% от българите се самолекуват

70% от българите се самолекуват

По-малко от 30% от пациентите в България се консултират с лекар, преди да закупят лекарства, сочи проучване, направено от голяма фармацевтична компания.

Според статистическите данни 74% лекуват сами грипни състояния, 83% - настинка, а над 30% си купуват антибиотици без рецепта. Повече от половината от анкетираните признават, че се съветват единствено с фармацевта в аптеката, когато става дума за лекарства за простуда и грип; 21% разкриват, че често така и не стигат до кабинета, а се консултират с личния си лекар единствено по телефона.

Около 20% от хората обясняват, че избират лекарства по реклама, а около 30% - по ниската цена. Много се съветват с приятели и познати или четат съвети в здравни форуми.

Самолечението обаче може да доведе дори до смъртни случаи, алармират специалисти. Те са категорични, че дори и за употреба на лекарства, които се продават без рецепта, е необходимо да се консултирате с лекар. Най-опасна е употребата без надзор на препарати за понижаване на температурата, против настинка и грип, както и на антибиотици.

От препаратите за простудни заболявания и при повишена температура най-рисков е парацетамолът. Според Световната здравна организация предозирането с парацетамол е сред най-честите медикаментозни интоксикации през последните години.

Той е много ефективен и помага при настинка, грип, главоболие, мускулни болки, висока температура. Именно заради това обаче се съдържа в десетки различни препарати. Според лекарите най-често се стига до натравяния при безразборно приемане на различни препарати

Комбинирането дори само на два, които съдържат парацетамол, може да доведе до гадене, повръщане, сърбеж и обриви по кожата, замайване, затруднено дишане, нарушение на функцията на бъбреците и черния дроб, загуба на съзнание и дори смърт.

Затова специалистите препоръчват препарати с парацетамол да не се приемат повече от четири пъти за 24 часа, интервалът между два приема да е поне 4-6 часа и курсът на лечение без консултация с лекар - не повече от три дни. Някои лекари дори препоръчват парацетамол да се продава единствено с рецепта.

Европейската агенция по лекарствата алармира и за множество рискове от самолечението с препарати, съдържащи ибупрофен. Те също са много ефективни срещу болка и висока температура, затова често пациентите злоупотребяват с тях.

Съставката се съдържа в множество лекарства, затова е необходимо внимателно да се чете съдържанието на всякакви сашета и хапчета, препоръчвани при първите симптоми на настинка и грип.

Лекарствата с ибупрофен са много ефективни и при болки, затова и често се приемат от пациенти, страдащи от хронични проблеми. Специалистите подчертават обаче, че при дългосрочен прием ибупрофенът може да доведе до проблеми с бъбреците и черния дроб, остри гастрити и колити, язви, кожни проблеми, повишаване на кръвното налягане, дори сърдечни усложнения и смърт.

От Националния център по заразни и паразитни болести уточняват, че най-големият риск от самолечението не само за българите, но и в световен мащаб е развитието на антибиотична резистентност. Учените обясняват, че самолечението с антибиотици застрашава не само здравето на отделния индивид, а може да разруши колективния имунитет

Специалистите изтъкват, че антибиотици не бива никога и при никакви обстоятелства да се приемат без консултация с лекар.

От Националния център по заразни и паразитни болести обясняват, че основната грешка, която допускат много пациенти, е самоинициативно лечение с антибиотици при настинка или грип.

Антибиотиците имат ефект единствено ако е налице бактериална инфекция. При вирусна обаче те са неефективни. Без специално изследване няма как човек сам да прецени за какъв тип заболяване става дума, уточняват специалистите. Затова в някои случаи приемът на антибиотиците е напълно безсмислен.

Но освен безсмислен той е и опасен, защото някои антибиотици имат сериозни странични ефекти върху сърдечносъдовата система, бъбреците или гастроинтестиналния тракт.

При самолечение и безразборно комбиниране с други медикаменти тези нежелани лекарствени реакции могат да се насложат и засилят. Истината е, че понякога на специалистите им е трудно да предвидят всички рискове при комбинации от медикаменти.

Лекари аламират, че риск има и в прекъсването на лечението. Много хора сами си купуват антибиотик, пият го три дни и като се почувстват добре, го спират. А специалистите са категорични, че всеки курс антибиотик трябва да се изкара докрай - в общия случай пет, седем или десет дни.

Преждевременното прекъсване на антибиотичното лечение крие рискове от създаване на резистенции. Така се "отглеждат" бактериални щамове, които са нечувствителни и не се влияят от стандартните антибиотици, и следващия път, когато се наложи прием, лекарството вече няма да действа.

През последните години световните здравни специалисти се притесняват от факта, че от 1987 г. насам не са откривани нови антибиотици, а единствено нови поколения на някои групи. Първият антибиотик - пеницилинът, е открит от Александър Флеминг през 1928 г., а след това са открити още над 100 различни вида антибиотици. Но след бума на откритията през 50-те и 60-те години се стига до затишие и след 1987 г. не е създаден напълно нов медикамент.

Това кара здравните специалисти да се притесняват от съществуващия риск да не би да се стигне до момент, когато те вече няма да действат.

Лекари алармират, че ако това се случи, ще се върнем векове назад в медицината и дори елементарните инфекции може отново да станат фатални. По данни на СЗО 750 000 души в света умират от инфекции, които антибиотиците не могат да лекуват. Ако употребата на тези препарати продължи в същия дух, до 2050 г. се очаква да умират 10 милиона души само защото антибиотиците не действат.

"Рискови може да са и най-обикновените операции, а най-незначителната драскотина може да свърши със смъртоносен изход" - заяви още преди две години ръководителката на Световната здравна организация (СЗО) Маргарет Чен, подчертавайки, че светът е на крачка от криза в здравеопазването.

От СЗО алармират, че през последните години с почти 50% е нараснала вероятността от смърт заради заразяване с резистентни на антибиотици патогени. В най-мрачните прогнози на учените в крайна сметка всички бактерии ще станат резистентни и ще се стигне до "залез на медицината ".

Все пак специалисти от Североизточния университет в Бостън обявиха, че са направили пробив в разработката на ново поколение антибиотици, които ще действат срещу устойчивите бактерии и ще предотвратят риска от развитие на антибиотична резистентност.

Екипът гарантира, че новото съединение ще има способността да спира растежа на клетъчните стени при бактериите и срещу този механизъм е минимална възможността да се развие резистентност.

Освен това опитите са доказали, че се справя със сериозни бактериални инфекции без рискови странични ефекти. Преди обаче този антибиотик да стигне до пациентите, ще минат още поне 5-6 години.