Оценката на ниво речен басейн се извършва в следната последователност:
Стъпка 1: Определяне на зоните със забрана за изграждане на нови ВЕЦ по смисъла на въведени законови ограничения и нанасянето на тези зони в карти/ ГИС.
Стъпка 2: Класифициране на останалите речните участъци според тяхната чувствителност и приложимост за изграждане на нови ВЕЦ по система от критерии, адаптирани към националната нормативна рамка.
Графичното представяне на тези две стъпки на оценка съгласно Ръководството на ICPDR е представено на диаграмата (Фиг. 1) по-долу.
Фиг. 2 – Матрица, включваща комплексната оценка на ВЕЦ, според екологичното въздействие върху конкретния речен участък и хидроенергийния потенциал на същия, (източник „Устойчиво развитие на хидроенергетиката в Дунавския басейн”, Schwaiger et al., 2013, ICPDR).
3.3.1 Стъпка 1: Определяне на зони със забрана за изграждане на ВЕЦ
Първата стъпка от пространствения анализ е да се определят зоните с категорична забрана за ново строителство на ВЕЦ по смисъла на въведени законови ограничения. Понастоящем в България такива ограничения за формулирани в Закон за водите чл. 118ж. Не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия в следните случаи:
-
при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи;
-
когато средномногогодишното водно количество в реката е по-малко от 100,0 л/сек.;
-
на по-малко от 500 м преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения;
-
когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване;
-
когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а от ЗВ;
-
когато не е осигурена хидравличната непрекъсваемост на реката.
Повечето от тези ограничения имат ясно пространствено измерение и са приложими при оценката на ниво речен басейн. Тези критерии, заедно с източниците на информация за оценката и отражението им в ГИС са представени в Таблица 1:
Таблица 1 – Отразяване в ГИС на ограничения за ВЕЦ съгл. Закон за водите чл. 118ж
Ограничение
|
Източник на информация
|
ГИС слой
|
В близост на по-малко от 500 метра преди или след точка за мониторинг на повърхностно водно тяло
|
Мониторингови програми в ПУРБ, БД
|
Точки за мониторинг на повърхностни води
|
Участък на реката, който попада в зони за защита по чл. 119, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания или биологични видове
|
Национална информационна система за Натура 2000, МОСВ; Регистър на защитените територии, ИАОС
|
Защитени зони по ЗБР;
Защитени територии по ЗЗТ
|
Други забрани или ограничения въведени в ПУРБ.
|
ПУРБ
|
ГИС слоеве на БД
|
Останалите ограничения от чл. 118ж от ЗВ са приложими на ниво индивидуален проект.
Важно: Настоящата методология приема ограниченията, въведени със чл. 118ж от Закона за водите като критерии, които водят до забрана за изграждане на ВЕЦ. Тези критерии са изключени от следващите стъпки на оценката. При бъдеща промяна на нормативната база, методологията следва да бъде актуализирана.
3.3.2. Стъпка 2: Класифициране на речните участъци според тяхната чувствителност и приложимост за изграждане на нови ВЕЦ
Критериите за категоризиране на речните участъци според допустимостта за изграждане на нови ВЕЦ могат да бъдат разделени в три групи:
-
Енергийни
-
Екологични
-
Ландшафтни
Възприети са критерии, които се базират на достъпни, официални пространствено свързани данни, така че да е възможно интегриране в ГИС среда.
Таблица 2– Критерии за оценка на ниво речен басейн
Критерии за оценка на ниво речен басейн
|
Описание
|
Екологични
|
|
Екологично състояние
|
Екологично състояние на водно тяло изразено като отклонение от типово-специфичните референтни условия, по отношение на биологични, физико-химични и хидро-морфологични елементи за качество. Разглежда се установения клас в периода на действие на последния ПУРБ.
|
Представителност и екологична стойност
|
Разпространение на съответния речен тип за страната - изразява се като процентно съотношение / дължина на всеки тип.
|
Хидроморфологична характеристика
|
Естествени реки, силно модифицирани водни тела и изкуствени водни тела.
|
Зони за защита на водите по РДВ
|
Зони за защита на водите, включително зоните определени за:
- водовземане за питейно-битово водоснабдяване;
- опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми;
- води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО.
|
Ландшафтни
|
|
Състояние на естественост
|
Степен на антропогенно въздействие върху ландшафта, изразено като процент на естествените типове земно покритие към общата водосборна площ на водното тяло.
|
Защита от наводнения
|
Наличие на район със значителен потенциален риск от наводнения в обхвата на водното тяло.
|
Енергийни
|
|
Хидроенергиен потенциал/ ефективност
|
Хидроенергийна ефективност според основните характеристики на речния тип към който принадлежи водното тяло.
|
ОПИСАНИЕ НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ КРИТЕРИИ
В таблиците по-долу е представено описание и степени за оценка на чувствителността на водното тяло по екологичните критерии.
Таблица 3– Екологични критерии
E1. Екологично състояние
|
Екологично състояние (екологичен потенциал при СМВТ) на водно тяло изразено като отклонение от типово-специфичните референтни условия, по отношение на биологични, физико-химични и хидро-морфологични елементи за качество. Разглежда се установения клас в периода на действие на последния ПУРБ. Критерият е комплексен и включва оценка, в която водеща роля имат биологичните елементи за качество по смисъла на РДВ.
Съгласно класификационната система за екологично състояние, въведена с РДВ 2000/60/ЕС, хидроморфологичните въздействия се вземат предвид при оценката на отличното екологично състояние/ максимален екологичен потенциал. По тази причина се приема, че изграждането на ВЕЦ във водни тела в повечето случаи то би довело до понижаване на състоянието.
Важно! - Екологичното състояние / потенциал е критерий, който участва и в оценката на ниво индивидуален проект (виж т. 3). Приема се, че проект за ВЕЦ не може да получи становище за допустимост ако самостоятелно или в съвкупност от други съществуващи типове натиск би довел до невъзможност за постигане на екологичните цели на ВТ съгласно РДВ.
|
Екологично състояние/потенциал
|
Чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Отлично екологично състояние/максимален екологичен потенциал, включително референтни условия
|
висока
|
3
|
3
|
Добро екологично състояние/потенциал
|
средна
|
2
|
Умерено и по-лошо от умерено екологично състояние/потенциал
|
ниска
|
1
|
|
|
|
|
E2. Разпространение на речния тип
|
Разпространение на съответния речен тип за страната - изразява се като процентно съотношение между дължината на речния тип на водното тяло към общата дължина на речните участъци, определени за водни тела от категория река за страната. Дава представа както за процентното съотношение между определените речните типове, така и за тяхната представителност и уникалност. В тази връзка за реки, принадлежащи към типове с рядко разпространение се приема, че имат по-висока консервационна значимост и са с по-висока степен на чувствителност, отколкото тези, имащи средно и широко разпространение.
Честотата на типа река се оценява като се изчисли неговия дял спрямо общата дължината на реките в страната. Граничните стойности са определени по статистически изчисления. В интервала между 25-тия персентил (Q1) и 75-тия персентил (Q3) разпространението се приема за средно. Под Q1 разпространението е ограничено, а над Q3 - широко.
|
Разпространение на речния тип
|
чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Ограничено разпространен речен тип (< 0,6%) – R1, R10, R4, R11, R12, R15 и R16
|
висока
|
3
|
1
|
Средно разпространен речен тип (0,6 – 11%) - R2, R6, R7, R8, R9, R12, R13
|
средна
|
2
|
Широко разпространен речен тип (>11%) - R3, R4, R5 и Р14
|
ниска
|
1
|
E3. Хидроморфологична характеристика
|
Хидроморфологичната характеристика описва водното тяло (речен участък) като естествено, силно модифицирано или изкуствено. Като най-високо чувствителни към въздействие на ВЕЦ приемаме естествените ВТ. В тях е запазен преноса на наноси и мобилността на хранителни вещества. Речното корито и страничната свързаност са запазени в естествено или близко до естественото състояние. Това е предпоставка за съществуване на екосистеми в равновесно (макар и динамично) състояние. ВЕЦ несъмнено би нарушил това състояние. При СМВТ естествения характер на речното корито и крайречните структури е физически нарушен и променен в значителна степен, което често води до изместване на екосистемното равновесие. Чувствителността при тези ВТ е средна. Изкуствените ВТ са антропогенно създадени и най-често това е свързано с изпълнението на определени стопански функции. Те имат ниска степен на чувствителност.
|
Хидроморфологично състояние
|
Чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Естествени речни участъци, естествени водни тела.
|
висока
|
3
|
2
|
Силно модифицирани водни тела или речни участъци.
|
средна
|
2
|
Изкуствени водни тела или участъци ( канали)
|
ниска
|
1
|
|
|
|
|
E4. Зони за защита на водите
|
Зоните за защита на водите включват тези зони, които съгласно Закона за водите са определени за:
- Водовземане за питейно-битово водоснабдяване.
- Опазване на икономически значими водни видове.
- Води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО.
На базата на обобщени данни по всички категории зони за защита на водите в ПУРБ, с изключение на зоните чувствителни към биогенни елементи (като непредставителни) и зоните за биологично разнообразие (включени към забранителните критерии). Чувствителността на ВТ се определя в зависимост от представителността на такива зони в него.
|
Зони за защита на водите в обхвата на водното тяло
|
Чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Определени две или повече зони за защита на водите
|
висока
|
3
|
3
|
Определена е една зона за защита на водите
|
средна
|
2
|
Не попадат територии определени като Зони за защита на водите
|
ниска
|
1
|
ОПИСАНИЕ НА ЛАНДШАФТНИТЕ КРИТЕРИИ
Таблица 4– Ландшафтни критерии
L1. Състояние на естественост
|
Степен на антропогенно въздействие върху ландшафта, изразено като процент на естествените и полу-естествени класове земно покритие към общата площ на водното тяло.
Оценката се извършва на база на последните публикувани данни от Corine Land Cover.
За естествен ландшафт се приемат следните класове земно покритие (ниво 1):
-
Клас 3. Гори и полу-естествени площи,
-
Клас 4. Влажни зони и
-
Клас 5. Водни обекти,
-
част от под-класовете (ниво 3) към Клас 2. Земеделски земи: 2.3.1. Пасища, 2.4.3. Земеделски земи със значителни участъци естествена растителност и 2.4.4. Агро-лесовъдски площи.
За всяко водно тяло се изчислява процентното съотношение на сумарната площ на горепосочените класове от CLC, отнесена към общата площ на водното тяло.
|
Процент на естествен ландшафт
|
Чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Над 60 %
|
висока
|
3
|
1
|
Между 30 % и 60 %
|
средна
|
2
|
Под 30 %
|
ниска
|
1
|
L2. Риск от наводнения
|
Рискът от наводнения се изчислява като процентно съотношения между дължината на речните участъци, определени като Райони със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) спрямо общата дължина на главните речните сегменти, определени за водното тяло.
|
Процент на РЗПРН от дължината на водното тяло
|
Чувствителност
|
Бал
|
Теглови коеф.
|
Над 60 %
|
висока
|
3
|
1
|
Между 30 % и 60 %
|
средна
|
2
|
Под 30 %
|
ниска
|
1
|
ОПИСАНИЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ КРИТЕРИИ
Таблица 5– Енергийни критерии
HE1 Хидроенергиен потенциал*/ хидроенергийна ефективност според речния тип
|
Оценката включва определяне на хидроенергийна ефективност според основните характеристики на речния тип към който принадлежи водното тяло, определен съгласно действащата типологична класификация на водните тела от категория река в страната.
Хидроенергийната ефективност се изразява като коефициент, който участва в общата оценка като се умножава по общия бал, получен от екологичните и ландшафтните критерии.
|
Оценка на ефективността за изграждане на ВЕЦ според речния тип
|
Ефективност
|
Коефициент
|
R1, R2, R3, R4, R5
|
Висока
|
1
|
R6, R7, R8, R10, R12, R13, R15
|
Средна
|
1,2
|
R9, R11, R14, R16
|
Ниска
|
1,5
|
* Към настоящия момент липсват достатъчно данни за прилагане на линеен хидроенергиен потенциал за количествена оценка на ниво водно тяло.
Важно: Оценката на басейново ниво трябва да бъде технически осъществима и базирана на налични, сравними и достоверни данни. По тази причина са избрани критерии, и конкретни измерими параметри към тях, за които съществува гео-реферирана информация, налична в басейновите дирекции за управление на водите и МОСВ. Останалите възможни критерии за оценка остават приложими на ниво индивидуален проект.
МЕТОД ЗА ОЦЕНКА
Описаните по-горе критерии включат количествени и качествени параметри с гранични стойности, които позволяват класификацията на дадено водно тяло по всеки един от критериите.
Всеки от екологичните критерии (от E1 до E4) и ландшафтните критерии (Л1 и Л2) има различна тежест при формиране на крайната оценка. Тя се формира като се умножи съответния бал за всеки критерий по тегловен коефициент от 1 (ниска важност) до 3 (висока важност на критерия). Сумарната оценка за чувствителност (И) се базира на сума от баловете на екологичните и ландшафтните критерии. Високият брой точки определя висока чувствителност на водното тяло от изграждане на ВЕЦ.
Оценката за чувствителност на всяко водно тяло (И) се изчислява по следния начин:
И = (E1х3 + E2x2 + E3 + E4х3+ L1 + L2), където
-
E1 – Екологично състояние;
-
E2 – Степен на разпространение на речния тип;
-
E3 – Хидроморфологично състояние;
-
E4 – Зони за защита на водите;
-
Л1 – Процент на естествения ландшафт;
-
Л2 – Риск от наводнения.
Оценката за чувствителност може да бъде в границите от 11 т. за водни тела с ниска екологична и ландшафтна чувствителност до 33 т. за ВТ с висока екологична и ландшафтна чувствителност.
За енергийните критерии се присъждат три степени на хидроенергийна ефективност според речния тип (ниска, средна, висока): от 1 до 3.
Допустимостта на водното тяло за изграждане на ВЕЦ се определя според сумата на точките, които събира дадено ВТ ори оценката за чувствителност от една страна, и от друга - от хидроенергийния критерий. Като база за матрицата за оценка е използвана предложената в Ръководството на ICPDR, която е сходна и с подхода, прилаган в Норвегия.
-
Хидроенергийна ефективност
|
3
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
1
|
|
|
|
|
|
|
11 - 16,5
|
16,6 – 22
|
22 – 27,5
|
27,6 – 33
|
|
|
Степен на чувствителност (общ бал)
|
Оценка на ВТ
|
Резултат
|
Подходящи
|
ВТ се приемат за подходящи за изграждане на нови ВЕЦ в общия случай, при включване на общите и задължителни смекчаващи мерки, както и прилагане на критериите на ниво индивидуален проект.
|
Средно подходящи
|
Изграждането на ВЕЦ може да се допусне при условие, че се предприемат специфични смекчаващи и възстановителни мерки, насочени към екологичните или ландшафтни елементи, показали чувствителност в оценката.
Препоръчва се провеждането на ОВОС за всеки нов ИП.
|
Неподходящи
|
Речните участъци, класифицирани като неподходящи се регистрират като такива в ПУРБ. За тях се въвежда забрана по смисъла на ВВ чл. 118ж, точка „Други забрани или ограничения въведени в ПУРБ“. Изграждане на нови ВЕЦ е възможно по изключение за обекти от национален приоритет.
|
Сподели с приятели: |
