Закон на Москов, който блокира лекарския съюз 24 часа ст
Изтегляне 0.75 Mb.
|
Няма намерени материалиНационални радиа 
Разговор с д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване в НСБНР До обед http://bnr.bg/horizont/post/100630763/komisiata-po-zdraveopazvane-obsajda-v-chetvartak-nacionalnata-zdravna-strategia 
Водещ: Днес в парламентарната комисия по здравеопазване ще се обсъжда Националната здравна стратегия 2020, внесена от МС на 13-ти този месец. Повод за една поредица от анализи, които решихме с репортера Евелина Стоянова да направим. Започваме и с поканата към д-р Даниела Дариткова, председател на комисията. Тя вчера взе участие в дискусията, организирана от националния омбудсман Мая Манолова във връзка с бюджета за здраве за следващата година. Д-р Дариткова даде заявка, че дискусията може да продължи и днес в Комисията по здравеопазване. Здравейте, г-жо Дариткова. Д-р Даниела Дариткова: Добър ден на вас, вашите слушатели и вашия екип. Водещ: Благодарим ви за това, че се отзовахте. Сигурна съм, че наистина ще са поредица разговори. Евелина предлага да започнем с кое? Репортер: Предлагам да започнем с притесненията, свързани с бюджета за здраве за следващата година на лекарски, пациентски организации. В ръцете си държа становището на Националното сдружение на частните болници по повод законопроекта за бюджета на НЗОК за 2016 г. Само ще прочета част от техните притеснения. Предложенията законопроект за бюджета на НЗОК за следващата година повтаря приходите и разходите от предишната година с минимално увеличение. Той не кореспондира със заявените намерения за реформа на здравната система. В него не са предвидени разчети на разходите по основните и допълнителните пакети от медицински дейности нито на т.нар. комплексно лечение. За пореден път със законопроекта се въвеждат лимити за болничната помощ и регулативни стандарти за извънболничната. И още, проектът за бюджет на НЗОК отнема правото на БЛС да договаря контрола над задължителното здравно осигуряване и самото предложение за изменение на Закона за здравното осигуряване е направено в нарушение на Конституцията. Спирам до тук. Въпросите ще бъдат и към д-р Дариткова. Аз само ще ви кажа, че подобни притеснения изразяват и други лекарски организации и пациентски организации. Те се срещнаха вчера с омбудсмана Мая Манолова. Да я чуем първо и след това ще продължим коментарите с д-р Дариткова. Мая Манолова: Пациентските организации, работодатели, синдикати, изобщо гражданите и лекарите в България са притеснени от промените и в нормативната база, и в организацията на здравната система, които се извършват сега. Най-вече в контекста на това как те ще се отразят на пациента. Това е и моята отправна точка. Защото достъпът до здравеопазване, достъпът до своевременно съвременно лечение, качеството, възможността за избор на лекар и на лечебно заведение, конкуренцията между лечебните заведения. Това са основните жалони, които са маркирани пред омбудсмана в сферата на здравеопазването. Така че наистина и моята тревога е как всички тези промени, които в момента се случват и по законодателен път през бюджета на НЗОК, промените в Закона за здравното осигуряване, подзаконовите нормативни актове, които регламентират удовлетвореността, пакетите, националната здравна карта – как всичко това ще се отрази на обикновения гражданин и на пациента. Споделиха се много тревожни очаквания и от промените, и от пациентски организации, и от БЛС, и от зъболекарския съюз, и от частните болници, и от общинските болници. Което ме кара да мисля, че част от тези промени не са достатъчно добре обмислени. И най-малкото не са проговорени, не са чути всички страни в този процес. И това, което аз ще направя, са няколко неща. Първо, ще отправя конкретни предложения, ще изразя позиция по второто четене на бюджета на НЗОК в посока на отпадане на част от промените, които ще ликвидират договорното начало, което се иска от БЛС и от Българския зъболекарски съюз, което се прави на практика през задния вход чрез промени в бюджета. Ще изразя своята позиция и за начина, по който се извършва лимитирането на болничната и доболничната помощ и по начина, който се районира здравеопазването. Защото то води до закрепостяване на българските граждани. Тоест ако живееш в провинцията, ти ще бъдеш принуден да се лекуваш само в лечебните заведения в твоя район. И след като бъде изчерпан лимитът може да търсиш медицинска помощ другаде. Ще отправя конкретни препоръки към министъра на здравеопазването и към ръководството на НЗОК, свързани с изготвянето на националната здравна карта, с правомощията на шефовете на районните здравноосигурителни каси във връзка с изготвянето на картата и предстоящият договорен процес, при който шефовете на районните каси ще могат да избират от кого да закупуват съответни медицински дейности. Тук наистина е притеснителен въпросът какви ще бъдат критериите, които ще дадат възможност на един регионален началник да прецени кои лечебни заведения ще получават публични пари, за кои точно дейности и за кои – не, как това ще се отрази на конкуренцията и как в крайна сметка това ще се отрази на качеството, ако няма конкуренция, и как това ще се отрази на комплексността на лечението, която беше обещана. Ще отправя една конкретна препоръка към министъра на здравеопазването, свързана със Спешната помощ. Мисля, че вече е крайно време да бъде изработен стандарта Спешна помощ и да предприети ясни мерки за повишаване на мотивацията на работещите в тази система. Какво се случва с надлимитната дейност, която е извършена през 2015 г. и какво ще се случи след въвеждането на лимити през 2016 г. След като здравният пакет беше разделен на основен и допълнителен, лимити ще има и за заболяванията, които са включени в основния пакет. Обещанието за безлимитно лечение по социалнозначими заболявания без доплащане от пациента със сигурност няма да се случи. Това не се възприема от съсловните организации и от гражданите и трябва да бъде коригирано. Водещ: С д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване, заедно чухме казаното от омбудсмана Мая Манолова. Коментарът ви, д-р Дариткова. Не са ли достатъчно добре обмислени промените? Д-р Даниела Дариткова: Аз наистина смятам, че е полезно реформата на здравеопазването да се прави чрез постигането на максимален консенсус и да се по някакъв начин обединят всички мнения и становища. Само че, за съжаление, и след вчерашната среща, и след поредицата от разговори в Комисията по здравеопазване, в която ние винаги даваме възможност да се изкажат представители на неправителствения сектор, на всички сдружения в областта на здравеопазването, съсловни организации, правителствени, неправителствени – всички тези разговори вървят все още в сферата на констатации. Липсват ми предложения за конструктивни решения. В коментарите имаше и голяма доза неверни твърдения, за съжаление, които не почиват на приетата нормативна база. Да започна първо с бюджета на НЗОК, който ще бъде със 129 млн. и около 200 хил. по-голям за следващата година, отколкото за тази година. В рамките на икономическите възможности на държавата смятам, че това е един добър ръст на бюджета. Оттук-нататък наистина има възможност да се правят реформи. Трябва тези реформи да почиват на една добре приета нормативна база. Това, което ще се случва с основния и допълнителния пакет тревожи и нас, народните представители. Именно за това е решено в преходни и заключителни разпоредби на закона да се промени Закона за здравното осигуряване и да се приеме, че от 1 април влизат новите пакети, за да може да се финализира обсъждането и да се постигне максималният консенсус, за който непрекъснато говорим. От друга страна, наистина темите за това, че се променя приетият вече през лятото на тази година Закон за здравното осигуряване, който връща договарянето на главите за санкции и контрол между Касата и БЛС са истина. Ние вчера внесохме с мои колеги, народни представители предложения за отпадане на текстовете, които отнемат възможността на БЛС да преговаря за тези глави. Но искам да разберете и притеснението на тези, които осъществяват, тоест Касата е оперативният орган – контрола и санкциите, какво би се случило, ако все пак БЛС не се съгласи да подпише Рамков договор. Защото и тази възможност съществува. От друга страна, смятам, че наистина следващата година приемането на национална здравна карта ще е един добър знак. Защото са правени много опити за описване на съществуващите видове медицинска помощ по региони. За да се даде възможност да се планират инвестициите, за да имаме относително равномерен достъп до населението. Това е целта на здравната карта. В никакъв случай тя няма да закрепости гражданите. Защото остава възможността за свободен избор на лечебно заведение. И всеки български гражданин може да се лекува там, в това лечебно заведение, в което има най-голямо доверие и към специалистите, осъществяващи дейност там. Репортер: Д-р Дариткова... Д-р Даниела Дариткова: Всичко това смятам, че наистина ще успокои гражданите. Реформа трябва да се прави. Всички заявяват, че системата на здравеопазване се нуждае от съществени промени. Но те трябва да се правят спокойно, не революционно, като се търсят наистина добрите решения. Репортер: А от къде идва това притеснение за закрепостяване на пациентите и липса на избор, д-р Дариткова, да разясним? Д-р Даниела Дариткова: От непознаване на нормативната база и от принципите, на които се прави националната здравна карта. Репортер: Казвате, че сте отворени за диалог. Дори заявихте желание на днешното заседание на Комисията по здравеопазване в НС да продължите дискусията, която започна при омбудсмана на републиката. Д-р Даниела Дариткова: Да, категорично. Аз тезите, които вчера бяха изложени от част от присъстващите съм ги чувала многократно. Днес ще обсъждаме националната здравна стратегия, която ще даде хоризонта на нашето здравеопазване в края на 2020 г. И смятам, че е изключително удобно този програмен документ сега да събере мненията и становищата на всички заинтересовани страни. Аз ще дам такава възможност. За съжаление, по националната здравна стратегия съм получила само две становища от всички, към които съм се обърнала. Надявам се днес те да бъдат изказани устно. Няма да бързаме с финализирането на документа. И смятам, че това ще бъде изключително полезно и за изпълнителната власт, да видят наистина какви са нормативните промени, които се очакват от участниците в системата на здравеопазване, които да са в интерес на българските граждани. Репортер: Получили сте само две становища. Да кажем – какво предвижда Националната здравна стратегия 2020, както я наричаме? Д-р Даниела Дариткова: Националната здравна стратегия би следвало да очертае със съответния план за действие как ще изглеждат всички нива на медицинско обслужване, като се започне от интегрираните социалноздрави грижи за деца и възрастни хора, и хора с увреждания и се стигне до високотехнологичната медицина, Спешна помощ, психиатрично здраве, всички, психиатрична помощ, болнична помощ. Всичко това би следвало да се обхване от един програмен документ, който би следвало да очертае и нормативните промени, които са необходими за реализирането на финалните резултати, както и източниците на финансиране да бъдат ясно посочени. Този програмен документ е необходим, за да може наистина някои от реформите в сектор Здравеопазване да бъдат финализирани чрез европейските програми. Защото здравеопазването не е самостоятелен приоритет. Той би следвало да бъде финансиран по така вече утвърдените европейски програми. Репортер: И да ви върна на лимитите, тези, които притесняват специалистите в болничната помощ. Има ли място за тревога, г-жо Дариткова? Д-р Даниела Дариткова: Аз смятам, че лимитиране е имало винаги в последните години. Когато приемаш бюджет, който все пак има финансова рамка е нормално да има някакво разпределение на ресурсите. Още повече, че и медицината работи на основата на медицинската статистика, тоест имаме все пак някакви параметри на заболеваемост в отделните региони. За голямо мое съжаление, признавам, че на базата на клиничните пътеки тази статистика доста е изкривена напоследък в България. Регулативни стандарти винаги е имало, има и механизми, които да дадат възможност на специалистите да променят параметрите, които са получили като направление, като пари за изследвания, както и лечебните заведения за болнична помощ имат възможност да се обръщат, при условия, че няма достатъчно финансов ресурс, осигурен чрез т.нар. делегирани бюджети. Аз смятам, че това трябва да бъде наистина един приоритет на оперативното ръководство на НЗОК. Защото има едни вече механизми, които да кажем са се изчерпали с исторически принципи на определяне на бюджетите на болницата. Там са най-големите проблеми. Би следвало там да се постигнат по-гъвкави решения. И тук разчитам изключително много на колегите от съсловната организация, които имаха някакви предложения по темата. Но този разговор трябва да се води след окончателното приемане на бюджета и след преговорите за Национален рамков договор, които биха могли да дадат отговора на голяма част от проблемите, излагани досега. Защото развитието на болничната помощ в България наистина е значително през последните години. Всички твърдят, че сме постигнали максимума на хоспитализации. Повече от 2 млн. души на фона на 5 млн. население наистина е един значителен резултат. Всички искаме медицината ни да се развива в друга посока с превес на превенцията и профилактиката и развитие на извънболничната медицинска помощ. И смятам, че това от декларация трябва да се превърне в някакъв реален резултат. За това ще са необходими усилия от всички страни. Водещ: Казвате необходими са разговори, изслушване. Факт е обаче, че всички участници в този обществен разговор са активни. Факт е. Защото на практика в този разговор и в тази система сме всички ние, нали така. Д-р Даниела Дариткова: Категорично. Водещ: Благодаря ви за този разговор. Благодаря и на репортера Евелина Стоянова, и разбира се с многоточието, тъй като ще предстоят и други такива обсъждания. Д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазване. 
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|