Първа. Теоретични основи на кредитоспособността, кредита и кредитния риск

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД
Кредитоспособността на дадено предприятие е състояние, което привлича вниманието на различни стопански субекти – особено на кредитиращите институции (инвестиционни фондове и преди всичко банките).

Тя е важен показател за неговото финансово състояние и показва възможността му да върне на длъжника получения заем според условията на договора (сума, лихва, срок и др.).

Средство да се докаже, че кредитоползвателите със сигурност притежават необходимя финансово-икономически потенциал, който би им дал възможност да погасят навреме ползвания от тях кредит е детаилизираният анализ на кредитоспособността на предприятието.

Кредитодателят се стреми да се убеди, че предоставяйки определен капиталов ресурс, поема разумен риск и че този риск е обвързан с очакваната от него норма на възвращаемост.

Кредитният анализ, който трябва да се извърши още на етапа на искането на кредит изисква висока теоретична и практическа професионална подготовка на банковите специалисти.

Всяка банка използва свои методики за проучване на кредитоспособността и кредитния риск на фирмите.

Една такава методика следва да допринесе за изграждането на системен и унифициран подход при анализа и оценката на кредитоспособността и кредитния риск, което да доведе не само до икономия на време, но и до по-задълбочена и обективна преценка за кредита и минимизиране на поемания от банката риск.

Основната цел на оценката на кредитния риск е да се получи отговор до каква степен може да се очаква от кредитополучателите съответстващо на договора изпълнение на кредитните задължения . Дали може погасяването на заемите с лихвите да се извърши в резултат на нормалните функции на кредитополучателя, без да се засяга жизнеспособността му. Също така не трябва да се нарушават интересите и на други стопански субекти.

В настоящата разработка си поставям за цел да опиша и подложа на критичен анализ действащата методика за оценка и анализ на кредитоспособността и кредитния риск в “Булбанк” АД. Въз основа на направените изследвания ще дам предложения за подобряване на кредитната дейност в банката.

І. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА КРЕДИТОСПОСОБНОСТТА, КРЕДИТА И КРЕДИТНИЯ РИСК

Кредитът се определя като отношение, при което временно свободни средства в парична или стокова форма се предоставят от едно лице на други, при условие на възвращаемост и срещу заплащане на лихва.

Кредитната сделка е особена форма на движение на стойността, която се отличава по това, че обхваща две относително обособени и отделени във времето акта – кредитно отчуждаване на стойността / кредитиране / и издължаване. Лицето, което предоставя средствата се нарича кредитор, а получателя – длъжник.

Кредитът изпълнява няколко функции:

- мобилизиране, разпределяне и използване на временно свободни парични средства и капитали

- посредничи при изравняване на нормата на печалбата между отделните дейности и отрасли чрез преминаване на средства и капитали между тях по кредитен път

- ускорява процесите на концентрация и централизация на капиталите и тяхното насочване към развитието на водещи и структуроопределящи отрасли и дейности

- съкращава разходите по обръщението

- изпълнява емисионна функция

- приемайки формата на капитал, кредита служи за развитието и модернизирането на производството.

Кредитите за текущи нужди се делят на:

- Кредит по текуща сметка – сумата на кредита се предоставя по текущата сметка на кредитополучателя, от която той извършва своите ежедневни разплащания. Използва се за финансиране на потребности от готова продукция, полуфабрикати или незавършено производство. Отпуснатите средства са ограничени с помощта на определен лимит.

- Ломбарден кредит – отпуска се твърдо фиксирана сума за определен срок срещу залог на движими вещи, ценности или права върху стоки. Използва се за финансиране на оборотния капитал в кратки срокове.
Инвестиционните кредити се делят на:

- Ипотечен кредит – ипотеката представлява залог срещу недвижимо имущество срещу получаване на заем.

- Консорционални /синдикирани/ - обект са инвестицонни проекти. Сроковете са от порядъка на 10-20 години. Наред с общите условия, тук се предвиждат и възможности за прехвърляне на задълженията изцяло или частично към други кредитори.

- Лизинг – отдаване под наем на реален производителен капитал за определен срок. Това е инвестиция в основен капитал, а и кредит.

- Форфетинг – форма на експортно финансиране, при което се осъществява окончателно без право на обратен иск прехвърляне на осигурено с полица вземане. Основен източник на доход за банката е отбива от сумата на вземането.

- Кредит на купувача – банките не кредитират националните износители, а чуждестранните купувачи. Технически кредитите се оформят като банките откриват кредитни линии на купувачите.

- приемане на молбата за кредит

- кредитен анализ

- структуриране на кредитните условия и подготовка на кредитно досие

- отпускане и обслужване на кредита

- наблюдение и контрол

• 
  разрешаване на проблемните заеми.
  

Фиг. 1

Получаване на молбата за кредит

Кредитен анализ

Структуриране на договор за кредит

Отпускане и обслужване на кредита

Наблюдение и контрол

Анализ на кредитния портфейл

Всяка една от основните кредитни функции притежава различна организационна структура.

Това се обуславя преди всичко от различните степени на контрол, упражняван от съответните кредитни инспектори. Кредитните инспектори, обуславящи търговски заеми, упражняват пълен контрол върху кредита.. Те носят отговорност за цялостните взаимоотношения с клиента. Кредитния инспектор по търговски заеми интервюира клиента и получава информация и финансови отчети. Той формулира основното решение да отпусне, отхвърли или класифицира кредита.

В случай на трудности при събиране на вземанията, инспекторът се свързва с клиента и предоговаря кредитните условия с цел преструктуриране на кредита. Ако кредитът се счита за несъбираем, кредитния инспектор ще пристъпи към продажба на обезпечението. Ако обезпечението е недостатъчно да покрие сумата на главницата и дължимите лихви, възможно е да последват съдебни процедури.

В извършване на своята дейност кредитния инспектор има подкрепата и помощта на кредитни и оперативни служители. Кредитният отдел оказва помощ на инспектора при анализа и оценка на финансовите отчети, както и при водене на кредитните досиета, съдържащи цялостна преписка по съответния кредит. Кредитните операции включват подготовката на документацията по обезпечението, съхраняване на документацията, периодична оценка на обезпечението и събиране на дължимите плащания по главницата и лихвата.

2.Рискове, свързани с приходите на банките.

През последните двадесет години общият поглед спрямо риска се е променил. Вече всеки банкер знае, че поемането на риск може да доведе до печалба, но същевременно може да навреди на финансовата институция, а и нас самите. Затова рискът трябва да се изчисли предварително според:

вида на транзакцията

- клиентът, който иска транзакцията

- групата /класата, индустрията/, към която клиента принадлежи

- канала /продуктовата линия/, от която произлиза транзакцията

- вида и количеството въвлечени пари

- финансовата институция като цяло, включваща и операциите в страната и чужбина.

Причината да се обръща толкова голямо внимание на толкова много различни области е факта, че колкото по-добър е филтърът, толкова по-добре ще може да се контролира риска.

Една финансова институция оперира по много канали: заеми, валутен обмен, акции и др. За да извлече печалба, всяка от тях поема риск с определен клиент, организация или личност. Ако тези рискове не се следят в реалното производство, те могат да доведат до значителни вреди, или даже да поставят банката в опасност.

Наредба № 7 от 28.01.1993 г. за големите и вътрешните кредити на банките – чл.16 ал.1

Кредитният риск трудно може да бъде анализиран, без да се направи цялостна оценка на кредитния портфейл.

Основни фактори, оказващи влияние върху кредитния риск, са диверсификацията по вида на кредита, диверсификацията на търговските кредити по производствени сектори, степен на кредитно обезпечение и преди всичко – използваните кредитни стандарти. Тъй като кредитната дейност се осъществява в конкурентна среда, по висока доходност по кредитите, обикновено се постига чрез поемане на по-голям риск. Банката може да увеличи очакваната доходност, като отпуска кредити на по-рискови клиенти, при по-високи лихвени проценти. С цел ограничаване на потенциалните загуби, банката може да поиска обезщетение, което да послужи като алтернативно средство за плащане в случай, че заемателят не е в състояние да посрещне поетите ангажименти за плащане.

Диверсифицирането по видове кредити, търговски кредити и географско разположение на заемателите са в състояние да ограничат риска, тъй като приходите ще бъдат защитени по този начин от евентуални загуби, дължащи се на концентрация. Ако банката съсредоточи кредитната си дейност в определен отрасъл, всеки срив в този отрасъл ще има непосредствено отражение върху печалбата на банката.

Кредитоспособността е важен показател за финансовото състояние на предприятието. Тя показва възможността длъжника да върне получения заем според условията на договора/ сума, лихва, срок и др./ ¹

Неблагоприятен ефект ще се получи още ако:

- отпусканите кредити не съответстват по сума на нуждите на длъжника

- срокът на кредита не отговаря на скоростта на обръщаемост на средствата, за набавянето на които е отпуснат кредита

- рентабилността на дейността на длъжника не покрива изцяло стойността на кредита /лихви, комисионни, разноски/ плюс известен марж за възможни рискове.

Предпоставките за наличие на кредитоспособност се делят на два вида: персонални и материални.Към персоналните се причисляват:

- воля за работа и инициатива, придружени от смелост за персонално вземане на решение,

- наличие на дарба за правилна оценка на създаващите се възможности,

- способност на ръководителя да стимулира персонала чрез респект на личността,

- добри познания за пазара и специфичните рискове на професията,

- опит при решаване на финансовите въпроси и специално- при използване на капитали и кредити,

- взаимоотношения с банковата система,

- развиване на научно-изследователска дейност – информация за притежавани лицензи, патенти, концесии и нивото на тяхното използване,

- съучастия и дялове в други фирми.

Ако анализът на кредитоспособността се извършва от банката, нормално е той да бъде предшестван от някои проучвания, които нямат чисто аналитична насоченост, но предопределят последващите действия на кредитодателя. Кредитодателят се запознава с учредителните документи на клиента, с правомощията на контактуващите с него лица и със състоянието на сътрудниците на клиента.

На пръв поглед това е един чисто формален юридически въпрос, но той не е изолиран от анализа, тъй като в учредителните документи е деклариран капитала на клиента, а отнасяйки се до съдружниците, кредитодателя може да получи ценна информация за партньорите на клиента, за имущественото им състояние и за името, с което се ползват в стопанския живот.

Едни от важните източници са финансовите отчети /счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, справки за паричните потоци и др./

Други източници на информация, използвани от банките могат да бъдат :

- сведение-декларация за икономическа свързаност

- кредитни досиета в банката

- средства за масова информация

- счетоводни досиета

- интервю с клиента

- информация-референция от други банки и институции

- посещение на място и други.

Според сроковете за погасяване на искания кредит, банките отдават различно значение на различните показатели и различните страни на финансовото състояние на кредитоискателя. Краткосрочните кредитори често се интересуват повече от прогнозата за платежоспособността, отколкото от рентабилността на предприятието. Интересите пък на дългосрочните кредитодатели са насочени предимно към бъдещата рентабилност и моментните гаранции за погасяване на кредита.

Кредитирането винаги е свързано с многообразни рискови фактори. Предоставяйки кредити, търговските банки са длъжни да изучават и анализират тези фактори, защото те могат да затруднят клиентите им и дори да ги направят неплатежоспособни. Анализът на кредитоспособността има за основа и цел да установи способността и готовността на кредитополучателя да изпълни задълженията си към банката в съответствие с условията на договора за кредит.

От важно значение е да се подчертае, че всяка кредитна заявка е уникална. В една ситуация решаващо значение може да има един фактор, а в друга ситуация – друг. Най-важният фактор си остава репутацията на заемополучателя, неговият кредитен рейтинг.

Границите на проучването на кредитоспособността зависят от размера на заема, резултатите от досегашната дейност на фирмата, степента на обезпеченост на кредита и взаимоотношенията на банката с кредитоискателя в миналото. В това отношение няма никакви твърди правила, тъй като всеки желаещ кредит може да има специфични особености,които изискват по-солидно и щателно проучване.

Целта на проучването и анализа на кредитоспособността на кредитоискателя е да се установи репутацията му и вероятните бъдещи резултати от неговата дейност.
ГЛАВА ВТОРА

ІІ. МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ОЦЕНЯВАНЕ КРЕДИТОСПОСОБНОСТТА И КРЕДИТНИЯ РИСК НА ПРЕДПРИЯТИЕТО В “БУЛБАНК” АД

1.1. Основание и общи положения

Настоящата методика е изготвена на основание чл.41 ал.2 от Закона за банките, чл.4 ал.1 от Наредба № 9/15 юли 1997г. на БНБ и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Вътрешните правила за кредитиране, одобрени от Съвета на директорите на “Булбанк” АД. Методиката е приложима за клиенти на банката – местни ЮЛ и ЕТ, които не са банка или небанкови институции, наричани за краткост “фирми”.

Обемът на анализа зависи от размера и срока на кредита, натрупания опит при предишни контакти на двете страни, резултатите от дейността на фирмата и наличността на бързоликвидно обезпечение. Степента на риска, който банката е готова да поеме се определя във всеки конкретен случай, съобразявайки се с кредитната и политика, като при оценката следва да се анализира първостепенно информацията, която е свързана с конкретния случай, отчитайки цялостното състояние на клиента. При наличие на свързаност на клиента с други лица, анализът следва да обхване и икономическата група като цяло. При оценката следва да се отчита общата експозиция на банката към клиента.

Системата за оценка на кредитния риск представлява общата оценка на кредитния риск получена чрез сумиране на оценките на посочените десет показатели. Крайният резултат от този процес следва да бъде мотивирано становище за вземане на решение за по-нататъшното поведение на банката спрямо искания кредит (гаранции и други ангажименти носещи кредитен риск), както и периодична оценка на риска по отпуснатите кредити. Оценката може да бъде използвана и при даване на кредитен рейтинг на корпоративни клиенти на банката.
1.2. Методика за анализ на кредитоспособността

Основен момент при анализа на кредитоспособността е фактът, че тя не се ограничава с оценката на финансовия риск. Анализът на кредитоспособността включва, както количествени оценки на финансовите възможности на кредитоискателите, така и оценката на отделни техни качества, създаващи предпоставки за по-точна преценка на лоялността и коректността им по отношение на други партньори – доставчици, клиенти и банки.

1.2.1. История и собственост

Този показател обхваща периода от създаване на фирмата до момента на кредитния преглед включително. Информацията по този показател банката черпи от много и различни източници, като основните са:

- Икономическа обосновка на клиента;

- Сведение – декларация за икономическа свързаност;

- Съдебна регистрация и други удостоверителни документи;

- Кредитни досието в банката;

- Средства за масова информация;

- Управление “Икономически проучвания и връзки с обществеността”;

При анализа по този показател банката (кредитните специалисти) изследват различни факти и обстоятелства, които биха дали една обстойна представа за кредитоискателя. Така например анализът първоначално се насочва към периода на съществуване на фирмата-кредитоискател, като съответно по-дългият период на съществуване предполага наличието на повече информация за клиента, която ще улесни кредитните специалисти в процеса на оценяване и изграждането на по-пълна представа за кредитоискателя.

Честите промени в структурата и съществените изменения в основния предмет на дейност, както и негативната зависимост от икономическа или друга свързаност, нестабилното състояние на мажоритарните собственици са предпоставки за отнасяне на кредитоискателя в категорията “високо рисков”.

Под обстоен анализ се подлага и репутацията на фирмата – онези нематериални (неосезаеми) активи, които нарастват в резултат на доброто име, търговската марка, географското разположение на фирмата, притежаването на патенти и други подобни фактори, които не могат да бъдат идентифицирани или остойностени поотделно, но са предпоставка за постигане на по-високи икономически резултати и печалба.

Установява се и се проучва собственика на контролния пакет акции (дялове) – финансовата мощ и репутация; концентрацията на активи (дялове) в малка група лица; свързаност с други лица, взаимоотношенията между тях и степента на влияние.

1.2.2. Взаимоотношение с банки и държавни институции

Тук се анализира и оценява лоялността и коректността на клиента към “Булбанк” АД, към други финансови и държавни институции, причините, довели до неизпълнение на задълженията или до накърняване на други аспекти от взаимоотношенията между тях.

Източниците на информация в този случай могат да бъдат:

- Кредитни досиета;

-Счетоводни досиета;

- Информация от други структури в банката;

- Интервю с клиента;

- Информация/референция от други банки и институции.

На първо място се установява продължителността на взаимоотношенията на клиента с “Булбанк” АД по видове и обеми.

Под внимание се вземат и искания за кредит от “Булбанк” АД от минали години, а също така оборотите по разплащателни и депозитни сметки на клиента през последните няколко години в “Булбанк” АД.

1.2.4. Характеристика на дейността и реализация на проекта

Предназначението на искания кредит следва да бъде разглеждано в контекста на цялостната дейност на клиента. При анализа на неговата дейност следва де се акцентира върху начините и възможностите за реализиране на проекта, обект на искания кредит и как той се вписва в основния бизнес на кредитоискателя.

Необходимата информация може да бъде набавено от икономическата обосновка и бизнес-плана на кредитоискателя. Полезно ще бъде да се извърши и посещение на място.

Други информационни източници могат да са издания на Националния статистически институт, както и на Агенцията за икономически проучвания и развитие.

Необходимо е кредитните специалисти да определят какъв е основният бизнес на заемоискателя и как се вписва кредитното мероприятие в него; Каква е продължителността на производствения цикъл на клиента и в коя фаза се намира неговия бизнес – експанзия, свиване, задържане на обемите, оцеляване; Наблюдава ли се криза в производството, значима ли е стопанската дейност на кредитоискателя или ролята и намалява.

След това проучването се насочва към изследване на производствените мощности, т.е.:

- териториално разположение (близост до източници на суровини или до основни пазари);

- технологично ниво на производствените мощности – степен на физическо и морално износване;

- отговарят ли производствените мощности на изискванията на оптимален от гледна точка на разходите производствен процес, т.е. позволяват ли реализиране на икономии от мащаба, подходящи и достатъчни ли са за евентуално разширяване на дейността;

- оборудването може ли да се използва за производството на други продукти или е тясно специализирано, какви са разходите за евентуално преструктуриране, ако се налага да се извърши.

Под обстоен анализ трябва да се подложат и доставчиците, като се определят цените на основните суровини и материали, т.е. дали са достъпни и постоянни. Изследва се степента на зависимост от големи доставчици и опасността от прекъсване на доставките.

Следващата стъпка при анализа извършван от кредитните специалисти е определяне на основните инвестиции, които заемоискателят планира в краткосрочен и дългосрочен план.

1.2.5. Пазарни позиции

Източниците на информация при анализа на пазарните позиции на предприятието-кредитоискател могат да бъдат следните:

- Икономическа обосновка и бизнес-план на заемоискателя;

- Управление “Икономически проучвания и връзки с обществеността”;

- Външни източници като НСИ, социалогически проучвания, средства за масова информация и други;

- Справка за структурата на продажбите – натура, цени, стойност.

- Анализът обхваща изследването на шест категории, характеризиращи пазарните позиции на предприятието.

На първо място се акцентира върху пазара на фирмата-кредитоискател. Отбелязват се основните географски пазари на предприятието (местен и международен) и се изследва развитието на продажбите през последните няколко години. Определят се причините за завоюваните нови пазарни позиции или за загубените такива.

На второ място се анализират основните конкуренти на фирмата. Отразява се пазарният дял на заемоискателя, който той притежава и как този дял се съпоставя с дела на другите конкуренти.

На следващо място анализът на пазарните позиции продължава с характеристика на клиентите на фирмата. При анализа на клиентите е подходящо да се събере информация относно концентрацията:

- с какъв брой клиенти се реализират 75 % от продажбите;

- с какъв брой клиенти се реализират 20 % от продажбите;

- с какъв брой клиенти се реализират 5 % от продажбите.

Изследването на продукта от гледна точка на неговата продаваемост е последната категория в анализа на пазарните позиции. Банковите специалисти определят, качеството и дизайна на продукта, стадия на жизнения му цикъл. Уточнява се периодичността на обновяване и пускането на пазара на нов и/или обновен продукт и кога. Характеризират се особеностите на опаковката и маркировката, както и защитеността с търговски марки. Накрая се определя значимостта на продукцията за икономиката на страната.

1.2.6. Финансов анализ

Финансовият анализ представлява най-важната и обширна част от общия анализ на кредитоспособността на фирмата.

Необходимата информация и данни кредитните специалисти трябва да набавят от следните финансови отчети и документи:

- Баланси и Отчети за приходите и разходите за последните три отчетни периода;

- Допълнителни приложения и справки относно финансовото състояние на предприятието представени от клиента;

- Бизнес план;

- Икономическа обосновка.

Анализът на финансовото състояние на предприятието кредитоискател се свежда до следните насоки:

А) Анализ на активите;

Б) Анализ на пасивите;

В) Хоризонтален и вертикален анализ на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите;

Г) Анализ на оборотния капитал;

Д) Анализ на показателите (съотношенията);

а) анализ на ликвидността;

б) анализ на рентабилността;

в) анализ на задлъжнялостта;

г) анализ на икономическата ефективност.

А) Анализ на активите

Основно внимание следва да се отдели на дълготрайните и краткотрайни активи.

В дълготрайните активи рефлектира предметността на основния капитал и неговата производствена способност, докато в краткотрайните активи се отразява оборотния цикъл на производството. Дълготрайните активи по принцип не се считат за източник на връщане на заемите. Те обаче могат да послужат за неговото обезпечаване. В тази връзка, при анализа на активите се акцентира върху тяхното качество, концентрация, стареене, политика на обезценяване (амортизация) и застрахователно покритие. Обръща се внимание и на спазването на основния принцип на съответствието в сроковете, а именно:

- дълготрайните активи трябва да се финансират от собствен капитал и от дългосрочен привлечен капитал.

- съществена част от краткотрайните активи могат да се финансират от краткосрочен привлечен капитал.

Този принцип се базира на разсъжденията, че срокът за износване на капитала трябва най-малко да отговаря на срока на задълженията по него.

От краткотрайните активи при оценка на финансовото състояние следва да се анализират материалните запаси, вземанията и финансовите средства. Особено важно е да се установи кои са длъжниците на фирмата, като може да се наложи проучване и на тяхното финансово състояние, за да се установи събираеми ли са вземанията от тях. Приема се, че ако вземанията на фирмата са от повече на брой по-дребни длъжници, рискът е по-малък, отколкото по-малък брой крупни длъжници.

При анализа на материалните запаси следва да се обръща внимание на: възрастта им, развалят ли се, какви са разходите по съхранението им, застраховани ли са, стабилни ли са цените им и доколко са ликвидни (могат ли да се продадат). В същия случай се счита, че суровините могат да се реализират по-лесно, отколкото готовата продукция.

Б) Анализ на пасивите

В тази част на анализа следва да се отдели особено внимание на собствения и привлечен капитал.

При анализа се уточняват:

- размерите и сроковете на плащанията по краткосрочните (до 1 година) задължения на кредитоискателя;

- размерът и видът на дългосрочните (над 1 година) задължения на кредитоискателя;

- дали фирмата има задбалансови задължения (например поръчителство по чужди дългове), за които кредиторите неочаквано могат да предявят претенции и това да влоши кредитоспособността и;

привлечените средства следва да се анализират и от гледна точка на обезпечеността, цената, относителното тегло на банковите кредити, облигационните заеми (ако клиента е емитирал такива) и задлъжнялостта към персонала, бюджета, ДОО, доставчици.

Анализира се и размерът на капитала. При капиталовата оценка особено внимание следва да се обърне на кръстосаните акционерни участия на свързаните лица с оглед установяване на реалната стойност на капитала.

При еднолични търговци или търговски дружества, като: събирателно дружество, командитно дружество и командитно дружество с акции е необходимо да се вземе под внимание не само собствения капитал на фирмата, но и имотното състояние на съдружниците (при командитни дружества – на неограничено отговорните съдружници), тъй като за задълженията на търговското дружество те отговарят с цялото си имущество. При останалите видове търговски дружества се обръща внимание на имуществото на управляващите и/или представляващите лица с оглед договаряне (при необходимост) на допълнителни гаранции (обезпечаване) на искания кредит от тях.

Анализ на сметките за печалба и загуба на баланса на предприятието за минали няколко години. Често тези сметки не само помагат за откриването на потенциален риск, но и дават информация за качеството на управлението. При анализа на печалбата и загубата е необходимо да се установят причините, водещи до съответните изменения, както и тенденциите.

В) Хоризонтален и вертикален анализ на счетоводния баланс и отчета за приходи и разходи

При анализирането на счетоводните отчети от особено значение е спазването на последователността в методиката, принципите и формата на отчитане.

Следва да се използват способите на хоризонталния и вертикалния анализ. Тяхното прилагане (колони 6, 7, 8 и 9 на таблица 1 и таблица 2, приложение 1 – “Форми за представяне на резултатите от финансовия анализ на счетоводните отчети и прогнози”) позволява да се анализират структурата и измененията на структурата по раздели, групи или отделни статии (пера) на финансовите отчети.

Хоризонталния (динамичен) анализ се използва за определяне на изменението на отделните статии (пера) от счетоводния отчет (баланс, отчет за приходи и разходи) спрямо друг период. Изменението обикновено се изразява в абсолютни величини и в проценти и се използва за определяне на тенденциите (динамиката) в развитието на предприятието.

Вертикалният (структурен) анализ се основава на съпоставянето на отделните раздели, групите и статиите (перата) на счетоводния отчет спрямо дадена базова величина, което може да се изрази в проценти.

Г) Анализ на оборотния капитал

Оборотният капитал представлява инвестицията на фирмата в краткотрайни активи.

Брутния оборотен капитал е равен по стойност на общата сума на краткотрайните активи (материални запаси + вземания + парични средства), поради което често се отъждествява с понятието краткотрайни активи. Все пак следва да се прави разликата – при употребяване на понятието оборотен капитал се има предвид източниците на финансиране, а не тяхното направление. В този смисъл брутния оборотен капитал е сумата от всички източници на финансови средства, които са насочени към краткотрайни активи и когато се използва понятието оборотен капитал се има предвид брутния оборотен капитал.

Част от придобитите краткотрайни активи се финансират чрез текущи задължения – към доставчици, персонал, бюджет и др.

Нетният (чист) оборотен капитал е равен на краткотрайните активи минус текущите задължения.

Текущите задължения са сума от краткосрочните заеми и задължения с краткосрочен характер.

Нетния оборотен капитал е онази част от краткотрайните активи, която се финансира с дългосрочни заеми и собствени финансови източници.

С тях се финансира онази част от оборотния капитал, която е относително постоянна. Постоянните краткотрайни активи са минималното равнище от парични средства, вземания и материални запаси, което се поддържа през цялата година. Сезонните увеличения на запасите и вземанията изискват допълнителни инвестиции в краткотрайни активи.

Нетният (чист) оборотен капитал показва с какви ресурси се експлоатира обекта, средствата, с които фирмата разполага за поддържане на всекидневната си дейност. Не е препоръчително да се отпуска краткосрочен кредит, чиято сума превишава нетните оборотни средства на фирмата.

Това повишава общото равнище на финансовия риск. Тази политика силно намалява ликвидността на фирмата в стремежа за повишаване на рентабилността на собствения капитал. Използването на оборотния капитал може да се анализира чрез следния коефициент:

Пропорцията би следвало да е устойчива за отделните години, освен при промяна на условията на търговия.

Съотношенията не следва да се абсолютизират. Едно единично съотношение само по себе си има ограничено значение и не може автоматично да бъде оценено като “добро” или “лошо”. Те подлежат на тълкуване, като следва да се разглеждат комплексно, отчитайки вида на бизнеса. При извършване на финансовия анализ получените показатели се сравняват с:

- Нормативи и показатели, присъщи за съответния отрасъл;

- Нормативи, отразяващи спецификата на дейността на фирмата;

Когато се съставя дадено съотношение се изисква съпоставимост на периодите и величините, включени в числителя и знаменателя, например:

- не е подходящо да се сравняват данните от баланси към тримесечен период с тези към годишен, доколкото в тях се отразява цикълът на производство и могат да доведат до неправилни изводи;

- балансовите отчети в края на даден финансов период може да не са типични за състоянието през този период. Ето защо е препоръчително при съотношенията, в които се съпоставят величини от баланса с величини от отчета за приходи и разходи, да се усредняват началните и приключващите балансови стойности с оглед по-голяма обективност. Това се извършва чрез намиране на средноаритметичната стойност на съответната величина.

По-точен начин за осредняване на данните е чрез средна хронологична величина на стойностите им от месечните баланси. За едногодишен период средната стойност ще бъде равна на:

където:

х₂, х₃, …, х₁₃ са наличностите в края на всеки от дванадесетте месеца в годината

Употребата на показателите е насочена към няколко основни аспекта на бизнеса: Ликвидност, Рентабилност, Задлъжнялост, Икономическа ефективност (ефективност на управлението).

а) Анализ на ликвидността

Анализира степента, до която фирмата притежава пари в наличност или е в състояние да преобразува бързо краткотрайните си активи (без разходи за бъдещи периоди) в налични пари за обслужване на текущите задължения, в момента на техния падеж, без да понесе загуби. Следователно, ликвидността измерва възможностите на фирмата да генерира парични средства за посрещане на текущите (краткосрочни) задължения. Съставът и качеството на краткотрайните активи са изключително важен фактор при анализа на ликвидността.

Ликвидността следва да се анализира, както при краткосрочно кредитиране, така и при отпускане на дългосрочни кредити.

Основни показатели за установяване на ликвидността:

Коефициент на Обща ликвидност

Показва колко лева от краткосрочните активи се пада на 1 лев от текущата задлъжнялост. Дава оценка на способността на фирмата своевременно да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не са включени разходите за бъдещи периоди. Зависи от:

- ритъма на производство – трансформирането на запасите от основни суровини в крайни продукти;

- реализацията на крайните продукти;

- наличието на сезонност в производството.

Стандартната препоръчителна величина на този коефициент е 2, но тя варира в зависимост от дейността на фирмата. Например коефициент със стойност 2.0 или по-висок може да бъде добър за производствена фирма, докато за фирма за услуги, това може да бъде 1.5.

2. =

При този показател е елиминирано влиянието на материалните запаси, които не винаги са с висока степен на ликвидност и в някои случаи са формирани от некачествени и непродаваеми суровини и материали или залежала непродаваема стока. Чрез този коефициент се определя дали фирмата би могла да покрие задълженията към кредиторите, ако обемът на продажбите рязко спадне.

При следващите два показателя за оценка на ликвидността се елиминира влиянието на несъбираемите вземания и движимите ценности, за които е необходимо време, за да бъдат превърнати в пари. Те разкриват доколко реално е платежоспособна фирмата при необходимост от незабавно плащане по краткосрочните задължения.

4. =

Прекалено високото равнище на коефициента на ликвидност може да е следствие на:

- нерационално използване на парите, прекален стремеж към работа със собствени средства;

- свиване на дейността вследствие загуби на пазари;

- намалена норма на възвращаемост поради неефективно използване на капитала;

- наличие на залежали стоки;

- свръх запаси от суровини и готова продукция на склад – забавена обръщаемост на запасите;

- дълги срокове за събиране на вземанията от длъжници.

б) Анализ на рентабилността

Рентабилността (доходността) отразява потенциала на фирмата да генерира и реализира доходи – степента, до която дадена фирма, операция или инвестиция е печеливша. Тя се определя посредством сравнението на получения резултат от дейността и използваните за това средства. Това е един от най-важните аспекти на финансовата диагностика.

Чрез показателите за рентабилност се измерва ефективността на фирмата по отношение на нейните активи и продажби, както и на собствения и привлечен капитал.

Основни показатели за установяване на рентабилността
1. =
2. Обща рентабилност =

3.=

Неочакваното спадане на рентабилността на приходите от продажби (показатели 1, 2 и 3) може да се разглежда, като следствие на една или няколко от следните причини:

- промяна в общите продажби поради промяна в търсенето;

- загуби и кражби на стоки поради промяна небрежен стоков контрол;

- злоупотреби или незаконни присвоявания на пари, получени от продажби;

- повишаване на разходите, което се компенсира с повишаване на цените;

- грешки при инвентаризации.

4. =

- фирмата изразходва ресурсите си за създаване на изделия, които не се търсят;

- изразходват се повече ресурси от необходимото за създаване на крайни изделия;

- силно амортицирани ДМА;

- необичайни приходи и разходи;

За по-голяма прецизност при анализа на рентабилността на активите може да се използва Коефициента на капитализация на реалните активи:

5. =

Реалните активи са Сума на актива минус записаните суми във раздел "Вземания по записани дялове и вноски" от Актива на Баланса минус загубата от разедел А, група ІІІ от Пасива на Баланса.

6. =

Този показател измерва доходите, които акционерите (собственици) получават от техните инвестиции. Коефициента на Рентабилност на собствения капитал показва нормата на възвращаемост на капитала. Тенденция на подобрение спрямо предходния период е налице, когато коефициентът отчита ръст.

7. =

8. =

Чрез показатели 7 и 8 се измерва ефективността на използване на привлечения капитал. Рентабилността на привлечения капитал следва да бъде по-висока от лихвения процент, който фирмата плаща за него. Тенденция на подобрение спрямо предходния период е налице, когато коефициента отчита ръст.

в) Анализ на Задлъжнялостта (финансова автономност)

Анализът на задлъжнялостта измерва относителните пропорции на дълг и капитал в рамките на финансовата структура.

Колкото по-голяма е пропорцията между дълга и капитала, толкова по-висока е финансовата задлъжнялост. Една по-висока зависимост от външно и търговско кредитиране може и да подобри възвращаемостта на капитала, но то е свързано и с по-висок финансов риск.

Показателите за финансова автономност измерват степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите.

Основни показатели за установяване на задлъжнялостта

1. =

Този показател е индикатор за финансовия стабилитет на фирмата. За кредиторите е благоприятно високото му равнище.

2. =

Отношението показва каква част от собствения капитал се пада на единица привлечен. Колкото е по-голяма стойността на показателя, толкова по-голямо е жизнеспособността и шансовете за просперитет при равни други условия. Препоръчително е собствения капитал да бъде поне равен на заеманите средства. Оптималната величина е между 1 и 2, но силно зависи от характера на дейността.

3.

Показателен е за инвестиционната активност на фирмата. Този коефициент може да послужи при определяне дали увеличаването на капитала да бъде чрез вземане на дългосрочни заеми при условие, че се получават редовни приходи за изплащането им или по-добрият вариант би бил да се емитира допълнително количество акции, като не се изплащат дивиденти в неблагоприятни икономически години.

4.

Показателят характеризира осигуреността на фирмата със собствен оборотен капитал. Показателите 2, 3 и 4 могат да бъдат наречени и съотношения на платежоспособността, понеже разкриват дали дадена фирма може да посреща задълженията си с течение на времето.

5.

Този показател е реципрочен на Коефициента на финансова автономност. Колкото по-малка е неговата стойност, толкова по-голяма е финансовата независимост на фирмата и обратно.

Коефициентът на задлъжнялост може да се измери и чрез стойността на активите.

5.1.

Аналогично на коефициент 5 за кредиторите по-ниските стойности на този показател са благоприятни. Този измерител ще се окаже ненадежден, в случай на нереално ниска оценка на дълготрайните активи. Препоръчителната горна граница е 1. Подходящото ниво за всяка фирма обаче зависи от качеството на нейните активи и стабилността на дохода и.

6.

При намаление спрямо предходния период е налице тенденция на подобрение.

7.

Това съотношение изразява обезпечаването на текущите падежи по дългосрочен дълг чрез парични потоци от сключени сделки. Тъй като паричния поток е основен източник за изплащане на дълга, това съотношение е мярка за способността на дадена фирма да обслужва изплащането на главницата и е показател за допълнителен капацитет на поемане на дълг. Друг важен показател, характеризиращ структурата на капитала е коефициентът на покритие на дълга:

Отчита възможностите на фирмата да покрива своите постоянни задължения по лихвените плащания. Това съотношение измерва колко пъти печалбата покрива лихвата и обратно - степента, до която печалбата може да спадне преди изплащането на лихвите да е застрашено.

Съотношението се базира на презумцията, че дълготрайните задължения обичайно финансират ДМА и често се обезпечават с ДМА. То е индикатор за безопасната зона кредитите и възможността да се изискват за обезпечение ДМА при допълнителни кредити. Големият обем дългосрочни заеми в сравнение с ДМА може да индикира за финансова слабост или финансиране на предстояща експанзия.

г) Анализ на икономическата ефективност (ефективност на управлението)

Анализира се ефективността, с която се използват активите чрез сравнение на опита за приходите с подходящи категории активи. Те са показател за ефективността на управлението - измерват ефективността, с която ръководството използва активите в процеса на генериране на продажби и печалби.

=

Средногодишната стойност на вземанията е осреднената стойност на вземанията по продажби, посочени в раздел Б от Актива на Баланса. Осредняването се извършва чрез намиране на средноаритметична величина.

Коефициентът отразява броя на оборотите за 1 година, която извършва средната сума на вземанията, т.е. скоростта на събиране на вземанията по продажби.

Този коефициент може да се трансформира в срок на вземанията:

2. = =

= х 360

Резултатът показва броя на дните, взети като средна величина, пред които вземанията не са изплатени. Периодите може да се влияят от характера на дейността, но тенденциите следва да се проследят. Обикновено, колкото по-голям е броят на дните, през които вземанията не са изплатени, толкова по-голяма е вероятността от просрочване на вземанията. Много краткият период показва, че фирмата търгува в брой или е възможен факторинг.

Подобряването или влошаването на Коефициента на вземанията, съответно - срока на вземанията може да се дължи на следните тенденции:

- подобряване (влошаване) на финансовия мениджмънт във фирмата;

- подобряване (влошаване) на финансовото състояние на клиентите на фирмата;

- разсрочени плащания.

Следва да се отчете сезонността, цикъла на производството и дали причините за подобряване (влошаване) на срока на вземанията са външни - икономическата ситуация в страната, финансово състояние на клиентите на фирмата.

3.=

Ако оборотът на задълженията е по-бавен, отколкото същия, наблюдаван в отрасъла, фирмата би могла да бъде изправена пред недостиг на пари в наличност, да получи удължени срокове или произволно да разшири своя търговски кредит.

Този коефициент може да се трансформира в срок на плащанията, като резултатът показва периодът на дебитиране (на плащане):

4. = =

= х 360

Сходните стойности на горните показатели "Срок на вземанията" и "Срок на плащанията" с лек превес на първия (срок на вземанията) са индикатор за оптимално управление на оборотния капитал и възможност за неговото нарастване.

Твърде дълъг период на дебитиране (на плащане) носи риск да се загуби доверието от страна на доставчиците, твърде дълъг период на кредитиране (срок на вземанията) е сигнал за неспособност навреме да се събират вземанията и намаляване реалния размер на оборотния капитал.

5.=

Показва колко пъти в рамките на годината се продава средната наличност на запасите (брой на оборотите на запасите). Анализът на този финансов параметър се реализира в две направления:

- анализ на тенденциите и факторите, които влияят за тяхното формиране;

- сравнителен анализ на обръщаемостта на запасите със средните значения за отрасъла, подотрасъла и отделните конкурентни фирми.

- характеризира ефективността на използването на материалните запаси. Този показател е с по-голямо значение за търговските и производствените фирми и не следва да се използва при фирми, предоставящи услуги.

6. = =

= х 360

Високата обръщаемост на запасите може да изразява по-добра ликвидност, по-бърза реализация и обратно - същият може да изразява недостиг от запаси и продукция за продажби. Забавеният оборот може да изразява ниска ликвидност, възможност за залежаване на запасите или в контраст с тези отрицателни тълкувания - планирано натрупване на запаси в случай на недостиг на материали.

7.=

Това съотношение е измерител за цялостното използване на активите. Подходящо е да се сравни с характерното за отрасъла. То може да се окаже надеждно, когато ДМА са вписани и се водят по стари цени, несъответстващи на цените при висока инфлация.

8. =

Показва нуждите от оборотен капитал при нарастване на продажбите.

9.=

Това съотношение е мярка за рентабилното използване на дълготрайните активи на дадена фирма. Силно амортизираните дълготрайни активи или интензивното ползване на труд могат да бъдат причина за деформация на резултата.

Следва да се анализира също така размерът и структурата на емитираните ценни книжа, както и котировката им на вторичния капиталов пазар. Подходящи показатели за целта са: размерът на разпределените дивиденти, пазарната цена на акциите, печалбата на една акция, която е равна на:

Показва какъв е размерът на печалбата, с която ще разполагат акционерите и която би могла да се разпредели под форма на дивиденти или да се задели за инвестиране, респективно натрупване. То също така е важен измерител при сравняване на резултатите от дейността на различни фирми.

В случаите, когато дружеството е емитирало и привилигировани акции от финансовия резултат следва да се приспаднат дивидентите за тях, а в знаменателя да се посочи броят на обикновените акции.

Съотношението:

дава индикация за мнението на пазара за акциите на компанията.

1.2.7. Анализ на погасяването

При извършване на анализа на погасяването кредитните специалисти трябва да насочат вниманието си в анализа на следните три направления:

- Реалистичност на погасителния план;

- Източници на изплащане на задълженията на клиента;

- Начин на погасяване - форми на плащане.

Информационните източници в този случай могат да бъдат следните:

- Икономическа обосновка на клиента;

- Посещение на място;

- Данни от НСИ и други специализирани институти.

А) Анализ на паричните потоци

Ретроспективният анализ на финансовите отчети дава информация за предходните периоди от дейността на фирмата, но от решаващо значение за оценката на възможностите за обслужване на кредита са бъдещите финансови резултати на кредитоискателя. Оценката на паричния поток предоставя информация за:

- възможността на фирмата да генерира чисти парични потоци в бъдеще;

- възможността на фирмата да посреща своите парични задължения;

- потребността на фирмата от външно финансиране.

Времето, за което се налага да бъдат анализирани паричните потоци, се отнася до срока на кредита. Паричните потоци следва да се разбират не като наличности от пари, а като изменение (движение) на пари към и извън фирмата през определен период от време. Прогнозирането се базира на данните за продажбите и паричните потребности от миналите години, като се отразява дългосрочната, сезонните изменения и плановете на фирмата. Използва се прогнозният (проектен) баланс и отчет за приходите и разходите, предоставени от клиента. Към наличността на парични средства в началото на периода се прибавя нетния резултат от движението на паричните средства от основната и финансовата дейности и от извънредните операции, при което се получават паричните потоци в края на периода.

При въвеждане на нов продукт на пазара, при който крайният резултат е твърде неопределен и не може да се използва минал опит е подходящо паричните потоци да се представят в три варианта: Песимистичен, Твърде вероятен и Оптимистичен.

В процеса на анализа на паричните потоци трябва да се оцени реална ли е прогнозата на очакванията за продажби и паричните потребности. Същото важи и за оценката на активите, с помощта на които ще се реализира съответното ниво на продажбите.

Б) Настояща и бъдеща стойност

За съпоставяне на сегашните разходи с бъдещите постъпления е необходимо тяхното приравняване към един и същ момент. Особено полезни в това отношение са бъдещата и настояща стойност, отчитащи времевата стойност на парите.

Бъдещата стойност показва на колко ще възлизат след време сега вложените средства. Тя се намира по правилото на сложната лихва:

, където:

БС - бъдещата стойност на вложения сега капитал;

К_о - стойността на вложения капитал сега - в годината n = 0;

r - годишният процент (норма) на нарастване на вложения капитал, разделен на 100;

n - броят на годините, през които ще бъде вложен (при тези условия) капитала;

(1+n)ⁿ - сложен лихвен фактор, с който се умножава първоначално вложената сума.

При инвестиция от 500 000 лева и норма на нарастване на капитала 5.12 на сто то бъдещата стойност след 1 година ще бъде:

БС = 500 000 .(1 + 0,0512)¹ = 525 600 лева

Когато периодите са по-малки от една година се използва формулата:

БС^n.m = К_о ., където:

m - брой на периодите в годината, за които ще се начислява процента на нарастване на капитала;

n - брой на годините, за които е направено вложението.

За преценка на проекта е подходящо да се намери настоящата стойност на паричния поток чрез дисконтиране на бъдещите парични потоци. Настоящата стойност показва на каква стойност следва да възлизат сега бъдещите парични потоци. За целта следва да се разполага с информация за:

- Сумата на бъдещите парични потоци, произтичащи от извършената сега инвестиция;

- Времето (броят на периодите), след което ще се появят тези парични потоци;

- Нормата (процента), с която биха нараствали вложените сега средства, при положение, че бъде избран друг подходящ начин за инвестиране, т.е. нормата на възвращаемост, която предполагат алтернативните варианти за влагане на средствата.

Формулата за дисконтиране е реципрочна на тази за сложната лихва:

, където:

НС - настоящата стойност на бъдещите парични потоци;

С₁ - паричният поток (постъпления) след 1 година;

r - нормата на възвращаемост, която предлага алтернативрият вариант, т.е. нормата на дисконтиране (алтернативна цена на капитала).

Нека приемем, че r = 5,12 %, то тогава дисконтовия фактор има вида:

При чист паричен поток от 300 000 лева за 1 година настоящата стойност ще има вида:

Нетната настояща стойност е равна на разликата между настоящата стойност (НС) и инвестиционните разходи (К_о):

При горните условия ако инвестиционните разходи са 500 000 лева, то нетната настояща стойност е:

285 388 - 500 000 = - 214 620 лв

Когато ННС е положителна величина (по-голяма или равна на нула) приемлив. Когато ННС е отрицателна величина, то тогава проектът не трябва да се приема (кредитира) или следва да се търси алтернативен вариант. Критерият за оценка при използване на метода на ННС е, че само положителна ННС е показател за една потенциално добра инвестиция. Този метод се прилага дори в случаите, когато парите се инвестират не изцяло, а постепенно, например в строителства на сгради, при инвестиции в ценни книжа или стоки на склад.

Важна е преценката на нормата на възвращаемост - дисконтовият фактор. Тъй като рискът от алтернативния вариант следва да бъде съпоставим с риска на анализираният проект, като дългосрочните проекти следва да бъдат дисконтирани с по-висока ставка в сравнение с краткосрочните, при равни други условия.

Настоящата стойност на множество от парични потоци, настъпващи през различни периоди е сума от дисконтираните (настоящите) стойности на тези парични потоци, а именно:

В тази част се оценява рискът кредитираното мероприятие да не постигне заложените финансово-икономически цели, т.е. оценява ефективността на проекта, респективно нормата на възвращаемост на финансовия ресурс.

Вътрешната норма на възвращаемост (IRR) представлява онази дисконтова норма, при която нетната настояща стойност става равна на нула, т.е. това е дисконтовата норма, при която сумата от дисконтираните бъдещи парични потоци става равна на първоначално направената инвестиция. Изчислява се по формулата:
- К_о = 0 или = К_о

където:

С - паричен поток;

n - брой на годините, през които вложението трябва да се изплати.

Изчислението се извършва по метода на пробите чрез априорно задаване на значенията на IRR до удовлетворяване на равенството.

Когато IRR < r и ННС < 0 проектът (кредитирането му) е нецелесъобразен от гледна точка на неговата възвращаемост. В тези случаи при решение да се отпусне кредит следва да се търсят алтернативни източници на погасяване.

Г) Анализ на критичната точка

Анализът се извършва при наличие на прогнозни данни за приходите и разходите за отделния продукт (проект).

да се определи нивото на продажбите, при което даден проект става печеливш. Използва се диаграма

на равновесието:

Диаграмата на равновесието може да покаже във всеки момент къде се намира фирмата във връзка с нейното производство. Тя се съставя в правоъгълна координатна система. По хоризонталната ос се нанася обема на производството, а по вертикалата паричните приходи и разходи, свързани с производството. Презумцията е, че обемът на продажбите и обемът на производството са равни.

Диаграмата на равновесието се изразява чрез две наклонени прави. Едната показва зависимостта на продажбите, започва от началото на координатната система и се издига със стръмност, зависеща от цената на продавания продукт. Втората представлява общите разходи (постоянни + променливи). Точката, в която тази втора линия пресича вертикалната ос дава стойността на постоянните разходи. Постоянните разходи са тези разходи, които не се променят при изменение на количеството на производството като наеми, амортизационни отчисления, администрация, докато променливи са тези разходи, които се изменят при промени в обема на произвежданата продукция - материали, суровини, производствен труд, енергия и др.

Производственият обем, при който приходите от продажбите се изравнява с общите разходи, т.е. там където двете прави се пресичат, се нарича "критична точка" ("точка на равновесие"). Това е нивото на производството, под което ще има загуба и над което - печалба. Частта от диаграмата, означена като "коридор на безопасната зона" посочва разликата между планирания производствен обем и точката на равновесие. Дори производството да е под планираното ниво стига да се намира в коридора на безопасната зона, то може да осигури печалба.

За предпочитане е тези диаграми да се прилагат само за един продукт и са най-доброто средство за определяне на необходимото ниво на производството, над което може да се получи максимизиране на печалбата.

От кредитна гледна точка анализът на равновесната точка е важен, тъй като определя колко сигурна е доходността на бизнеса. Например, много кандидати за кредит гледат твърде оптимистично на своите перспективи по отношение на продажбите. Чрез диаграмата на равновесието често пъти се установява, че дори и при тези твърде оптимистични прогнози по отношение на приходите от продажби, се реализират малки продажби или е твърде дълъг периодът до точката на равновесието, когато ще има възвръщаемост от производството и продажбата на продукта. Важно е коректното отчитане на постоянните и променливите разходи.

1.2.8. Външна среда

Общият (макроикономически) и отраслов анализ разкриват възможностите за развитие на фирмата и проблемите, произтичащи от външната среда. Те следва да отразят по какъв начин настоящите и бъдещите икономически условия ще засегнат възможностите на кредитоискателя да погаси кредита.

При оценка на общия и отраслов риск кредитните специалисти могат да извеждат в приоритет едни или други фактори, съобразно преценката си за тяхната значимост.

Необходимата информация може да се получи от много и различни източници, като:

- Управление "Икономически проучвания и връзки с обществеността"

- Издания на НСИ;

- Издания на Агенцията за икономически проучвания и развитие (АИПР);

- Средства за масова информация;

- Социологически изследвания;

- Други.

На база на изредените по-долу аспекти, които следва да съдържа анализа на отрасловия риск, кредитните специалисти следва да преценят възможностите за редуциране на отрасловия риск от страна на клиенти.

Анализът започва с изследване на текущото състояние на отрасъла и перспективите за развитието му. Необходимо е да се отрази и държавното регулиране на отрасъла - контролиране на цените и различните митнически ограничения. Наред с това кредитните специалисти трябва да отчетат евентуалното ограничаване на достъпа до външни пазари, както и навлизането на чуждестранни конкуренти.

Определят се и основните характеристики на отрасъла като рентабилност, задлъжнялост, доходност, потребност от оборотен капитал, необходимост от дългосрочни инвестиции; цикличност и сезонност на производството в отрасъла.

Много важен детайл в анализа е точното определяне на фазата на отрасловия икономически цикъл, както и вероятността от поява на дефицит от суровини, енергия, квалифицирана работна ръка и др.

Б) Общ риск

При анализа на общия риск се разглежда макроикономическата ситуация в страната, като се поставя акцент върху тези тенденции, които влияят върху дейността на фирмата.

Анализът е насочен най-вече към основните макроикономически показатели, а именно:

- Очакван растеж на брутния вътрешен продукт (БВП);

- Равнище на безработицата;

- Темп на инфлация;

- Очаквано лихвено равнище;

- Курс на националната валута спрямо основни чуждестранни валути;

- Състояние на търговския и платежния баланс;

- Външен и вътрешен дълг - Обслужване;

- Дефицит на държавния бюджет.

Анализира се също така и икономическата политика на правителството - преструктуриране на икономиката, закриване на стопански единици, данъчна политика и др.

Определят се и социално-политическите фактори, които могат да окажат влияние върху дейността на фирмата (макар и косвено). Такива фактори са регионалната стабилност и отношенията със съседните държави; природни бедствия; социално напрежение и корупция.

Необходимо е също така кредитните специалисти да изследват възможностите за редуциране на общия риск от страна на клиента, т.е. охарактеризира се големината и финансовата мощ на кредитоискателя, натрупания опит, възможността за получаване на помощ от държавата или друга стабилна финансова институция, сключена обща застраховка при надежден застраховател.

Макроикономическият анализ следва да съдържа заключение относно перспективите за растеж на фирмата според трендовете в националната икономика.

Той би следвало да се получава наготово от кредитните специалисти и да се разработва от специализираното за целта звено в банката.

1.2.9. Вид на кредита

Анализът на вида на кредита цели да се дефинират рисковете по кредита от гледна точка на банката и нейната кредитна политика.

Определят се стандартни параметри, като срочност на кредита (краткосрочен, дългосрочен, средносрочен); видът валута (национална или чуждестранна) и размерът на кредита. Установява се достатъчността на кредита за осъществяване на проекта, за който той се иска, а също така и дали той се вписва във вътрешно-банковите правила и изисквания.

Проследява се начина на изразходване и погасяване на средствата от кредита, отчитайки неговото предназначение.

1.2.10. Обезпечение

Анализът по този показател протича в следните насоки:

- Определя се видът на обезпечението – доколко е ликвидно и е възможно да се реализира;

- Реалност на обезпечението, при което се изисква документация за собственост и владеене. Извършва се проверка за тежести и поредност на залагането пред различни кредитори;

- Размер – оценка на обезпечението. Отговаря ли обезпечението по размер на вътрешнобанковите правила, т.е. спазен ли е осигурителният марж между размера на обезпечението и този на кредита. Преценява се достатъчността на обезпечението, отчитайки получената оценка на риска по кредитоспособността на клиента за целия период на клиента.

- Определят се мястото, начина и разходите по съхранението;

• 
  Наличие на застрахователни полици.