омуртаг е с продължително високо равнище на безработица – около 40%, което е около 3 пъти по-високо от средното за страната – 12-13%. За периода 1999-2003 г., общината е с едно от най-високите равнища на безработица в сравнение с останалите общини от област Търговище. От петте общини в областта с по-висок коефициент на безработица е единствено община Антоново. По високото равнище на безработица, общината може да бъде определена като една от „горещите” точки в националния пазар на труда. Представа за състоянието на безработицата в общината дават данните от таблица 9.



Таблица №9

Динамика в развитието на безработицата в община Омуртаг за периода 1999-2003г.

Показатели

Години

1999

2001

2003

Общо регистрирани (бр.)

4817

5650

5526

Регистрирани безработни жени(бр.)

2536

2905

3013

Безработни до 29 г. (бр.)

1597

1707

1595

Безработни над 50 години (бр.)

822

1220

1497

Безработни с намалена работоспособност (бр.)

52

75

127

Безработни с висше образов. (бр.)

36

56

51

Коефициент на безработица (%)

39,2

43,0

39,8

Източник:Бюро по труда гр. Омуртаг

За целия период (1999-2003 г.) броят на регистрираните безработни се запазва по - висок от този на заетите лица – 4817 д. (1999 г.) и 5526 д. (2003 г.).

Неблагоприятна е тенденцията в развитието на безработицата, засягаща рисковите контингенти от работната сила. Такива са безработните лица до 29- годишна възраст (т.нар. младежка безработица), продължително безработните (с регистрация над 1 година), безработните лица над 50-годишна възраст, безработните с намалена работоспособност и др. Констатациите за рисковите групи от безработни на пазара на труда показват, че:


  • Младежката безработица се превръща в траен проблем, като почти всеки трети безработен през 2003 г. (28,9% от всички безра­ботни) е на възраст до 29 години. Независимо от тенденцията за намаляване на относителния дял на младежите останали без работа в 1999 г. (33,2%), високото равнище на този тип безра­ботица е един от факторите за потенциална младежка миграция;

  • Трайната безработица е другата неблагоприятна характеристика в пазара на труда в общината. От всички регистрирани безработни лица през 2003 г. около 85% са с продължителност на реги­страцията като безработни повече от една година. Като се има предвид, че голяма част от безработните лица са отпаднали от регистрация в бюрото по труда, проблемът с продължителната безработица в общината е с по-остри реални измерения;

  • По-ограничените възможности на безработните лица над 50 годишна възраст да се върнат реално на пазара на труда поставя изиск­вания към провежданата социална политика в областта на зае­тостта, които следва да намерят място и в Общинския план.


3.3.2. Доходи


Важен индикатор за социалното развитие на община Омуртаг е размерът на паричните доходи на населението. Същите основно се формират от работната заплата, пенсиите, от доходи от предприемачество, от домашното стопанство и др. В структурата на паричните доходи на населението над 55,5% се падат на доходи от заплати (37,3%) и от пенсии (18,2%). Относителният дял на доходите формирани от дейност в домашното стопанство съставлява 23,2%. Доходите от други дейности – предприемачество, от акции, различни видове обезщетения и т.н. са с малък относителен дял.

Нагледна представа за динамиката на средната работна заплата в община Омуртаг ( по сектори) дава и фиг. 5.



Фиг. 5


Посочените данни утвърждават като един от основните приходоизточници в паричните доходи средствата получени като работна заплата. Данните за община Омуртаг за периода 2001-2003 г. показват, че е налице трайна, но слабо изразена тенденция на нарастване на размера на средната годишна заплата. От 1896 лв. (2001 г.) средният размер на работната заплата нараства на 2200 лв. през 2002 г. и достига 2257 лв. през 2003 г.

Таблица №10

Средна работна заплата на заетия персонал в общ. Омуртаг по отрасли за 2003 г.

Отрасли

Размер на средногодишната работна заплата по сектори (лв.)

Общо

Общ. сектор

Частен сектор

Общо

2257

3120

1558

Селско, ловно и горско стопанство

1812

*

1693

Преработваща промишленост

1664

0

1664

Строителство

1539

*

1139

Търговия и ремонтни услуги

1517

0

1517

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване

3775

3775

0

Образование

3176

3176

0

Хуманно здравеопазване и социални дейности

3261

2487

1751

Други дейности обслужващи обществото и личността

1747

2156

1486

Забележка: * Конфиденциална информация

Източник: Териториално статистическо бюро Търговище

В сравнителен план, с останалите общини в област Търговище, по размер на средната работна заплата, община Омуртаг е на 4 място от всичките 5 общини в областта. С по-нисък среден размер на работната заплата е единствено община Антоново (1942 лв.). Размерът на средната работна заплата в община Омуртаг е значително по-нисък от този за страната – 3280 лв. (2003 г.).



В отраслов аспект с по-високи заплати в община Омуртаг през 2003 г. са отраслите от третичния сектор - Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване (3775 лв.), следвани от здравеопазването и образованието – съответно с 3261 лв. и 3176 лв. За разлика от голяма част от останалите общини в страната, средния размер на работната заплата в аграрния сектори и в горското стопанство в община Омуртаг е по-висок от съответния в преработващата промишленост (Вж. табл. № 10).

3.3.3. Социални дейности и социална инфраструктура

Социална инфраструктура


В отраслово-секторен аспект, социалната сфера, разглеждана като комплекс от разнообразни по характер социални дейности и необходимата за тяхната реализация материално-веществена среда (позната под понятието „социална инфраструктура”), представляват същностната част на третичния сектор. В основни линии, конгломерата от социални дейности попада в обхвата на отраслите с обслужващи функции. В близкото минало същите бяха познати и разглеждани като елементи на целево обособената „Система за комплексно обществено обслужване”. Социалната сфера включва: образованието, здравеопазването, културата, търговията и ремонтните (битовите)услуги, дейностите по социалното подпомагане, управлението, туризма и др. В аналитичната част на Общинския план за развитие на община Омуртаг при характеризиране на състоянието на третичния сектор е акцентирано върху социалните функции на разглежданите отрасли и обслужващи дейности, които могат да бъдат диференцирани като:

  • Интегриращи обществото обслужващи отрасли и обслужващи дейности (образование, култура и религия);

  • Осигуряващи живота отрасли и обслужващи дейности (здравеопазване, социално подпомагане и социални услуги и др.);

  • Създаващи условия за сигурност на населението дейности и системи (съдебна система, вътрешен ред и др.).

Важни индикатори за характеристиките и оценките за мястото на отраслите, изпълняващи социални функции, са:

  • броят на заетите лица;

  • размерът на бюджетните ресурси, осигурявани за развитието и издръжката им;

  • степента и мащабите на изградената обслужваща инфраструктура (училищна мрежа, здравна мрежа, мрежите от обекти на културата и социалните дейности и др.).
  • Образование


Развитието и издръжката на образованието е един от основните ангажименти на местната власт. Значимостта му в община Омуртаг се подчертава от:

    • високия брой на трудово ангажираните в този отрасъл лица;

    • значителния размер на бюджетни средства, отделяни за издръжката на дейностите по образование.

Данните за отрасловата структура на заетостта на населението в общината към 2003 г. показват, че в отрасъл „Образование” са ангажирани 695 д., което е 17,6% от всичко работещите. В разходната част на общинския бюджет около половината от бюджетните разходи за 2003 и 2004 г. (съответно 48,5% и 57,7%) са насочени за издръжката на образованието.

Образователната инфраструктура в община Омуртаг е представена от предучилищно, общо и професионално образование.



  • Предучилищно обучение (възпитание)

Предучилищното обучение (възпитание) в община Омуртаг е застъпено в добре развита мрежа от детски заведения, която включва двата основни типа детски градини (целодневни, полудневни и др.). То е предназначено да обхване контингента от населението във възрастовата група от 3 до 6 годишна възраст.

Характерът и особеностите в протичащите демографски процеси, оказват определящо въздействие върху динамиката в броя на децата, формиращи контингентите на подлежащите на обучение в предучилищните образователни заведения.

През учебната 1999/2000 г. на територията на община Омуртаг са функционирали 30 ЦДГ и 8 ПДГ, от които 3 ЦДГ - в общинския център. В ЦДГ през посочената учебна година са обхванати общо 934 деца, формиращи 46 групи, а в 8 ПДГ - 95 деца. Общо за 1999/2000 г. в община Омуртаг са обхванати 1029 деца, разпределени в 54 групи ( Вж. фиг.6)

Фиг. 6.


В резултат на намалението на броя на децата в съответната възрастова група, е извършено определено редуциране на мрежата от детски заведения. Техният брой през учебната 2004/2005 г. е намален на 27, а броят на децата обхванати в ЦДГ намалява до 856. Броят на групите в детските заведения през същата учебна година е с една по-малко – 45. Пълняемостта на групите за посочения период не се характеризира с особена динамика – варира от 20 до 19 деца в една група, което е в границите на възприетите нормативи и стандарти за качество на процеса на обучение и възпитание на децата.

  • Общо образование

Общото образование в община Омуртаг е представено от функциониращи училища от всички степени на този вид образование – начални, основни и прогимназиални и гимназиални. Броят и териториалното им разположение са функция на броя на децата от отделните селища, които подлежат на обучение. Най-обобщена представа за състоянието на общото образование в община Омуртаг за периода 1999-2004 г. дават данните от таблица № 11

Таблица №11

Динамика в броя на училищата и учениците в обообразователните училища в община Омуртаг за периода 1999-2004 г.

Учебна година

Б р о й

училища

ученици

паралелки

Класни стаи

учители

1999/2000

22

3124

160

234

370

2000/2000

22

3117

156

236

345

2001/2002

22

2995

150

236

346

2002/2003

21

3181

162

228

310

2003/2004

21

3098

158

228

299

Източник: Община Омуртаг

Структурата на мрежата от общообразователни училища в общината през учебната 2003/2004 г. включва 12 начални и 7 основни училища, 1 прогимназия и 1 гимназия. В тях са обхванати общо 3098 ученика, а броят на учителите е 299 д.

Динамиката в основните показатели, характеризиращи общообразователната мрежа в община Омуртаг в разглеждания петгодишен период не е изразителна. Измененията на количествените параметри по основните показатели, характеризиращи общото образование не са съществени. Така например, броят на училищата намалява незначително – от 22 (учебна 1999/2000 г.) на 21 (учебна 2003/3004 г.), а на учениците – съответно - от 3124 – на 3098. В посочения период е закрито началното училище в с. Висок. Аналогична е и динамиката в броя на формираните паралелки – намалението е съответно от 160 на 158. Материалната база на общото образование също остава почти непроменена. Капацитетът й, измерван чрез броя на класните стаи също бележи тенденция на незначително намаление.

Качествената характеристика на общообразователната мрежа в общината е направена на основата на показателите й за учебната 2003/2004 г. Действащи общообразователни училища (от 4-те степени на общото образование) функционират в 18 от общо 43 населени места в общината. В гр. Омуртаг има 2 начални училища (НУ „Хр. Смирненски” и НУ „В. Левски”), както и прогимназия „Акад. Д. Йорданов” и гимназия „С. Велчев”. В селата от общината по-масово срещания тип училища са началните. В 8 от съществуващите начални училища (в селата Г. Църквище, Веселец, П. Хитово, Могилец и др.) броят на учениците е под 40. В тези училища са съществуват паралелки със слети класове, което ограничава възможностите за провеждане на качествен учебно-възпитателен процес. Броят на учениците в една паралелка е около и дори под утвърдения минимален норматив за средна пълняемост. Началните училища в селата Веселец, Г. Църквище, Могилец и др. се очертават като проблемни, т. нар. „училища в криза”.

Материалната база на общото образование е достатъчна като количествени параметри да удовлетвори потребностите на учениците. Аргумент за подобна констатация е съотношението „брой паралелки”/”брой класни стаи”, което показва определена преоразмереност на потребностите от материална база.

През последните 2-3 години се реализира процес на постепенно насищане на общообразователните училища с компютри. Общият им брой през учебната 2003/2004 г. достига 69 компютъра, по-голямата част от които са в 4-те общообразователни училища в гр. Омуртаг (48 бр.). От основните училища в селата с по 7 компютъра разполагат училищата в селата Зелена морава, Врани кон и Плъстина.



  • Професионално образование

Професионалното образование в общината е представено от едно професионално училище – Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост. Тя е наследник на трансформираното през учебната 2003/2004 г. СПТУ по транспорт и лека промишленост. В професионалната гимназия през учебната 2004/2005 г. се обучават 380 ученика, които формират общо 18 паралелки. Динамиката в основните параметри, характеризиращи професионалното образование (брой ученици, брой паралелки и материалната база) не е с големи вариации през последните 5 години. Броят на учениците се запазва в границите на около 300, няма съществени изменения и в броя на класните стаи, кабинетите и работилниците. По-съществени са измененията в насищането на училището с компютри, чийто брой нараства от 8 (през учебната 1999/2000 г.) на 43 (учебната 2004/2005 г.).

Професионалните направления, по които се осъществява обучението в училището са: моделиране и конструиране на облеклото с интензивно изучаване на чужд език; моделиране и конструиране на облеклото; технология на облеклото; оператор в шевното производство; управление на транспортното предприятие; автомобили и кари; монтьор и водач на МПС.

Материалната база на професионалното образование, отговаря на капацитета на училището (отразен като брой ученици). Класните стаи са 5, кабинетите -17 и работилниците – 9. Професионалната гимназия разполага и 43 бр. компютри.


    • Специално образование

В общината е разкрит специализирано заведение - Дом за деца от предучилищна възраст. В него се отглеждат и възпитават 69 деца от Омуртаг, Попово, Търговище и Шумен на възраст от 2 до 7 години, разпределени в 5 групи, 3 от които са специализирани за деца с леки увреждания.

  • Здравеопазване

Здравеопазването, като обслужваща дейност пряко свързана със живота и здравето на населението е обект на държавната и на общинската социална политика. Тази социална дейност е представена от системи за доболнично и болнично обслужване на населението от общината.

Основният фактор, отчитан при организацията на здравеопазването на населението е картината на заболеваемостта на населението в общината.



Здравният статус на населението (определен на базата на данни за броя на преминали болни по нозологични единици през «МБАЛ – Омуртаг» ЕАД гр. Омуртаг) показва че в структурата на обобщените 17 класа болести с висок относителен дял се открояват следните класове:

    • болести на дихателната система;

    • усложненията на бременността и раждането;

    • болести на пикочно-половата система;

    • болестите на кръвта и кръвотворните органи и др.

На посочените класове болести се падат над 80% от заболеваемостта на населението в общината. Динамиката в развитието на средната заболеваемост на населението в община Омуртаг за периода 2000-2004 г. показва, ясно очертана тенденция на нарастване на болестите на дихателната система, болестите на органите на кръвообращението, болестите на храносмилателната система и др. Обратната тенденция се наблюдава при болестите на пикочно-половата система, на болестите на костно-мускулната система, болестите на нервната система и др.

Организираната система на здравеопазването в община Омуртаг включва доболничното и болничното обслужване на населението.



  • Доболнично обслужване

Общият брой на общопрактикуващите лекари (лекарски практики) на територията на общината е 9. Дейността им се допълва от функциите на Медицински център І - Омуртаг ЕООД към „МБАЛ Омуртаг” ЕООД. Към системата за доболничното обслужване следва да бъдат отнесени и самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории, функциониращи на територията на общината.

Сериозни проблеми на доболничното обслужване на населението са броят на отпадналите по различни причини от системата на здравното осигуряване лица и неосигуреността с лични лекари здравни практики в някои от малките населени места.



  • Болнично обслужване

Болничното обслужване на населението се осъществява в общинската многопрофилна болница за активно лечение („МБАЛ Омуртаг ЕООД”). Същата е с районни обслужващи функции и обслужва населението и от община Антоново.

Капацитетът на МБАЛ Омуртаг се измерва с броя на болничните легла и броя на лекарите, работещи в нея.

Общият брой на болничните легла през 2004 г. възлиза на 150. Капацитетът на МБАЛ (брой болнични легла) е съобразен с контингента от обслужвано население и заболеваемостта. По отношение на този показател за последните 5 години е осъществено известно преструктуриране, изразяващо се в поетапно намаляване броя на болничните легла – от 220 (2000 г.) на 150 (2004 г.). Това е резултат от провежданата политика за оптимизиране (по-ефективно използване) на болничните легла, акцентиране върху профилактиката и намаляване на престоя в болничното заведение с цел постигане на по-висок оборот при ползването на леглата и др. Това е положителна тенденция, наблюдавана в повечето от европейските страни. От фиг. 7 може да се получи представа за структурата на здравните заведения.

Фиг. 7


Бързата и неотложна помощ се оказва от филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Търговище. Същият ползва като база помещения в МБАЛ Омуртаг.

Проблемите на здравеопазването могат да бъдат групирани в две основни направления:

  • По кадровото обезпечаване на доболничната и болничната помощ;

  • По материалното осигуряване на болничната помощ.

По първото направление се очертава липсата на общопрактикуващи лекари които да покрият лекарските практики в някои от малките и отдалечени населени места, както и на лекари-специалисти по някои специалности в МБАЛ и в Медицинския център.

По второто направление проблемите засягат липсата на съвременна медицинска апаратура (в т.ч. диагностична и операционна апаратура), както и проблеми, свързани с подобряване на енергийната ефективност на болничния и на другия здравен сграден фонд.



  • Култура

Друга социална дейност, към развитието на която ангажименти има местната власт е културата. Същата се разглежда като комплекс от дейности, свързани с духовните потребности на населението. За развитие на дейностите на културата (основно за издръжка на същите), от общинския бюджет се заделят между 100 и 200 хил. лв. годишно, а броят на заетите лица през 2004 г. е 32 д.

На територията на община Омуртаг от обектите на културата функционират исторически музей и мрежа от читалища.



Историческият музей е с общински функции. Разполага с добра база, включваща общо 12 зали с обща площ 331 м2. В него се съхраняват експонати, свързани с историческите промени в бита на местното население. Един от ценните му експонати е летателният скафандър на втория български космонавт Александър Александров. Музейна сбирка има и в читалището в с.Беломорци.

На територията на общината има много добре развита мрежа от читалища. Техният брой е 26, функциониращи в 25 населени места в общината. В гр. Омуртаг има 2 читалища („Отец Паисий” и „Шафак”). В селата, където читалищната дейност е по-активна, читалищата заедно с основните и началните училища са един­ствените културно – духовни средища. Основната дейност в тях е любител­с­кото творчество, допълвана от библиотечна дейност, от различни типове школи (езикови, музикални и др.). За мащабите на читалищната инфраструктура, освен от броя им, се съди и от данните за броя на местата в читалищните салони (общо за всички читалища – 2650 места) и 4600 м2 площ. Част от читалищата са строени по типови проекти от няколко типоразмера - с читалищни салони от 120 места (читалищата в селата Зелена морава, П. Хитово, Церовище), със салони с 220 места (читалищата в селата Врани кон, Илийно, Беломорци) и т.н.



Културно-историческото наследство включва недвижими паметници на културата, които са с общинско и регионално значение. Такива са Тракийския некропол и римския кастел край с. Камбурово, римската вила край с. Могилец, късноримската крепост край с. Врани кон, църквата „Св. Димитър” и джамията „Синдирли джами” и Мезлишката чешма – и трите в гр. Омуртаг и др. Някои от тях след съответното експониране могат да се разглеждат и като туристически ресурс с антропогенен характер.

Основните проблеми на дейностите по културата са свързани с недостатъчния финансов ресурс за поддържане на читалищната база. Размерът на субсидията от общинския бюджет, осигуря­ваща само фонд „Работна заплата” на читалищните секретари, е недостатъчен, поради което се осигуряват само по половин щатна бройка в почти всички читалища (изключение от това са само двете читалища в гр. Омуртаг). Недостатъчни са и средствата за обновяване на библиотечния фонд.

  • Социално подпомагане и социални услуги

Политиката на развитие на социалните дейности, провеждана от държа­вата и от местните власти (в случая от община Омуртаг чрез Общинската служба „Социално подпомагане”) е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в нера­вно­стойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни про­блеми ( социално слабите, инвалидите, децата с физически и психически увреждания, изоставени от родителите деца и др.).

През 2004 г. кръгът на подпомаганите лица в общината включва:



  • общ брой на подпомаганите лица и семейства - 1298 д.

в т.ч. инвалиди - 65 д.

многодетни семейства - 136 бр.



  • месечни помощи за транспортно обслужване - 758 д.

в т.ч. на инвалиди - 554 д.

За периода 2000 – 2004 г. се наблюдава тенденция на ограничаване на броя на лицата и семействата, в т.ч. и на многодетните семейства. Обратната тенденция се наблюдава при броя на подпомаганите инвалиди – броят им нараства от 26 (2000 г.) на 65 (2004 г.).



Основните констатации от анализите и оценките на състоянието на социалната сфера и социалната инфраструктура в община Омуртаг могат да бъдат формулирани по следния начин:

  • Местната власт (в лицето на Общинската администрация и на Общинския съвет) отделя съществено внимание на възможностите за развитието на социалните дейности и на възможностите за решаване на проблемите им. Действията в това отношение се изразяват както в осигуряване на необходимите бюджетни финансови ресурси, така и в предприемането на редица организационно-управленски действия включващи разработването и реализацията на общински стратегии и програми, участие с инвестиционни проекти и др.;

  • В сферата на образованието се провежда политика за:

    • повишаване на обхвата на децата в заведенията за предучилищно възпитание и на учениците, подлежащи на задължителен обхват в общообразователните училища;

    • протичане на процес за оптимизиране на мрежата от общообразователни училища, която да съответства на наличните контингенти от ученици в отделните населени места;

    • адаптиране на професионалните направления, предлагани в обучението в Професионалната гимназия по лека промишленост и транспорт към икономическата структура на общината.

  • Под влияние на демографския фактор в сферата на образованието се очертава проблем с качеството на учебно-възпитателния процес, породен от съществуването на маломерни паралелки и на паралелки със слети класове в училищата в някои от населените места;

  • В сферата на здравеопазването, възникват проблеми свързани с:

  • кадровото осигуряване на някои от лекарските практики (по линия на доболничната помощ) и на лекари специалисти по някои специалности в болничната помощ;

  • ограничаване на броя на лицата без здравно осигуряване и отпадането им от здравноосигурителната система;

  • Ненапълно решен е проблема с бюджетното финансово осигуряване на дейностите в сферата на културата и особено на читалищата.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница